Jump to content

21. СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.


Recommended Posts

21. СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.)

(В. „Ратникна свободата”, бр. 7, 4.ІІІ.1924 г., София, стр. 1)

Това беше девизът на онези ратници, които в тежките времена на турското владичество зарязваха бащин дом и стряха, за да отидат или в равната Влашка и Боцансказемя, или в братската Сърбия, да подишат чист свободен въздух, да поживеят човешки, гдето никой ги не угнетява, гдето никой ги не преследва за техните идеи, и там, впоследствие събрани в чети, преминаваха или Тих бял Дунав, или през долини и усои навлизаха в Славната Стара планина, която им даваше убежище и подслон като истинска майка, гдето под Свилен байрак я кръстосваха надлъж и нашир, пеяха славни песни за по-славни победи на загинали вече ратници. Те дишаха свободно там и когато се срещаха с душманина, ако паднеха в неравен бой - падаха с усмивка на уста, падаха с последна дума: „Сладка е смъртта за свободата.” Има ли нужда да се изброяват имената на славно загиналите ратници на Свободата? Или по-право - има ли възможност да се изброят те? Достатъчно е да се посочат имената на онези неустрашими ратници от последната епоха - предосвободителната: Раковски, Илю, Дядо Цеко, Панайот Хитоа, Филип Тотю, Македонски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Васил Левски, Ангел Кънчев, Ботев! Това са същите - ратници на свободата и след тях - хиляди и хиляди незнайни ратници, едни от които умряха от неприятелски куршуми и ятагани, други - от българските, все с една и съща последна дума: „Сладка е смъртта за свободата!” Единици оттях само след като преживяха всички кървави боеве, склопиха очи в дълбоката старост, но и дотогаз са били ратници на свободата. Плеядата ратници на свободата, загинали за нея по един или друг начин, завещаха нам - последующето поколение, да обичаме свободата и ратуваме за нейното запазване; защото тя е скъпо и прескъпо откупена с кръвта на хиляди и хиляди паднали ратници. Всичките се бориха и паднаха за извоюване на свободата. Днес, когато ний се считаме свободни, не трябва със скръстени ръце да гледаме хладнокръвно на всичко онова, което става в нас.Всички ний трябва да ратуваме за запазване на свободата, защото без това ни й оскърбяваме паметта на всички паднали за свободата ратници. Днес ний сме свободни - имаме свобода; обаче всъщност тази свобода действителна ли е? Дотогаз, докато тази свобода служи за средство на едни против други - тя не е свобода. За да имаме истинска свобода, свобода в пълната смисъл на думата, ний преди всичко трябва да бъдем проникнати от онази Божествена Любов, която Спасителят е изпратил в душите: „Обичайте се един друг. Обичайте враговете си.” Ето защо, преди всичко ний трябва да бъдем изпълнени от любов към ближния си, към враговете си, и само тогаз ще можем да живеем свободно - Истински свободно. Време е да се опомним и заживеем като хора и братя, за да можем да кажем, че не напразно са паднали толкоз ратници за свободата. Без това ние ще тъпчем на едно място, ще се ядем един друг, ще се изтрябваме един друг и всичко ще става все в името на свободата. Часът наближава, и когато отидем пред вечния съд, ний ще бъдем осъдени не че сме ратували за извоюването на свободата, а че не сме я запазили, че не сме я прилагали в пълната смисъл на думата. Време е за опомнюване. Който има уши да слуша - нека слуша!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...