КАКВО ДА ДАВАМЕ

[mkitanov]

КАКВО ДА ДАВАМЕ

Всеки човек носи в себе си нещо хубаво, което може да предаде на ближните си. (ПОСОКА НА РАСТЕНЕ - 66)

Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което тя му дава, без да казва: „Това-онова нямам.” или „Това не ми трябва, онова не ми трябва.” (VII МЛАДЕЖКИ СЪБОР - 1929 г. - 20)

Един от законите на Божествения свят гласи: Човек е длъжен да дава от благата, които приема и на другите. След като задържи за себе си толкова, колкото му е нужно, останалата част, колкото и малка да е, той трябва да я даде на своите ближни. Задържа ли всичко за себе си, той приготвя условия за собствената си смърт. Всяко нещо, което Бог е вложил в човека, трябва да излезе навън, да се употреби за благото на самия човек, както и за благото на неговите ближни. Не постъпва ли така, той изгражда своето нещастие, своята смърт. (ОПРЕДЕЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ - 154)

Дадат ти хляб, яж от него, каквото остане, дай на хората. Хлябът, преди да си го опитал, не го давай на хората. Туй, което ти си опитал и което не можеш да изядеш, него дай. (ФАКТИ, ЗАКОНИ, ПРИНЦИПИ - І том - 185)

Писанието казва: „По-блажен е онзи, който дава.” Не само пари, но даване във всяко отношение... И в мисленето, и в чувствата, и в постъпките, и в художеството, в музиката - навсякъде човек трябва да дава. Знаеш някои песни - седни и изпей на тези хора една песен... Имаш изкуството да рисуваш, нарисувай на тези хора една картина; или ако си скулптор - извай им нещо. Шивач си, уший на тези хора по един костюм. Дай нещо от себе си! Слуга си - пак можеш да направиш нещо. Всеки един от вас, всеки ден има условия да направи най-малкото добро. То е даване. Дали е много или малко, то е равносилно. Не е в количеството. Важен е онзи вътрешен стремеж да дадеш ход на Божественото вътре в себе си да се прояви. (КЪМ ИЗВОРА - 151)

Давайте от изобилието на своя живот и ще видите как той ще мине и в ближния ви. Давайте от изобилието на своето знание, за да премине и в ближните ви. Давайте от изобилието на свободата си, за да премине и в ближните ви. Давайте от изобилието на любовта си, за да премине във всички хора на Земята. (ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА - 87)

Бъдете и вие проводници на благата, които Бог ви дава. Не задържайте Божиите блага само за себе си. Нека те постоянно текат през вас, та кой как мине, да се ползва от тях. Ако камъните биха задържали слънчевата топлина в себе си, те биха се стопили, биха престанали да съществуват като камъни. На това основание казвам: Божиите блага, които минават през вас, ще задържате в себе си временно, и веднага след това ще давате - ще бъдете като камъните. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ - 245)

Ако искаш да дадеш плод на човека, не купувай от пазара, но му откъсни от дървото, което сам си посадил. Давай от плодовете на своя труд, на своите добри мисли, чувства и постъпки. (ВЕЧНОТО БЛАГО - 231)

Искате да дадете някому пари. Какво ще направите? Ще намерите трето лице, чрез което ще предадете парите. Тогава вие сте свободни. Дадете ли сам парите на това лице, вие изгаряте пръстите си. Този човек ще дойде втори път при вас и ще ви каже: „Онзи ден ми дадохте 1000 лева, дайте ми сега още толкова. (ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - 438)

При сегашния живот, ако искате дълъг живот, не давайте пари назаем на хората. Понеже хората, на които си дал пари назаем, ще искат по-скоро да заминеш за другия свят. Като правите добро, никой да не знае. (ПЪРВИЯТ МОМЕНТ НА ЛЮБОВТА-216)

Бог ни е дал изобилно живот, изобилно мисъл и чувства. Той ни е дал всичко в изобилие. Давайте от изобилието, в което живеете. (КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА - 168)

Не е позволено на ученика да угажда на хората. Ако е въпрос да се угоди на някого, само на Бога ще угаждате. Трябва ли да даваш вино и ракия на пияницата? Той се нуждае от вино, но ти трябва да разбираш истинските му нужди и тях да задоволяваш. Давайте на хората само тогава, когато можете да ги отправите в пътя на растящите величини. Давайте така, че да осмислите живота на своите ближни. (ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА - 161)

Преди да заминете за другия свят, извикайте роднините си, дайте, каквото сте имали, и кажете им да не се карат помежду си. Не оставяйте наследници след заминаването си. (НОВОТО НАЧАЛО - 94)