Jump to content
Ани

5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Recommended Posts

5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ

ВЪПРОСИ

Първи въпросник към Цветана Щилянова

1. Биография на Щилянова.
 
2. Художествена академия.
 
3. Как се е запознала с Учителя.
 
4. Опитности с Учителя.
 
5. Как е дошла идеята за рисуване на Учителя?
 
6. Скици - правила ли е скици предварително на Учителя?
 
7. Какво представляват оригиналните скици?
 
8. Скицник? В него нарисувани ли са или са събрани оригиналите?
 
9. На какъв картон и формат представляват оригиналите?
 
10.Колко броя са?
 
11.Скиците у Петър Филипов какво представляват?
 
12.Тя подарила ли е оригинала на Учителя или го е продала?
 
13.Скиците подарени ли са или продадени?
 
14.На кого са дадени скиците?
 
15.Има ли скици за Учителя у нея?
 
16.Ако има скици, да ни ги даде срещу заплащане.
 
17.Има ли портрети у нея на Учителя?
 
18.Има ли писма от Учителя до нея?
 
19.Има ли снимки от братството и Учителя?
 
20.Има ли тетрадки и записки?
 
21.Нейни бележки от Школата?
 
22.Записвала ли е опитностите си?
 
23,Има ли творчество, поезия, проза за Учителя и Школата?
 
24.Има ли вещи от Учителя?
 
25.Нейни снимки, лични, родови, с братството?
 
26.Дали има картини - портрети от Учителя, рисувани от Борис Шаров?
 
Горният въпросник изпратих по пощата на Цветана Щилянова, в отговор на който получих писмо без дата с клеймо от 15.04.1988 г. Ето отговорите.

Второ писмо - 15.04.1988 г.

Забележка: Първото писмо от 6.03.1988 г. е към т. 8. „Изповед на една душа", Б. - Съпругът.
1. Родена на 18 април 1903 г. стар стил в Казанлък, баща - Михаил от Сливен. Рано останал сирак от честен и смел баща, убит от турците. Завършил гимназия във Френския пансион в Пловдив с награда. Алкохол и цигари - никога.
Майка - Анастасия Джамджиева, родена 1873 г, от Велико Търново, дъщеря на сина Петър на Велчо Джамджията, самоотвержен патриот - Велчовата завера - обесен от турците. Завършила с отличие гимназията във Велико Търново. Неизразимо предана майка, на нея всичко дължа, тя имаше дарбата на художничка, но „в този живот беше изпратена с други задачи", казваше Учителят.
 
2. Постъпила в рисувателното училище на 14 години, а след 5 години, вече превърнато в Академия, още 3 години, за да ни се признае висше образование. Значи следвах общо 8 години. По-късно в Париж.
 
3. Бях около 4 годишна в Сливен. Учителят посещаваше различни семейства, измерваше главите с метални кръгове и си записваше. Родителите ми питаха за нас, децата. Той казал за мен, че ще стана художничка. Също тъй се сбъдна каквото е казал за брат ми и сестра ми.
 
4. Нищо не си спомням, освен че в Негово присъствие мълчах благоговейно.
 
5. Завърнала се от Париж след 4-годишна специализация през 1933 г., въпреки сериозната ми подготовка, нямах работа, не печелех нищо. Тогава мама ме посъветва да нарисувам Учителя, че това може да ми донесе благословение. Той се съгласи, позираше ми най-внимателно, каза ми няколко думи за изкуството - изненадана бях от познанията Му. Когато портретът беше готов, каза, че желае да си го купи, колко ми дължи. Аз Му го подарих. Посъветва ме да дам изложба. „Ти по този път ще успееш." Наистина този портрет ми донесе благословение. Още първата ми изложба -1934 г. имаше голям успех и заваляха толкова много поръчки, че рисувах от сутрин до вечер.
 
6. Правила съм много скици - всички предадох на Петър Филипов.
 
7. Оригиналът е един. Нарисуван с пастелни бои върху френска хартия „Canson" с приблизителни размери 50x65, сиво-бежова с дата - не помня точно - около 20 февруари 1934 г.
 
(Забележка: Портретът е от 14 февруари 1934 г.)
 
8. Скиците никога не прерисувах. Всичко съм предала на Петър Филипов.
 
9. Отговорих погрешно при номер 7. Повтарям, оригиналът е един, рисуван върху сиво-бежова хартия, френска, 50x65 см., с пастелни бои.
 
10.Сигурно са доста много на брой, поръчваха ми копия за салоните на разни братства в провинцията, също и частни лица, но доста от тях са унищожени.
 
11. Никак не си спомням.
 
12. Подарих го. (Подробности в т.5).
 
13. Всичките са подарени.
 
14. На Петър Филипов.
 
15,16. За нищо на света не ще приема пари, но нямам скици. Ако случайно открия нещо, ще Ви пиша.
 
17. Не, няма.
 
18. Да, единствено писмо, изпратено ми в Париж. Преди години Петър Филипов ме помоли да му го дам, после ми го върна, като каза, че то няма никаква стойност, че то е съставено напълно от Боян Боев, когато сме имали задачата да напишем най-хубавото писмо. Наистина, всички мисли в него са взети от беседите или по-право, се срещат и в беседите. Написано е на пишуща машина, накрая Учителят се е подписал със своя характерен подпис. Но съдържанието на писмото е напълно отговор на моето, в което му бях писала, че пред голямото изкуство, което срещнах в Париж, в музеите, се чувствам обезкуражена, почти отчаяна. Това писмо ми вдъхваше вяра и импулс за работа. То за мене е скъп спомен, но в момента не го намерих. Когато и да е, ще Ви го предам.
 
(Забележка: Писмото е писано лично от Учителя.)
 
19. Не.
 
20. Не знам. Ако пазя нещо, ще е скрито някъде много надълбоко. Не можах да намеря.
 
21. Едва ли пазя. Не владея стенография и записвах много съкратено. След време сама не можех да ги разбера.
 
22. Не.
 
23. Не.
 
24. Не.
 
25. Не.
 
26. Не.

Втори въпросник - Въпроси към една душа - Цветка Щилянова

1. Какво е казал за брат Ви и сестра Ви, което се е сбъднало?
 
2. Казвал ли е нещо за родителите й?
 
3. Имат ли родителите й опитности с Учителя и да се опишат.
 
4. Да опише как е позирал Учителят. Седнал ли е бил или си е вършил някаква работа и тя е рисувала.
 
5. Колко време е позирал?
 
6. Колко сеанса?
 
7. Подготвяше ли се специално за позирането?
 
8. Обличаше ли се специално за позирането?
 
9. Колко часа и колко сеанса й е отделил, за да бъде нарисуван?
 
10. Достатъчно ли е било времето, което Той й бе отделил?
 
11. Колко време продължи позирането? 1-2 месеца или?
 
12 .По кое време е позирал? Сутрин, обед или вечер?
 
13. Ако открие някоя скица, молим да ни я предаде. Кога и как са рисувани?
 
14. Рисувала ли е обекти от братския живот - салона, Рила? Има ли портрети от братския живот? Ще може ли да ни ги предаде?
 
15. Писмото до нея е с голяма стойност поради това, че Учителят по онова време понякога лично е писал на машина (пишуща) или е диктувал на машинописките, като отдолу се е подписвал лично. Така че нейното писмо е от Него. Умоляваме да ни го предаде.
 
16. Умоляваме да потърси нейни тетрадки и записки от онова време, които са много важни за нея и ни ги предаде за съхранение.
 
17. Интересуват ни лични снимки и снимки, в които са включени образите на рода й, баща й, майка й, нейни като дете, ученичка в Художественото училище, снимки от Париж, снимки от изложбата, снимки от времето на Школата, където е и тя заедно с майка си в присъствие на братя и сестри или на Учителя.
 
18. Има ли рецензии на изложбите? Молим да ни ги предаде.
 
19. Има ли платна, които в момента не й трябват, за да ги съхраним. Те ще бъдат запазени като нейни произведения. Ако има такива платна, ние имаме възможност да ги заплатим, но поемаме отговорността пред нея и пред Учителя да ги запазим.
 
20. Дали има дневник?
 
21. Ако има платна, скици и др., бихме ги запазили като нейно творчество.
 
22. Всичките ни въпроси са насочени за изясняване жизнения път и творчеството на художника Цветана Щилянова, на която лично е позирал Учителят.
 
23. Имали поезия, проза?
 
24. Ще може ли да опише случки и събития от времето на Школата на Учителя, на които е била свидетел?
 
25. Ще може ли да обрисува образите на някои възрастни приятели, които е познавала, и които отдавна са заминали. Образите включват лични наблюдения, опитности, които са имали с Учителя. Например Боян Боев, Тодор Стоименов, Паша, Савка, Епитропов, Димитър Добрев от Сливен, Мара Белчева и др.
 
26. Има ли кореспонденция, писма, картички, снимки от възрастните приятели?
 
27. Съгласна ли е да ни предаде цялата си лична кореспонденция, включваща писма, снимки, картички, бележници?
 
28. Знае ли кой е тоя художник - учител по рисуване, който при заминаването на Учителя е рисувал ръцете му? Име, адрес? Познава ли други художници, освен Влаевски, които са рисували Учителя?
 
29. Какво знае за Борис Георгиев, който също е рисувал Учителя? Има ли кореспонденция с него?
 
30. Ако може да напише впечатленията си от комуната в Русе, съборите в Търново и София. Да напише какво занае за Никола Каишев, Иларионови и Мария Казакова и др.

Трето писмо - 12.05.1988 г.

Забележка: В отговор на втория въпросник получих писмо от 12 май 1988 г.

Мила Марийке,

Понеже Ви пиша на части, боя се, че повтарям по зададените въпроси. Ако е така, извинете!
 
13. След портрета, рисувах много скици с молив по време на беседи, често под рисунката записвах по няколко думи, отговарящи на изражението на лицето (думи, които е произнасял в момента). Стоящи наблизо сестри започнаха да искат рисунки. Учителят ми отправи няколко пъти недоволен поглед - сред абсолютната тишина, която цареше, докато Той говори, внасяше се смут. Сядах на друго място, повтори се същото - разчуло се, че подарявам, ангажираха ги още щом започна. Не след дълго Учителят ме повика: „Скиците, които сте правили, те са части от един образ, не може да бъдат разпръснати. Ще ги съберете всичките и ще ми ги донесете!" Той беше много строг, категоричен. „Но аз съм ги подарила", казах. „Казах вече! Щом сте готова, донесете ми ги!" Беше много трудно, но след няколко дена успях - някои ми се поразсърдиха, отбелязаха имената си с надежда, че ще им ги върна. Занесох ги. Той ги разгледа внимателно и ми каза благо: „Сега си ги пазете и никому няма да ги давате!" Рисувани отдалече, не всички имаха прилика, но имаше и много сполучливи. Бяха доста на брой - около 15-20, а може би и повече.
 
(Отговори по първия въпросник - забележка от М.М.)
Всички скици са оригинални - не съм ги прерисувала. Скицник нямам.
Скиците правех върху бяла хартия с размери приблизително около 9 см. на 12-14 см. (Може би те са откупени от вас).
 
14. Имах 1-2 рисунки, по-големи, които обхващаха почти целия салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка, другата вдигната с изправени пръсти - характерен жест, който ще видите по много снимки. Пред Него е разтворена Библията.
 
Къде са те? Предполагам, че съм ги предала на Петър Филипов.
А) За брат ми: светло бъдеще, много надарен технически - наистина, от малък джобът на престилката му е тежал от чукченце и пирони, които забива навсякъде, където намери място. Още 18-годишен започна да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството ни, а по-късно създаде фабрика за разни изделия, чрез която се прехранваха 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селяни и селянки. Всички много го уважаваха и обичаха.
Б) Сестра ми: „С много дарби, но да пази дробовете си!" Казва се Роза. Силно е желаела да стане певица, с много хубав глас, играла е в детски пиеси, оперети главна роля, но баща ми не позволил, едва се съгласил да учи пиано. Студена зима. Стаята с пианото е неотоплена, тя получи воден плеврит, тъй много отслабна, че не може да се движи и говори, косата й пораства около 20 см. съвсем бяла. Мама я моли да дойде Учителят да я види, а тя: „Лозата не ще молитва, а иска мотика!" (По-късно казваше: „Нали аз си исках мотиката?")
Млад, опитен лекар се грижи ден и нощ за нея, изважда със сонда водата от левия дроб, защото той притиска сърцето и то спира да бие. Медицинска сестра постоянно прави инжекции за сърцето да не спре. Лекарят казва на мама, че всичко е направил, остава само едно - промиване на кръвта чрез двете главни артерии - но не се знае дали тя ще издържи. Тя отказва. Тогава мама помоли Учителя. Той дойде веднага. Завари лекаря и сестрата. Учителят поглежда с малка лупа ръката й и казва: „Тебе не те викат още, ти имаш работа тук!" А тя си мисли: „Не виждам ли аз, че умирам? Но Учителят, свята личност, няма да ме изплаши!"
Той казва: „Сега сестрата да спре инжекциите и всички лекарства." А лекарят: „Но, господине, сърцето й ще спре!" - „Не, няма да спре!" - Казва Учителят. „Позволете ми да идвам, да видя какво ще стане." - „Разбира се, идвайте! Не я насилвайте с храна - сега да си почива, тя сама ще огладнее."
Мама, изнемогнала, едва стои на краката си, ангажираха една яка вакарелка, Йона, която вдигаше на ръце сестра ми, всяка сутрин в определени от Учителя часове я сваляше на двора на слънце, после я връщаше горе в леглото й. Тя тежеше 32 килограма!
По това време тате е уволнен, отива в провинцията да търси работа, остава на мама колкото пари има и казва: децата растат, и те ще печелят. За сестра ми ще прибавя: цял живот тя беше тънка - висока, с благороден облик, нещо царствено имаше в нея, излъчваше една особена красота, хранеше се съвсем малко, много чувствителна, с красиви, нежни ръце, с дълги пръсти.
Сестра ми вече се съвзе, макар и слабичка, тя желае да работи. Моли Учителя за съвет. Той казва: „Ще даваш уроци по пиано, но не да се затвориш у дома си, ти ще отиваш." - „Но как ще стане това?" - „Не се тревожи, всичко ще се нареди." Само след два дена идва нейна съученичка от гимназията, момиче от бедно семейство, но красавица. „Розке, само ти ще ми помогнеш! Ела да ми преподаваш уроци, че моят Гошо ми е подарил пиано, иска да му свиря, а е и ревнив - не иска да излизам за уроците. Той ме доведе дотука с колата ни и чака вънка да ме отведе." Гошо, богат търговец, преценява, че Мара ще научи още много неща от такава интелигентна учителка, той е във възторг. Уроците започват веднага, Мара я обича. „Розке, много си слабичка!" Приготвя какви ли не лакомства да я гощава, туря я да си полегне да почива, уроците плаща скъпо, мама й уши няколко хубави рокли. Познати на Мара поискват уроци и за техните деца. Следващото лято завеждат сестра ми във Вършец - всичко на техни разноски. Гошо изпраща за зимата и товари готови нарязани дърва, адресирани до мама. Минаха години, сестра ми искаше да заплати дължимото. „Не, нищо не ще приема! Направил съм го от уважение към вашата майка!"
В) Новите въпроси ме задължават да разкажа повече подробности. Родителите ми наеха самостоятелна къща на бул. „Евлоги Георгиев" 51. (Тя и досега стои, макар и доста преобразена.) В тази къща влязох 12-годишна, а излязох 21-годишна мома. Там идваше Коста, боледува сестра ми, идваше Учителят. Двуетажна, долу кухня и трапезария, еркерен вход, два гостни. Горе - моята стая, спалня на мама и тате - еркер - 2 стаи за сестра ми, в първата пианото. Брат ми Асен спи временно на кушетка в трапезарията. Къщата е навътре в двора - тиха, обърната на юг, но не винаги хигиенична. Пред нея високата къща я засенчва.
 
Бях на 17 години, когато обикнах мой далечен братовчед, Коста, 5 години по-възрастен от мене. Учителят го назоваваше „Костадине". Ние се обичахме, но никога не си казахме това, само понякога си отправяхме топъл поглед. Под влияние на познатото ни учение за абсолютна чистота, отношенията ни един към друг бяха необикновени, на завидна висота.
 
Роден под знака Козирог, притежаващ същото благородство, висок морал и духовна чистота, а аз - родена под знака Телец - най-подходяща за приятелство, хармонична, а и по-дълбока връзка с Козирог. Коста идваше всеки ден у дома, носеше ми хубави книги, четеше ми избрани за мене страници за размишление, импулсираше ме да уча и музика. Той също беше студент, но учеше и музика при професор Цибулка. Но заболя тежко, цели две години се бори с болестта, посещавахме го с мама в дома му. За последен път го видях преди да угасне. Неговите близки ме обичаха и казваха: „Ако Коста беше жив, Цветка щеше да бъде наша." Той почина на 13 декември 1925 година. Дълбоко потресена, аз все чувах гласа му, стараех се да изпълнявам всичко, което той ме поучаваше. В къщата ни на ул. „Евлоги Георгиев" 51 бе идвал Коста, там боледува сестра ми, там идваше и Учителят.
Минаха години. През 1929 г. заминахме за Париж със сестра ми и съпруга й. Всичките 4 години прекарани там чувствах, че Коста ми помага, пази ме, ръководи ме, постоянно го сънувах, пишех стихове за него. Запознаваха ме с някои млади хора, но никого не харесвах, сравнявах ги с Коста - моят идеал.
Нещо важно: Коста заболя от туберкулоза, получена след тежко изтощение от малария. Неговите близки бяха против връзките му с братството, той отказва всяка издръжка от тях, чука камъни за мозайка при Бертоли, всички се стремят да му помогнат. Когато състоянието му се влошава, Никола Каишев, дребен, слабичък, но всеотдаен, го взима със себе си в Балкана - там той отглежда пчели, има малка къщичка. Завежда го на чист въздух, грижи се за него като майка, готви му, пере, къпе го, понася всичко с радост. Коста често е капризен, недоволен, мълчи.
Оставя го самичък само когато слиза да продаде мед. Щом се върне, казва: „Сега сме богати, само кажи какво искаш." Когато състоянието му се влошава, Коста поисква да се върне у дома си, да помоли близките му да го приемат. Колю го завежда с кола, с влак, с файтон. Оттам започваше моята изповед за последните дни от живота му - той не живя две години, а само няколко месеца у дома си.
А ето портретът на Колю Каишев: Големи, изразителни кафяви, пълни с любов очи. Вяра - непоколебима. Подлагал се е на глад почти цял месец, когато Учителят строго наредил веднага да престане, ако иска да остане жив. По-късно като ми разказваше за Коста, очите му се пълнеха със сълзи, падаха по ръцете му, как не е можал да го спаси - и плаче.

Отговори към втория въпросник:

10. Напълно достатъчно за позиране.
 
11. Сеансите определяше начесто, тъй че най-много около 1 месец.
 
12. Само сутрин, от 9 и половина или от 10 часа.
 
13. Рисувах без подготвителни скици.
 
14. Считам, че малкото, което съм имала, съм предала на Петър Филипов.
 
15. Непременно ще ви го предам. Търся го.
 
16. Разбира се. Което намеря, ще Ви предам.
 
17. Намерих една, която е без дата, но считам, че е от времето, когато Учителят измерваше главите. Ще потърся още.
 
18. Да, ще ви ги дам, с удоволствие.
 
19. Платна нямам.
 
20. Дневник - с мои преживелици - считам, че никак не отговаря на това, което Ви интересува.
 
21. Не, нямам.
 
22. Разбирам, благодаря Ви.
 
23. Да, поезия, но не е интересна за Вас.
 
24. Нищо особено, ние живеехме в града.
 
25. Боян Боев - много мил, сърдечен, изпълнен с вяра и любов.
 
Допълнение към въпросник номер 2 с отговори на Щилянова: 1. Сестра ми Роза - тя е писала на гърба на снимката 4-то отделение. При все че снимката няма дата, нито указание на града, по възрастта ни се вижда, че сме в Сливен, където Учителят ни правеше измервания на главите и си записваше всичко. На родителите ни е казал за нашето бъдеще, за призванието на всекиго от нас и всичко това се сбъдна.
С тъмната косичка е брат ми Асенчо, роден 1901 г. - как спокойно гледа! А в средата съм аз - толкова подвижна и палава, че било невъзможно да разделят косата ми на път, а фотографът застана за момен поне, извикал изпод платното, с което бил забулен: „Сега ще изскочи едно зайче!"
По точка 2: За родителите ми - не си спомням - не съм си отбелязала нищо. По-рано Ви бях писала за мама, че „Тя е била голяма художничка, но в този живот е била изпратена с други задачи. Дарбата, която имате, сте наследили от нея." Считам, че по-рано по-ясно се бях изразила.
3. Да, мама, току-що ви описах, с боледуването на сестра ми.
 
4. Седнал, като най-внимателно нареждаше гънките на шала, с който е наметнат. Явно отдаваше голямо значение на портрета.
 
5. Позираше около 1-2 часа. Поръчал беше по това време никой да не го безпокои.
 
6. Всичко 5 сеанса.
 
7. Да, като описах в т. 4.
 
Общо около 6 до 8 часа.
 
10. Напълно достатъчно.
 
11. Даже по-малко от месец.
 
12. Само сутрин.
 
13. Подготвителни скици за портрета не правих.
 
14. Имах рисунки с обхват на салона - ще потърся.
 
15. Писмото търся - разбира се ще Ви го предам.
 
16. Едва ли съм запазила, но ще потърся.
 
17. Отговорих Ви в точка 1.
 
18. Съвсем малко - ще Ви ги предам.
 
19. Не, нямам такива платна.
 
29. За Борис Георгиев знам следното, че когато той рисувал портрета на Учителя, то Цанка Екимова, която се е занимавала с хиромантия, погледнала ръцете му и видяла на дланите му и се учудила, че не видяла нищо особено. Като споделила с Учителя, че ръката му е обикновена, то Той й казал, че на дланите има явни линии, но мъртви, а има скрити линии, които са живи. На неговата ръка линиите са скрити, но са живи и че Борис Георгиев е представител на голяма фирма от невидимия свят. Борис Георгиев е дошъл от Слънцето Сириус и се е въплатил на земята, за да нарисува портрета на Учителя.
Принудена съм да спра дотук, за да не се претъпче писмото ми. Ще продължа в следното.
С най-сърдечни поздрави към Вас и Дина

Цветка

Предполагам, че за брат Боев можех нещо повече да пиша, за Паша и Савка сигурно още не съм Ви писала - имам само чернова, също за Тодор Стоименов. Моля ви в следващото писмо ми отговорете дали вече съм ви писала. Това са хора, от които имам най-прекрасни впечатления и храня към тях най- мили чувства.
Надявам се утре, понеделник, 16 май 1988 г. да пусна това писмо.
С най-добри пожелания,

Цветка

Четвърто писмо -10.06.1988 г.

Мила Марийка,

Разбирам желанието Ви да зарадвате Дина, когато тя си дойде с някакъв резултат, но аз все още не съм намерила нищо повече - единствено само снимката от моето детство, за която ви писах. Понеже за мене да посрещна някого е трудно, моля ви да отложим. Ще ви пиша, когато приготвя нещо повече.
Моля ви отговорете ми, както ви писах, в последното си писмо, дали вече имате от мен по-подробно за Боян Боев, Савка, Паша и за Тодор Стоименов. Спомням си, че завърших с биографията на Никола Каишев. Предполагам, че от писмата, които ви пиша, вие ще изберете най-важното за вас. За жалост не мога да пиша красиво върху коленете си, почти лежешком. Простете, това ще ви създаде много работа.
Кракът ми не е само навехнат. Горе в ханша естественият пласт хрущял, който помага при движение меко да се плъзга бедрената кост в тазовото легло за нея - този пласт се е остъргал, преди две години от пресилване бях си позволила да купя плодове, прибавих и хляб - общо към 5 кг тяжест - и така се осакатих, костите се търкат незащитени, това ми причинява болка. На моята възраст възстановяването на този хрущялен пласт е невъзможно или много бавно - всички жизнени процеси в организма се извършват много бавно. Благодарна съм, че все пак имам подобрение.
От Павлина получих писмо от 14 май. Рисувала съм й портрет през 1977 г. Пише, че е натоварена от Историческия музей на Велико Търново да напише биографията на моята майка. Моли ме най-любезно, настойчиво да й отговоря. Спомените ми за Павлина са твърде бегли, но тъй като писаното от мен ще се запази в музея, ще бъде достояние на много хора, отговарям на въпросите й крайно внимателно, да не изпусна нито дума за отношението на мама към Братството. Добре сте решили да не й отговаряте. Към нея ми предстои още доста дълга кореспонденция.
Простете мила Марийке, че отказвам да се видим съвсем наскоро.
С най-сърдечни привети и добри пожелания към Вас и Дина,

Цветка.

Чакам писмо от Вас.
П.С.: Молбата на Павлина е любезна, но и много настойчива - правя усилие да си спомня всичко за скъпата ми майка - това ще бъде и един малък паметник за нея в любимия й роден град.

Пето писмо -18.07.1988 г.

Мила Марийка,

Искам да поправя една моя грешка - отнася се до писмото, което Ви написах на 14 юлий. Веднага горчиво съжалих, но то беше вече залепено - не успях после да Ви пиша. Изказах се сурово, жестоко по адрес на Павлина, която си служи към мен с учтиви, избрани, деликатни думи, въпреки погрешните си разбирания по въпроса за биографията на мама.
Към вас също бях сурова, нелюбезна, не избрах по-деликатни думи, за да кажа което е необходимо. Сега наближава датата, на която с такава любов ми поднасяте приготвения от Вас козунак. Моля ви не идвайте, не ми донасяйте абсолютно нищо! Когато се видим, ще ви обясня - нужни са много думи.
Нямам право да пиша такива писма! Самата аз съм пълна с толкова много грешки!
Моля Ви най-горещо и вас, и Дина, да ми простите!
Както изглежда, нашата единствена среща поради навехнатия ми крак ще стане някъде към средата на м. септември, тогава, моля ви непременно ми телефонирайте, да зная кога да ви чакам. И пак моля, абсолютно нищо за ядене не ми донасяйте.
На Павлина не пишете, моля, че окончателната редакция на биографията на мама ще трябва да Ви помоля да напишете Вие - това да остане между нас - тайна между Вас и мене.
Когато се видим през септември, надявам се ще съм успяла да намеря нещо подходящо за моята биография, всичко при мен става съвсем бавно.
Иначе съм здрава. Моят другар се грижи най-предано за мене, всяка сутрин рано пазарува, ние се храним съвсем по малко - така е здравословно.
Още веднъж моля Вас и Дина да ми простите огорчението, което съм Ви причинила!
С най-сърдечни привети, прегръщам Вас и Дина

Цветка.

П.С.: Всеки месец излизам една сутрин, за да си получа пенсията - около 13,14,15 на тия дати никой не може да ме намери.
Забележка: 6-то писмо от 18.09.1988 г. е поместено към т. 8 Изповед на една душа, Г. „Втората съпруга".
Писмо на Марийка Марашлиева до сестра Цветана Щилянова

Препис

1.12.1988 г.

Мила сестра Цветка,

Моля да ми пишете за Боян Боев, Паша, Савка, Тодор Стоименов. За Боян Боев казахте само, че бил много мил, сърдечен, изпълнен с вяра и любов. Още нещо за Никола Каишев, за стопанството в Русе?
Ще ви припомня само някои точки, по които бихте могли нещо още да направите:
 
1. Архив - снимки, писма, записки - лични тетрадки.
 
2. Документи - диплома и др.
 
3. Скици и рисунки.
 
4. Спомени от живота с Учителя и Школата.
 
5. Спомени с Учителя във връзка с рисуването на портрета Му.
 
6. Спомени с Учителя във връзка с нейното поколение.
 
7. В случай, че нещо изплува в съзнанието Ви, моля вземете тетрадка или лист, отбележете го с няколко думи и когато сте свободна ми го опишете и изпратете.
 
Пожелавам Ви всичко най-добро, да закрепнете здравословно и да разрешите задачите си, които стоят пред Вашата душа.

С обич: Подпис (Марийка)

Седмо писмо - 27.12.1988 г.

Мила Марийка,

Моля извинете ме, но моля Ви никога вече не идвайте! Всяко Ваше посещение ми причинява тревоги, принудена съм да си служа с лъжи!
От 1 януари нашият булевард ще бъде разкопан, линията на трамвая номер 3 ще бъде преместена, но какво и да ми струва това, ще намеря начин да предам отговора на Дина лично.
Явно е, че при Вас писмата се губят.
Всички въпроси, които ми поставяте, аз Ви отговорих най-изчерпателно - телефонът ми е постоянно изключен.
Моля, прегледайте най-внимателно и ми отговорете веднага, за да започна отново да пиша. Моля, пуснете писмото долу в пощенската ни кутия. Не пишете адреса - аз го имам.
С много поздрави и най-хубави чувства към Вас,

Цветка.

Писмото, разбира се, да бъде залепено!

Осмо писмо -12.05.1989 г. до арх. Дина Станчева

Мила Дина,

Имам към Вас една голяма молба: Кажете на Марийка по възможност най- скоро да приготви въпросите, спомени за Учителя, защото с времето те постепенно се заличават от паметта ми и трябва дълго, дълго, ден и нощ да си спомням всичко, за да успея да ги препиша на чисто, та когато тръгне нашият трамвай, ще дойда да се видим, което много желая и ще ви донеса моите готови бележки. Зная, че Марийка не жали труда си и е готова да дойде до нас и донесе писмото лично. Това е най-хубаво, но кажете й, че преди всичко нашият домофон е повреден, не отключва вратата, цял ден се обаждат изпаднали в беда, но никому не отварям. Ако обича, тя може да почака долу някой да й отвори или да позвъни на други и помоли да й отворят. Тогава може да пусне писмото в пощенската ни кутия или да се качи с асансьора и да го пусне под вратата ни - ние нямаме праг, тъй че като го тласне силно по средата на отвора, то непременно ще влезе, даже доста навътре. Важното е да не се подава, да не би чистачката да го намокри. Моля изрично: Никак да не звъни горе у дома! Всичко, което има да ми каже, да бъде вътре в плика при писмото. Ако реши да го изпрати по пощата, пликът да бъде добре залепен - скоро получих писмо от една приятелка, така изтърсено - пликът се разлепил, че едва се крепеше. Излишно е да пише подател, даже по-добре да не пише - адреса й аз имам, но не ми се пише до нея, щом като писмата ми се губят.
Мила Дина, обремених Ви с много дълго писмо, но Вие ще съумеете да изберете най-важното - а то е Марийка да не звъни нито долу, нито горе!
С хиляди извинения, че Ви безпокоя, Вас и Марийка целувам сърдечно,

Цветка.

Девето писмо - 15.06.1989 г. до арх. Дина Станчева

Мила Дина,

Пиша Ви пак, за да не Ви безпокоя по телефона. Зная, че сте много заета, но моля Ви, намерете малко време и ми пишете, получихте ли писмото ми, в което моля Марийка да не отлага, да ми напише своите въпроси и при възможност да пъхне писмото под вратата ни горе - тя е без праг - без да звъни! Долу също да не звъни - домофонът ни е повреден и не отключва вратата! Правя това предложение, защото зная, че тя не жали труда си. Ако реши да изпрати писмото по пощата, пликът да бъде добре залепен. Неотдавна получих писмо от София, но така изтърсено, че едвам се крепеше - пликът почти съвсем се разлепил. Боя се, че колкото повече времето минава, дори най-скъпите спомени се заличават в паметта ми, особено на моята възраст. На нея няма да пиша, защото разбрах, че писмото, над което употребих толкова дълго усилие, вълнувах се, ставала съм нощем, щом си припомня нещо, се е изгубило! Надявам се, когато тръгне нашият трамвай, ще успея да Ви видя. Разбира се, преди това ще Ви запитам по телефона кога Ви е удобно да дойда. Вярвам, че сте здрава и добре.
Вас и Марийка целувам сърдечно.

Цветка.

Адресът ми е: Цветка Щилянова

1504 - София

бул. „Заимов" 68.

Десето писмо - 18.07.1989 г.

Мила Марийка,

Говорих с Дина, тя ми даде телефон на Вашата съседка, но най-добре е да Ви пиша, понеже държа постоянно изключен моя телефон. Дано получите по- скоро това писмо, дано не се изгуби.
Нашият булевард и всички близки улици са така разкопани, че е опасно да се движи човек по тях. Единствено ул. „Оборище" е още здрава. От всички страни налитат багери, всеки ден все повече. Северната фасада - откъм бул. „Заимов" - я пръскат с боя, постоянно има прегради, че не бива да се минава. Нашият праг долу е толкова висок, че трябва някой да ми помогне за да се изкача. Асансьорът често е повреден. Ако се решите да дойдете въпреки всичко, бъдете обута с туристически обувки - по никой начин с деликатни обувки с токчета - токчетата непременно ще се счупят, а Вие можете опасно да паднете. Понеже насипват камъни и пясък, и заливат с вода, постоянно е кално и в най-сухо време. Трамваят номер 3 работи, но само до паметника „Левски", оттам по ул. „Оборище" до ул. „Асен Златаров" - пеша. Сама виждате, че всичко изисква туристически обувки.
Писмото Ви с въпросите до мене приберете добре, да не го изгубите през всички тези перипетии. Моля не звънете нито долу, нито горе. Нашата врата горе единствена е без праг - достатъчно е да тласнете леко писмото, добре залепено, в плик, за да влезе навътре, да не го измокри чистачката. Често вратата долу е отворена, но ако е заключена, ще трябва търпеливо да почакате, докато някой Ви отвори. Спомняте си, вярвам, че домофонът ни е повреден и не я отключва.
Главната ми молба - не звънете!
С най-добри чувства и с най-добри пожелания към Вас,

Цветка.

Адресът ми знаете, ако решите да изпращате по пощата: бул. „Заимов" 68, 1504 - София - името и фамилното ми име. Тук то не може да се изгуби, раздавачът ни е стар и добре ни познава.
Най-добре не пишете името на изпращача, тоест Вашето име.

Единадесето писмо - 21.07.1989 г.

Мила Марийка,

В допълнение към писмото, което пуснах вчера, бързам да Ви кажа, нивото на тротоара и платното на булеварда са нормални - даже аз спокойно се изкачвам. Второ важно нещо: Сега поставят плочи на тротоара на ул. „Асен
Златаров" - на левия тротоар тъй, че опасният десен тротоар ще се избегне - по него не бива да минавате! На ъгъла ще пресечете „Асен Златаров" и тогава ще тръгнете към „Заимов".
По ул. Асен Златаров" навсякъде работят булдозери. Относно туристическите обувки - както обичате. Млади и кокетни момичета ходят с островърхи обувчици с токчета, с тесни поли, но постоянно залитат. Кал има. Това, за което Ви помолих: Да не звъните нито долу, нито горе, само да тласнете писмото Ви по-навътре, остава валидно! (По- навътре, под вратата.) С най-сърдечни поздрави,

Цветка.

Izgrew_13_5.PNG

Писмо от Марийка Марашлиева до Цветка Щилянова

27.07.1989 г.

Обична с. Цветка,

Ще ме извините, че Ви пиша на машина, но не искам повече да ме чакате. Прегледах писмата Ви и ето какви въпроси набелязах:
 
1. На 14 години постъпихте в рисувално училище. Къде? В София, вероятно, другаде има ли?
 
2. Казвате, че сте писали стихове за Коста в Париж. Пазите ли ги? Ако ги пазите, ще ги прибавим към Вашето творчество.
 
3. От Павлина разбирам, че майка Ви е учителствувала. Къде и кога?
 
4. За баща Ви нямате ли някакви спомени? Той какво е работил? Опитности?
 
5. Кога се е омъжила Роза?
 
1925 г. си заминава Коста.
 
1929 г. Вие заминавате със сестра си и съпруга й в Париж. Преди това не споменавате нищо за брака на Роза. Нали тя беше болна и след това предаваше уроци на Мара и други деца. Тя отново ли се разболя? Казвате, че е починала на 22.12.1951 г.
 
6. Намерихте ли рисунки с обхват на Салона?
 
7. Молим Ви, потърсете Ваши тетрадки и записки от онова време, които желаем да съхраним!
 
8. Интересуват ни лични снимки, в които са включени образите на рода Ви, баща ви, майка Ви и Ваши. От Вас имаме само една снимка като деца (Роза, Вас и Асенчо). Сигурно имате снимки като ученичка, студентка, в Париж, от изложбите Ви, от времето на Школата, в Русе - на стопанството.
 
9. Сигурно си спомняте нещо от Русе - комуната. Моля разкажете!
 
10. А рецензии от изложбите? Молим да ни ги дадете за съхранение.
 
11. Пишете ни за брат Боев, за Паша, Савка, за Тодор Стоименов и други, каквото си спомняте.
 
12. За Гради и Атанас също.
 
Трябва да ви кажа, че не Ви писах досега, защото имах един гост около 20 дни, който си отиде преди няколко дена. Беше от Съюза, познат на брат Петър. Беше идвал 1982 г. - две години преди брат Петър да си замине. Много мил човек. Та бях заета около него. Изпратих го с много хубави спомени. Бих искала да се видим с Вас, да разговаряме, да стане една обмяна между нас. При Вас вероятно както преди ще спира рейс 313. А той спира при нас, близо при хотел Плиска, а аз живея на пет минути от там. По-лесно бихте дошли до дома, отколкото до Дина. Да, само че нямам телефон, за да ми позвъните. Но пак може нещо да се нареди или пък с Дина да дойдете. Тя идва вчера, например, у дома и идва доста често. Виждаме се.
Засега нека това бъде достатъчно. Пак ще ви пиша, ако имам други въпроси. И ще чакам отговор на писмото си. Поздрав от Дина и мен.
С обич:

Ваша Марийка (Подпис)

Благодаря за обяснението, за улицата при Вас.

М.

Дванадесето писмо - 28.07.1989 г.

Мила Марийка,

Благодаря Ви за хубавото писмо. Получих го в много удобен момент, изглежда че току-що сте го пуснали.
Рисувалното училище следвах в София - в ония години едва ли е имало в други градове - то е създадено, построено трудно, с волни пожертвования, не само от българи, но даже и от призованите преподаватели от чужди страни. Повече подробности ще Ви напиша от книгата на Ирина Михалчева - изкуствоведка и художничка, издадена преди около 12 години, но в момента тази книга не ми е под ръка.
С най-сърдечни привети и добри чувства към Вас,

Цветка.

П.С.: И аз много бих желала да се видим. Предполагам, че това ще стане някога при Дина.

Тринадесето писмо - 29.08.1989 г.

Мила Марийка,

Писмото Ви получих. Извинявате се, че е писано с пишуща машина. А аз Ви моля, винаги ми пишете с пишуща машина! При все, че почеркът ви е ясен, най-ясно и хубаво е на машина.
По средата на писмото липсват няколко точки (от 9 до 12 приблизително). Писмото Ви прибрах веднага, но сега не мога да го намеря! Тъй че по моя вина, ще трябва пак да ми го напишете! На пишуща машина. Много съм виновна, простете ми! Този път внимавайте да няма пропуснати точки. Намерих някои бележки, завещанието на сестра ми за мен, стихотворение, писано за мама в Париж - много скъп спомен - ще Ви го предам лично.
Надявам се през есента да се видим при Дина. Моля Ви, писмото пуснете, както миналия път - без да звъните!
И аз много желая да се видим - с Дина ще се разберем по телефона.
На Вас и Дина най-сърдечни привети,

Цветка.

Забележка: 14-то писмо е писано в т. 8. „Изповед на една душа", Д - „Белязаното име на вълчицата". 15-то, 16- и 17-то писма са поместени в Е - „Двамата братя Юрдан и Симеон Симеонови".

Писмо на Марийка Марашлиева до Цветка Щилянова

София, 05.09.1989 г.

Мила с, Цветка,

1. Получих писмото Ви от 29.08. т.г. Случват се такива работи. Писахте ми, че ще ми пишете някои подробности във връзка с ученето ви от книгата на Ирина Михалчева - изкуствоведка и художничка.
 
2. Стихове и други писма, които сте писали, дайте да ги прибавим към Вашето творчество.
 
3. Майка Ви е учителствувала. Кога и къде?
 
4. За баща Ви нямате ли някакви спомени? Какво е работил? Споделял ли е убежденията на майка Ви?
 
5. Кога се е омъжила Роза?
 
1925 г. си заминава Коста.
 
1929 г. Вие заминавате със сестра си и съпруга й в Париж. Преди това не споменавате нищо за брака на Роза. Нали тя беше болна и след това предаваше уроци на Мара и други деца. Тя отново ли се разболя? Казвате, че е починала на 22.12.1951 г.
 
6. Намерихте ли рисунки с обхват на Салона?
 
7. Молим Ви, потърсете Ваши тетрадки и записки от онова време. Ние искаме да ги запазим и съхраним!
 
8. Интересуват ни лични снимки, в които са включени образите на рода Ви, баща ви, майка Ви, Ваши. От Вас имаме само една снимка и то като деца (Роза, Вас и Асенчо). Сигурно имате снимки като ученичка, студентка, в Париж, от изложбите Ви, от времето на Школата, в Русе - на стопанството.
 
9. Сигурно си спомняте нещо от Русе - комуната. Моля разкажете!
 
10. А рецензии от изложбите? Молим, дайте ги за съхранение.
 
11. Пишете ни за брат Боев, за Паша, Савка, за Тодор Стоименов, Епитропов, Димитър Добрев от Сливен, Мара Белчева и други каквото си спомняте, за брат Ватев, бр. Маркови.
 
12. За Гради и Атанас какви впечатления имате?
 
Всичко около Вас ни интересува. Особено спомените с Учителя във връзка с Вашето поколение. Молим в случай, че нещо изплува в съзнанието Ви, вземете тетрадка или лист и го отбележете с няколко думи, колкото да се подсетите, когато сте по-свободна и да го запишете, и ми го изпратете.
Пожелавам Ви всичко най-добро, да бъдете жива и здрава и успешно да разрешите задачите, които стоят пред вашата душа.
Засега нека това бъде достатъчно. Пак ще ви пиша, ако имам други въпроси. И ще чакам отговор на писмото си. Поздрав от Дина и мен.
С обич:

Марийка Марашлиева. (Подпис)

П.С.: Каква фабрика е имал брат Ви и какво е произвеждал?

Съща.

Писмо на Марийка Марашлиева до Цветка Щилянова

София, 29.11.1989 г.

Обична с. Цветка,

Извинявайте, аз забавих отговора си, но бях възпрепятсвувана. Сега ще Ви напиша въпросите, на които не сте отговорили. Иначе въпросника трябва да Ви го препиша - първия и втория, защото съм сложила някои бележки върху тях.
От първия:
15. Дали има още скици у нея от Учителя? Ако има, молим да ни ги предаде.
 
20. Има ли тетрадки и записки?
 
21. Нейни бележки от Школата?
 
От втория:
 
2. Дали е казвал нещо за родителите й?
 
3. Дали имат родителите й опитности с Учителя и да се опишат. Вие разказахте за опитностите със сестра Ви, когато е била болна, както и за Коста.
 
4. Как е позирал Учителят? Седнал ли е бил или си е вършил някаква работа и тя е рисувала?
 
7. Подготвяше ли се специално за позирането?
 
8. Обличаше ли се специално за позирането?
 
17. Интересуват ни лични снимки, Ваши и снимки, в които са включени образите на рода Ви, баща Ви, майка Ви, Ваши като дете, ученичка, снимки от Париж, от изложбите, от времето на Школата, заедно с майка Ви и други братя и сестри или Учителят.
 
18. Интересуват ни рецензии от изложбите Ви. Молим да ни ги предадете!.
 
20. Бихте ли ни дали дневника си за съхранение? Както и поезия и проза,които имате?
 
24. Ще може ли да опишете случки и събития от времето на Школата, на които сте била свидетел?
 
25. Ще може ли да обрисувате образите на някои възрастни приятели, които сте познавали и които отдавна са заминали? Образите включват лични наблюдения, опитности, които са имали с Учителя. Например Боян Боев (за него казахте съвсем малко), Тодор Стоименов, Паша, Савка, Епитропов, Димитър Добрев от Сливен, Мара Белчева, Иларионови, М. Казакова?
 
26. Имате ли кореспонденция, писма, картички от възрастни приятели?
 
27. Съгласна ли сте да ни предадете цялата си лична кореспонденция, снимки, картички, бележници - за съхранение?
 
28. Знаете ли кой е тоя художник - учител по рисуване, който при заминаването на Учителя е рисувал ръцете му? Име, адрес? Познавате ли други художници, които са рисували Учителя?
 
29. Какво знаете за Борис Георгиев, който също е рисувал Учителя? Имате ли кореспонденция с него?
 
30. Ако можете да напише Вашите впечатления от комуната в Русе, съборите в Търново и София.
 
31. Какви са впечатленията Ви за Петър Филипов и някои спомени във връзка с него?
 
32. Докога сте рисували? Коя година?
 
Моля Ви, за днес нека това бъде достатъчно. Всички въпроси които съм Ви задала досега ще Ви препиша, но сега се готвя за пътуване, а искам да Ви изпратя писмото или по-добре да го отнеса. Считайте, че след 10.12. т.г. ще съм у дома си.
Желая Ви здраве и сили, да приключите работата си и задачите си възложени на душата Ви. С обич,

Ваша Марийка

Осемнадесето писмо - 18-20.01.1990 г.

Мила Марийка,

Отдавна трябваше да Ви пиша, докато днес получих тревожното Ви писмо. Здрава съм. Еми най-предано се грижи за мен, набавя всичко необходимо, но отдавна се случи с мен нещо твърде неприятно.
Доколкото си спомням, беше сряда, 6 декември. С трамвая отидох до ЦУМ - налагаше се да купя главно електрически крушки, защото магазинът до нас се закри. Носех още една мрежа, също с нещо много необходимо. Дойде трамвай, но стъпалото тъй високо, че не мога да се кача, трима яки мъже ме теглеха, ватманката дава сингала, най-после ме издърпаха, но лявата ми ръка се остьрга върху горното стъпало, кожата от китката до лакътя се обели и рукна обилна кръв. Веднага с трогателна доброта всички наоколо скочиха, настаниха ме да седна, искат да ми помогнат, но как? Едва можах да измъкна от чантата си една носна кърпичка, късах от амбалажа на крушките, прикрепях към раната парчета хартия, която непознати завързаха. При паметника „Левски" слязох и пеша пристигнах у дома. Еми се много разтревожи. Цялата рана беше кална, измих я, натрупах я с памук, облякох нощница и лежах, а като станах, той ми направи с кърпи през рамото да стои ръката неподвижна. Едва тогава ме пита какво ми се е случило. Много грижи му създадох. Не можех да се къпя цял месец. И до днес се споменава това мое „приключение".
Благодаря Ви най-сърдечно за „анонимния" подарък. По почерка познах, че тези 10 лева бяха от Вас. Сега имаме и нови затруднения - тока го спират всеки ден, добре е да знаете, за да не попаднете в асансьора в такъв опасен час: сутрин от 6-7 ч. и от 10-11 ч., на обед от 2-3 ч., вечер от 10-11 ч.

Мила Марийка,

Сега трябва да спра, дано успея да завърша писмото, да го пусна и Вие скоро да го получите.

Събота, 20 януари 1990 г.

Писмото остана непуснато, тук ще отговоря на някои Ваши въпроси от 29 ноември 1989 г. от 2-ри списък, направо за номер 4:
Той гледаше много сериозно на този портрет. Позираше сутрин в стаята, в която приемаше посетители. Когато отивах (към 10 часа сутрин), печката вече гореше, известяваха му, идваше от стаята си горе, с бързи стъпки. След поздрава отиваше зад малка завеса, чувах шумолене от дреха, звук от вода. Яви се наметнат с бял копринен шал, с добре сресана коса. Каза, че държи на този шал, защото е изтъкан за него специално и му е подарен с вложени в него най- чисти мисли и чувства. Пита дали го одобрявам. За мен беше изненада, но не можех да си представя по-подходящо облекло за този портрет. Избрахме как ще седне, осветлението, дистанцията, помолих погледа да бъде обърнат към мене - т.е. към зрителя. Той одобри. Помолих да разговаряме по малко, за повече жизненост, а не скованост на лицето. Тогава той ми препоръча някои неща за изкуството, записала съм всичко в отделна тетрадка - ще Ви го препиша. Изненадана бях от голямата му компетентност. Като слушах, пред мен се откриваха все по-дълбоки възможности за творческа работа.
За Вас съм отделила бележници, ще Ви ги предам чрез Дина. Моля, поздравете я от мен - още не съм отговорила на новогодишния й поздрав и вестта за помена на милата й майка. Нощ е. Наближава часа да изгасят лампите, затова спирам дотук. Сърдечни привети.

Цветка.

Деветнадесето писмо - 2.02.1990 г.

Тази сутрин съвсем неочаквано трябва да изляза рано. Писмото ми до Вас не е готово. Изпращам Ви тук бележки, които междувременно бях писала. И те не са окончателни. Прилагам две писма от брат Петър Тевекелев. Доколкото си спомням, Вие пожелахте такива писма от силно верующи приятели. Той е брат на
Йорданка д-р Жекова. Завърши инженерство в Париж, когато бяхме там, в празник излизахме на разходка с още някои български семейства. Всяко лято идваше да види сестра си и Учителя, отиваше и на Рила. С Учителя се е фотографирал в надувна лодка върху Рилско езеро, с лице сияюще от щастие. Останал да живее във Франция, получил е поданство, купил си е малък апартамент в Кот д'Анзур, пенсионирал се е, но вече съвсем е забравил български, още повече, че очите му са отслабнали. В последното си писмо пише, че заминава на операция на перде и едва пише - надява се, че всичко ще мине благополучно. Сега е на 90 години. Целувам Ви сърдечно,

Цветка.

Моля, по никой начин не ми връщайте писмата му!

Писмо на Петър Тевекелев до Цветана Щилянова

3.02.1988 г.

Сестра Щилянова и вашият съпруг, на когото изпращам братски поздрави.
Навлязъл съм в бавността, моите движения се ограничават, движа се бавно. Все съм при красотата, слънцето е животворно и синьото небе „Cot d'Dycup". Благодаря ви за положителните благопожелания.
В живота на земята случайност не съществува, всичко е строго ограничено и се отнася от нашите отношения към нещата.
Колко е проницателен Духът на Учителя, щастие е да влезем в контакт с Него и се съзре Истината на живота.
Желая ви най-красивото и благословението да ви закриля.

Ваш Петър Тевекелев.

* * *

УЧИТЕЛЯТ ПО ИЗКУСТВОТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ

РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Понеделник, 6 февруари 1928 г.

„Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти."
„Търси ония нежни линии на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот."
„Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено, а когато той преживява нещо, замислен, нейде сам върху някоя пейка или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното."
„Когато човек излезе пред необятното, у него се явява страх, смущение, но после идва разширение на душата."
„Работи! С труд и постоянство всичко се постига!"
„Ти по този път ще успееш!"

Неделя, 12 февруари 1928 г.

„Най-небходимо ти е едно ателие. Пожелай го, мисли за него - ще го получиш. Нашите постоянни мисли, молитви - те са както упражнения - един цигулар повтаря, повтаря едно упражнение, докато го научи. Така и ние - което повтаряме, то става!"
„Никога не прави поправки въху своите картини! Като я нарисуваш, остави я - после нова рисувай! Но преди да започнеш един портрет, например, направи десет скици в разни пози, докато най-после намериш оная поза, която най-много ти допада, да бъдеш доволна от позата напълно."
„Ти по този път ще успееш!"
„Добре е, че ти харесва цигуларя от Цорн, на твоя позата е хубава, но грешка е, дето грифа е отсечен. Никога не отрязвай така, нека лицето бъде анфас или три-четвърти, но да се виждат две очи, уши, и пр. Също двете ръце."
„Винаги да се чувствува отде иде светлината върху лицето."
„Човек се радва на онова, което е придобил, на една разрешена задача, колкото и да е малка, не са големите неща, които ни носят радост."
„Един художник трябва да има въображение, ако липсват известни условия, например добро осветление, той да си го представи и да го нарисува, както трябва."
„Най-хубав портрет е онзи, в който има най-малко сянка."
За пейзажа: „Има хубави места из Витоша, Мусала, Олтаря, Сините камъни... Полянки с цветя, някое зайче изправено, спокойно загледано в хубавата природа... "
„Приликата на едно лице е в ония непроменни черти, които винаги при всички други изменения остават едни и същи."
„Най-важното, това са очите."
Съвети от Учителя след завръщането ми от Париж, 1933 -1934 г.:
„Кое е най-важното в един портрет? Най-важното е да се предаде онова същественото, което при всички промени на настроението, израза, остава винаги същото.
То са трите основни черти, които показват:
 
1. посоката на ума,
 
2. посоката на сърцето,
 
3. посоката на волята.
 
Изкуството не е нещо статическо и не може да представи така човека (т.е.статически), то предава само разни моменти от човешкото лице. Не важи в кой негов момент ще го представиш, в момент на какво изражение, важното е да предадеш тия три основни черти."
„Изражението на лицето се влияе от външната страна и условията, които въздействуват на настроението ни."

Петък, 29 септември 1933 г.

„Изкуството действа възпитателно."
„Красотата поражда благородни чувства."

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×