Jump to content

Приложение Второ


Recommended Posts

Приложение Второ

София, 11 март 1994 г.

Здравей, Павлина,

Получих и двете ти писма чрез Марийка. Получил съм и последната вноска от 620 лева, с което сметката е приключена. Благодарим ти много, ти беше човекът, който ми съдействува и аз тези неща не ги забравям. Изобщо аз не забравям нищо. Смятам, че книгата на някого е помогнала да му се отворят очите. Няколко пророчества от нея се вече сбъднаха. Онези сили, които навремето наложиха онази табела „Жертва на Дънов" на една нещастница, също миналата година надянаха тази табела на така нареченото Украинско Бяло Братство, с цел да компрометират и да атакуват идеята на Бялото Братство в България. Друго, което се изпълни, че в онова клубче вече се превърна на кръчма, там се събират пияници, пушат, пият, говорят на висок глас, а по стените са окачени фотоси и материали на демократическата партия. А пък в салончето художници излагат всевъзможни картини, а отпред стои една завеса, за да прикрива съвестта на онзи, който ги вкара в този салон. Трето - на площад „Славейков" се продават вече брошури на Михаил Иванов под различни номера и там ще намериш заглавия като „Високият Идеал", „Общение с Бога", а това са заглавия на Учителя от Негови беседи, а нарочно се прави това, за да се подмени Словото на Учителя и да се заблудят онези, които не познават нещата. А преди това ръководството с Илиян Стратев откриха изложба на Михаил Иванов в Народната библиотека заедно с беседите на Учителя. А сега очакват да им дойде една група михайловисти и да им пеят песните на Учителя от чужбина. Ето защо беше необходимо да се издаде тази книга. Всички забележки към книгата са основателни и аз ги приемам и ги проверявам. Прави впечатление, че съвети дават хора, които нямат никаква представа от нещата.
А сега ще ти изложа нещата по точки, за да ти припомня някои неща и събития, и ти да си прецениш нещата. Освен това държа много да прочетеш това писмо на всички онези, които са около тебе и ти дават съвети, които според мен имат една единствена цел - да те отклонят и да те провалят.
 
1. През 1986 г. в Габрово в дома на Жоро аз те извиках в хола и ти съобщих моя план. Ти се съгласи. Открих ти неща, които никой не знаеше. Аз ти гласувах доверие. Обясних ти моя план и ти го прие.
 
2. Аз накарах Марийка Марашлиева и тя три месеца преписваше писмата на Учителя до Иларионови и те ти бяха връчени през 1987 г. Понеже те бяха първата стъпка в нашата обща работа.
 
3. Аз работих два месеца върху писмата и ти направих въпросник към тях, за да може, отговаряйки на въпросите, да се разработи целия материал. Аз знаех, че единствено ти можеш да свършиш тази работа. Ако се пропусне момента, всичко се изгубва. После ти сподели, че на въпросите не можело да се отговори, поради давност на лица и събития. Сега ми пишеш, че този въпрос е без значение. Това не е верно. Разгърни на една произволна страница и прочети един въпросник към дадено писмо и се опитай дали ще можеш да отговориш. Ако не можеш да отговориш, ако си в някоя научна група, веднага ще бъдеш отстранена поради непригодност. Аз разбирам защо не можете да отговорите на въпросите. Вие психически не може да се подчините на една програма за работа, а аз тая работа я движа от тридесет години.
 
4. Беше ти съобщено, че като първа глава ще бъде даден материалът на Мария Казакова. Ти трябваше да направиш справка в Библиотеката, защото аз знам, че Никола Нанков ми е показвал от два метра разстояние публикуван материал за Мария Казакова. Ти трябваше да подготвиш биографични данни за нея. Освен това аз ти препоръчах да отидеш при Милка Кралева и да поискаш да ти предостави да препишеш писмата на Учителя до Мария Казакова, които аз бях връчил да ги пази като моя съпруга и които тя не върна досега. А тя беше законна съпруга от 1980 до 1989 г - цели девет години, но не ми върна писмата, нито е довела досега детето, за да го видя. Ти преписа писмата и видя с какви хора имаш работа. По-късно Жоро ти подхвърли някакви пликове до Мария Казакова от Учителя. А това са писма от колекцията на Никола Нанков, които той държи. С тези писма аз съм спокоен, понеже имам фотокопие. И с онези, които ти бе преписала, щяхме да оформим отдела „Казакова".
 
5. Вторият отдел е „Елена Иларионова". В нея трябваше да бъдат включени нейните спомени, които тя е написала и които ти имаш. Трябваше да бъдат включени и някои биографични бележки, които ти трябваше да вземеш от нейната осиновена дъщеря. След това щяха да се прибавят към този отдел писмата на Учителя до Елена, като се прибавят и някои други материали от нейните тефтерчета.
 
6. Следващият отдел е за Константин Иларионов. Ти също трябваше да подготвиш някои биографични данни за него, доколкото имаш и можеш. Към тях щяха да се прибавят писмата на Учителя до Иларионов, както и някои неща от неговите тефтерчета.
 
7. Следващият отдел е „История на Търновското Братство", подготвено от Павлина Даскалова. В този материал трябваше да влезнат образи на ученици, на случки, събития, които ти трябваше да получиш, след като отговориш на всички въпроси, които ги имаше във въпросника, който ти разработих и ти го дадох. Ти трябваше да бъдеш автор на този отдел.
 
8. След като раздвижих този мой план в действие, аз започнах да диктувам и да разчитам тефтерчетата на Иларионови. Марийка Марашлиева ги записваше на пишуща машина. И точно тогава, през 1987 г., ти изведнъж съобщи, че ще издаваш сама тази книга. Аз спрях веднага всичко. Разбрах, че са се задвижили сили, които ти противодействуват и те отклоняват. Целта им бе да се спре моя план. И те сполучиха. Лично на мен ми е крещял и викал Драган Петков, защо съм ти дал материали. Той викаше от ревност и злоба. Когато му казах, че освен теб няма друг, който да реализира този план, той ми заяви: „Помни, какво ти казва Драган. Павлина ще се изметне и ще те изиграе." Аз замълчах и изчаках как ще се сбъдне пророчеството на Драган. Само след два месеца ти се изметна, а сега си на път под въздействие на други да ме изиграеш. Така стоят нещата.
 
9. През цялото това време ти непрекъснато тръбеше насам и натам, че ще издаваш сама тази книга, а аз само стоях и те изчаквах, като в нашите срещи непрекъснато ти обяснявах моя план и какви отдели трябва да има в него. Но ти изобщо не ме слушаше. Слушаше други, а не този, който ти даде идеята, който те задвижи и който те закачи на тази вълна. Ако не бях те закачил, досега щеше да си проспиш времето. А сега си свършила нещо. И това нещо не е малко, а е много голямо. И си на път да провалиш всичко.
 
10. Аз съм съгласен ти да издадеш тази книга, но като премахнеш всичко онова, което си ползвала от онези писма, които ти дадох. Тези писма не са за Търновското Братство. Още 1925 г. Търновското гражданство подписва подписка срещу съборите на Бялото Братство в Търново и с това нещата са предопределени. Лично Учителят е оставил над 200 френологически карти, които по-късно, поради уплаха, осиновената дъщеря и Елена изгарят от уплаха. Това принуждава Борис Николов, като председател на Братския Съвет, най-строго да изиска писмата и ги прибира. Така че тези писма не са на Търновското братство. Борис ми ги предаде, понеже знаеше моя план, който аз движа, според който план трябва да се напишат историите на всички Братства в България, като по този начин се съберат и издадат материалите на възрастните приятели, които са имали спомени, снимки, писма от Учителя. Аз за всеки град знам какво трябва да се направи. Реших да тръгна от Търново, но планът засече и ти знаеш по чия вина. Това са онези лица, които ти внушават разни неща. А къде бяха те преди 30 години? Аз знам за Търновското Братство такива неща, които вие изобщо не знаете, защото аз съм работил с онези, които целуваха ръка на Учителя. Ако бяха останали писмата при теб, досега щяха да те излъжат, измамят, като те подведат, че им трябва за братска работа. Затова се примири и благодари, че са при мен. Аз не съм крадец, лъжец и мошеник. Аз не работя за себе си, аз работя за другите. Ако работех за себе си, аз изобщо нямаше да споделям с теб нищо. а материалите щях да ги издам съобразно моя план. А ти щеше да останеш изолирана, отхвърлена и унижена. А сега, в този момент, ти се опитваш да ми поставяш условия, да ми даваш съвети от хора, които нямат никаква представа, но явно умеещи как да те заблудят. Ти си жестоко заблудена по отношение на мен. За да разбереш, че това е така, аз ще ти приведа някои примери. Ти можеш да си ги провериш. Изводите са твои и тогава ще разбереш как са нещата.
11. Ти имаш едно хубаво качество, че в името на идеята жертвуваш всичко. И това го използват мнозина. Така ти 10 години хрантути и издържаше групата на Крум Въжаров, за да посрещат и изпращат чужденци. Ти знаеш как завършиха нещата. Как ти се отвориха очите, когато им поиска един дребен подарък, а те ти го отказаха. А за себе си прибираха лъвския пай. А ти работеше в онзи турски край и взимаше по 800 лев. заплата, за да ги хрантутиш. А моята лекарска заплата тогава беше 130 лева.
Така Борис Николов те подведе и ти даде 2000 лева, та да запишат на Митко Грива разработката на Паневритмията. Това бяха четиридесет мои лекарски заплати. Записаха я, дадоха ти една ролка и какво направиха с нея? Дори аз исках да използвам този запис, за да може към него да се направи един филм за история на Паневритмията, като се приложат снимки от времето на Учителя за Паневритмията. Предадох тези снимки на Митко Грива, държа ги една година и нищо не направи и аз си ги взех обратно. Само се хвалеше с разни режисьори. Някой да слуша сега този запис и да му трябва за нещо?
По-късно Борис задвижи преписване на оригиналните беседи. Аз бях против това. Но това бе идея на майстор Борис, който провали всичко. За мен Борис Николов е нещо друго и на него аз съм му свършил работата. Лалка започна да преписва ужким беседите, но свободно започна да ги редактира. Аз се противопоставих на Борис, но нищо не можеше да се направи. Тръгнаха да търсят пари. В името на една идея ти събра пари, предаде ги на Жоро от Габрово и той си ги записа на свое име. Така получи с чужди пари доверието на Лалка и тя му предаде редактирани беседи, които той сега спокойно може да раздава за печат и по този начин да се подменя Словото на Учителя. И този път те изиграха. А кой е виновен за това? Ето с такива редактирани беседи от Лалка, предадени от Жоро на Мария Кисова бе издадено едно томче „Изново". И понеже Мария не знае, че Лалка веднъж е редактирала свободно текста, прави втора редакция. Накрая Лалка си познава редакцията, но нейното име не е вписано, а е вписано името на Мария Кисьова. По-нататък Милка също издава едно томче, но те също
правят редакция. Не искат да се придържат към оригинала на Елена Андреева. А кой е виновен за това? Отговори си сама.
Борис по-късно купи една френска Библия за 4,500 лева от братски събрани пари, като и ти си давала своя десятък от Търновското Братство. Накрая Цанка Екимова прогледна, отвориха й се очите и тя заедно с брат си Николай събра възрастните приятели и съобщиха на Борис да не се дават пари. Е, кой е виновен за това? Виновен е този, който провали цяло Братство. А силите са едни и същи и те търсят сега чрез кого да се проявят.
12. Ти имаше една идея, която според мен бе Божествена идея, да се разучи Паневритмия от следващите поколения. Аз реших да те подкрепя, но ти поставих условия аз да движа всички неща. Ти се съгласи и се проведе онази среща при Ина Дойнова, направи се протокол и план за работа. Ти знаеш каква борба аз водих с Крум Въжаров. Накрая той се съгласи и подписа протокола. Какво представлява тази програма, ти я имаш и това е един план за работа, който е даден чрез мен. А не чрез онези, които са подписали протокола. След това Мария Митовска се изметна и си издаде своя Паневритмия. В книгата, която издадох, аз поместих протокола и има коментар към него.
Аз предадох оригиналния текст и се прехвърли на ксерокс от групата на Елена Андреева, Ярмила Менцлова и Мария Тодорова. Макар че някои да притежаваха в ръкопис този текст, но никой не знаеше от кого е и каква е историята. Тази история е поместена в книгата „Изгревът". Мария Арсова имаше забележки към Ина Дойнова по начина, по който тя предава Паневритмията. Аз с Мария отидохме при Ина за уточняване. Преди да влезнем, един камион изпръска цялото палто на Мария. След пет минути разговор, Ина не можа да издържи на зебележките и ни изгони. И аз оттогава реших да не се занимавам повече с такива хора. Ина нас изгони, а след две седмици други я изгониха от бащиния дом. Е, има ли закони, които да действуват?
Вие започнахте да организирвате Паневритмия - курсове в Айтос. Това е хубаво. Но нито един от вас не се обади с писмо, не сподели изобщо с мен нищо. Споделяхте, разговаряхте с хора, които нямаха никакво отношение към тази работа. Но онзи, който ви даде плана и създаде групата, вие го отхвърлихте. Спомни си с колко хора си споделяла и колко пъти с мен. Спомням си когато решихте да изиграете Паневритмията в Банкя, аз предупредих, че не трябва да вземате участие с разни други окултни течения. Дойде време и го показаха по телевизията и ви се подиграха по най-брутален начин, като вие им служихте за някакъв далечен фон. Я си припомни колко пари и средства, колко твои сили отидоха за събиране на пари? За купуване на платове, за ушиване на роклите? Колко възторг на цялата тази група, която работеше всеотдайно на една идея. И накрая ви се подиграха. А защо стана това? Защото има един окултен закон, който е много точен: Който създава плана, той трябва да ръководи. А вие ме отхвърлихте. Дойдоха други и вас отхвърлиха.
Ето, ти събра и предаде 7,000 лева за филм - видеофилм. Даде ги в името на една идея. Само аз знам как се събират тези неща и колко труд си положила, и колко си жертвувала. Е, направиха ли нещо? Прочети в плана, който е публикуван в моята книга и ще видиш какъв е пътят. Аз не мога да се примиря с това, че ти жертвуваш и накрая всички те изиграват. Аз се прекланям пред твоята жертва, но съм непримирим към онези, които те изиграват. Накрая така е, щом няма резултат, това е живо изиграване по всички правила на онези сили, които противодействуват. Аз не зная дали ти разбираш, че теб умишлено те подвеждат в името на една идеална цел. Провери с какви хора работиш и какво си реализирала с тях.
 
13. Ето, в няколко писма ти ми поставяш условия и изисквания и искаш да ми нареждаш какво трябва да правя. Да се разберем. Аз нареждам, защото това е мой план и аз го движа от 30 години. Онези, които са ми предали материали, са ми ги предали в името на този план. А сега ти ще ми разказваш разни неща, които са смешни. Ти не се ли усещаш, че нарочно те подвеждат и те противопоставят на мен? Ти нямаше изобщо представа какъв е моят план за Велико Търново. Аз съм ти изнесъл семо четири отдела. А има още осем отдела. Но вече не казвам нищо, а вие може да си работите и да си издавате каквото искате. Аз материалите ще си ги издам, които притежавам и които съм работил и събирал тридесет години, така, както аз искам и според моя план. Аз също не съм свободен, но се подчинявам на моя план. Още преди години ти казах, за да работиш с мен трябва да се подчиниш на моя план. Ти се смееше и казваше, че си търновска царица и не се подчиняваш на когото и да е. Ако ти си търновска царица, аз съм повече от Император. И аз си командвам моята империя. Аз съм Императорът и единствен поданик на тази империя е Вергилий Кръстев. Сега разбра ли как са нещата? Така че вие може да си публикувате както искате и каквото искате. И ще се провалиш отново. Освен това ще видиш как ще злорадствуват мнозина. И тогава ще разбереш, че аз съм прав. Но тогава аз повече няма да работя с вас. И жестоко ще съжаляваш за това. В това съм убеден.
 
14. А за да добиеш по-добре представа, ще ти изнеса някои примери, за да видиш какви сили действуват, какви са техните методи и срещу кого са насочени, а след това ти сама ще си прецениш и ще си направиш извода.
А) Според моя план, който аз имам от 30 години, трябваше да се напише История на Айтоското Братство. Преди мен беше работил Георги Събев. По случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев аз реших да издам тази история. Георги Събев се съгласи да ми съдействува и ми предаде някои материали, на които той е авторът. Други материали аз бях събирал и бяхме записали спомените на Надка Куртева и Верка Куртева. Трябваше да се прибавят писмата на Учителя до Георги Куртев, които се пазеха в Надка Куртева в Айтос. За тези писма само аз знаех, но като съпруг бях споделил с Милка Кралева, която беше моя съпруга от 1980 г. и която живя само три месеца при мене, колкото да зачене и след това избяга. Като разбраха, че аз ще съставя сборник за Айтоското Братство, тогава Кралеви извикват в Айтос Борис, а след това извикват Надка Куртева от Айтос. В присъствие на Койна, той започва да тропа по масата и да крещи срещу мен, да не ми се дават никакви писма. Заплашва Надка Куртева, че с неговия юмрук троши черепи и кости. Надка едва не получава удар и се прибира уплашено. След това споделя със свои близки. Всички са недоволни от поведението на Борис, но му се подчиняват. А това не беше Борис Николов, а онзи мозайкаджия Борис, който провали цяло Братство. Ти знаеш много добре как Кралю искаше да разтури един събор в Айтос. И ти единствена му се противопостави. Така че майстор Борис и Кралеви се опитаха да ми попречат. И те попречиха. Заради тази случка аз реших да се разведа с Милка. И това става 1989 г. Надка Куртева лично пред мене и пред Марийка Марашлиева най-подробно разказа този ужас при Кралеви. След това ме упрекна, защо съм казал на Милка за писмата. Аз отговорих, че нали ми е съпруга? Ето, така завърши моят брак. С големи противодействия аз издадох тази малка книжка, като ме излъгаха всички подред. И тя не излезна така, както бе замислена. Тези, които ме излъгаха и изиграха, си платиха по окултните закони. Така се реализира плана на този, който разруши цялото Братство и част от моя план за Айтос. Вложих пари, които бяха около 8000 лева, когато моята заплата беше 350 лева. После дойде инфлацията и аз не можах да покрия нищо. И сега Кралюви, които провалиха Надка Куртева, защото като не ми предаде писмата, аз не включих нарочно нищо от нейните спомени, спокойно ходят в Айтос, играят Паневритмия за Слава Божия. Е, какво ще кажеш на това?
Б) Веднъж работя при Марийка и изведнъж нахълтва Илия Узунов и с висок глас нарежда: „Борис каза на Вергилий нищо да не му се дава!" Тогава го попитах дали е свършил някаква работа с Борис в разстояние на 40 години. Оказа се, че нищо не е свършил. През 1972 г. аз дадох три мои заплати и му заснех всички упражнения от Паневритмията. Дадох му материал за работа. Дори 50 оригинални снимки на Васко Искренов, които той не върна досега. Аз съм му свършил работата и съм му записал всички спомени за Школата, а той се подчини на майстор Борис и тръгна по приятелите да говори какво е говорил Борис. Само че това не е Борис Николов, а майстор Борис, който провали всички и всичко.
А преди това, преди години, когато си замина Стоянка Илиева, Илия Узунов трябваше да ми предаде нейния архив. Аз я накарах да си напише спомените, аз съм ги записал на магнетофон, заснел съм цялата къщичка, направил съм им филми за нея и това бе работено в пълна нелегалност. И вместо веднага да ми предаде архива, казва ми да дойда след шест месеца. Отивам тогава, а той го предал на Петко Кралев. Понеже бил истински брат. Този, който им свърши работата, не е истински брат, а истински братя са другите. Написах писмо на Петко и исках тетрадката на Стоянка, като му описах цялата история. А той я извади на ксерокс и я пусна на десет места. Нарочно, за да ми провали работата. Забележи сега, че по този начин действуват всички след това.
Драган Петков също тръгна да тръби какво е казал Борис. Марийка е свидетел. А спомените на Драган за Школата аз ги записах на касетки.
Георги Йорданов направи същото. И неговата работа аз я свърших. Настроиха по този начин възрастните приятели. Беше много трагично, когато аз ги запитвах: Вие кому се подчинявате? На Борис или на този, който ви свърши работата? Интересно е, че през онези години никой не ме предаде, пазеха ме, защото ако ме предадат, ще изчезнат техните материали и няма да има за тях историческа следа. Мога да цитирам още десетина човека.
В) В следващия етап силите се развихриха по същия сценарий:
Аз работих по книгата „Изгревът". Наталия, която набираше материала за Елена Андреева, без да ме пита го предаде на Елена Николова, уж да прави корекции, за да помогне. Като се запознава с материала, остро се противопоставя. Наталия го прибира и ние продължаваме да работим. След два месеца Елена Николова ми пуска в пощенската кутия новият брой на „Житно зърно" и в него е поместила един материал на Елена Андреева. Написала ми писмо, че това нарочно е направила, за да ми попречи на книгата. А два месеца преди това у дома в присъствие на Наталия аз й дадох да прочете на глас завещанието на Елена Андреева. Така че когато дойдеш в София, аз ще ти дам да прочетеш това завещание и ще ти покажа нейното писмо. А трябва да се има предвид, че аз бях този, който свърши работата на Сава Калименов, когато Елена и майка й се противопоставяха и ми пречеха. Савата послуша мен и аз му свърших работата. Но това е работа по мой план. Според този план той трябваше да довърши един друг материал в Севлиево. Но Елена със своите неразумни действия и с онези, с които бе свързана, предизвика обиск в Севлиево и му прибраха всичко. Провалиха му работата. Ето как действуват тези сили срещу мен.
В същия брой има от Божанка Ганева една статия за Пеню Ганев. Отдолу е написано, че тя е взета от лично написана тетрадка на Пеню Ганев и Божанка се подписва. През 1972 г. аз накарах Пеню Ганев да си напише опитностите, макар че всички, начело с Петър Ганев, бяха против, понеже се страхуваха да не попадне тази тетрадка в милицията и да изключат Петърчо от Консерваторията. Майка му плака пред мен и ме молеше да оставя тетрадката у тях и те щели да я пазят. И когато трябва, ще ми я предадат. Цялата тетрадка е записана на магнетофон. Направил съм няколко филми на Пеню. Дадох 6 мои лекарски заплати и с тях Петърчо сам изкара на фотохартия всички негативи на баща си. С парите си купи костюм, ризи, обувки и се облече. Купи си и цигулка, която аз му намерих, вече можеше да прилича на студент. А през тези шест месеца мен ме хранеха санитарките и сестрите в болницата. Като ми оставяха кисело мляко, зелен фасул и грах от вечерята на болните, която беше обикновено постна. Снимките бяха номерирани и по тях Пеню ми разказваше историята на всяка една снимка и за лицата, които са там. А това бяха 500 снимки и това бе мой план. А сега трябва да го реализирам до край. Въпросната тетрадка я нямаше дълго време и ме лъжеха, че не се знае къде е. Накрая изскочи и Божанка заявява, че тази тетрадка е за нея, понеже е снаха на Пеню Ганев. Е, сега нещо да кажеш? Не ти ли прави впечатление, че се работи по един и същ начин? Аз върша работата по моя план от преди 30 години, а след това ме крадат.
Сега идва ред за нещо още по-интересно. Ти познаваш Веса Несторова. Още през 1972 г. при пълна нелегалност аз работих с нея, ходихме по Мърчаево и съм заснел всеки камък от Темелковия дом. Направено е коментар на всяка една стъпка на Учителя, като Весела ми показваше къде и какво да снимам. След това се заснеха нейните спомени на касетки, всички нейни снимки бяха преснети и целият този материал бе подготвен за печат. Имах пълномощно от нея лично аз да го печатам. Положих много труд, вложих много средства и много страх съм брал по онези години. Преди три години, след като излезе книгата за Георги Куртев, отидоха хора при Весела и я настроиха срещу мен. Тя си поиска обратно нейните печатни страници, които тя бе напечатала през 1972 г. по мое указание и молба. Аз ги върнах. След три дена аз ги виждам дадени при Никола Нанков - младши да ги прехвърля на ксерокс за някого си. Бях потресен. И накрая друг представител на Кралевия род, моята бивша съпруга Милка, понеже знаеше, че аз съм работил с Весела, отива при нея, преговаря с нея, взе материалите и сега ги отпечати в книга. Направи същото, както нейната братовчедка Божанка. Да се разберем: Весела Несторова има право да си предаде материалите на когото си иска да ги отпечата. Но ти не можеш да отхвърляш един човек, който ти е свършил работата. А Милка ги издаде нарочно, защото се подчинява на онзи майстор Борис, който провали всичко. Ето, така завърши и тази атака срещу мен. Има ли случайни неща тук? Няма.
И което е най-интересното, в момента председател на просветния съвет е Петър Ганев, когато се помести материалът на Елена Андреева в „Житно зърно". А той също бе запознат със завещанието. Отгоре на това председател на Братския съвет е Благи. А спомените и работата на неговия баща Жечо Панайотов аз съм свършил. Има ли случайни работи в поредицата от тези факти? Само едно и също върви през цялото това време от няколко години. Кражба на чужд труд и провал на онова, което аз съм работил 20-30 години.
15. При последната ни среща ти пожела да напиша накратко някои актуални проблеми. Аз ги написах, а ти след това се изметна и не пожела да ги четеш. И какво стана накрая? Използваха братски пари, за да платят билетите на ръководителите от провинцията, за да ги съберат на едно място и да им гласуват онова, което са намислили. Гласувахте заплата по 4,500 лева на месец на едного. Направи сега сметка 12 месеца по 4,500 лева, че това струват 54,000 лева. Отиди в печатницата в Търново и провери колко ще ти струва за печатане на едно томче от беседите на Учителя? Тогава ще се убедиш колко съм прав. А може да не съм, защото към тези пари трябва да се прибави Социално осигуряване, годишна отпуска и още друг такси. След като се завърнахте от съвещанието, ти ме попита дали аз ще ти предам една годишнина непечатани беседи да издадеш в Търново. Предният ден аз ти бях обещал. Макар че ти се отметна да четеш онова, което сама пожела да се напише, аз на следващия ден отново потвърдих, че аз не се измятам. Написах писмо на Георги Кръстев от Варна, ако желае да печати да се свърже с теб и ти да поемеш цялата организация. Моето условие бе да се печата по оригинал. А отзад да бъде написано следното: „Стенографирали: Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, разчела стенограмите Елена Андреева. Редактор: Елена Андреева." Но по този въпрос ти мълчиш и Георги Кръстев мълчи. Аз също. Да се видите какво представлявате. Вместо да издадете едно томче с пари, събрани от няколко Братства, то вие си пращате парите в обща каса и с нея разполагат хора, които не работят. Аз ви давам въможност да реализирате нещо, което сами ще контролирате, сами ще движите и накрая ще знаете, че нещо сте направили. Вместо това да направиш, ти сега си тръгнала да издаваш книга за Търново. Сега не разбираш ли къде те подвеждат и в каква насока те подвеждат? Ако ме послушаш, ще спечелите. Ако не ме послушате, ще загубите. Какво ще загубите: времето си, условията и ще загубите мен. И да искате, след това няма да можете да работите с мен. И аз да искам, пак няма да мога. Аз имам план, на който се подчинявам стриктно.
След вашето съвещание аз викнах в дома на Марийка Мария Арсова, Весела Маркова и Благовест Жеков и им показах оригинални беседи и онова, което е редактирала Лалка. Те сами сравниха и видяха целия провал на майстор Борис и на Лалка. Всички единодушно се убедиха, че трябва да се печата оригинала. Една година преди това аз на Весела Маркова предадох една годишнина непечатани беседи да ги набира на компютър. Върху тази оригинална беседа Лалка с химикал беше задрасквала думи и цели изречения и добавила отгоре свой текст. Това беше едно нагледно доказателство за редакцията на Лалка. Весела се убеди, че трябва да се печата оригинал и започна да възстановява оригинала на тази беседа. Значи по моя план и този, който ме ръководи аз преди една година съм предал да се набира оригинален текст. През това време излезнаха две томчета беседи на Учителя, редактирани от самозвани редактори. Така че този въпрос аз съм го задвижил пред всички. А защо съм го задвижил? Да се противопоставя на онези, които искат да променят Словото на Учителя. В моята книга има една статия за „Незнайният воин" и след като я прочетеш, целия този материал на тези, които са около теб, тогава ще прочетете на глас „Незнайният воин" на Бялото Братство.
След това бе уточнено да се направи едно общо събиране в дома на Йотка, понеже аз не желаех да отивам в онзи партиен клуб. Всички се съгласиха и имаше едно дълго уточняване по телефони как да стане това. Аз исках само 15 минути, през което време да им покажа оригинали и редактирани беседи. Така щяха да се убедят нагледно как стоят нещата. Ние бяхме се събрали при Йотка и чакахме. Там бях аз, Марийка Марашлиева, Мария Арсова, Нестор Илиев и Петър Ганев. Всичко беше спокойно и изведнъж идва един, който носи вест от клубчето, в което се бяха събрали на съвещание ръководството на издателство „Братство". Идват и ни нареждат да слеземе долу, понеже някои не желаели да се качат горе. А защо не желаят? Защото разбраха, че аз нося материали, за да им покажа как са нещата и всички имаха очи, щяха да видят. А тези, които са редактирали беседите и които са променяли Словото, щяха да бъдат изобличени. Затова не пожелаха да се качат. Аз си прибрах нещата и си тръгнах, като казах на Петър Ганев, че за това всичко е виновна Елена Николова и Димитър Калев от Варна, които искат да променят Словото. Какво е станало по-нататък, ще питаш другите, които са били там. След няколко дни Елена Николова пред Марийка разказва, че щяла да ми напише писмо, за да се извини. Такова писмо досега не е написала и няма да напише, защото тя се подчинява на ония сили, които я накараха да помести в „Житно зърно" онзи материал на Елена Андреева, за да ми попречи на книгата. Ето, така седят нещата. На следващия ден Весела Маркова ме пита какво ще се прави по-нататък. Аз й казах, че аз не се измятам като другите и материала, който подготви с два томчета беседи, да го предаде да се отпечати в издателство „Братство", но я предупредих да следи целия цикъл, да не би на финала да я изиграят, както изиграха мен. Ето един пример за хармония и за дисхармония и то когато управляват жени. Цялата беда е там, че жени движат нещата. Досега нищо не е успявало в Братството, когато движат жени нещата. Получава се пълен провал.
16. Понеже съм работил и съм свършил работата на всички музиканти по времето на Учителя, аз реших да съдействувам на това поколение музиканти. Аз се движа по моя план от преди 30 години, който не е остарял, както ти мислиш и твоите приятели в Търново.
 
А) Аз бях този, който се намеси и се организира първия концерт през 1991 г. в Дома на юристите и го направихме в името на д-р Георги Миркович. Тогава им бяха обещали салона за благотворителна цел. Понеже аз съм работил за биографията на д-р Миркович, аз знаех, че той е основал Българския Червен Кръст в България и е основател на Благотворителните дружества в България. Направих кратка историческа справка, прочете се едно слово за пет минути и бе направен първият концерт. Ина за пръв път се яви да свири с йониката. Концертът бе сполучлив, участвува състав на чичо Филип, Йоанна с цигулката и няколко певци.
Б) Аз изведох музикантите Йоанна и Ина за пръв път след заминаването на Учителя в камерна зала „България" по случай 120 години от рождението на Георги Куртев. Тогава Братският съвет се противопостави защо аз организирам концерт. Ами защо не организират те? След това го организирах в Айтос, в Градския салон. И аз платих салона и пътните билети на музикантите.
 
В) След като излезна книгата „Изгревът", аз бях сложил 700 броя от книгите в онази стая, където Йоанна ми посочи. Като научава това, д-р Илиян Стратев идва с няколко човека и изхвърля книгата от стаята, която е закупила Астрид Молер. Леля Кина се вижда в чудо. Стратев крещи и вика,че аз не съм от Братството и че тази книга трябва да се изхвърли на боклука. Леля Кина намира хора и пренасят 700 броя в нейната стая. Стратев влиза в стаята и вижда как цялата стая е затрупана с книги и продължава да крещи на леля Кина, че тази книга има да чете да второто пришествие. След това аз организирах официален концерт в Камерна зала „България" през ноември 1993 г. по случай излизането на книгата. Първата част бе представена от Ина и тя свиреше на йоника, която аз съм купил преди четири години с 10 мои лекарски заплати, съобразно моя план от 50 години и който ти смяташ, че е остарял. А майка ми ме хранеше с нейната пенсия. Сега разбираш ли какво значи жертва в името на една идея? А преди това се опитаха да настроят Ина срещу мен и аз бях прибрал йониката. Ти лично ме съветваше да я върна, защото с нея изнасят концерти. Аз я върнах по настояване на Йоанна, защото ме убеди, че Ина си е научила урока. Аз върнах йониката. На този концерт присъствуваха над 300 човека. Тогава леля Кина плака и ме прегръщаше и целуваше и казваше, че е много доволна от себе си, че е прибрала книгата, защото се убедила, че аз съм от нейното Братство. Да, аз съм от Братството на леля Кина и на възрастните приятели. Аз не съм от Братството на д-р Илиян Стратев и нито съм от Братството на онези хора в Търново, които те подвеждат и ти дават съвети срещу мене и моя план. А дали ще бъдем с теб от едно Братство зависи от теб. Аз зная на кое Братство служа. Аз съм от онова Братство, което върши работата на другите и реализира нещата. Този концерт ми излезна 2500 лева, това са мои пари, спечелени от моята лекарска заплата.
Г) Аз дадох пръв идеята и Марийка Марашлиева записа часа и датата за чествуването на годишнините за Учителя. След това споделих с Йоанна и с Ина. След това писах на Жана от Пловдив по този случай. Аз започнах организация на концерт и го реализирах. Струва ми 4,500 лева, това са пари от моята заплата. След това изкараха разни програми, дълги, широки и всеки си вписва името, че и той е дал идеята. Така не се работи. Според Учителя един сваля идеята и пълното реализиране се осъществява от десетият член от веригата. Аз пръв я реализирах, сега следват и други да я реализират. Сега в момента Марийка вече няколко пъти ми прави забележка, понеже тя пише на пишуща машина този материал, който диктувам, че много пъти употребявам думата „аз". Ами употребявам я. Ами как няма да я употребявам, когато аз си движа нещата по моя план. Аз съм за това, за обща работа. Обща работа, но не кражба.
Д) Това дълго изложение бе направено, за да ти изложа нещата, както са в момента. А дали са така, ти можеш да ги провериш. Аз съм за това, да се знаят как са нещата и всеки сам да се определя. Това е най-важното. Аз работя с хора, които се съобразяват с моя план. Никому не съм се наложил. Никого не съм ограничил. Никого не съм излъгал, обрал и измамил.
Теб да съм ограничавал в твоята работа? Не съм.
Не си съгласна с мен, не си съгласна с моя план - добре. Не се сърдя. Правете, каквото си искате. Но вие не можете да ми налагате съвети и мнения от Търново. А защо ли? Защото моето изложение дотук доказва защо.
17. През 1972 г. с много мъки и усилия успях да измъкна Николай Дойнов от едно трудово подделение, където работеше като майстор с трудоваци. През зимата си взе годишен отпуск, който не бе ползвал 2-3 години и започна да си пише спомените. Много труд и усилие употребих да го накарам да седне и да ги напише. Написа ги и ми ги предаде с пълномощно за издаване. Обаче Цанка ги пусна да ги четат по Братството и се надигна вой срещу него. Не атакуваха спомените, а атакуваха него, че бил такъв или онакъв. Какви ли не истории научих. След няколко години работихме подробно и от моите записки, които имах с него, се направи ново издание, подробно подкрепено с документи. И това трябваше всичко аз да го издам. Аз го накарах да напише материал за астрология. През ноември 1993 г., когато организирах концерт в Камерна зала „България", отивам на вилата в Симеоново и му закачам на вратата афиша за концерта, където на първо място е написано, че дъщеря му Ина Дойнова ще свири на електрически орган. Подарих му една книга от „Изгревът" и му казах, че неговият материал ще излезне като тази книга в един от следващите томове, а той ми заяви, че е дал материала на една журналистка да го печата в някакъв вестник. Това беше бомба за мен. Питам го нали имаме споразумение, че аз ще издавам този материал, защото аз съм го накарал да го пише, аз съм работил с него и всичко е документирано. Отговори ми, че не си спомня нищо и че е дал на журналистката да печата. А това нещо го знаеше Ина и беше предупредена от една година да внимава да не стане някой гаф с материалите. И тя е забравила. А на следващия ден аз организирам концерт, на който се явява Ина Дойнова. Какъв ад съм преживял, само аз си знам. Ако това бях го научил 10 дни преди това, нямаше да организирам никакъв концерт. Е, как ти се струва това?
 
18. Преди години работих с Лиляна Табакова и записвахме нейните спомени. Като научиха, някои започнаха веднага да пречат. От групата на Крум и от Кралеви веднага изпратиха Любомир Стефов да говори срещу мен пред Лиляна. След всяка среща Лиляна ми разказваше какво е говорил срещу мен и аз го имам записано на магнетофон. Първо, нито аз познавам този човек, нито съм го виждал, нито той ме е виждал. А това, което говореше, не бяха верни неща. Тогава Лиляна разбра, че е изпратен нарочно, за да се попречи на нейната работа. Работих шест месеца с нея по 6 часа на ден. Приключихме работата и тя ми предаде едно копие от разговорите, които имаше с Учителя. Даде ми пълномощно за издаване. Като разбраха това, някои веднага я настроиха отново срещу мен и тя си поиска да й върна разговорите. Върнах ги и тя ми се подписа, че съм й ги върнал. Но онова, което съм работил с нея аз, аз го прибрах. След известно време тя разбра, че е подведена, но нищо не можеше вече да се направи. Аз не желаех повече да се хващам на нейното хоро, защото други свирят свирнята и спират, когато си щат. После Благи ме запозна с Георги Кръстев и той ми каза, че има желание да печата нещата на Лиляна. Аз му казах, че съм работил с нея. Той разбра и след това ме попита дали аз разрешавам той да публикува нейните неща. Аз му разреших и той публикува и аз нямам никакви забележки към него. Той постъпи често и почтено, и с такива хора може да се работи. Лиляна смяташе; че след като излезе книгата, целият свят ще дойде и ще й се поклони и ще падне пред краката й. Но това не стана. Нейният материал е ценен и аз с нея работихме за дояснение и подробно тя разказваше всичко. Дори за мен е трудно да разгадая нейния материал, който съм в течение на много неща.
 
19. През 1971 г. записвах опитностите на Митко Грива. Документирах всичко. Един голям, обемист и ценен материал. След като излезна книгата „Изгревът", понеже не му изнасяха някои неща, започна да звъни по разни телефони и искаше да събира Братския Съвет и официално да опровергаят моята книга. Тогава аз предупредих, че ще извикам Павлина от Търново да каже, че е дала 2000 лева, които се равняваха навремето на 15 мои лекарски заплати, за да се изсвири на прима виста и запише Паневритмията. Казах им, че ще викна д-р Янка Попова да каже колко пари и колко франкове се похарчиха от него във Франция, за да запише в Монте Карло Паневритмията, която се е оказала несполучлива и която досега никой не я е чул. Казах им, че ще извадя касетата на Методий Константинов, за да чуят неговата изповед за похарчените пари от Грива. Преди две седмици му прехвърлям записите на касетки и ги занесох на Марийка да ги прехвърля на пишуща машина. Научих, че предният ден си е заминал. Решили да го кремират. Не искал погребение. Та сега Марийка му прехвърля спомените на пишуща машина. Нещо да си чела от него? И накрая синовете му отидоха и запечатаха стаята му, та да не влезне някой и да го окраде. Толкова години Ангелчо го гледаше и никой от синовете му не дойде да го види, а сега му запечатаха стаята. Та като чел „Изгревът", Митко Грива реши да пише нещо за Братството. Извикал Мария Майсторова и написали нещо и сега щяло да излезе на книга. А аз имам неговите спомени от 1971 г. Ето как се работи по „братски".
 
20. Преди 30 години Влад Пашов тръгна да събира опитности на приятелите за Учителя. Отива във Велико Търново и иска от ръководителя на Братството брат Стамат да му разкаже някои опитности с Учителя. Ама брат Стамат няма такива и го е срам, че няма. А иначе е ръководител и половина. Тогава се сеща, че някакъв си адвокат има опитности с Учителя и той ги разказва на Влад Пашов от свое име. И така са записани. Но тогава в Търново имаше една млада сестра, която се наричаше Павлина Даскалова. Тя се научи за тази работа и бе възмутена. И ми разказа тази история, като пример за непочтена постъпка.
Та този дух, който накара брат Стамат да представи други опитности на други хора за негови лични, сега отново е застанал над Търново и подкокоросва по същия начин да се постъпи. И затова е тази аларма на разни историци и разни съветници към днешния ръководител на Братството в Търново. Затова аз търся днес онази Павлина преди 30 години, да прочете този материал, който съм написал, после да си го провери дали е верен и ако е такъв, тогава да се определи кому ще служи. Къде си ти, Павлино, от преди 30 години? Къде си?
Аз имам за задача да събереме всички опитности по времето на Школата. Следващата задача е да се издадат историите на всяко едно Братство. И чак тогава едно следващо поколение ще може да пише история на Бялото Братство в България. Тогава историците имат думата да обобщят материала.
 
21. Що се отнася за книгата „Изгревът", мога да кажа следното: Много хора не искат да я купят и не искат да я четат, защото не могат да се примирят, че аз, който уж не съм от тяхното Братство, съм свършил тази работа. Други не могат да се примирят, че авторите на тази книга вече имат историческа проекция за следващите поколения. Трети казват, че се повтарят много неща и казват още, че книгата трябвало да се намали с 80%. Следващите разказват, че изобщо не е трябвало да я има. Още по-следващи разказват, че няма стил, че няма еди- какво си и еди-що си. Но никой не е седнал да свърши тази работа досега.
Един исторически факт в Школата се зарегистрира обикновено от 5-6 човека, като всеки човек е присъствувал на определен етап и определен отрязък от време. И всеки това го разказва. Като се съберат тези отрязъци от време и събития, се получава цялостната картина. Затова всеки разказва нещата, както ги е видял и те трябва да се опишат. Затова на пръв прочит изглежда, че има повторение на едно и също събитие от различни лица. Аз не мога да изхвърля материала на тези личности, защото аз съм го записал и аз отговарям за него. А те са вече отдавна в невидимия свят.
Понякога един и същ автор започва от едно събитие и разглежда събитието от друг аспект и от друг ъгъл и казва съвсем нови неща. Това се отнася за материала на Мария Тодорова. И понеже, когато го четат, те се вбесяват не за това, че се повтаря, а затова, че не могат психически да издържат на онова, през което трябва да минат и преминат чрез нейния разказ. На други не им изнася. Разказват ми, че една се е разтреперала от материала на Мария и не спала цяла нощ. Друга сестра ме поздрави и ми каза, че трябва да се знае как е било. Има и такива, които желаят да не се знае какво е било. Да, но сегашното поколение преминава през същите етапи и ако има опита на предишното поколение, ще да знае как да постъпи. А сега се прави точно обратното.
Спазил съм авторството на всеки един автор. От това се явяват някои повторения. Аз не мога да изхвърля разказите на отделните автори, когато описват едно и също събитие така, както всеки го е видял и с това се прибавя нещо ново към общото. Е, аз съм съставител на този сборник. Ами аз съм, не е друг. А Марийка Марашлиева бе главният ми сътрудник. Когато давах материала да мине през коректорите, за да оправят някоя печатна или граматическа грешка, те даваха мнение и за някои несъгласия с изразните средства. Това го приемах. Но те започнаха да ми пишат писма и да атакуват материала ми като истински врагове. А те са по на 25 години. Какво могат да знаят за тази епоха? Но ме атакуваха по най-безпощаден начин и аз им пазя писмата. След това отказаха да им впиша имената в книгата, че са коректори.
В твоята работа в Търново, според мен, във всеки раздел, при който са ти сътрудничали, трябва да бъдат вписани имената на сътрудниците. Така е редно. От една страна им се зачита труда, а от друга - те отговарят за верността на материала и техните имена остават като документ, че това не е измислица. А другото, което ти сега правиш, е тактиката на мозайкаджийската бригада, която провали всичко. Мога да ти дам десетки примери. Всеки труд, на всеки човек да се зачете. Така личността работи за Цялото. Това е Христов закон.
Всичко хубаво, светло и радостно от

Вергилий

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...