12. ПРОЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА И ЛЮБОВТА ЧРЕЗ СЛОВО, МУЗИКА И ЖИВОТ

[Dela]

12. ПРОЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА И ЛЮБОВТА ЧРЕЗ СЛОВО, МУЗИКА И ЖИВОТ

Ние сме в село Мърчаево, в дома на брат Темелко, насядали на пейките, които заобикалят няколко дълги маси, сковани от братята да служат за трапеза на многобройната група от Братството, пребиваваща там през време на бомбардировките през 1944 година. На общ обяд сме. Хлябът е разчупен от грижливите ръце на дежурните братя и сестри, редовната картофена супа е сложена, казва се обща молитва и започва общият братски обяд. След привършване започва обща молитва и благодарност от всички за благата, които са на масата днес. След това идва най-очаквания момент - общи разговори, в които участвуват всички, като и Учителят взима участие.

По едно време Той се обръща към мене и казва: „Е, Пеню, би ли изпял някоя от твоите народни песни?" Аз не чакам втори път да ме подканят - викна и запявам. Всички са насядали на трапезата и слушат. Слуша и Великият Учител, а брат Пеню пее ли, пее. Няма по-хубаво място да пееш народни песни от двор и то на трапеза. Създава се настроение, има и подходяща обстановка, има ги слушателите, има всичко, само да можеш да пееш.

Изпях им песента: „Мамо, речи тату" от Васил Стойнов. Тази песен е от сборника на Васил Стойнов, които обходи навремето цяла България от Тимок до Черно море и записа близо 12 000 песни и така нарече сборника си: „От река Тимок до Черно море". Положи голям труд и излезна голямо нещо: всяка песен бе отбелязана от кое село е, коя жена я изпълнява, кой певец я пее. Аз, като ги видях, че са излезнали от печат, не ги купих, макар че не бяха скъпи, но после научих някоя и друга песен от този сборник. Ето, дойде и времето да се зачете трудът на този автор и аз пеех песен, написана от него, на Мировия Учител. Какво по-голямо уважение към този автор! Той едва ли някога би подозирал, че неговият труд ще се оценява по този начин.

След като изпях песента, седнах и наострих уши и целият се превърнах в слух - чаках да чуя какво ще да каже Учителят за тази песен. Обърнахме погледи към Него.

"Тази песен няма да я изменяме, тя е вярна. Тази народна песен е много добре - тя е с положителни думи и с хубава мелодия. И по съдържание е вярна: когато няма в сърцето си и в себе си Любовта, то той всякога е тъжен, а когато е в него Любовта, е весел, разположен и услужлив на хората. Веселието е здраве."

Мамо, речи тату

Мамо, речи тату

и помоли му се

да ми вземе, мамо,

Младенка девойче.

Че кат не я видя,

цял ден болен ходя,

а кога я видя,

цял ден весел ходя.

Мамо, речи тату

и помоли му се

да ми вземе, мамо,

Младенка девойче.

Да ми вземе, мамо,

Младенка комшийче.

„Тази песен и по съдържание, и по музика е хубава. Който види Любовта, цял ден весел ходи, който не я види, цял ден болен ходи. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Целият свят е резултат на Любовта. Целият Космос, в неговата целокупност, целият физически свят е проявена материализирана Любов. Това е великото тяло на Бога. Вън от Любовта ние не познаваме Бога."

Учителят ни огледа, разбра, че по друг начин възприемаме Неговите думи или пък изобщо не ги разбираме, и продължи:

„На физическия свят и на Земята, Светлината е израз на Любовта. От извора на Любовта са излезнали и произлезли и ще произлязат всички светове през всички вечности, физическият израз на Любовта на Земята е Светлината. А Земята е физическото тяло на Любовта, това е материализирана Любов на Бога. Любовта може да се изрази напълно само от душата. Без Любов не можем да изучаваме човешката душа. Любовта е единствената светлина, с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората, трябва да ги обичаш. Смисълът на живота е в това - да обичаш и да те обичат. Любовта крие в себе си магическа сила. Силата се добива чрез Любовта. Единствената сила, която може да изправи човешкия живот, е Любовта. Космическата сила на Любовта, т. е. Божествената сила, движи всичко във Вселената. Всички живи същества, от най-нисшите до най-висшите, се движат от Божията Любов. Така се движи целият Космос. Считай, че цялата Природа представлява Любовта на Бога и че ти живееш в Любовта. Бог е Любов! Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия Всемир. Навсякъде виждаме Божието проявление. Любовта е път към познаване на Бога. Съвършената

Любов е Любов към всички. Бъдещото верую на Човечеството ще бъде: „Любов за всички!"

Ние седяхме като изумени от знанието, което Учителят ни даваше, за да ни обясни как да възприемаме една песен, чийто текст бе верен и мелодията - хубава. Могат ли да се забравят тези мигове на Божествено откровение? Бяхме потопени във Вечността на Духа. В нас проникваха думите на Великия Учител: „Бог е Любов! Бог е Светлина! Само Божията Любов носи изобилния и пълен живот!"

След това Учителят ме накара още веднъж да изпея песента. Аз я изпях, но тя звучеше в мене по друг, необикновен начин, вследствие на чутото досега и преживяното от нас в селенията небесни на Духа. Учителят каза, че един ден в България, в бъдеще, ще се роди един гениален музикант, който ще преработи българската народна музика, българските народни песни в положителен смисъл, с положителни думи, да няма клетви, клевети, хули, завист, омраза и убийства. Песента наистина да е положителна, творчески да повдига, съживява, да има в нея светли картини, да сваля хармония и сила, за да носи живот на Земята. Да носи изобилния и пълен Живот.

Учителят ме изпрати в София да търся сбирка с народно съдържание и каза: „Ние ще й турим хубава музика!" Аз кимнах с глава, че съм разбрал. „Също, ще набавим песни с хубава мелодия, но с недобри текстове. Ще им турим нови текстове!"

Търсих в София, но не намерих подходящ сборник от народни песни, за да го поднеса на Учителя и от него Той да даде подходяща музика. Столицата беше бомбардирана и евакуирана и не можах да намеря онова, което търсех. Накрая намерих един сборник от народни песни от братя Миладинови и го занесох на Учителя. Прочетох пред Учителя различни текстове, но в целия сборник не можахме да открием песен с положителни и красиви картини и не избрахме нито едно стихотворение. Съжалявах стократно, защото изпуснахме момента да видя онзи творчески акт при създаването на една песен, при подходящ и одобрен от Учителя текст. Исках да видя как ще свърже думите с мелодията, която щеше да даде. Нали думите идваха от горе и песента трябваше да бъде свалена от горе. Жалко, ние не бяхме готови още за идването на Мировия Учител и за проявлението на Духа чрез Слово, музика и живот!