Jump to content

Recommended Posts

9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА

В Евангелието на Лука са разпръснати около 20 притчи. Пет от тях са отправени към учениците, а останалите са към народа. И затова притчите към учениците са по- особени. Защото Той казва на тях: На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на другите се говори с притчи.
Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матея почти всички притчи имат един строго съдийски характер и се чувства близостта на Стария Завет. У Лука ние намираме много притчи за утехата, от която на пръв поглед се излъчва една голяма доброта. Характерни в това отношение са притчите за добрия самарянин и за блудния син. Но, ако погледнем по-внимателно, ще открием в притчите и една друга нотка. Редом с милосърдието и добротата на самарянина и бащата, те ни показват и коравосърдечието на свещеника, на левита и на фарисея.
Притчите на Лука се разделят на две категории: притчи, отправени към народа и притчи, отправени към учениците. Последните са притчи за размишление. Към учениците са отправени пет притчи, които, ако се разгледат общо, образуват цял организъм. Те са следните:
 
1. Притчата за молещия се приятел -11 глава;
 
2. Притчата за будния слуга -12 глава;
 
3. Притчата за нечестния домоуправител -16 глава;
 
4. Притчата за строгия съдия и молещата се вдовица -18 глава;
 
5. Притчата за поверените таланти -19 глава;
Тези притчи съставят един вид екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчите към учениците се касае за степените на едно поучаване за вътрешно молене, размишление и медитация. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често ни показва образа на молещия се Христос. На много места се казва: "Отиде на планината да се помоли". Ще посоча няколко такива места.
В 4 глава, 42 стих е казано: "И като съмна, Той излезе и отиде на уединено място".
В 5 глава, 16 стих е казано: "И Той се оттегляше в пустинята и се молеше".
В 6 глава, 12 стих е казано: "Пред онзи ден Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога".
В 11 глава, от 1 до 4 стих е казано: "И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от учениците Му рече: Господи, научи ни да се молим". След това им дава "Отче наш".
На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че капки кръв потичат по тялото Му.
Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение.
Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика.
В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа.
При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие. След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде". От това се вижда, че тази притча се отнася за второто идване на Христа.
Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на ученика. За да стигне до един съзерцателен живот, човек трябва да прояви известен егоизъм, един свещен егоизъм. Ако човек иска винаги да бъде алтруист, да живее за другите, той постепенно се изразходва. За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от едно редовно упражнение за възстановяване на собствените си вътрешни сили в момент на уединение, където той живее само за себе си. Да се краде в съвместния живот на хората, това е низост. Обаче, ако, когато е необходимо човек краде, така да се каже, ежедневно по четвърт час, за да се посвети на своя вътрешен живот, това несъмнено е висш дълг. Това е вътрешният смисъл на тази притча.
Тази притча е много по-дълбока, но е много забулена, за да може да бъде разбрана. За да се разбере в нейната истинска дълбочина, трябва да се намери ключа към нея. А този ключ е даден от самия Христос, като казва, че господарят похвалил нечестния домоуправител, който постъпил умно, за да си създаде приятели от нечестното богатство на господаря си. И после Христос прибавя: Не може да служите на двама господари: на Бога и на Мамона. Бог. е Този, Който извършва прогреса на човека отвътре, а Мамонът, това е миналото, изразено в правила и форми, които спъват вътрешния импулс на Бога, който непрестанно тика човека напред. Така че, дълбокият смисъл на тази притча е в това, че човек не може да служи на двама господари - на миналото, което е отживяло своето време и на Бога, Който отвътре го води все напред. И вземайки повод от притчата, Христос казва: Защото децата на този свят са по-умни от децата на Светлината в начина на своето постъпване. Така че, според начина, по който постъпват, децата на този свят са по-умни от децата на светлината; според начина, по който те разбират създаденото положение, те са по-умни. Нечестният управител е разбрал, че ако иска да живее, трябва да направи хората да го обичат. Той е разбрал, че не може да служи на двама господари. Така казва Христос на окръжаващите, че не може да се служи на двама господари: на Бога, който живее в сърцето и на онзи Бог, за когото ви говорят книжниците и фарисеите. На онзи Бог, който като Христов Принцип трябва да даде огромен тласък на човешкото развитие и на онзи Бог, когото проповядват книжниците и фарисеите, който е застанал като пречка в пътя на човешкото развитие. Защото всичко, което в една минала епоха е било правилно и полезно за развитието, то се превръща в пречка за следващите епохи. В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена.
Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека. Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи.
В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа.
Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме:
 
1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува.
 
2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път.
 
3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа.
 
4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото.
 
5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи.
Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син.
В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча.
Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни. Падналото на камениста почва и в тръните, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира. А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод.
Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти същото с по-други думи. Така Сеятелят е Божественото - духовният свят. Това Царство на Духа трябва да се влее като семе в човешките души, трябва да стане действено на земята. Но има такива души на земята, които имат само такива душевни сили, които отхвърлят духовния светоглед, отхвърлят Духа и признават реалността само на материалния свят. Духовното семе при тях е изядено от пречките, съществуващи в човешката душа. То е изядено от птиците, преди още да поникне. След това идат тези семена, които са паднали на камениста почва. Каменистата почва показва, че няма дълбочина в дадена душа и не може да разбере духовните Истини. Тя ги намира за правдоподобни, но не може да намери сили в себе си да ги приложи в живота си. На трето място е семето, паднало в тръните. Там то пониква, но не може да вирее. Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях.
Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си, но ще кажа няколко думи и за нея. Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота. Добрият самарянин е човекът, който е носител на силата на Любовта и състраданието, които се проявяват в живота, а не само да се говори за тях. Показани са също типовете на старото учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат. Тук също е показана идеята, че ближен на човека е онзи, който проявява дейна любов към него, а не онзи, който само му говори, че го обича, но не проявява никаква любов. Тук също е показана идеята, че този, който проявява дейната любов, е по-близък и от кръвния роднина. Тази идея Христос изразява също с думите: "Брат, сестра и майка Ми са тези, които слушат Словото Божие и го изпълняват. Този, който прилага Любовта, той Ми е брат, сестра и майка, той Ми е близък".
В притчата за блудния син пак ни е показана от една страна любовта на бащата, а от друга страна жесто- косърдечието на големия брат. Бащата е показан като образец на действащата Любов, той живее с тази Любов. Когато синът му поиска дела си, той, по закона на Любовта, която дава свобода на всеки човек, му го дава. И когато той пропилява всичко и се връща при баща си, той го приема с отворено сърце и с радост, че се е осъзнал, че е научил урока си, че е добил смирение.
По-дълбокият смисъл на тази притча е, че този блуден син е човешкият дух, който е слязъл от небето в земния свят със всичкото си богатство и го е разпилял, но в него се пробужда съзнанието и той се връща към Баща си, към Бога, Който го приема с голяма любов и се радва, че той е придобил една опитност. С това ни е показано, че за човека не е важно да има теоретическо знание, което е богатството на човешкия дух, когато е тръгнал в света, но е важна опитността, която човек може да придобие в живота. С това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност. Затова основен закон на Битието е Свободата. Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория.
Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни. Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да почувстваме и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос. Тя е онова семе, което Сеятелят сее в човешките души. Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне. Тя е показана, че се проявява в добрия самарянин, който минава за езичник, за човек, който няма учението на закона и пророците, но който носи в сърцето и душата си живата сила на Любовта. С това той се поставя по-горе от онези, които имат теоретическото учение на закона и пророците.
Ето какво казва Учителят за притчите в Евангелията и за езика на Евангелията: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил. Пред земеделците говори притчата за Сеятеля, пред рибарите говори за ловенето на риба, пред търговците говори други притчи.
Три категории хора са представени, на които Христос говори. Първата категория е представена от този, който си е купил нива. Втората категория е представена от този, който си е купил пет чифта волове, а третата - от този, който се е оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако разгледаме в тази светлина притчите на Христа, ще видим, че всяка притча съответства на нещо и какви принципи в живота обяснява. Така нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства на работата. Това са три категории дейности на човека.
Христос е говорил на един окултен език на учениците си как да разпределят работата си на земята. Той внася ново гледище при разглеждането на този въпрос. Като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин. Трябва да намерим в какво съотношение седят притчите една към друга. Те са все символи, които трябва да се наредят по определен начин и тогава ще ги разберете".
Евангелието на Лука навсякъде, било чрез притчите, било чрез отделните мисли и поучения ни разкрива Любовта като една мощна сила, която Христос внася в живота на човечеството. С извършените изцеления на всякакъв род болести и възкресението на мъртвите, ни е показано как силата на Любовта блика навсякъде от Евангелието на Лука. Лука е проповедник, евангелист на Любовта и затова в цялото си Евангелие, по най-различни начини ни говори за Любовта, която като мощна сила навлиза в живота на човека. И затова Евангелието на Лука действа така целебно и утешително на всички измъчени и страдащи, на всички, които търсят цяр за болките си и утеха за скърбите и страданията си. Защото той ни представя Христос като велик Церител, велик Утешител.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...