Jump to content

11. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение


Recommended Posts

11. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ 

Стихотворение

Необятното небе, слънцето и безбройните звезди,
чудните планети с тайнственост светят
през израза на твоето лице.
Далечни планини с бели върхове,
извори и сини езера,
трептят
с могъщество и сила
през израза на твоето лице.
Обширните долини с пъстрите цветя,
безбройните градини със зрели плодове,
цъфтят,
ухаят, хранят
през израза на твоето лице.
Багрите на слънчево утро,
звуците и песните на славея,
чистите води на извора планински,
милват и лекуват
през израза на твоето лице.
В лазурни колесници с крила от
багри и лъчи, самите ангели и Бог твори,
поглежда
през израза на твоето лице.
Цв. Г. Симеонова

Източник: „Житно зърно", г. IX (1935), кн. 4-5, с. 117.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...