7. СКИЦИТЕ НА ХУДОЖНИКА БОРИС ШАРОВ

[Ани]

7. СКИЦИТЕ НА ХУДОЖНИКА БОРИС ШАРОВ

Вергилий Кръстев

Художникът Борис Шаров е правил скици върху образа на Учителя Дънов. През 1986 г. аз ги видях при фотографа Данаил Жеков, син на Иван Жеков, с когото по това време работех. Давах му снимки, той ги преснимаше, даваше ми преснетите снимки и ми връщаше направените негативи. Поисках ги от Ина Дойнова, дъщеря на Николай Дойнов, където се пазеха. Дадоха ми ги, аз ги преснех на негатив и ги върнах обратно. Не ги задържах.

След години, когато бе задвижен „Изгревът", направихме постъпки при дъщерята на Борис Шаров на име Николина. Отначало обеща да съдействува. Марийка Марашлиева направи един малък запис върху спомените за баща й. Прехвърли ги на машинописен текст и тя ги изпрати да ги провери и да ми ги върне. Получи ги, но не ги върна. Задържа ги. А защо? Не си хареса това, което бе казала. А причината бе друга. Тя беше една от онези, които искаха да коригират Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Там е причината!

Николина Щерева изпрати чрез нас писмо до Данаил Жеков да ни предаде скиците на баща й. Но той отказа. Задържа ги, като смяташе, че ще може да спечели нещо от тях при някои репродукции. Търговски сметки.

Когато през 1999 г. подготвях материала за художниците, събрах каквото можах и то бе включено в раздела на Борис Шаров. Ако дъщеря му бе продължила да ни съдейства, щеше да бъде по-пълно изложението ни. Но отказа и замълча. А защо? А тя е заснета на фотографиите като девойка и то хубава, прелестна девойка, и то усмихната до Учителя Дънов. Била е там, целувала е десницата му, а после иска да му променя Словото. Стигна се до там, че да не съдействува за баща си. Но това, което получихме отначало от нея засега е достатъчно.

В бъдеще аз смятам, че трябва да се издадат в отделна хубава книжка скиците на художника Шаров върху лика на Учителя Дънов. Ще бъде уместно, ако се включат някои подходящи репродукции от неговото творчество. Това е според мен. А как ли е според дъщерята Николина Шарова? Ще видим.

Публикуваме нейното писмо до Данаил Жеков от 14.11.1995 г. да ни връчи скиците, което не стори, както писмо на Николина от 11.12.1995 г. до Марийка Марашлиева и нейният отговор от 19.12.1995 г.

Радвай се, Борис Шаров, че има хора, които те оценяват и не са те забравили.

* * *

Брат Данаил,

Много време мина, откакто ти дадох скиците на Учителя, рисувани от баща ми. Няколко пъти се обаждах на Ина, но и досега не съм ги получила.

Моля те, предай всичките скици на с. Марийка Марашлиева и на бр. Вергилий Кръстев.

Николина Шарова София 14.11.1995 г.

* * *

11.12.1995 r.

Мила сестра Марийка.

Моля те да ме извиниш, че забавих толкова тези неща, но през това време имах да върша други неотложни неща. А и това, които ти ми изпрати, никак не ми хареса. Ето че пак имам едно потвърждение на схващането ми, че никога говоримата реч не бива да бъде фиксирана писмено без обработване и изглаждане на мисъл та. И нещо повече ще ти кажа. Сестра Елена искаше много да прегледам дешифрираните беседи и да ги стилизирам. Това не се осъществи, но пак идвам до това. че хората, които бяха най-близо до Словото, имаха същото като моето схващане. Аз съм работила 18 години като коректор и съм работила върху ръкописи, знам колко важен е този процес. По този въпрос искам да говоря и с Вергилий, който е на противното мнение. Дано при идването ми в София можем да си поговорим по тези въпроси.

Сърдечно те поздравявам.

Николинка

* * *

София

19.12.1995г.

Мила сестра Николинке,

Получих писмото ти с приложението. Много благодаря, че си изпълни обещанието. Но има нещо, което сте пропуснали - да се подпишете, да се знае, че Николинка Шарова е написала всичко това, а не някой друг. Има мнозина, които хвърлят обвинение върху редактора, че си измисля нещата, което не е така. Има и друго нещо. Това, което дешифрирах от касетката, представлява архивен материал и следваше да ми го върнеш. Този материал не е редно да отиде в други ръце. Това е суров материал и той ще се преработи, ако трябва да бъде публикуван. Сега вече, като имаме твоя материал, редакторът може да не го използва, но моля да ни го върнеш.

Колкото се отнася до това, че Елена Андреева искала да стилизира беседите, може да е по-добре, че не е станало, защото беседите са Слово Божие и така, както са написани, те се възприемат най-добре. Нали подготвиха за печат някои беседи, много добре си звучат и всеки си ги схваща по своему. Библията от много преработване и осъвременяване се е променила значително, да не казвам, че дори някъде е изопачена.

Скиците, дадени на Данаил, се намирали у някой си художник Максимов и Данаил обеща да ги потърси. Той бил правил изложба и защо ги е носил там, не зная. Втори път пак се срещнах с него и пак му напомних и няма да забравя отново да му напомня за това. Колко безотговорни са някои!

Сега, когато дойдеш следващия път в София, моля да ми се обадиш и да дойдеш при мен и подпишеш тоя материал. Да се завърши тая работа. Вярвам, че ще можеш да се видиш и говориш и с Вергилий.

А сега приеми моите, както и на Вергилий поздрави и пожелания за всичко най-добро за Рождество Христово и Новата 1996 година. За много години!

Марийка