Jump to content

ВЕЛИКИЯТ ПОЕТ АДАТ МУХРИ


Цецка
 Share

Recommended Posts

ВЕЛИКИЯТ ПОЕТ АДАТ МУХРИ

Ще приведа един мит, който съм извлякъл от архивите на източните философи. Този мит съм облякъл във форма, понятна за българския ум.

В царството на Ормузд-Дай съществувал един от най-видните, най-великите поети, който се наричал Адат-Махри. Той написал много съчинения, песни и поезии, за които целият народ го възхвалявал. Един ден, за негово нещастие, той написал някаква строфа в една от поезиите си, с която докачил боговете, и те го осъдили на смърт. Каква била тази строфа? Аз няма да я предам цялата, но отчасти само. Тази строфа била следната: “На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове.” Събрал се велик съд да решава, какво наказание трябва да се наложи на поета. Те единодушно решили да му наложат смъртно наказание, но въпросът бил какво именно да бъде това наказание, че всички поети да помнят, как могат богове да обиждат. В събора на боговете присъствали всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни, дано могат и те да услужат с нещо на боговете при осъждането на поета. Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували по какъв начин ще бъде наказан поета. Те разсъждавали помежду си: Досега не сме имали такъв случай. Какво ли ще бъде месцето на този виден поет? Пред съда се явили представители на няколко медицински дружества със заявление, ако стане нужда поетът да се умъртви, да го дадат на тях, те да изследват от научна гледна точка дробовете, сърцето, мозъка, както и всички останали органи на поета, да видят, коя е причината, дето поетът се осмелил да обиди боговете. Поетът се видял в чудо. Той никога в живота си не бил виждал толкова страшни същества.

Към когото и да поглеждал, всички му казвали: Само да попаднеш в нашите ръце! Ние ще ти покажем как се пише поезия! Всички отправяли към него страшни, свирепи погледи. Той се чудел, каква обида може да се крие в тази малка строфа. Като оставал сам, той четял и препрочитал тази строфа, сам да намери де седи обидата в тия думи, и си казвал: Аз нямах никаква мисъл да обиждам боговете, но отде излезе тази обида и аз не зная.

Както и да е, настъпил определеният ден, когато поетът трябвало да се яви в съда. Явили се боговете в съда и заседанието започнало. Едни от боговете казали да дадат поета на акулите, те да го разкъсат и изядат. Други пък настоявали да го дадат на лъвовете, те да го разкъсат. Трети решили да турят поета на гърба на един кон, без право да се държи за него, и конят да прескача препятствия, да минава гори и планини, докато един ден поетът съвършенно изнемогне и умре. Четвърти предлагали жив да заровят поета в земята и отгоре му да засадят дървета, чиито корени да смучат сокове от очите на поета, да разбере най-после, как се пишат обидни строфи за боговете. Последните богове предложили да дадат поета Адат-Махри на някое медицинско научно дружество, то да разполага с него, както намери за добре. Като слушал всички тия наказания, поетът изпитвал ужас, страх и започнал да се моли: Господи, кажи ми в какво седи моята вина? Когато писах тази строфа, ни най-малко не внесох някаква злоба или омраза срещу боговете. Всичко това писах с голяма чистота на сърцето. Според мене боговете ме осъждат несправедливо. Докато боговете разглеждали всички предложения за наказанието на поета, за да се установят върху едно от тях, в съда влязла най-красивата и на всички известна дъщеря на царя Ормузд-Дай, която също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Като я видели всички богове, както и всички животни, обърнали се към нея да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към поета и го запитала:

- Искаш ли да ми станеш слуга?

– На драго сърце бих ти служил.

– Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина.

Като чули това, боговете единодушно решили:

- И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него каквото искаш. Нека полива цветята в твоята градина. Този бил единственият начин, по който поетът можел да бъде спасен.

Този мит има дълбоко съдържание и смисъл. От една страна човек вижда, че само при страданията ще намери своите погрешки; от друга страна той вижда, че само при трудностите и мъчнотиите в живота ще разбере доброто и ще го оцени. Значи, ти ще дойдеш при доброто и ще го познаеш, само когато станеш слуга и се смириш.

При най-тежките моменти в живота на човека, при най- голямото му отчаяние, все ще се намери поне едно същество, което да окаже към него известно състрадание. Царската дъщеря била единствената, която влязла в положението на поета.

Защо съдили поета? За една пропусната дума. Когато преписвали неговото стихотворение, станала една грешка, а именно: в цитираната строфа била изпусната думата “светли”. В същност строфата имала следното съдържание: “На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове.” Царската дъщеря сверила оригинала с преписа и намерила тази пропусната дума. Тогава боговете казали: С тази дума, строфата има смисъл. Значи, смисълът на тази строфа се заключавал в това, че тия светли немирни духове тръгнали по света да разнасят светлина.

1927_12_25 Идат дни

неделна беседа в София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...