Jump to content

11. ПРОТОКОЛ


Recommended Posts

11. ПРОТОКОЛ

Днес, 7 септември 1987 г. три страни се събраха и съставиха настоящия протокол, както следва, от три лица:
 
1. Елена Щерева Андреева, род. на 21.08.1899 г. в с. Свиница, Югославия, живуща на ул. „452" номер 30, кв. „Витоша", София, личен паспорт серия В, N 0976128, издаден на 1.11.1985 г. от МВР - София.
 
2. Марийка Великова Иванова, по баща Марашлиева, родена на 14.02.1922 г. в гр. Русе, жив. на ул. „Люлякова градина" N 6, вх. Б, ап. 34, л.п. серия Л, N 2174461, изд. на 5.04.1984 г. от МВР - Русе.
 
3. Д-р Вергилий Николов Кръстев, род. на 23.03.1938 г. в гр. София, живущ на ул. „Васил Друмев" N 1, л.п. серия В, N 0409822, издаден на 3.06.1983 г. от 5-то районно у-е гр. София.
 
Горните лица се запознаха лично с инвентаризационния опис от 20 ноември 1957 г. в гр. София, от инвентаризационната комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов, Влад Пашов и отговорник Мария Тодорова, в момента всички покойници, извършили пълна инвентаризация на намиращия се инвентар в двете стаи на Учителя при верска общност „Бяло Братство", гр. София, - „Изгрева", и направили съответния опис, като под номер 49 от описа бе написано следното:
А) Портрет на Учителя от блажни бои на художничката Цветана Щилянова - оригинал от 14 февруари 1934 г., 73x60 см. в рамка и стъкло, сребърен бронз, намираща се в горната стая.
Б) Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев - оригинал в стъкло 57x44 см., намерен в предверието на горницата.
Горните три лица се запознаха със заключението на вещото лице Христо Петров Черногоров, ул. „Средна гора" 70, началник отдел при СП „Всестранни услуги" град София, който като представител на заложната къща, дава следната оценка на вещите, намерени на Изгрева съгласно инвентаризационния опис.
По горното дело N 8222/58 год. от 1-ви район - 4 участък, вещото лице дава следните оценки на долуизброените вещи, както следва:
Под N 19 - Портрет на Учителя, блажни бои от художничката Цветана Щилянова, оригинал в рамка и стъкло, сребърен бронз, цена 100 (сто) лева към паричен курс от 1958 г.
Под N 113 - Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев, оригинал в стъкло 57x44 см. за цена 30 лева (тридесет) курс към 1958 г.
Горните три лица се запознаха и с описа на вещите, откупени от заложната къща при отдел СП „Всестранни услуги" град София, където са отбелязани лицата, които откупуват вещите, съответно цитирани и номерата на съответните фактури, като закупените вещи стават ЛИЧНА собственост на онези лица, които са вложили пари и откупили вещите по законен път.
Така на името на Елена Щерева Андреева, живуща на ул. „Незабравка" N 7 на Изгрева, в опис N 5 (пет) фигурират следните закупени вещи от нея лично:
 
1. От N 19 на инвентаризационния опис - Портрет на Учителя от художничката Цветана Щилянова, оригинал, за 100 (сто) лева паричен курс към 1958 г.
 
2. От N 113 на инвентаризационния опис - Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев, оригинал за 30 (тридесет) лева, паричен курс към 1958 г.
 
Забележка на редактора: На фактура N 01372 от 2.12.1958 г. на СП „Всестранни услуги" град София е отбелязано името на Елена Щерева Андреева по опис N 5, живуща на ул. „Незебравка" N 7, София. Под пореден N 19 е записано: „Портрет на Учителя от Борис Георгиев - 30 лева.
Горните три лица се запознаха с инвентаризационния опис на Изгрева, където в комисията са влизали лицата: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов, Влад Пашов с участието на Елена Андреева, като отговорник на изкупуването на вещите, като с изключение на последната, всички са покойници.
Елена Андреева като стенографка на Учителя и запозната с бита на Учителя на Изгрева, и благодарение на нейните лични качества е избрана за отговорник от страна на Братството, а от друга страна е посочена в комисията като отговорник за разпределението и откупуването на вещите.
Елена Андреева лично следи правилното откупуване и разпределение на вещите от Изгрева и от стаите на Учителя, като се явява единственият човек, който е движил целия този процес, както и единствения жив човек и свидетел от преди 30 години.
След откупуването на портретите, Елена Андреева ги съхранява лично у дома си, като след 10 години предава портрета на Учителя от Цветана Щилянова да го съхранява Борис Шаров (поради преместването си от Изгрева в малка жилищна стая), като другият портрет на Борис Георгиев съхранява непрекъснато до себе си до съставянето на този протокол, т.е. 07.09.1987 г.
По-късно, както лично удостоверява Марийка Великова, портрета на Учителя от Цветана Щилянова е взет лично от Петър Филипов Николов, живущ на ул. „Българо-съветска дружба" N 8, за съхранение, като Марийка Великова е запозната лично и е присъствувала при уговарянето между художника Борис Шаров и Петър Филипов, както и при прехвърлянето и съхранението на портрета в дома на последния. След заминаването на Петър Филипов - 20.04.1984 г. като законен наследник остава осиновеният му племенник, син на рождения му брат - Нойко Филипов Николов, назоваем се Филип Нойков Николов, живущ в дома на П. Филипов, който решава да се освободи от някои вещи на своя чичо, като ги осребрява, считайки, че са лична собственост на чичо му. Така той продава на Марийка Великова портрета на Учителя от Цветана Щилянова за 300 (триста) лева, паричен курс към 1987 г., която го прибира у дома си. Междувременно тя действа така с единствената цел да се изземе портрета, да се запази от чуждо посегателство и да не стане обект за спекулативна търговия на племенника на Петър Филипов или от други лица. Познавайки лично Петър Филипов и контактувала с него близо 20 години, както и с племенника му, който е отраснал, възмъжал пред нейните очи, тя познава добре създалото се положение и желанието на племенника да се освободи от вещите на чичо си чрез осребряване, независимо дали са лични негови или братски, оставени на съхранение у него от вече заминали братя и сестри. Освен това Марийка Великова предварително е споделила проблема с д-р Вергилий Кръстев, който е настоял за изкупуването на портрета на Учителя на всяка цена. Същата закупува и прибира портрета, и предлага да се съхранява у д-р Вергилий Кръстев, като последният настоява да й даде разписка срещу подпис за получаването му. Д-р Вергилий Кръстев се е запознал лично с проблема на откупените вещи през 1958 г. чрез описа на инвентаризационната комисия и удостоверява, че единственият законен наследник на този портрет е Елена Андреева, а другите лица, като Борис Шаров и Петър Филипов, са временно съхраняващи портрета, а Филип Нойков го е присвоил неправилно и продал незаконно.
Д-р Вергилий Кръстев решава и предлага да откупи портрета от Марийка Великова, т.е. по този начин да възстанови сумата от 300 лева, която тя е заплатила на племенника, за да не бъде потърпевша от онези лица, за които тя е жертвувала време, сили, средства, така че потърпевш да остане д-р Вергилий Кръстев, който ще съхранява портрета.
За решаване на проблема за портрета Марийка Великова и д-р Вергилий Кръстев лично посетиха на 07.09.1987 г. дома на Елена Андреева, поставиха й целия проблем и се взе следното решение, след подробно разискване по всички точки:
 
1. Елена Андреева лично предава принадлежащия й по законен път портрет на Учителя от художничката Цветана Щилянова, откупен своевременно от д-р Вергилий Кръстев за съхранение.
 
2. Елена Андреева лично предава съхраняващия се у нея портрет на Учителя от Борис Георгиев на д-р Вергилий Кръстев за по-нататъшно съхранение.
 
3. Двата портрета на Учителя в т. 1 и т. 2 остават на съхранение в едно лице, а това е д-р Вергилий Кръстев, който лично отговаря за запазването им, като има правото да вземе всички мерки, които сам намери и прецени, без чужда намеса от отделни лица, група лица или от държавни органи, независимо от какви мотиви и цели се движат.
 
4. Елена Андреева не желае да продава портретите на Учителя на д-р Вергилий Кръстев, понеже те са свързани с идеите на Учителя, а се предават лично нему за съхранение, като същият отговаря лично пред себе си, пред съвестта си, пред Учителя, пред Словото Му и пред Бога.
 
5. Независимо от това, че д-р Вергилий Кръстев откупува портрета на Марийка Великова, която е заплатила на племенника Филип Нойков, той смята, че портретът не е негова лична собственост, а е собственост на Елена Андреева, така че се запазва целостта на двата портрета и се възстановява сумата на Марийка Великова, стойност на изкупуването му. Сумата от 300 (триста) лева курс 1987 г. се равнява на брутната лекарска заплата на специалист с над 20 години трудов стаж на д-р Вергилий Кръстев или на три месечни пенсии на Марийка Великова, или на пет месечни пенсии на Елена Андреева.
 
6. След подробно, продължително обсъждане, двата портрета на Учителя са предадени на д-р Вергилий Кръстев, като той ще ги съхранява, пази, лично отговаря за тях и впоследствие да ги предаде на свой приемник, като сам той лично ще реши кому да ги предаде и как да стане това. Единственото решение върху съдбата на портретите ще се вземе лично от него, както и по-нататъшната им приемственост се решават от него.
 
7. Ако отделно лице или група лица, излизащи от свое име или от името на някого, на някакво общество, на някаква група, партия, организация, институция, независимо под какво наименование, название или фирма да излизат, независимо под какви подбуди, мотиви и цели да се движат, като например общество, грижещо се за съхранение на идеите на Учителя, то д-р Вергилий Кръстев не предава портретите, като продължава да ги съхранява лично, като по този начин се изключва посегателството срещу тях. Тук се ръководим от многото опитности, които имаме от 1945 г. до 1987 г. за унищожение Словото на Учителя.
 
8. Ако отделни лица, група лица, общество, организация, институция, която под някаква форма е узаконена юридически пред държавните органи и изисква предаването на портретите, независимо под какви подбуди, мотиви, и съображения и цели се движат, то д-р Вергилий Кръстев отказва категорично предаването им, като остават на съхранение у него, като се изключва посегателството им от държавата във време, когато същата е съставена от общество, органи и лица, които имат отрицателно становище и поведение към делото на Учителя, Словото Му и Учението Му.
 
9. Ако портретите след време останат в законните юридически наследници на д-р Вергилий Кръстев, то те също съхраняват тези портрети, като ги предават на следващите поколения за лично съхранение, като се спазват задължително упоменатите изисквания в т. 7 и в т. 8 по настоящия протокол, като портретите не са лична собственост и не принадлежат на рода.
 
10. Портретите на Учителя принадлежат първо на българския народ, в чието тяло се облича Учителят, дойде, живя, твори и се изявяваше Божественият Дух чрез Учителя.
 
Портретите на Учителя принадлежат на второ място на Русия, която в следващите столетия ще стане люлка, ще приеме и ще даде физическо тяло на всички преродени души на Бялото Братство, което присъствуваше в България по времето на Учителя и където Бялото Братство ще продължи своята работа в следващите столетия и през времето на идното човечество.
Портретите на Учителя принадлежат на трето място на целокупното Славянство, като един от удовете на целокупното Славянство бе и България, където се роди Петър Дънов, където дойде в него Божественият Дух и този Дух се прояви като Учител на днешното и идното човечество и Всемиров Учител във Вселената.
 
11. Портретите на Учителя могат да се предадат от д-р Вергилий Кръстев, както от неговия приемник, който той лично ще определи или в краен случай от неговите наследници на Българската държава само тогава, когато тя започне да печата Словото на Учителя и напечата цялото му Слово от времето на Неговата дейност до приключване на Школата. След като се напечата цялото Му Слово, може да се приеме, че Българският народ и Българската държава се е коригирала и чак тогава може да се предадат от д-р Вергилий Кръстев или приемника му, или наследниците му двата портрета за съхранение в Държавен архив.
 
12. Единственият критерий за времето на предаването на портретите на Учителя на Българската държава за съхранение е времето, когато бъдат напечатани всички лекции и беседи на Учителя. Дали това ще бъде до 2000 година, дали след 200, 300 години - това време е без значение. Защото времето е подозначно на Божието дело.
 
13. При възникнали опасности от посегателство или унищожение на портретите, като от природни бедствия, вътрешни и външни неприятели на българския народ и държава - то д-р Вергилий Кръстев има право да решава лично сам начина как да бъдат съхранени и предадени за идните поколения.
 
14. За приемника, който той лично ще определи или за наследниците на д-р Вергилий Кръстев важат всички написани изисквания в точките 6, 7, 8, 9,10,11, 12,13, т.е. от 6 до 13 включително.
 
15. Д-р Вергилий Кръстев има право да предаде портретите на свой приемник извън родовите наследници, на свой приемник по идеи, като лично сам ще определи кому да ги предаде и кога да стане това, като по този начин има правото да пресече посегателството на рода си върху портретите на Учителя.
 
16. Д-р Вергилий Кръстев остава напълно свободен в определянето на начините, способите, методите, които има да избере, за да съхрани портретите за идните поколения, като единственото решение за тяхната съдба идва лично от него, без да позволява чуждо мнение и чуждо решение за съхранение и приемственост за идните поколения.
 
17. След като портретите бяха предадени на д-р Вергилий Кръстев, бе написан настоящия протокол от него, като всички точки от протокола, както и самия текст бе обсъден с Елена Андреева, която се съгласи с написания текст, като същия се преписа от оригинала на пишуща машина от Марийка Великова в четири екземпляра, като единият остава у нея, вторият екземпляр е предназначен за наследниците на д-р Вергилий Кръстев, а трети и четвърти екземпляр остават лично у него.
 
18. При съставянето на протокола бе работено при пълно единодушие и съзнавайки голямата отговорност за по-нататъшната съдба на портретите.
 
Елена Андреева видя и съзря, че отговорността за запазването на портретите трябва да се вземе от друго, по-младо поколение и тя лично се спря на д-р Вергилий Кръстев и му ги предаде.
Марийка Великова своевременно бързо и точно успя да се ориентира, лично изкупувайки по своя инициатива портрета на Учителя от художничката Цветана Щилянова и след като го предаде за съхранение на д-р Вергилий Кръстев с предварително уточнение с Елена Андреева в присъствието на последния.
Д-р Вергилий Кръстев ясно съзнава, че в условията, в които сегашното поколение живее, най-важното е личната отговорност за съхранение на Словото на Учителя и Неговото творчество. Старото правило, което се заключава в една фраза, че „братската работа е обща", трябва да се видоизмени така: „Братската работа е обща, но отговорността е лична." Друг критерий не съществува в аналиите на Бялото Братство.
 
19. Съставянето на този протокол от трите горни лица, начинът на разрешаването на проблема показа и доказа, че всяка една страна пое част от своето бреме за разрешаването на този проблем, като всяка пое своята отговорност за разрешаването му и накрая общата работа бе свършена със строга лична отговорност.
 
Ние смятаме, че единствен бъдещ критерий за работата на Бялото Братство ще бъде този: „Братската работа е обща, но отговорността е лична."
Участници в протокола:
1. Елена Щерева Андреева (Подпис)
2. Марийка Великова Иванова (Подпис)
3. д-р Вергилий Кръстев (Подпис)

София, 07.09.1987 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...