Jump to content

Recommended Posts

20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

В смисъла на Евангелието на Лука, Христос показва и обръща достатъчно внимание, че в развитието на човечеството е навлязло нещо съвършено ново - осъзнаването на аза. Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния свят да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на несъзнателност. Сега това трябва да стане по друг начин. По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител. Говорейки за Йоан, Христос казва, че Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най- чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, идващо чисто и благородно от старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и благородна форма това, което принадлежеше на старите времена. Той казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Трябваше още веднъж да представи пред хората това, което старото учение и старото душевно съдържание можеше да донесе на хората.
Според Окултната Наука преди Христос да слезе на Земята, човек можеше да си служи само с онези способности, които му се предаваха по наследство. В течение на живота между раждането и смъртта човек развива като способност това, което сам може да изработи за себе си от зародиша, който получава от родителите, като се ползва от силите на физическото, етерното и астралното тяло. После към него се прибавя това, което се ражда девствено, Божествено, което не се образува от зародиш. Но то може да бъде силно покварено, задържано в своето развитие, когато човек се отдава на чисто материалистични възгледи. Но когато той се отдаде на топлината, която иде от Христовия принцип, той може да бъде облагороден и да се развива правилно. Тогава човек го пренася в своето следващо прераждане, в една все по-висша и по- висша форма. И Христос имаше за задача да говори, да въздейства на способностите, които нямат нищо общо със земния зародиш, но които са свързани със земния зародиш, идвайки от Божествените светове. Всички, които се явили преди Христа, можеха да говорят и да влияят на онези способности на хората, които се предават по наследство. Обаче Христос говори на онова в човека, което не израства от зародиша, но което произхожда от Царството Божие. Затова той загатва в Евангелието на Лука, когато говори на своите ученици за същността на Йоан Кръстител: "Казвам ви, няма по-голям пророк между тези, които са родени от жена, от Йоана", т.е. чието същество така, както стои пред нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане от мъжки и женски зародиш. По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан". Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан.
По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят. Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката душа да се развива и облагородява.
Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27).
Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана.
Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза. Но същевременно трябваше да бъде показано как тогавашните хора, макар и най- високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия принцип в себе си. Едно начало в това отношение трябваше да бъде направено чрез преображението. Но същевременно трябваше да бъде показано, че учениците не бяха способни отначало да приемат напълно Христовия принцип. Ето защо след това техните сили им отказват, когато искат да изгонят лошия дух от обсебения в полите на планината на преображението. Тогаз Христос им показа, че те се намират едва в своето начало, като им казва: "Аз трябва още дълго време да остана с вас, докато висшите сили могат да се влеят също и в другите хора".
И след това той изцерява онзи, когото учениците не можеха да изцерят. Но след това обръща внимание на това, още какви тайни се крият в това събитие, като казва: "Сега е дошло времето да бъде предаден Син Человечески в ръцете на хората". Това значи, че това, което хората трябва да развият от себе си в течение на земното развитие, трябва постепенно да се влее в тях, това е човешкият аз, който се предава на човека, който те трябваше да видят в най- висша форма в Христа. Затова Той казва на учениците: "Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето, когато Человешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците" (9;44-45) Днес малко хора разбират тези думи, техният истински смисъл. В бъдеще все повече и повече хора ще разберат тези думи, че в онова време, времето на Христа азът, който е Човешкият син, трябваше да бъде предаден на човеците. От тази епоха човека постепенно се пробужда. Това значат думите "Син человечески се предава в човешките ръце". Азът е Син человечески. Това, което може да се прибави като обяснение за онези времена, Христос също го прибавя. Той казва: Така както стои пред нас днешният човек, той е произведение, родил се от онези сили, които са действали, когато тъмните сили още не бяха повлияли на човека. След това дойдоха тъмните сили и увлякоха човека надолу. Всичко това се изяви в способностите, които човек притежава. Чрез всичко онова, което произхожда от зародиша, получен от родителите в съзнанието на човека от преди нашата епоха се е примесило онова, което го е увлякло в една по-нисша сфера. Човек е двойнствено същество, но това, което той е развил досега като съзнание, то е проникнато напълно под влиянието на тъмните сили. Само това, което царува несъзнателно в човека, като един последен остатък от развитието през миналите космични периоди Сатурн, Слънце, Луна, когато не са се били намесили още тъмните сили в човешката еволюция, то е, което днес се влива в човека като девствсна част. Но то не може да се съедини със съзнанието на днешния човек без онова, което човек може да изработи в себе си чрез Христовия принцип.
Така че човек, както днес го познаваме е едно двойно същество - Божествената същност и това, което се е развило в течение на развитието след грахопадането, под влиянието на тъмните сили. Но докато човек не е бил още озарен от самосъзнанието, докато той от само себе си не може да различава между доброто и злото, той постоянно ни показва своята по-ранна природа, първичната си Божествена природа през булото на това, което се е развило в течение на слизането, под влиянието на тъмните сили. Това, което у днешния човек е детско, съдържа един последен остатък от онази същност, която човек е имал преди да попадне под влиянието на тъмните сили. Ето защо днес ние имаме пред себе си човека така, че различаваме в него една детска част, наследство от Божественото начало и една възрастна част, плод на развитие под влияние на тъмните сили. Тази част проявява своето влияние още от началото на зародиша. Така, щото в обикновения живот не може да се прояви първо това, което е вродено в човека по-рано, преди тъмните сили да се намесят в човешкия живот. Тази именно детска, Божествена част трябва да се пробуди отново чрез Христовата сила. Христовата сила трябва да се съедини с това, което представя най-добрите детски Божествени сили в човека. Христовата сила не може да се свърже с произхождащото, което е родено след грехопадането. Но тя трябва да се свърже с това, което е останало като детска, младенческа природа от най-древни времена. Това е най-доброто, него трябва Христовата сила - Любовта - да възроди и изхождайки от там, да оплоди и възроди и останалата част от човешкото същество. Тази идея Христос изразява по следния начин: "Но между тях възникна спор, кой от тях е най-голям", т.е. кой е най-подходящ да приеме Христовия принцип в себе си. Но тъй като Исус знаеше помислите на сърцето им, той взе едно дете, постави го пред тях и каза: "Който приеме това дете в мое име, т.е който в името на Христа се съедини с това, което е останало преди грехопадането, той мене приема. Който приема мене, той приема Този, който ме е изпратил", т.е. този, който е пратил тази Божествена част в човека на земята.
Тук имаме подчертано великото значение на това, което е останало детско в човешката природа и което трябва да бъде отгледано и развито чрез съединението му с Христовия принцип. Ние трябва да развием детското, да го облагородим, за да можем чрез него да развием и облагородим другите способности, които са се развили в течение на инволюцията. В това отношение всеки човек носи в себе си тази детска природа, повече или по-малко развита. Когато тази детска природа бъде пробудена, тя става възприемчива за Христовия принцип, за Любовта, става способна да се съедини с Христовия принцип. Обаче силите, способностите, които се намират под влиянието на тъмните сили, колкото издигнати и да са те, ако днес само те действат в човека, те ще отхвърлят, ще охулят това, което живее на земята като Христова сила, както Христос представи това.
Христос казва: "Ново вино се налива в нови мехове и стара дреха не се кърпи с нова кръпка". С това Христос иска да каже, че трябва да се създадат нови форми, в които да се влее новото, което влиза в света. С това той искал да каже, че този начин на връзка с духовния свят, който е съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да влее новото, нищо няма да излезе. Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон. Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми. И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния свят".
Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата. Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена. Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението сега излезе навън и застава като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало старото посвещение. Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнат исторически факт, като изнесе на арената на световната история старото посвещение. Това, което в миналото само малцина посветени са видели в храмовете за посвещение, оставайки в течение на три и половина дни в едно състояние, подобно на смърт, чрез което са се убеждавали, че духовното винаги побеждава телесното, че духовната част на човека принадлежи на духовния свят, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички. Така че, събитието на Голгота е едно посвещение, пренесено на сцената на световната история.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...