Jump to content

23. МЕТОДИТЕ НА ВЪЛЦИТЕ (бр. 11, 2.ІV.1924 г.)


Recommended Posts

23. МЕТОДИТЕ НА ВЪЛЦИТЕ (бр. 11, 2.ІV.1924 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 11, 2.ІV.1924 г., София, стр. 1)

Ний, българите, искаме да успяваме, а вървим по пътища, на края на които се намират само ями. И когато паднем веднъж в тях, излизаме с мъка, за да тръгнем наново по същите, Ний изобщо сме хора още на вънкашното, на формите, а същината мислим, че може да се скрие. Добро е дървото, казват ни - изпитайте го по-нататьк, то е прекрасно. Но това „прекрасно” утре ражда киселици - въпреки всичкия труд около него.

 

Виден партизанин от управляваща партия се провиква преди няколко месеца в „Ренесанс”:

„Политиката на нашата партия е да даде по възможност по-малко и вземе повече.” Той смяташе, че това е особено мъдро - и другите мислеха същото, защото много му ръкопляскаха, но питам аз: с що се отличава по същина методът на тая „политика” от метода на един апаш и разбойник? Само че апаши и разбойници ги преследват и затварят за приложението на тия им възгледи - а на политика ръкопляскат! В моите очи разбойникът е по-почетен - той поне понася повече рискове - а политикът в нас може да прати на смърт 200 000 българи на бойното поле, да осакати 150 000, да зачерни стотици хиляди къщи и остави безбройни нещастни сирачета, да докара до катастрофа цяла държава - а след туй да си вземат, с пари, разбира се, крадени от самия народ, устати защитници, които да убедят същия тоя народ, че когато краката са ходили тук-там, не е крива главата, която е заповядала, а самите те; но когато страдащите крака правят своите оплаквания и искат подобрение на своето положение, „умната” глава, „интелигенцията”, „учеността” отговаря:

„вий сте прости, ний сме учени, ний ще ви оправим” - и оправиха ги дотолкова, че Бог да ни е на помощ!

 

Когато пак започват да правят партии, сговори, блокове, коалиции - вътре прилагат пак същия тоя принцип помежду си. Започват надхитрявания, надлъгвания, уговорки, декларации, подписи. Но това е само съюз за кожата на третия - балканския съюз в 1912 г. Но след 1912 г. винаги иде една

1913 година! Това да не се забравя. Насилието, употребено спрямо третия, ражда идеолози на това насилие, желающи да се облажат около прилаганието му, смятат, че силата и властта е нещо съществено и го прилагат срещу майсторите си - срещу самите си учители! Тъй стана някога. Тъй ще стане и сега. Нека никой си не прави илюзии. Това са все вълчи методи, те се опитват в хиляди години - и резултатите им винаги са били все едни и същи и без изключение са свършвали с едно: самоизяждание.

 

Насилието и лъжата са опитвани, опитвани и опитвани. Те колят кокошката, за да извадят яйцето, но за това техните „добрини” се изкупуват с много сълзи, с локви кръв, с маса разрушения и нещастия. Твърде скорошни са още нашите рани по собственото ни тяло, за да има нужда да се напомнят последствията от тая вълча политика, в която братът се нахвърля върху брата.

 

Стига вълчи методи на работа! Не само в политиката, а и в църквата, в училищата, в дружествата - във всекидневния живот. Едно трябва да се вдигне като знаме в тая разруха, в която живеем: човещина във всичко, толерантност към всички. Свобода за всички!

Националист

МОТО

„Не е беден оня, който има малко, но оня, който желае да има повече.”

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...