1925 година

[Dela]

1925 година

12.V.1925 год., вторник

След две години прекратяване дневника си, аз наново реших да набелязвам известни работи като: събитията на деня, мисли и изречения, които ми се навяват в разни обстоятелства и условия.

На учебната 1923 година накрая издържах изпит за осми клас с (3 4/7) успех. През лятото ме назначиха учител в прогимназията. Него лято през ваканцията аз отидох в София, а оттамо потеглих сам за Мусала, в Рила. Когато се върнах от Мусала в Чам-Кория, наново срещнах много братя и сестри, които отиваха за върха, и с тях заедно се върнах и вкупом потеглихме наново за върха. На върха изнесохме дърва и накладохме огън и сварихме чай. Оттам прехвърлихме при Марицините езера, където се срещнахме с друга група братя и сестри. Преспахме там всички и наутринатаедни потеглиха за върха, а другите си потеглихме за Чам-Кория по течението на Марица. Преспахме в Чам-Кория вечерта и сутрината потеглихме за Костенец-Баня и през няколко села през Радуил отидохме в Баня Костенец в селото и оттам потеглихме за Костенския водопад. Наслаждавахме се от величествената гледка на хубавите вили курортни и от водопада, а вечерта отидохме над водопада в долината на реката, на която е водопадът, и преспахме в това дефиле посред оглушителния рев на реката. На другия ден от гарата като се качихме, завърнахме се в

София. В София бях на квартира у сестра Николина Балтова.

Завърнах се от такавата дълга екскурзия в село и подех училището. Първата година ми бяха колеги Н. Генов, Н. Крумов, Пернова, Поли Колева, Ст. Пейнов и П. Иванов. Когато завършихме учебната година, аз отидох в София, по Петровден да бъда там. Ходих на младежкия събор в София и навръх Петровден бяхме повечето от 300 души на Мусала заедно с Учителя. Кога се завърнахме по Марица, от Чам-Кория се отделихме една група за Рилския манастир. От Чам-Кория през Бели Искър леви и през няколко села отидохме през Попова шапка, Кобилино бранище, Сухото езеро, в монастира и оттам - в с. Рила по теснолинейката отидохме в Радомир и вече в София. Оставиха ме и през текущата 1924 и 1925 година да бъда учител.

И ето, сега стоя на масата и пиша тия редове, в които искам да кажа вкратце това, което съм бил досега. Тази пролет, поради създадени натегнати отношения между правителството на Сговора начело с професор Цанков и комунисти и земеделци противници, се развиха сензационни работи, от които всеки истински човек, радетел за човещина, братство и любов, се възмущава. Поради създадения голям атентат на Великия Четвъртък в Софийската катедрала „Св. Неделя", се поде масово арестуване на противоправителствени хора, и тези дни Караганчоолу Ковачевченин е заловил гората Гяур-дере и оттам не се маха, а заради него изпратиха караул от село да го пазят. В състава на караула влизаха и братята ми и Кар. Ганчоолу ги залавя, отнема оръжието и поради това те бяха бити по ходилата много предния ден преди Георгеовден. На самия Георгеовден ги откараха в Попово и на сбора другия ден се върнаха освободени.

След сутрешния наряд се приготвих за гората с каруцата, за да чистя участъка. През деня си ходих два пъти с глогови дърва от участъка при Атчачийря. Следобед четох там специална лекция, година II., „Предназначението на Слънцето, Луната и звездите". Вечерта в 10 ч си отидох.

11.V.1925., понеделник

До обед бях в училище, а следобед отидох на участъка да доизсека останалите дървета. Гората със своята зеленина ме така радваше, че аз, въпреки тъжното ми разположение, се зарадвах от хубавото, животворно и ободрително влияние на хубавата и омайна природа. След като изсякох дърветата, ходих под Атчачийря отдолу в дола и се изкъпах във водата, а после пристигна каруцата и си потеглихме за село.

12.V.1925, вторник

Станал кога се разсъмна, аз се измих, после молитва се приготвих за училище. Отидох у Стоян Иванов Коваджеолу и вземах един първобитен чук каменен и ги помолих да го отпуснат за прогимназията; и те го дадоха. Тъкмо пристигам в прогимназията, и ето, Ст. Пейков влиза с подут врат, който, въведен в общината, от един войник го е бил с юмруци по врата, задето не се е остригал и го наричал комунист и че комунистите си носели дълги косите. Същата сутрин Пасю Пасев е бил пребит от бой от пристава и войниците, по случай убития детектив между селата Посабина и Балжи-Омур, понеже Пасю е бил караул и той изпратил детектива от селото за Посабина, да му покаже пътя. Следобед острих коли [колци] за плевня, заедно с Георги Стефанов.

15.V.[1925 год.], петък

Сутринта отидох на училище. Имаше пред общината много каруци Цар-Асеновчени, които след малко потеглиха бързо закъм Ковачевската кория, също и много водичани потеглиха за древеник, защото четвъртък срещу петък Кара-Ганчоолу преминал през патовете на Ковачевчени и отишъл къде Посабина страна. През деня валя силен дъжд. Не са можели да ги хванат, но получили сведение, че отишли къде Борисово нататък. И народът вечерта бе разпуснат. През нощта срещу събора валя силен дъжд.

16.V.[1925 год.], събота

Станах на разсъмване. Умих се и си посвирих на цигулката. След това прочетох една беседа от беседите „Двата природни метода", именно „Скръб и Радост". В нея аз намерих много светли мисли и благородни идеи за прилагане и които ще дадат истинско знание и истинска опора в живота. Също -описване бъдещето, и сегашното, което иде да реформира. Новите семена, които трябва да се посеят в човешките сърца, умове и души, за да се избегне от гибел Европейската цивилизация. След това отидох на училище, но като минах покрай дядо Рали, се запознах с Поповския полицейски пристав Сапунджиев, който ме запита защо бягам. Отговорих му, че е страшен - на джумбиш но той бе решителен и каза, че в делото му трябва учителството да му се притече на помощ. Казах, че действително трябва да се мисли и че мисълта ми е всякога в това как да се помогне и излезе от това положение, в което е сега народът. На днешния ден не учихме, защото с окръжно ни се определя денят за траурен, също и да се отслужи панахида по случай атентата в София от комунистите и за убитите в развалините. После говорихме всеки класен в класа си на учениците си защо не учихме и ги разпуснахме. Учителството се събрахме на П[...]ня и оттам се разотидохме. През деня аз, Добри Бобев и Иван градихме плевнята. Къде 7 ч вечерта откъм север се зададе тъмен облак, който за бързо като хала мина с фучене и на кълба, и по нас попръска и градушка, но не направи големи повреди.

17.V.[1925 год.], неделя

Сутринта станах рано, умих се и след най-важното - (...), свирих. След това се приготвих и отидох на общината, срещнах се със Ст. Н. Попов и го попитах ще ми даде ли 7 кг жито и 4 папури и да ме чака за сумата 1310 лева до края на май. След това отидох на воденицата, смлях го и го донесох със Ст. Ненов у дома. След това си правих баня и четох и се чуха къде 3 ч следобед вистрели към общината. След това дойдоха Кони Рада от Ковачевец с още свои другарки, които утре отиват за София слугини. След това дойде и батю Петър и други и приказвахме за ковачевското положение, на селяните им вследствие находящия се Кара-Ганчоолу в горите им. Аз излязох и научих, че вследствие пиянството на войниците до забрава и на горските, горските изтървали един вистрел пред Белчо Белчев и войникът, идещ откъм общината, започва да стреля, но не вижда от пиянство къде удря, докато го хванат и арестуват, а после го видях пак освободен, но люлеющ се от пиянство и гологлав, търси пристава; и отиде къде Дим. Рачев, където го намира, обаче още неотрезвял, той е вършил ред глупости. След това дохожда Калчо Касабов и го усмирява. След това потеглихме със Ст. Ненов, Георги Ст. Попов и отидохме по баира над Бялата пръст и си отидохме късничко. Тази вечер ни са на гости Рада и другарката й и аз посвирих, хранихме се, но лекция не четох, защото закъснях с разходката. Денят бе шарено облачен, но много горещо -прегарящо слънце и на смръкване позарося дъжд. Лягам в 11 без 20 вечерта.

18.V.[1925 год.], понеделник

През деня бе много топло. С Ивана градихме плевнята. Вечерта отидохме на пощата. Докато бяхме там, се сведоха тъмни облаци и заваля силен дъжд, придружен с град, който към Вращени бе много по-силен. Вечерта по икиндия, по случай дохождането на Караганчоолу из нашенската Бучиндолска гора, войниците изгарят кошарите на овчарите и им казват да закарат стадата из селото.

19.V.1925, вторник

Сутринта, след подготвянето за училище, като пристигнах тамо, се научих, че барабанът е бил рано още никой да не отива към гората и добитъкът на хората остана из селото. Шесторката преминала в Чинкир-Чукур и пращала през нощта хората да им донесат хляб, а пратените веднага донасят до местната власт на два пъти през нощта и затова хора се не пуснаха из гората. В училището готвим хор с учениците за „Св. Кирил и Методи" и следобед отидох да си скроя ризи при стопанките. Ст. Ненов и Цончо ги задържаха в общината, понеже намерили в дома му револверни патрони.

20.V.1925., сряда

Станах в 3 ч сутринта, понеже тази нощ, не знам защо, не можах да спя дълбоко, вероятно, защото се тънко завих.

Сънувах нощес, че стоя на дъното до плевнята и гледам мишки, че бягат къде двора и че една толкова много подскача нависоко, нещо до 5 метра височина, като че е някоя гумена топка, която се удря в земята и подскача нависоко и аз от тази гледка се смеех с висок смях и обяснявах на мама, че ето как мишките се качват по гладките стени.

След това сънувам, че съм в горното училище и ще учим там също и прогимназията, но някак си друга обстановка. Дохождат Мара и Рачо Узунови и ме въведоха во тяхна една стая, която бе много хубаво мобелирана, особно с едни много хубави столарски комбинации на сглобени извити закачалки с хубави плетни и тантели и аз казвам на Мара, че трябва тия хубави работи тя да ги е купувала със своята заплата. След това влязох да занимавам учениците си, но като че ли се редувахме в една стая с различни отделения, като че друго училище нямаше, а само едно за прогимназията и основното, и се пробудих.

Прочетох от списанието „Житно зърно" статията от 2- 3. книжка „Правият път на живота -възможности и противоречия". Важна мисъл извадих: „И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот," После: „Търпението е базата, върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата. А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога".

24 май [1925 год.], Свети Кирил и Методи

Сутринта станах рано и след наряда четох беседата „Нашите длъжници" и след това се приготвих за училище и отидох. Училището бе още от първия ден украсено от децата много хубаво. Репетираха си хора, също и стихотворенията и чакахме да се свърши църква и да почне водосветът. Хора се трупаха, жени, девици, за да разгледат училището. Ние, учителството, излязохме навънка. След 10 1/2 ч [дойде] свещеникът и почна водосвета, Щом се свърши, започна утрото. Откри се с хор и след това говори Н. Генев, после - декламации от деца, песни сола, дуети, канони и т. н. След свършването на утрото си отидохме да се храним. Общ обяд не готвихме по случай тъжното настроение на съселяните ни от това, че не можеха да работят¹ и се безпокояха от К. - Ганчоолу, от една страна, и от администрацията, от друга. С Г. Стефанов отидохме у дома, хранихме се и след това отидохме у тях. Четохме от Рабиндранат Тагор нещо из „Хиперион", после стояхме и потеглихме за Чингон-Баир, където децата бяха направили хорото. Излязохме компания, състояща се от Г. Стефанов, аз, П. Кръстева, Радка Иванова, после и Стефана Колева, и играхме даже на хорото. После излязоха и другите ни колеги там и там прекарахме цял ден. Към свечеряването се фотографирахме учителството и други някои. И след като придружих фотографа, докато фотографира Николина Стоянова и Неделя Ив. Папазова, аз се завърнах у дома.

Вечерта започнах да чета лекция, обаче от сън едва прочетох един лист и я оставих и легнах.

25.V.1925, понеделник

Станах раничко. Запалих лампата и след като се измих, започнах да чета беседата „Първата мисъл у човека". Като я прочетох, се нагласих за училище; за пръв път тази пролет се облякох с бели дрехи. Съобщи ни се в училище, че фотографът от Ковачевец няма да дойде. Почнахме с ваденето бележки на третокласниците. Останаха 9 души направо. Другарите ми колеги решиха по слаби безпрекословно да се оставят и бяха неумолими. До обед аз правих списъци и следобед ходихме с Ивана в лозята на Колевото лозе, укоренените пръчки изсъхнали, и разровихме всички и оттам с чувалите отидохме на махналъка да носим от пътя до таблите тор. Пренесохме го и щом се върнах, се умих, преоблякох и отидох на училището да попълня тефтерчето за преговорния срок, и изпитната ведомост. Щом ги довърших, отидох на пощата. Като четях „Утро", влязоха двама чужденци, които по физиономия познавах, че са от с. Ковачевец. Запитах ги нещо и се заприказвахме това-онова. Дойде и Ив. Стоянов и като заприказваха, чух, че Караганчоолу обрал пак други постове, Опаченски, и даже вземал стражарските дрехи, като го заставил да ги хвърли. После казаха, че са били братя на сега мъртвия в Ковачевец човек. Нену Чернев, който бива бит от войници, защото било получено анонимно писмо, какво, че уж той хранел Кара-Ганчоолу, и т. н. Човекът умира след няколко дни от тези побои и сега го задържали, за да се разследва защо и как е работата и защо е [мъртъв]. Ще се аутопсира трупът. Това бе на мръкване вече и загърмя и в скоро време заваля силен дъжд, та даже към Церово вероятно и град падна. И си дойдох и се храних и започнах да [пиша].

26.V.[1925 год.], вторник

Деня прекарах външно добре, но душевно недобре, понеже от известно време насам преобладава низшето в мене и иска да се наложи с всичката си низост. И това състояние в мене ме много озадачава, дойде вече до известен навик, с който трябва да се боря геройски, за да преодолея. Волята ми като че ли е безсилна да се справя с това ми предразположение, а умът ми, занят с каквото занят, все една мечта има и

какво правя, що правя, това се налага в умствения ми филм (......) Но ще се справя и ще проследя за

известно време истината.

Следобед ходих в прогимназията, за да попълвам дневника на третокласниците. И към икиндия отидох на площада. После събрахме се с Г. Стефанов, С. Пейнов и Ст. Ненов и отидохме на баиря при резервоара, после долу се надскачвахме кой по-много ще прескача. И после се разотидохме. Вечерта още щом легнах, започнах борбата и преодолях.

27.V.[1925 год.], сряда

Станах раничко, измих се хубаво и започнах да се готвя за училището. Посвирих на цигулката, И отидох на училище. Довърших работата на дневника и свикахме учениците и съобщихме на третокласниците кои остават, кои се допускат със слаби на изпит и кои направо и кои се освобождават съвсем. След часовете ходих в Калин-дол да косим и теглим мястото и Иван го преора, а аз си дойдох на напред. Като си дойдох, се измих добре, влязох си в стаята и седнах да пиша, но тъкмо си пиша дневника, ето нов напор!... И аз казвам вече: Конец на глупостите! Смърт на злото, възкресение на доброто. Човек кога се предостави на тъмните сили в природата, на отрицателните невидими агенти, те използуват всичките ти сили за отрицателни деяния, които ни правят синове на тъмнината, подяремници на низшето. Божественият дух на чистотата е всякога при нас, в нас го прозираме и нека той да е вечният извор, от който за бъдеще да пием и се къпем в неговия лазур. Нека конец да се тури на най-грубото в нас, то тор да стане на велики пориви, благородни желания и възвишени идеи и идеали, които възкресяват духа, освежават душата и пречистят плътта, която без духовните качества винаги влече къмто подлости и низости.

Любовта Божия е възкресение, похотта - смърт. Затова новите хора трябва да излязат от смърт в живот. Да не си правим (въпреки че я правим) илюзия, какво че удоволствието, нежното блазнене е нещо възвишено; нещо несравнено по-велико има от това низшето физическо чувство. Но то не се изпитва с физически органи, а с духовни, затова който иска да изпита това велико чувство на всемирна обич, нека се потопи в нея, тя ще го настани и ще го поднови в нови вибрации, нови чувства, пред които тези ни удоволствия са мерзост. Нека хармонията у нас да бъде съзвучна на външната хармония, и нагодени с нея, ние ще изпълняваме неуклонно волята Божия и Бог ще заживее у нас и гласът Му ще бъде доловен от висшите струни на нашата духовна арфа, която е нагодена да долавя великото, само трябва да се нагласи със съответен тембър.

Бог на любовта, хармонията, благостта, кротостта, щедростта, милостта, мъдростта да бъде с нас и ни ръководи към всички добродетели!

28.V.1925 год., четвъртък

Щом станах от сън и се измих, започнах да се глася за Попово. Намазах каруцата и започнах да я товаря с дърва. Дойде и Добри Бобев да ни докара един кубик в Попово. След като натоварихме и неговата каруца и се пооковаха кобилите му, се нахранихме и потеглихме. През Ковачевец като минавахме, тъкмо пущаше църква и много хора имаше по главната улица, а пред общината - войници ковачевчени, цяла навалица. И всичкото това събиране на народа е заради забегналите из гората, понеже селяните не можаха да бъдат на постовете си, и им вземаха оръжието, та сега пристигна войска, която ще се занимава със залавянето на беглеците. Дървата в Попово продадохме за 540 лева двата кубика. В града не се бавихме и си потеглихме. Докарах на Пеню Петров дъги за [кочера?]. И като си дойдох, Иван отиде за люцерна, а аз се нагласих и потеглих за пощата и там показах снимките от Глухото, които ни прави и ходихме с Колю Иванов у В. Хаджиева за снимката на Св. Кирил и Методий. След това от пощата отидохме в читалището, аз, П. Ив., Н. Генев, Н. Иванов, П. Димитров, за да приемаме оставката на П. Димитров. И там се така карахме измежду другото, за коледната спорба, че се изобличавахме и наричахме как ли не. Всички спорове допринесоха голямо разстройство и изтощение, така че не е хубаво човек да се ядосва и сърди, сърдитината е крадец, която краде от човека и той морално и духовно осиромашава.

29.V.1925, петък

След свършването на часовете се нахраних, четох от „Житно зърно" и се приготвих за Ковачевец за заплатата. Ходих да търся Илия Денев чак на лозето му за ключа и като се върнахме, отидохме в училище и ги получихме. Дойдох си и ги раздадох на колегите до вечерта. Вечерта свирих до 11 ч и си легнах.

Спах спокойно през тази нощ и също и миналата, защото стомахът кога е празен, няма излишна енергия, която да обезпокоява съня.

30.V.1925, събота

След като отидох на училище, платих на Ст. Н. Попов сумата 1310 лева за 7 крини жито по 150 лева и 4 крини папур по 65 лева. Вземах 5 кг син камък по 23 лв. Общо 115 лева. И потеглихме с учениците на разходка. Отидохме в курията в Райков дол и тамо свирихме и научихме канона „Светъл ден" и след това свирих на децата, да траят до обяд. Децата ни набраха гъби и накладохме огън, опекохме ги и се нахранихме с гъби и малко хляб. Разходката бе много приятна. Децата бягаха, надбягваха се, пяха, и като славеи оглашаваха околността с чуруликането си. Денят бе приятен. Птичките, като ли в чест на посещението на тяхната градина „Полето", ни пяха омайните си химни. Всичко слави и хвали природата. По обед пуснахме децата да си отиват и ние, след като ходихме да пием вода на чучура, си тръгнахме за село. Следобед ходих да кося люцерната на Каранфиликя. Щом се върнах, започнах да свиря. Мислите субективни, които се въртят из паметта ми, са все предния-деншни. Този въпрос на въпросите!.. Схващам двата закона, които действуват. Единият - в духа ми, който ме зове къмто самоотвержена работа в хармония с великите природни закони, в подпомагане на нещастниците. И всичко това виждам, че ще постигна, ако притежавам едно качество и то е много важно и в духовния път да си без него, то значи да си слепец и се движиш в забутан пущинак и лес. Това качество е Чистотата, а виждам, че чистота ще се добие само чрез силна воля, а волята се добива чрез упражнения и чрез въздържание във всестранния смисъл на думата. А другият закон действува в удовете ми, той постоянно напряга и иска своето, да живееш в низшето, в похотите, в низшите желания. И схващам, че човек, комуто се подчини, нему и роб ще стане. Велики мисли обземат човека, кога се потопи в себе си в духовната си природа. Там човек, в тишината, в уединението, намира своите разговорници, които въвеждат човека във велики мисли, благородни пориви, алтруистични желания и чувства. Човек намира тогава смисъл във всичко. А щом се потопи в оня ти Адамовски въпрос, тамо се изпреча преграда и той с всичката интензивност изпитва ограничението, което от своя страна претендира за „смисъл на живота", щастлив живот и свобода неизвестна!!!!!

Ето, докато пиша тези си мисли, барабанът заби: всички тази вечер от 20 до 50 години да се явят на общината. След като се нахраних, отидох на общината. Пратили народа къде Осиково по секретни постове, да наблюдават за Кара-Ганчоолу. Нас, Рачо Узунов, Петко Тодоров, Петър Иванов отидохме над гробищата и там пазихме. Аз спах без завивка, с палтото си, но съм поизстинал, та ме похвана малко диария.

31 .V.[1925 год.], неделя

Станах от сън в училищната нива над гробищата и отидохме с другарите да се измием на чешмата и като се върнахме, другите отидоха нагоре към другите постове, а аз останах да чакам изгрева. Той бе величествен, при ясно небе. След това си попях и почнах да чета беседата „Видяхме Звездата". От нея схванах един важен въпрос за мене. Именно, дали женитбата е процес неотменен или настойчив. Схванах, че всичко в живота е дадено за изпит и от самия човек зависи как да постъпи, дали така или инак. Но женитбата например е една от причините, които съдействуват да се отклони човек от своето истинско предназначение. Красотата в жената и идеалът, който си поставяме, то е само примамка, също и мъдростта, музиката, художеството, жречеството, майчинството, бащинството, и т. н. - всичко е задачи, изправени пред всеки индивид, и от него зависи да ускори ли или да забави еволюцията си, и пребиваването за по-дълго на земята, връзка с кармическите закони.

1.VI.1925 г., понеделник

Щом станах сутринта, умих се и започнахме да готвим буретата за вода, за да напръскаме лозето днес. Приготвихме водата и аз след закуска отидох на училище. После обед започнах да пръскам и до вечерта ми останаха само 6 реда от лозето в ясака. По икиндия покапна малко дъжд, но много рядко прокапа. След това слънцето се потули зад голям облак, но после пак изгря до вечерта. Щом залезе слънцето, потеглихме за пощата, платих 50 лева за „Наука и разум". Четох вестници, важното е, че хората не могат да схванат какво че екзекуциите не могат да премахнат злото. И в София се екзекутират хора престъпници, които устроиха атентат в „Св. Неделя" и убиха 140 души и 350 ранени. Зло е действително, но би трябвало като християни християнски да постъпят управляващите, да им простят, или най-малкото да не ги убиваха, а с друго заменяха това им наказание. Вестниците от известно време с друго не се занимават, освен само с убийства, наранявания, съдене, престъпление и действително размирни времена настанаха, така че повечето от народа бедствува от големите недоразбории и стремежи да живеят живот егоистичен. След кратка разходка по баира със Ст. Пейков и Гочето се завърнах у дома.

2.VI.1925, вторник

Щом станах и се умих, след кратко време пристъпих към четене 19 лекция от специалния клас, именно „Развитиена нервната система", после нея се приготвих за училище и с цигулката отидох. Следобед допръсках лозето и чистих стаята си, шкафа, дрехите си и почнах да си пиша дневника и да си припомням пак за моите слабости и за моето безволие. Воля трябва да имам аз и то диамантена, за да мога да устоявам на ония решения, които вземам, кога съм в съприкосновение с духа, кога съм с велики мисли и чувства. Но щом се навра в тази си стая, аз като че ставам безволев, като че ли цяла магия съм си устроил в нея.

3.VI.1925 г., сряда

Още в леглото, слушам барабанът бие. Излизам и слушам какво: „Всички от 20 ^ 40 години до 5 ч сутринта да се явят пред общината и никой да не отива на работа към Гяурдере и никакъв добитък нагоре." Умих се, посвирих си и след най-важното започнах да пиша. Отидох на училище. Пред общината се трупаха хора, които заминаваха за Гяурдере. Барабанът повторно заби: „Всеки, който не се яви, ще се счита за укривател и ще се съди според Закона за защита на държавата". Следобед произведохме писмените изпити по български. Отидохме после към горните лозя вкупом: Петко Т. Ст. Пейков, Г. Стефанов. Тамо ядохме череши, пяхме до вечерта и се завърнахме.

4.VI.1925, четвъртък

Преспах нощта добре. Сутринта отидох на училище и следобед имахме по география изпити с учениците. Към вечерта аз си отидох в дома, понеже народът се събираше къде общината и войниците дойдоха от Гяурдере. Започнах да чета у дома и силно се залопа по вратнята. Излязох, казаха ми войници да упрягам каруцата, но не я упрегнах, а чаках да си дойде Иван и той отиде, обаче върнаха каруцата, понеже отишли достатъчно, и щом я изпрегнал, потеглили към общината и оттам - за Бучин-дол. Вечерта барабанът бие всички да отиват към общината, а войниците кого де стигнат по улиците, бият, за да отиват към общината. Ударили Йордан Петров и др. Времето започна да се запуша и излеко да завалява. Изобщо, за забелязване е, че когато се предприеме преследване на бегачите, то времето се разваля и започва да вали.

5.VI.1925 г., петък

След молитвата си прочетох беседата от шестата серия „Едно ти не достига"- отлични идеи и мисли. На училище днес четох пред всичките класове книжката „Дето има любов, там е Бог". Децата останаха много доволни от прочетеното. Следобед имахме изпити по аритметика, след изпита отидохме на пощата и след като получихме кореспонденцията, отидохме в читалището и приготвихме отчета за делегата Боби Косев за Шуменската конференция. Завърнах се къде 8 ч, нахраних се и започнах да пиша това. После си посвирих. Времето днес е през повечето дъждовно.

6.VI.1925, събота

След като станах, умих се и след молитвата си посвирих и се приготвих за училище. Времето бе добро. Следобед имахме изпити по български език. Следобед валя дъжд. След свършването на изпитите ходих към пощата. С Георгя Попов ходихме по баира към Калина дол, времето бе тъй прелестно и тъй светеше природата, нивята и баирите, че като че лъщеше всичко в един мек блясък. Като се върнахме, ходих в прогимназията за цигулката си и като си дойдох, заварих Георгя Събев у дома. Нахранихме се и говорихме до 11 ч и той си отиде, а аз легнах да спя. Сънят ми бе спокоен и добър.

След като станах, умих се и след утринната си [молитва] започнах да чета до обед. Нахраних се и вземах школата и цигулката и отидох на училище. Оттам ходих изтеглих пари от пощата в читалището и започнах изпитите по история. Имахме и гости слушатели. След изпитите направих заявление до Музикалната академия, да следвам музикалните летни курсове. После ходих у Георги Стефанов и свирих до вечерта. Като си дойдох, нахраних се с бакла сурова, чесън и гъби, които Иван бе донесъл от гората много. И започнах да си пиша дневника, и ето започвам да чета лекция от специалния клас.

8.VI.1925 год.], понеделник

Тази сутрина като станах, попях си, после посвирих и започнах да се приготвям за Попово. Отидох да си заверявам открития лист на общината, и при дяда Цоня се отбивах и той ми поръча да му взема от Братя Иванови от Попово цигли 120 броя. Щом се нахраних, потеглих за Попово. От Ковачевец натам се качи на каруцата ми един агент полицейски и си отиде на Попово. Продадох дървата за 150 лв. и занесох на Цоня Ненов в Попово на кантората „Сингер" 1100 лв., после купих си за 80 лв. плат за цигулката и поръчах си на Бобчеолу чепици за 600 лева, И като се върнах на Иванови, керемиди не останали и аз се върнах празен. В Ковачевец войниците свиреха и хора имаше пред общината. Срещнах буля Марковица Цоневата, която ходила у дома. Като си дойдох, отбих конете във воденицата и вземах 5 крини папур и го посъмлях и закарах у дома. А след това ходих на Каранфиликя за сено и като се върнах, ходих за газ, нахраних се и рано си легнах.

9.VI.1925 г., вторник

Днес, като изкарахме вторите часове, последва заповед от медицинските власти да се затворят училищата, понеже върлува болестта шарка, И никакви събирания да не стават на децата, никакъв изпит и утро да не правим. При разпущането на децата аз поисках да им говоря нещо относно тютюнопушенето, алкохола и другите пороци. И понеже казах думата: и да не мислят, че всичко, каквото големите правят, е разумно и за подражание, макар те да са доктори, свещеници, учители, или били що били, то другите колеги се много разсърдили и ме питат, защода съветвам децата да не слушат родителите си и учителите си? Обидиха се от една истина - какво, че не всичко, що вършат, е добро. Следобед имахме изпит по естествена [история] и щом се свърши и видяхме резултатите, то попълнихме свидетелствата на третокласниците и им ги раздадохме колкото имаше от тях на изпита.

След изпита си ходих да се нахраня и излязохме към пощата аз, Стоян Петков, Гочето, Ст. Иванов и ходихме из Бабин-дол да даваме на хаджийката портретите от Св. Кирил и Методий.

10.VI.1925, сряда

До обед бях в училището да си досвърша писмената работа с дневниците и свидетелствата на учениците. В 3 ч следобед отидох на баира да копая боб. Копах до вечерта и си отидох, легнах и заспах след малко ... Отложих за сутра да чета лекцията си, понеже бях изморен и ми се много спеше.

11.VL1925, четвъртък

Станах в 4 1/2 ч, умих се и започнах да чета лекцията „Добрите и лошите мисли".

През целия ден от сутринта до вечерта копахме на баира на общинските ниви боб и папури. Времето бе хладно, па даже и студено. Вечерта Иван отиде караул и пазил в Буаза.

12.VI.1925, петък

Тази сутрин, след като станах и се умих и след молитва ходих за сол на магазина и потеглих за нерезий . Копахме цял ден с Иванца и аз орах. От сутринта още времето бе мъгляво и даже през нощта валяло дъжд. Хора на тълпи отиваха в Попово, дъждът ръмолеше, но постепенно премина. Денят бе студен, така че почти с палтото копах. Вечерта ходих за трева на Каранфиликя и се нахранихме и си лягам.

нерезий - диал. занемарено, запустяло, буренясало лозе. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев).

Днеска ходихме да копаем папур на Ейкъна. Дохожда да ни копае и Павлина Николова, понеже сами нямаше да можем да го прекопаем. През деня вееше силен вятър студен от запад. Времето бе запушено, а небето до обед вър ясно запушено , а следобед започна да се облачи. Вечерта докопахме ранко и си додохме. Аз се отбих на пощата и оттам отидохме с Г. Стефанов у дома и вечерта до 11 ч свирихме в ясака под голямата зарзала. Времето бе заоблачено, святкаше издалеч, а вятърът тайнствено повяваше и унасяше в тайнствеността замисления човек. През нощта заваля дъжд, но не силен.

14.VI.1925, неделя

Станах късничко, понеже съм се много изморил от вчерашната копан. След наряда, който изпълнявах обременен и утежнен, аз си почистих стаята, обущата, бръснах се и се приготвих и отидох на училище. Раздавахме тефтерчета и правих протокол за изпита, Никола отиде на Попово, а Петър - в Шумен. Аз и Петко останахме в училище, а после дойде и Ст. Ненов и отидохме у Г. Стефанов и се нахранихме тъй добре с попара, масло, сирене, кисело мляко, и тъй нататък. Като приказвахме надълго и широко с компанията за ергенски и момински работи, че таз такваз, оназ онакваз, а ние все добри, тръгнахме си и аз си дойдох и започнах да си обличам кутията на цигулката с ново платно и почти до вечерта с нея се занимавах, като бях подпомогнат от Димитър Статев. След облепването й, аз си направих една баня със слънчева вода.

Времето зафуча, затрещя и се придружи от голяма буря с малко дъжд от запад и отмина като хала. Иван ходи из гората и докара малко дърва. Нещо особно из политиката няма и не знам, понеже тия дни все работя, и не знам нищо.

Прочетох 21 лекция от специалния клас: „Силите на светлината и топлината". След това ходих за малко към Г. Стефанов и Чобанов, върнах се и заговяхме за Петровден и си легнах.

15.VI.1925, понеделник

През деня копахме на баира папур. Духаше много студен северозападен вятър. Тоя вятър става няколко дни посред лято, заставя хората да копаят облечени, В Румъния тези дни е паднал сняг по планините около 1/2 метър и вследствие на него изстина времето. И това лято досега още не се е стоплювало, от многото и честите дъждовни валежи. След докопаването на папуря копахме малко на лозето в Ясака и напуснахме, защото започна да вали дъждец.

16.VI.1925, вторник

Копахме палур в с. Ташкайна. Вечерта ходих на пощата и оттам с горските, които изявиха желание да ги почерпя, отидохме на Георги Данов и ги почерпих. След това ходихме у Рачо Узунов и късно се върнах у дома. Времето надвечер се изясни и предвещава хубав утрешен ден.

17.VI.1925, сряда

Станах и след молитвата писах на дневника си и се каня да отида у Бакърджията за пръскачката, която е на ремонт. През деня копах в лозето. Вечерта ходих за син камък на магазина и там се срещнах с господин Бояджиев. Заприказвахме се надълго и широко, та се и хранихме на Пенчо Белчев и вечерта не четох лекция.

18.VI.1925., четвъртък

Копах от сутринта, а после пръсках лозето. Времето вчера, оня ден и днес бе съвсем ясно и приятно, стопли се хубаво, вероятно ечемици да зреят. Посвирих си вечерта и си легнах.

вър ясно - небе с мараня. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев).

Щом станах, умих се и след малко отидох и започнах да копая на лозето. След като се храних, започнах да пръскам. До обед напръсках и го доокопахме. След като се хранихме, на обед дойде си Иван от Попово.

Тази сутрин четата, диреща Кара-Ганчоолу, се натъкват на него в Гяур-дере и в завързалата се престрелка един от потерята бива наранен в крака. Предния ден Кара-Ганчоолу е бил на кака Тота от Посабина момчето, вземал му каскетя, куртката и понеже напсувало, отпосле те го набили хубаво и чак вечерта го пуснали да си ходи. Вземали от един овчар там едно агне.

Аз свирих следобед и после четох беседата „Последното място", после отидох на пощата и оттам като си дойдох, отидох в гората да посрещна Ивана, който отиде за кюприи на плевнята. Времето през деня се пушеше, а следобед на юг загърмя и заваля. През нощта се затряска, засвятка и заваля дъжд в Бучин-дол, само че малко. На съмване си потеглихме и си дойдохме.

20.VI.1925, събота

След като си дойдох от гората, Иван отиде за трева, а аз - на сеизата , за да каля брадвата, оттам като се върнах, отидох и писах на общината пролетните посеви. У дома след като се нахранихме, започнахме да дяламе кюприите за плевнята, но брадвата се подгъна отново и я занесе Иван да се бурматиса а аз с Никола Гетовото започнах да дялам. Одялах 3 и започна да вали ситен дъжд и аз си полегнах и спах хубаво. След съня саирих, правихме с Иван кутията на цигулката. На мръкване се бръснах, мих и отидох у Г. Стефанов, където свирихме до стъмяване. Оттам си дойдох, нахранихме се и легнах.

В неделя голям град е убил Попово, Паламарица [село Паламарица, Търговищко]. Същия ден е убило из цяла България повечето от 40 села.

21.VI.1925, неделя

След наряда четох, писах и свирих, а следобед ходих да плащам на бирника бирликя². Ходих на читалището, където узнах, че ще се очисти всичка литература нелегална. После се срещнах с Дяда Ганчо. С бирника бях заедно на Богеневата кръчма, а после на Герги Данов и ги почерпих половин кило вино и една сода, всичко 15 лева. След това отидохме с Г. Стефанов, Стефан Иванов и годеницата му Р. Иванова, Н. Петрова, Яна Георгева, Пав. Кръстева и други за ягоди в Дилчови, имаше много ягоди и отлично време и приятна природа, и големи смехории. Понеже се смеех с невъздържан смях и понеже срещу неделя сънувах, че пия ракия, то аз бях мислено наклонен да мисля, като чели ще ме сполети нещо. Вечерта не четох лекция, понеже бях изморен.

22..VI.1925., понеделник

През този ден ходих на Попово да карам дърва, дадох ги за 265 лева. Иван Калчев книжаря с всичката си важност ме предупреди, че негов приятел личен, познайник и последовател на Дънова, се разболял от него, понеже не му казвал всичко, за което той запитвал и че уж имало и скверни работи у него, та такова дело на разединение, на разкъсване народа трябвало в началото да се работи и разруши. Като се върнах, ходих за сено и вечерта - на пощата и оттам Петър Иванов ми обеща да ми даде още 4 кринчета жито, по-рано бях взел 5. И отидох радостен, че намерих храна взаем. Времето бе много топло и ясно до обед, а следобед заизскачаха тъмни и бели кълбести облаци, но дъжд нема.

23.VI.1925, вторник

След молитва се приготвих и отидох у Петър Иванов с чувалчето, отмерихме житото и го оставих в хамбаря, понеже конете и каруцата бяха в гората за чукани . През деня дялах мартаци за плевнята, а по икиндия Иван си дойде и докара чукани за огрев, а аз се измих на дола и си седнах на масата да чета вестници. Дойде Г. Стефанов, но си отиде, а аз ходих у П. Иванов за житото и го закарах в Курустаньоолу у Пеневи, понеже мелницата бе затворена. Нахраних се хубаво с мамалига и пиша това сега. Тази вечер написах на Методи Ж. Марков картичка и на Крум Илиев.

24.VI.1925, Сряда

През деня ходихме в голямата усойна за тръни и отсякохме три челика за плевнята и с тръните ги докарахме. Като си дойдохме, заварих у дома Н. Мисирджиев, който се връщал от Горня Оряховица, където ходил да държи частен изпит за шести клас. У дома се хранихме, после ходихме и поповчето у Павлеви за дядовото Ганчово шише с вода. После се почерпихме на Георгя Данов и оттам отидохме на пощата, а после ходихме да свирим с цигулките Г. Стефанов у Ясака и след това говорихме до 1 1 /2 ч сред нощ. Никола Мисирджиев ми каза, че в тяхното село се намира едно момиче на име Мария Пенчева, около 14-годишно, изкарало първи прогимназиален изпит. Характерно е досега, че от малко все е мълчало и все замислено, в градината. Животът му е бил необщителен. Обаче от миналата година се заинтересовало от Мисирджиев и му е писало да му даде някои книги, обаче той не е сторил това. От скоро време то само отива у Мисирджиев и му говорило много работи върху окултизма, братята и много работи за ритмично дишане, за излъчване и даже опит с намаляване на пулса си. Изобщо човек, чудак с младостта си, а пълен с много знания, и не казва, че да е чело такава литература, и то предсказало, че на 14 този месец в тяхното село ще бие голям град и т. н. За мене важното е, че ние, които бяхме първи на делото, като че мъртвеем с нашето напущане и леност, а тия неуки ни надварят в много отношения. Но Бог ги праща за подтик на бялата ложа и те са импулсаторите на мнозина забравили се.

25.VI.1925., четвъртък

Сутринта след храна изпратих Мисирджиев и отидохме да жънем в Буваза ечемик - аз, Иванца, буля и батю. Вечерта аз се окъпах, но и съм се много изморил, та едва си отидох и легнах да спя.

6.VI.1925., петък

Сутринта след молитва пак останах да лежа, понеже от вчера, дето съм работил и съм се къпал, ме болят костите, та не ми се мърда. След това започнахме да градим плевнята и до обед плетът бе готов.

27.VI.1925, събота

Ходихме из гората с Ивана и сякохме макази за плевнята и си дойдохме късно вечерта. У дома заварих Г. Събев. Говорихме с него много и понеже има войници патрул из улиците, то Георги остана да преспи у дома.

28.VI.1925 год., неделя

Щом станахме, умихме се с Георгя и изпълнихме наряда си. След това посвирих, попях. Свяко дойде да търси Георгя. След това ходих на мелницата да меля брашно (взетото жито от Петър Иванов). Като се върнах от мелницата, посвирих и много си поспах, понеже тези дни съм настинал, задето се къпах уморен. Иван и Боро ходиха в боаза и докараха на вършачката 5 кръстци и 5 снопа ечемик и го овършаха у Кара-Стойкови, извършаха 28 кг ечемик, две за ока. След като го докараха, аз ходих за люцерна на Каранфиликя. После отидохме къде Белия Бряг и отсякохме дирек за плевнята и се завърнахме. Под Белия Бряг четох лекциите първа и втора от първата година и направих резюмето на първата. Вечерта не четох лекция, понеже съм изморен и ми се спеше.

29.VI.1925 год., понеделник

Щом станах, ходих у булини да им лекувам овцата. След това отидох на пощата и писах писмо на Н. Нанков в София, на Мисирджиев и Весела. От пощата ходих у Никола Генев да се разпиша на пълномощното за заплатата. След това ходих у Тавтонката да й занеса прежда за чорапи. И щом се върнах, нахранихме се и започнахме да копаем дупки за диреците на плевнята и да работим на нея до вечерта. Надвечер се умих и излязох до пощата и оттам с голяма компанийка колеги отидохме у поп Георев за заплата. И вземах си от него обущата, които ги прави Бобчев от Попово, за 600 лева. Получих за този месец 2285 лева.

30.VI.1925, вторник

След молитвата свирих, след това ходих за тофия и вземах за 39 лева, Като се върнах, работихме с Ивана на плевнята, като тази сутрин събрахме Добри Бобев, Ст. Цонев, Ив. Иванов да помагат да забием диреците. Вечерта ходих и платих на Ст. Поп Николов 325 лева за 5 кринчета папур. След това ходих на пощата и там вземахме инициативата с Г. Стефанов да отидем за липов цвят и ходихме за Петко Т. Арабаджиев да го каним и той се съгласи да дойде. Времето бе облачно и тези дни духа все студен вятър, защото уби къде Горня Оряховица градушка и то голяма. В Китая е валяло разноцветен сняг.

1.VII.1925 год., Сряда

След молитва свирих и си дочетох 23-та лекция от специалния клас. След това се приготвих за гората. Докато се нахраня, Г. Стефанов с П. Т. Арабаджиев дойдоха да ме викат. Вземах си хляба и потеглихме. Преди Саркой ние излязохме през Черковната гора във Върбовската гора. Тамо брахме цял ден липов цвят, пяхме, свирихме, смяхме се и т. н. Прекарахме много весело. Вечерта си тръгнахме и по тъмно се завърнахме по домовете си. Понеже съм изморен много, не четох лекция.

2.VII.1925 год., четвъртък

Като станах от сън, умих се и след малко отидох да си заверя билет за Ковачевец и ходих у какини и дядови Ганчови. Като се върнах, започнах да чистя саята и да се готвя за София. Изхвърлих 4 коли боклук на Каранфиликя. Ходих надвечер на общината и си направих лична карта и билет за София. След това отидох у Н. Генев и го чаках да се завърне от работа, но не дойде да ми направи удостоверението, а оставихме за сутра. Отидох на бръснарницата и се обръснах и със Стоян и Тодор си отидохме. Вземах от Ст. Пейков една кошница за сливи. Времето бе облачно и към обед попръска тук-таме, а надвечер се изясни съвсем и има много приятна, ясна и тиха нощ.

В петък, [3.VII.1925 год.], потеглих за София за младежкия събор. Вечерта в 6.40 се качих на трена в Попово.

4.VII.[1925 год.], събота

Пристигнах в 7.40 в София, вземах файтон за 55 лева и отидох у сестра Балтова на квартира. Следобед ходихме у Учителя. Там се доизкарваше ремонтът на къщата и циментировката на двора и всички работеха. След като си отидох, поспах и след вечерната храна ходихме и си купихме бели шапки с една сетра от Бургас.

5.VII.1925 год., неделя

След сутрешния наряд отидохме на салона и с голяма радост се срещахме братя и сестри. Хорът започна с песента „Зората на Новия живот". После - „Сила жива". Учителят излезе в 9 ч. Изпя се „Ще се развеселя". Добрата молитва. Чете Евангелието от Матея 4; 12, изнесе „В начало бе Словото".

В дните 5^й, 6^й, 7^й бяха заседанията на младежкия събор, които са в специални книжки изложени.

8.VII.1925. Приготовления за Мусала. 9^й - също.

Вечерта на 9^й потеглихме от София за Костенец Баня в 11 1 /2 ч.

Сутринта на 10.VII. слязохме в Костенец Баня в 4 ч. Там се събрахме 12 души братя и сестри. Потеглихме по утринната прохлада по шосето за Чам-Кория. Времето бе ясно и приятно и ни ободряваше в пътуването, понеже през нощта не бяхме спали. Минахме през Долна Баня, село Махла, Радуил. Над Радуил накладохме огън и направихме чай и закусихме, В 1 ч следобед бяхме в Чам-Кория. Слязоха братя и сестри с автомобили от София и така голяма компания потеглихме по пътя из Царска Бистрица за Мусала. Горе, в Чам-Кория, накладохме огън и закусихме и потеглихме нагоре в 4 и 20 ч да вървим по ония братя и сестри, които са напред. Времето бе покрито с облаци и покапваше малко, но нищо. Вървяхме нагоре и се възхищавахме от планинските усои, големия шум на реката, която бучеше и бумтеше от силния трясък на буйната вода, която се разбиваше в големите скали, препречени на водата. Трева бойна, цветя много и разнообразни, и понеже с нази пътуваха студенти естественици, доктор Жеков, то нарочно и запитвахме за имената на различните иглолистни и разните цветя. И как весели се чувствувахме всички и прегърбени под тежките си раници, ние бавно се катерехме все по-нагоре и по-нагоре. Стигнахме през нощта на първото рилско езеро при хижата, където се бяха установили Учителят и всички братя в палатки и в хижата. Наклали буйни огньове, турили чайници с вряла вода, и който пристигне, го черпят с чай или с топла вода. Легнахме да си поспим.

11.VII1925 год., събота

При първото Рилско езеро на Царска Бистрица

Сутринта станахме рано и се умихме. Студено бе много, та не можеше и да се спи. Обикаляхме огъня и се греехме всички, кой където е. В 3 ч сутринта пристигнаха още 13 души братя и сестри и им отстъпихме огъня да се стоплят и сгреят. Оттогава аз не легнах. Много братя и сестри се пръснали на разни страни, още тъмно, кой по скали, кой покрай езерата, и се чуваха техните песни, в които се долавяше оная дълбочина на духовна почит и преданост на Великия. Във всеки глас се долавяше нещо вътрешно, дълбоко, което изразяваше вътрешния им душевен копнеж към свят, чист и възвишен живот. Времето бе тихо и приятно, само откъм Мусала вееше студен зимен вятър с неголяма сила. Тук-таме се виждаха облачета на източния небосвод.

Подаде се вик за молитва. Събрахме се на една височинка над езерото от северната му страна, високо 2300 метра над морското равнище. Наредихме се да посрещнем изгрева. Изпяхме „Благославяй, душе моя, Господа", „Духът Божий", „Изгрява Слънцето", „Добрата молитва" и „Отче наш". При молитвата „Отче наш" мене ми стана тежко, причерня ми на очите и аз се отстраних и седнах на земята.

След това се наредихме покрай Учителя и аз Го запитах защо стана този припадък. Отговори ми, като ми хвана дясната ръка, че всичко се дължи на неконцентрирането на ума ми. Аз съм бил Слънчев тип, променлив, и в мене била развита надеждата и дотолкова съм се надявал до 100 %. В мене материалното надделявало. Имал съм философски ум и съм обмислял дълбоко, но без съсредоточение, така че трябвало да се науча да си концентрирам мисълта. Тук, при езерата, има такива електрически влияния, които приспиват човека. Учителят гледаше космите на ръката ми и ми казваше, че много електричество имам и че чрез концентриране мога да го превърна в магнетизъм. И каза, че не е хубаво дене тук на слънцето да се спи, защото всичката събрана енергия се изразходва от нас, отнема се. Учителят каза, че съм бил много отворен и че съм си давал и всичката жизнена енергия и че ако съм станел лекар (се обади брат доктор Стефан Кадиев, то щял съм да поемам чуждите болки върху си и ще си изразходвам енергията по болните).

Учителят говори хубава беседа, която е написана на тефтерчето ми, и напечатана в специална лекция. След това направихме закуска. И до обед ази спах. На обед всички се наредихме на голям кръг и обядвахме на обща трапеза. След това хористите се събраха и започнаха да пеят окултните песни, аз излязох надясно от езерото и постепенно се качих на една височина, където се виждаха цялата Рила на запад от Мусаленският дял, Старата планина, Средна гора, но почна бързо да се заоблача на запад и започна скоро да роси дъжд. Къде Самоков затряска силна гръмотевица за дъжд. Тук се събух бос и ходих по разните връхчета по камъните и хубавата трева. Поспах си на хубава висока поляна, обраснала с хубава трева, така, на едно запуснато място.

Дойдоха братя и сестри и аз станах и се облякох и седнах да пиша това описание.

Силно се тряска на север и запад и зад Мусала. Учителят бе казал долу: „Имайте мисли благородни и приятни мисли и настроения, за да ви не къпе дъжд." След това слязохме и отидохме на една друга височина, където се събрахме братя и сестри и запяхме песни, и си приказвахме. В това време на няколко талази всички усещахме едно особно настроение и една топла магнетична вълна, от която на всички ни косите се изправяха, всички усетихме това благотворно влияние на тая височина. После узнахме, че това е било „Незнайният връх", както го наричал Учителят. За този връх Учителят казал, че някога си в миналите ери е бил по-висок от самия Мусала и че той бил най-високият връх в Балканския полуостров и че той е бил и е и сега център на известни магнетични благотворни влияния.

12.VII,1925 год., неделя, Петровден

В 12 ч посред нощ потеглиха Учителят и братята и сестрите с фенери по стръмнината нагоре към Мусала. А ние, около 20 души братя и сестри, останахме назад до 2 ч да си поспим, че ще настигнем другите. Небето в 12 ч бе ясно. Но веднага се заоблачи и силно затряска и заваля дъжд, който се обърна в сняг. Някои от сестрите и братята се върнаха, а ние отивахме нагоре. Големите облаци, покриващи небето, и гъстата мъгла припадна над планината, така че стана много тъмно. Стигнахме горе на върха на разсъмване. Целият Мусала пременен с бяла премяна от нощесния сняг. Вятър вееше. Поздравихме Учителя с Честит Имен ден. Езерото до подножието на Мусала се виждаше и в него плаваха големи блокове лед. Пирин се белееше от големи преспи сняг, които са по-големи от миналогодишните. Постояхме там да се полюбуваме на мъгливата Рила и далечен Родоп и потеглихме всички надолу. Слязохме долу при хижата и през деня се сушихме [и] спахме.

На връх Мусала, като заобиколихме Учителя, Той каза: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи!"

13.VIL1925., понеделник

Служенето на Бога е великата Божествена наука!

Щом откъснете един лист, трева, спомняйте си за тази велика емблема на Бога.

Ако започнем с човешката наука, ще свършим като тия наоколо камъни. (Учителят сочи наоколо.)

Ако започнем с Ангелската наука, ще свършим като тая трева.

Ако започнем с Божествената наука, тя е истинската, която възраства човека. В тази наука, който започва, не трябва да има кепенци и покривки. Като свършим една Божия работа, ще започнем друга; като свършим човешката, ще започнем Божествената.

Ще служим на Бога с най-мъчната наука и тя ще ни научи.

Ние ще станем на Божественото мост за към хората, но не и на хората.

Всеки ден ще повтаряме изречението: „Аз ще служа на Бога!"

Който служи на Бога, той ще служи без знания. Бог всичко има.

Решиш ли да служиш на Бога, не искай човешка наука, а Божествена.

Какво научихме от Мусала?

- „ Трябва да станем!"

От кои сте? От ония, които стават. С едната ръка като се ръкуваш, то значи двама умни хора всичко могат да направят.

„Божественият живот е живот на радост и веселие."

14.VII.1925., вторник

В понеделник още понеже, валеше дъжд, та много от братята и сестрите си отидоха за Чам-Кория, а останаха Учителят и около 80 други. Във вторник Учителят вечерта си тръгнаха. Аз през деня ходих за провизии в Чам-Кория. Вечерта в 1 ч през нощта Учителят си потеглиха. Останахме аз, Боян Боев, брат Панчо и Тахчиев, сестра Еленка и сестра ..., престояхме там още няколко дни. През това време четяхме, пеехме, пишехме, а първо почистихме целия район, където бяха братята, покрай езерото, и ходехме на разходка. След това в сряда вечерта дойде и брат Генчо от Свищов и станахме 8 души. Времето бе непостоянно през всичкото ни пребиваване на Рила.

Една вечер ходихме без брат Генчо на първото езеро до подножието на Мусала, Тъмнина бе голяма, непроницаема, и из нощната пътека само Бог е, Който ни водеше и направляваше, защото окото нищо не виждаше. Прекарахме нощ на усамотение и всред глухота мъглява и навяваща тайнствена хладина, бяхме до 3 ч през нощта. На езерото се чуха гласове, наподобяващи нещо като птича песен и нещо друго. Измокрили се бяхме съвсем, защото през всичкото време валя силен дъжд, който ни измокри съвсем. После ходихме един ден на Незнайния връх и прекарахме много приятно.

Дойдоха в хижата двама германеца туристи, които са тръгнали от гр. Есен и отиват за Анкара. Те останаха за няколко дни, разговаряха се с брат Боев по немски.

На 17.VII1925, петък, потеглихме с брат Генчо за Костенец Баня и с един германец, който дойде за провизии в Чам-Кория. Вечерта в 9 ч бяхме в София.

18.VII1925., събота

През деня ходих у Киро Попов Икономов, ул. „Нишка" № 39 за урок по интервалите и ходих в Музикалната академия да видя програмата на преподаването в музикалния курс.

19.VII1925, неделя

В салона имаше беседа от Учителя. Вечерта имахме специалния клас и говори Учителят.

20.VII.1925год.

Започнах посещението на музикалните курсове в Музикалната академия. Посещавах втория курс, понеже се подготвих за първия.

Това всеки ден вече учех и посещавах.

26.VII.1925, вторник

Сутринта - обща беседа в салона; вечерта - специалния клас.

29.VII.1925, сряда

Общия клас, гледай в тефтерчето.

10.VII.[1925 год.], понеделник

Съобщиха ми, че съм уволнен от учителството. Дохождах си само за 24 часа, за да си взема друго уверение.

Трябва да помена, че като отидох в София и като се срещах със сестра Николина Балтова, то в мене под влиянието й се захвана едно душевно безпокойствие, защо аз учителствувам, защо аз служа на свините, свинар съм станал, че за една торба зоб като кон цвиля и ми я закачат (торбата със зобта), аз вече мълча. Аз стоя в Египет и правя кирпичи на фараона и не искам да напусна фараона. Или, в мене стават такива борби, че аз често в душата си решавах, че трябва да напусна учителството. И особно като чух като казваше Учителят при езерата, че оня, който ще служи на Бога, то няма нужда да иска знания, понеже в Бога има и богатство, и ученост, и знания и че Учителят казва, че най-хубаво е да започнем с най-мъчното, понеже то е най-лесно и че най-лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лесен. И оттова и много други работи, особно на езерата, питах Учителя що да правя - дали да следвам или да учителствувам. Той ми казва, че „най-добре е да служиш на Бога, но за да не почнеш да съжаляваш, че не си следвал, то започни с учителството, после със студентството и после с живота. Защото много важно е това, ако ти кажа, то после ще има каене, че защо не си направил това и това." И затова ми каза да следвам сега музикалните курсове. Имайки всякога мисълта, че като чиновник, аз постоянно съм ограничен, то мен начесто ми идеше мисълта да скъсам с учителството. А от друга страна, мен ми бе жал за училището, понеже обичах децата и да имам работа с тях и мислех, че човек може да работи на Божията нива и като учител. И така, из ден в ден в борби, в съмнения аз следвах Академията и след като ми съобщиха, че съм изключен, аз, като изкарах Академията, отидох да чукам камъни на брат Бертоли в мозаичната му циментова работилница. Там първия и втория ден прекарах такива мъки и душевни борби под влиянието на тежкия чук, който ми направи на ръцете десети на-петнайсет пришки, мен ми дойде тъга, и до плач, защо аз да се мъча като грешен тука. Но изтърпях нея седмица, докато се науча, че се разрешава съборът да бъде в Търново, на 23 август сутринта да се открие. Аз си дойдох, за да доведа всичките братя и сестри от нашия край на събор. Дойдох си и заварих Иван и Иванца болни, няма кой да им вършее. Дойдоха батю и буля и ни вършаха и аз вършах 2 дни и потеглихме в петък вечерта за Ковачевец и преспахме там и в събота по обед потеглихме от дядови Ганчови за Попово.

23.VII.1925, неделя

Се намирам в Търново в братската градина между хилядите братя и сестри бели братя. Велика радост ни обземаше, като се срещнахме. Всеки се радваше, като, че бе в нов мир и така в общение се срещнахме и обменяхме мисли и идеи, пеещи, четохме и хвалехме и благодаряхме Богу за великата Му любов, която е благоволила да ни събере и от своя резервоар да влее във всяка душа по нещо ново, мощно, та обновени, освежени с нови сърца и умове да отидем по разните краища на отечеството си и носим новия живот на братство и мир, свобода, на чист свят и благочестив живот с Христа Исуса. Велик е Бог и велики са Неговите пътища и благословени са, които вървят из тях.

Нека Бог на великата жетва да подкрепя Учителя ни в мъдрост и мощен дух на знание и съвършенство, та всички братя и сестри, пионери на Царството Божие на Земята да бъдат сгрупирани с един дух, един ум и едно сърце, всички да служат с любов на Бога в чистота и святост на човечеството, като достойни апостоли на великото Слово.

2.IX.1925, сряда

Се завърнах от Търново. Тук наново се потопих в материални скърби, наново надянах земната раница, която постоянно искам да хвърля от гърба си. Брахме папури, и т. н.

Къде 26-й септемврий полицаите убиха в дома му Иван Илиев, понеже е бягал цяло лято като конспиратор, но не сторил никому нищо.

Може би драго бе на някой, но мен ми стана мъчно, защо хората така да се избиват и си проливат кръвта, не е ли по-добре да живеят в мир и любов, не бе ли по-добре на този конспиратор да му опростим грешката според както Христос ни учи? Но няма кой да търси този Божествен глас!

Ходили са у Генчо Белчев, но го не намерили в дома му, понеже избягал.

2-й септемврий [1925 год.]

Подадох заявление за държавен изпит в Шумен и започнах да се глася. За държавен изпит. Но Стилияна, която бе дошла тогава в Ковачевец, ме уклонява да не се готвя, понеже не щял съм да мога да го взема. Но след известно време, къде октомврий месец, мен ме нещо кара пак да се подготвя и да го взема.

5-й октомврий 1925 год.

Сутринта се научаваме, че хванали Генчо Белчев в Турция и го повръщат в България и е в гр. Попово.

По нареждане от 22-й септемврий 1925 година всички братя и сестри започваме да изпълняваме тази година наряд, който е през годината да се прочете Библията 3 пъти и беседите да се резюмират всички и се извадят важните закони и мисли.

8-й октомври, 1925, петък

Като станах, умих се, събудих Ивана и впрегна конете и потеглих с дърва за Попово, Из целия път цяла сутрин бях весел, студът пърлеше така, че през целия ден ме боляха стърните [страните] и пръстите от студа. Продадох дървата за 260 лева на общинското управление. Срещнах се с Мисирджиев. Дадох два наряда за Цоню Колев и за Мисирджиев и заедно с тях си купих една делва за маджун и едни цървули и с

Боби Колев и Пеню Чобанов си потеглихме за село, като с братя Иванови натоварихме 100 цигли на Георгя Иванов, началника.

11.Х.1925, неделя

Станах и след като се умих, свирих и след наряда започнах да чета. През деня четох педагогика, но ми бе малко все натегнато състоянието ми. Четох за умственото развитие на децата. Вечерта ходих до Хаджиевата ливада за конете и се върнах и се приготвих за специалния клас, лекцията „Отличителните признацина волята". Дойде сватът Петър. Приказвахме дълго, той излезе и аз започнах да чета лекцията, имах много добро разположение на духа и разбрах хубаво лекцията. Тя е 25-ата лекция, „Правилното разпределение на енергиите", където ми станаха ясни много закони, по отношение на слънчевата положителна енергия и земната отрицателна и как те действуват и как да ги прекарваме у нас и където се срещнат, се получава едно добро разположение на ума, или на сърцето, или на стомаха или където се срещнат тези две енергии. После влиянието им върху разните мозъчни центрове. Как се въздействува на неразвити центрове, на други хора. Как трябва да заспим, ако не ни се спи, и т. н., и т. н. В Ковачевец, по неразположение, не отидох на беседа.

12.Х.1925, понеделник

Като станах и се умих, свърших наряда, четох нещо от Библията, от Исаия 53 и 54 глава, където се говори за Христа какъв ще бъде и за девиците, които не се женят. После се хранихме, Иван отиде на огъстака, а аз до 11 ч писах ей-този дневник.

Четох по педагогика за възпитание на чувствата, за възпитание на волята, значение и цел, средства за възпитанието й. Наказания и награди на децата, тяхното значение за детето. После ходих на гъсталака с мама за зеле, като предварително ходих за конете, на Каранфинликя. Като [се] върнах, отидох за каруцата у Генчо Белчев и тъкмо бяха докарали постова ^ с гроздето на двора и Боби Иванов бе вътре и го тъпчеше. Вечерта свирих с цигулката до късно и си легнах.

13.Х.1925., вторник

Нощес, поради многото ядене на грозде у булини Ганчовчини, не спах спокойно, а имаше нещо неприятно в съня ми, защото си прехранвам тялото, а то!

Станах, умих се и хванах цигулката, след това - наряда. Иван отиде да кара папур на Куловската воденица. Минава ми през ума мисълта, че трябва да се служи на Бога, и всякога в ума, в чувствата си тази мисъл трябва да държим. Аз не трябва да давам място на отрицателните мисли, понеже те са разбойници, които ограбват и само рушат.

Дойде Пенчо Белчев и ме повика да отида с конете и му докарам постова от Вращени у тях и обратно. Отидох, брах му и го закарахме. След това закарах конете в луцерината [люцерната] на Каранфинликя. После умих бурията, нагласих я в мазата, и ходих у Цоню Събев за джебур и с него го донесохме и източих виното. Всичкото тазгодишно вино е около 20 ^ 30 ведра, не стана, понеже град би лозето и се омани. След това се нахраних и отидох у Пеню Събев, понеже главата му е затекла от зъбобол, та отидох да го навидя. Като минавах покрай Йовчо Митев Кривия, жена му плачеше на портата, отбих се у тях, той тъкмо заклал кравата, понеже се напасла много с луцерина. У Пенчо Събев гледах Стоян Иванов Ковъджеолу как мами сладката. Ходих у Рали Бояджиев за Дидактиката си, но го не намерих. Върнах се и ето, се готвя за спане.

14.Х.1925., сряда

Сън: Щом станах и се умих, първата ми работа бе да запиша съня си, който ясно се възпроизведе в паметта ми, тъй, както го видях. 1. Първо сънувах, че съм из ливадите къде Кереджийския мост, виждам две деца на около 3, а другото около 4-годишни, които се оказаха на Иван Драганов, и имаше голяма вода и аз се чудех как така са могли да преминат през тази вода и да отидат надолу, и в почудата си аз газех водата мътна, която ме хвана до шията. И после уж като че децата се изгубиха.

II сън. Сънувах, че пътуваме с инспектора Михайлов и отиваме къде някое си училище, където имаше наоколо сватба, после из големия салон, движейки се, аз наблюдавах разни картини. Въведоха го в една канцелария, където учителите имаха тъкмо съвет и от тях познати ми бяха Георги Радев от Пловдив и братът Генчо художникът от Варна. Изказаха си недоволството после, като излизаха, от колегите си. Четяха една от беседите на Учителя и разискваха по тях, като дойде и една сестра. Братът Георги четеше [на] френски едно списание, като го сравняваше с българския му превод и казваше, че стихотворенията му нямат рими и не са гладко преведени.

След това яхвяйки кобилата, а другата следвайки ме, аз преминах едни стълби нагоре и излязох на голямо здание на горния етаж и оттам пътувах из зданието, мислейки, че другият кон ме следва. Когато излязох, видях, че не ме следва другият и като че се загуби.

Върнах се да го диря, намерих се в голям панаир и видях как едно момченце крадеше от една сергия. След това аз се взрях в небето къде запад. Първо забелязах, че месецът се е препречил пред слънцето, така кръстно, и стана затъмнение, нещо тъмно по земята, на полумрак. Докато се вглеждах и се чудя на тая картина: така, слънцето наполовина и като някак не грее, то се взрях след малко и това потулено слънце се освободи, но видях, че има още две слънца, греещи с една и съща светлина на запад-едното над Чинкир Чукур, като че залязва; аз гледах и не можех да разбера кое е истинското слънце. Като гледах това знамение, и си думах на себе си, че това е знамение на някакви събития, които настъпват, на някакви нещастия на человечеството.

През деня работих пътната си повинност³ на барата над Пенковчини. Вечерта отидох на Ковачевец на школа. Четох 4-та лекция от Общия клас, година първа.

Легнах си там да спя, спах неспокойно, понеже има нещо, което ме преследва неразделно от където ида, но с тях [?] е силно.

15.Х.1925., четвъртък

Станах у Дядови Ганчови и се умих, и приказвахме дълго и си дойдох.

Из пътя на шосето горе, посрещнах чудноват изгрев. Небето бе ясно. Дойдох си и се преоблякох, направих наряда и се нахраних и отидох да копая пътната [повинност]. По обед завея силен вятър студен, от който бе много студено. Получих от Станко Ненов писмо, също и от Крум Илиев и от Христо Димитров, учител в с. Пъстрово, Чирпанско, който ми изпрати и една картичка за 10 лева.

16.Х.1925.

През деня валя дъжд. Аз след наряда отидох на пощата, за да пратя на Станко Ненов във Варна едно писмо, и 150 лева на списанието „Ново човечество" и на Христо Димитров, който ми прати фотографическа снимка от с. Пъстрово, Чирпанско, 10 лева за портрета. Получих от книгоиздателство „Посредник" книга и тръгнах да ги разпродавам и останаха десетина номера. Четох през деня „Дидактика".

17.Х.1925, събота

Станах от сън и си припомних нощесния сън, то бе нещо ходих да се оплаквам на управлението за нещо. Носех една ръждива пушка на рамото си. После ходих някъде да плащам на един магазин, но като извадих банкнотите, оказаха се невалидни, фалшиви, те били банкноти само със срок.

Като станахме, отидох направо у Маркови и след един човек започнахме да влачим. След това дойдоха и буля и леля Деспа, и те извлачиха и като се нахранихме си тръгнахме за село. През деня почетох малко от „Законодателство". Вечерта ходихме за конете. И най-после отидох у Съби Ганев да им съобщя, че имам от Георгя писмо, и престоях в тях до 9 ч. Щом си дойдох, си легнах.

23.Х.1925., петък

Щом станах, умих се и отидох при огъня да чета „Законодателство", след това си полегнах пак и след това - молитва и започнах да чета. Ходих в прогимназията. Като се завърнах, така ми бе много неразположено. Легнах поспах, после ходих лежах на хармана и в плевника, и се върнах и започнах да пиша. От снощи съм на почивка до събота вечер, понеже сега е новолуние.

Иван закара конете на пазар в Попово.

25.Х.1925., неделя

Станах в 5 ч и започнах да се готвя. Дойде и Петър Иванов и се готвихме за път. Дойде и Иван Иванов, който бе подлудей от болестта си и говореше какво му мине през ума. Приготвихме се и потеглихме. Отбивах се в Ковачевец да взема за Цветанка армаган, но не бяха приготвили. В 10 и 14 дойде влакът и ние заминахме. В Шумен на гарата ни посрещна Рали Петров и ми помогнаха заедно с П. Иванов да занесем багажа до Ралевата квартира. Оттам си развземаха багажите Мома, Борис Пенев, а аз занесох на Колю Събев, Отидох на квартира у брат Петко Христов, ул. „Солунска" № 376.

26.Х.1925 год., понеделник

Станах от сън и след наряда, който изпълнихме със сестра Куна Петкова, аз четох за дидактичните принципи. Отидох след това в Инспекцията и внесох 114 лева такса за държавния изпит. И след това отидох във II прогимназия, където в големия училищен салон насядахме за писмен. Бяхме повече от 250 учители. Темата бе: „Необходимост, цел и средства за развиването нравствената воля у децата".

След това вече почнах да се готвя за устния. Бях отбелязан на обявлението в Инспекцията да се явя на 31.X. по Законодателство, а на 1 .IX. по Педагогия и Дидактика.

На 31.Х.1925 год., събота, след като се умих, почнах да чета „Законодателство"; „История на учебното дело" я четох в четвъртък и петък. Явих се пръв в изпитната стая, но пред мен говори Христо Бачоваров от Люблен и вторият - аз. Билетът бе: „Кои са първите деятели, които са отворили въпрос за отварянето на първи български училища" и вторият бе „Училищна канцелария". Отговорих си на въпросите и си отидох.

Започнах пак да чета Педагогия. Само че сутрин, вечер, на обед все си говорим с брат Тошев, който бе временно прекомандирован от Севлиено в Шумен за следовател. До вечерта преговорих Педагогиката.

На 1.XI.1925 год., неделя, станах рано и почнах да чета Дидактика. В петък вечерта си дойде братът Петко Христов, който е кантонер по селата. Четох сутринта, и после 10 ч надойдоха братя и сестри и имахме събрание, на което четох неделната беседа „Ръката съблазнява", тя е превъзходна беседа. В 12 1/2 свършихме събранието. До вечерта привърших Дидактиката.

2.XI.1925, понеделник

Сутринта преговорих Методиката и след наряда, който извършихме с брат Тошев, отидох във II прогимназия и пръв влязох. Билетът бе: „Метод по Геометрия" и „Представяне и показване". Отговорих си, като само по Геометрия казах, че аналитичният метод се употребява, а то е индуктивният. На обед бях у Боздуганови. Вземах на Георгя Стефанов цигулката и от брат Истаткови заминах през Колю Събев и Рали Петров за гарата. Рали, Христо Станев и Хаджията отидохме на гарата. Тренът дойде в 3 1/2 и си потеглих с влак. В Попово стигнах в 6.40. Отидох при Ганчо Цонев да нощувам. Заварих бр. Мисирджиев и други 3 поповченина да играят на „Шегите на Амура", След това поповци си отидоха и ние се нахранихме и започнаха да правят опити на пулсивна телепатия, да намират предмети чрез внушение. Легнахме си къде 11 ч.

След наряда и закуска започнах да чета сега излязла брошура против Учителя от някой си варналия. След като я свършихме, отидохме с Мисирджиев и под аптеката и се качих на една осиковска каруца и потеглих за село. Из пътя с това момче, Станко, говорихме много по ред въпроси и то остана доволно много от тия разговори,

В Ковачевец приказвахме с Любен Неделчев и Ганчо Проданов и друг за Учителя и си дойдох.

4.XI.1925, сряда

Ходих в Основното училище и имах с Ш-о отделение писане. Като си дойдох, започнахме да копаем шанца на двора откъм пътя. До икиндия бе готова и отидох с Георгя Стефанов и Стоян Пейков в Ковачевец за пари. Намерихме Петя и Михайлов и другите ковачевски учители на долния край на селото и оттам се върнахме, като си приказвахме компански. Стоян и Георги си дойдоха, а аз останах в Ковачевец за парите и зарад школата. Отидох у какини и оттам - у Дядови Ганчови. Вечерта четох 6-а лекция: „Природните методи".

5.XI.1925., четвъртък

Отидох в Ковачевската прогимназия и чаках, докато дойде Петя и говорихме с Христо Марков, Никола Ганчев и Илия Денев. Дойде Петя, ходи да разваля пари и другите влязоха в час, а след като ми даде парите, моите и Стояновите, говорихме цял час върху въпроси, особено за нагрубяването на една госпожа и че тя даже се поболяла и си е отишла от часа, без да бъде ревизирана. Също по уволняван на Донка Стоянова по демонстративен начин посред учебната година и заместването й от госпожата, и особено срещу мизерното сегашно положение на госпожата, което ме много трогна.

Дойдох направо в основното училище и предадох в III-о отделение за „Полската чучулига". До вечерта правихме двора.

6.XI.1925 год., петък

След наряда отидох вкъщи и почнах да чета Библията, но ми се спеше много, та си полегнах повторно. След като станах, отидох на училище и хоспетирах по смятане в Ш-то отделение и четене в I-во отделение.

Следобед работих на двора. Вечерта свирихме у дома с Георги Стефанов.

7.XI.1925., събота

Станах на разсъмване. Спал съм много добре. След молитва почнах да работя на двора. До вечерта довършихме каменния двор и подравнен, готов за кирпичи, по икиндия го довършихме. До вечерта аз се бръснах, метох на конете и ходих за тях под Онката ⁴. Вечерта си легнах ранко.

8.XI.1925 год., неделя

Станах рано. Умих се и след молитва излязох навън. Изглеждаха небето и земята и плуващите из небесния свод облаци с една ясност и прозорливост като че предвещаваха промяна на тихата атмосфера. Хората се изприбираха към Осиково на сбор. Дойде Боби Колев и се двоумихме къде да отидем: дали на Паламарица, Осиково или нигде. Боби си отиде и аз се облякох и отидох у Нено Цонев. Тамо свирихме, четохме. Надойдоха Нено Цонев и жена му, Дони Ралев и Доновица, Георги Коначев и жена му, Иван Атанасов и др. и почнаха увеселение по случай именния ден на госпожа Димка, по случай Свети Димитър. Беше много весело. Стоян и Георги свириха. Дойде и Иван Стоянов и ни помоли, като тръгнем за Асеново, да повикаме и Радка. Георги и Стоян останаха да посвирят, а аз отидох да я повикам, но

отказа да ни придружи, по случай предлежаща работа в Попово. Приготвихме се със Стоян и Георги и потеглихме; след едно хоро отвън у Г. Попов на тротоара и пред Георги Ковачев ги оставихме да си доиграват, а ние потеглихме.

Пътуването бе приятно, придружено с приятни и сладички приказки и разговори. Аз често се извивах на вси страни и наблюдавах есенната природа, как всичко заглъхва, всичко се спотаява навред и се приготвя за зимен сън. В Делмеджа, Дечов-дол, като наблюдавах как шумата е вече изсъхнала, то тя ми наумява и за човешката слава и всички как са велики в момента, а безсмислени след време.

Отидохме у Дядови Стоянови и оставихме на Стоян бастоня и сандалите на Гочето. После поотидохме на хорото и оттам по тъмно - у Радко Димитров. Приемът от Радко не бе радушен и след почерпнята излязохме и отидохме у Дядови Стоянови, та се нахранихме, после се запознахме с известна госпожица и след кратка свирня с флейтата отидохме на вечеринката, но не влязохме в никое здание, определени за танцовилни. Отидохме после 18 души у частни лица и там бяхме до 2 ч.

Забавата ни бе, тоест убиването на времето бе в игране на разни игри. Аз прекарах там повидимому външно весело, но вътрешно неспокоен пред себе си, понеже се убива нощта в пустота. Разпоредихме се след свършването на вечеринката по квартири и си отидохме да спим. Аз и Георги легнахме у Стоян Ганев, но не спах спокойно от тия впечатления и мисли, които разгонваха съня ми. Понеже аз, не легна ли по-рано от 12 ч, то иначе не мога да спя. Къде 3 ч съм заспал.

9.XI.1925, понеделник

Събудих се на разсъмване, обаче дълго кротувах в леглото си, за да не пробудя някого. След това станахме и започнахме да се мием и гласим. След закуска отидохме с Георги извън село и дълго стояхме и приказвахме, седейки и лежейки на тревата. Отидохме при Стоян Петков и Ив. Гайдаря и тамо се нахранихме и напиха хубаво, които искаха да пият, и отидохме на хорото всред село. На самото хоро -народ много, прах, цели облаци и ние гълтаме, но хоро играем, зер хора на хигиената сме. Към надвечеря аз, Ст. Ненов, Ст. Колев и Павлина Кръстева си тръгнахме с каруцата на Стойко Ангелов и вървейки нагоре, над Асеново гледахме последствията на алкохола с разнообразните човешки неправилности и низости.

Дойдохме си всред село, Аз отидох у Рали Петров, където се нахраних. После ходих у Христо Стонев, Пенчо Белчев, Пенчо Събев и си дойдох и легнах да спя.

10.XI.1925, вторник

Станах в 4 ч. Умих и преоблякох се и почнах да се готвя за път към Шумен за практическия си изпит. Времето бе ясно. Луната в половина грееше над източния хоризонт. И ето, вече готов, пиша това и след малко потеглям.

След завръщането си от Шумен пиша станалото. До Попово пътувах път, като носех багажа си на рамо. Оставих си сандалите у Неделини и приготвен, се явих на гарата. Там, при вида на две госпожици, от които едната спеше на пейката възнак, а другата привела глава замислена, като мигом изпоглежда изпод вежди и така стои, аз се замислих за ред въпроси из живота. Мисля си как човек изобщо е изгубил своята ценност и търси слава, похвала от хората. И затова мнимо площадно харесване, всеки [се] стреми да бъде благовиден нагизден, натъкмен, да се хареса другиму, и какви ли не средства употребява да постигне целта си. Аз си помислих: защо тия госпожици да са тук да чакат цели часове за влака, а да не бъдат в една къща на познати и тамо да престоят до времето на заминаването. Пътувах до Шумен и на гарата бях посрещнат от Мома Колева и нейна съученичка курсистка, като Мома ме замоли след практическия да й отнеса нещо до майка й в село. През Рали Петров, Боздуганов и Българанов отидох у брат Петко. Нямаше никой и аз на двора чаках, четох, подрямах, докато си дойдат.

Вечерта приказвахме много с брат Тошев и заспахме.

11.XI.1925., сряда

Станах, умихме се с брат Тошев и след като си свърши той гимнастиките, започнахме молитва. Той ме остави най-после сам на молитва и после се приготвих и без закуска отидох в Инспекцията, за да тегля билетчето. Падна ми се пение песничката „Стара планина". Отидох в Жечко-Поповото училище и вземах от госпожа преподавателка на отделението книгата и си тръгнах. До вечерта с помощта на Българанов си приготвих лекцията и след дълъг разговор и свирня, пеение песничката, си легнах.

12.XI.1925 год., четвъртък

Станах, преговорих учебната си единица и след молитвата и гимнастиките се приготвих, закусих и ходих у Колю Събев за цигулка и отидох в училище, където ме очаквали с нетърпение преподавателките на отделенията, за да се видело как с цигулка ще си предам лекцията. Заварих в кабинета госпожа Лясковска, която замоли да отида следобед у тях и й помогна да си заусти песничката „Бащина къща".

Лекцията си развих много добре и критика почти няма, а само на едно място, при усвояването на песничката от децата, понеже не вземали верен интервал, то как би трябвало да постъпя. Самата комисия ме одобри. След това и самият Българанов се възрадвал от похвалната ми лекция. Следобед [отидох] у госпожата и й помогнах. На отиване се отбих у Марчето и Тодорка Владевата и разговарях дълго с тях. Като си отидох, свирихме с Иванка и аз отидох у Боздуганови и където и преспах.

13.XI.1925., петък

От сутринта четох, свирих, ходих да видя билетчето на Никола Цонев. Следобед свирихме с Иванка. Дойде си и братът Петко, Разговаряхме се много, четох беседата „Дух и Огън", която донесе раздавачът. Въпреки че исках да си отивам, братът ме задържа да се разговаряме.

14.XI.1925., събота

След наряда пяхме, свирих, четохме и следобед отидохме у парализиран някой си Борис. Това семейство музикално, но аз изсвирих някои песни и останаха доволни много и си тръгнах, вземах си багажа от брат Петкови и сбогом и тръгнах си. На гарата намерих Н. Цонев. Качихме се в 4 ч сл. обед. В купето, в което седнахме, имаше две госпожици, млади, елегантни, които само се споглеждаха и нещо си шушнеха. Около тях - цяла дузина вестници. Започнаха да се хранят и си приказваха. Ние с Никола се разговаряме за изпита и по други въпроси. Най-после аз се осмелих да запитам госпожиците отгде са и къде пътуват. „От Варна сме и пътуваме за Пловдив" - отговориха ни те. От тия госпожици лъхаше нещо суетно, те постепенно се позапознаваха и от дума на дума дойдохме до ред въпроси, където те си откриха вътрешното съдържание. Обясниха ми след моето запитване, че те разбират живота, че той е мъчилище и че човек живее, за да тегли и умре. И че това е животът, човек трябва да го използува. Във време на разговора изминаваха някои господиновци и се взираха в тях, и с такива особни погледи ни изглеждаха, като че искаха да кажат своя суетен план, ако биха били те на нашите места. Аз им говорих за живота, че той е благо, което разумно трябва да се използува, че те като госпожици трябва да ценят своето девство, да бъдат чисти и не се поддават на съблазните и да не гледат на примамливата площадна философия и такава примамка. Те ме слушаха, но умът другаде като че ли се и отбиваше. И аз си мисля: „Тъй разбират, тъй живеят. Нек това да ни е за урок, че кой както разбира, според разбирането си да живее, та от опитност да дойде до знанието, защото само опитът е майка на знанието." Разделихме се на гарата. Вън е вече тъмно съвсем. Отидохме у Неделини. След черпня си легнахме.

15.XI.1925 год., неделя

Станахме, умихме се и отидохме на Бонча, където изпихме по 2 чая. Аз ходих при Методур [?], където се услових да стана разпространител на магазин „Българска Билка", да продавам церове. Потеглихме си и пеш до село. Ходихме до вечерта из село. Мен ми бе скука, ходих тук-таме и нищо ме не успокои. Борч сме имали, пари нямаш, че да смениш да мислиш и такива подобни ме накараха в едно меланхолично състояние. Вечерта си дойдох рано. Шетах и след това захванах да чета лекция от специалния клас. Доспа ми се, легнах, не можах да заспя, пък станах, ободрих се и я дочетох.

16.XI.1925 г., понеделник

Станахме и аз след наряда троших папур за воденицата. Напълнихме чувал и Иван и Буля се готвеха за участъка. Аз и Никола щяхме да отиваме на Асеново. Буля ме науми, че хубаво масло правят там. И аз реших да отида с каруцата. Отидох в горното училище и получих общински 281 лев и тръгнахме с мама и Никола. Стоварих житото и папуря на Кулувската воденица и потеглихме за

Асеново. Времето бе приятно, но личеше, че е вече променливо. В Асеново се научихме, че сутринта пристигнала учителка, от Търново, за прогимназията, и така нашата работа не срещна. До вечерта аз смлях маслото и отидохме у горския Мильо да пренощуваме. Сутринта рано си тръгнахме. Пристигнахме у дома и след храна работихме до вечерта на двора.

18.XI.1925., сряда

До вечерта покрихме двора и аз отидох на Ковачевец за школа. Прекарахме много весело. До 1 ч след полунощ.

19.XI.1925., четвъртък

Станах от сън, умих се и след наряда вземах си сбогом и потеглих за село през какини. В дома след ядене ме пратиха да меля брашно на Куловската воденица. Прекарах цял ден в голямата скука през деня. Тъга пълнеше душата ми, аз се чудя за моя жребий мен, всеки ден си мисля за небето, което бди над мен и се мъча да отгатна това, което то иска от мене. Дали учител ще стана, да изплатя този борч, или друго нещо трябва да стана, да работя. Дали съм вземал този изпит, за който, ако не съм го вземал, ще стана посмешище на хората. Че назначили в нашето село шуменка, а нази отхвърлят. И най-после знам, че Бог ме е ръководил досега и че Той бди и чертае моя път, но пак се тревожа и пак мисля къде ще му иде краят.

Застанал във воденицата, аз така се унасях в мечти разнообразни, в блянове разни и с надежда се крепя. Какви ли не задънени и безизходни перспективи ми се представят в още не абсолютно предначертайия ми взор?! И аз се боря сега у меня си с два свята. Единият - на идеите на бъдещето, а другият - на настоящия [живот]. Единият - на материята, другият - на духа, който пребъдва в мене. И се утешавам с единствената надежда, че Бог няма да ме остави и няма да ме забрави и че всичко това ми се дава за уякчаване на моя дух и това са едни вътрешни и външни изпитания, които аз трябва мъжествено да разреша правилно, и да поема в пътя на Мъдростта, Истината, Правдата, като начело застане Любовта.

20.XI.1925 год., петък

През деня работих, четох, писах.

Вечерта ходих на пощата и получих картичка от Рали П. Арнаудов, с която ми съобщава, че съм вземал изпита. Аз благодарих на Бога в душата си и казах: „Нека всичко да бъде за слава Божия."

Вечерта свирихме с Георги до 9 ч и си легнах.

21.XI.1925., събота. Архангеловден

Станах, умих се и приготвих за Ковачевец. Потеглих и отидох у сестра Станка Чернева. Говорихме с баща й и майка й по въпроси и Христовия живот и съвременното християнство. След като се нахранихме, излязох и с Рали Бояджиев се разхождахме по шосето из Ковачевец и най-после отидохме на хоро до вечерта. Вечерта отидох у Дядови Ганчови и заедно с Мисирджиев отидохме у сестра Станка, където се бяха събрали всичките им зетьове и сестри и говорихме за разни неща, и аз най-после говорих на тема „Материалистическо и идеалистическо разбиране на живота".

22.XI.1925 год., неделя

Преспахме тамо. Сутринта, след като се измихме, изпълнихме наряда със сестрите Недялка и Станка и брата и след продължителен разговор и закуска потеглихме през Дядови Ганчови, където му вземах цървулите за Цар-Асен. Цървулите ми стягаха, та се движехме бавно и се разговаряхме. В 1 ч следобед бяхме у сестра Недини. Казахме, че ще отидем вечерта и отидохме на хоро. Пристигна и инспекторът Славов и Цар-Асеновските колеги излязоха да ни посрещнат и въведоха у Недялко Николов. Измежду другото инспекторът каза, че абсолютното въздържание е фалит и че човек трябва да пие по една чаша вино. След това каза, че дъновизмът в основата си като философия е една демагогия и ред подобни, но понеже винцето бе в ръце, то аз замълчах, като казах, че „не сте разбрали това, което искате да критикувате".

Сбогувахме се и отидохме у сестра Неда. Там пяхме и се хранихме и на мръкване си тръгнахме. На Бобин-дол се разделихме и Никола отиде за Ковачевец, а аз - у Георгя Стефанов, където свирих до късно и си дойдох.

23.XI.1925., понеделник

Преписвах беседи от специалния клас. Вечерта свирихме. И си легнах да спя.

24.XI'25., вторник

Сутринта станах и тъкмо след молитвата и съм на петото гимнастическо упражнение, и ето се чука на пътната врата. Излязох и Петър Грозданов ми съобщава, че на Казалар има вакантно място и че да отида. Приготвих се и потеглих. Времето бе непостоянно, студено, дъждовито, но аз пътувах бързо, за да преваря Петър Грудонов; ходих у тях - излязъл с каруцата. Потеглих бързешком по баиря нагоре и едва, потен във вир-вода, го стигнах пред киното в Ковачевец и ме закара до Попово. Оттам, след като закусих на Бонча, потеглих за Казалар. Вятърът силно духаше от запад и дъжд се отърваше. При Каваците настигнах старец, пътуващ за Малканово. Заедно с него отидохме в Казалар. Намерих председателя на настоятелството, но се оказа, че вакантното [място] е в прогимназията и постановление според закона не може да се държи. А назначенията стават по деликатен начин. В основното [училище] неовакантено още мястото. Вечерта се върнах и пътувахме за Глогина. Мисля си и бързам, за да не закъснея в гората. Пристигнах на гарата и седнах в чакалнята. Времето бе студено. Бурята бучеше по прозорците на гарата. Палаво дете на началник-гарата отвори вратите, та се стопли чакалнята от горящата вътре печка. Стояха момък на около 18 години заедно със старата си майка на около 50 години в чакалнята. Аз стоя мълчешката и си мисля за неуспеха си да се настаня някъде, а те се хранеха, приказваха и стояха да чакат влака за Варна. След малко дойде стражарят на гарата, началникът, госпожата му, и се завърза разговор. Оказа се, че синът заедно с майка си бягат от баща си, като го напущат, щото пропил всичко, що имали -и ниви, и къща, и жената го хранела с труда си. Тя бе с червена ризка, а отдолу вероятно някои дрипи бяха навлечени, за да се предпази от бучащата зимна буря, А момъкът отива с надеждата да работи в града и поддържа майка!

Дойде влакът. Качих се и седнах в купе. Погледнах група стражари, а на пейката лежи човек по елек и с широки потури и една голяма верига желязна на кълките му и през крака с кофар заловена. И той спи, а стражата бди да не избяга.

Слязох на гарата и отидох у Ганчо в квартирата им, нахранихме се и легнахме да спим.

24.XI.1925, вторник

Станах ранко, умих се и потеглих от Попово за Водица. Вятърът бе много студен и парлив, така че пронизваше тънките ми панталони и ме смразяваше, затова аз бързо се движех. Дойдох си и заварих двора пълен с хора, които отбиват трудова повинност под дома в улицата, при които е и моят път. Те с мое разрешение копаяха двора и пръстта я наринаха на улицата. След като се нахраних и стькмих, излязох и аз и до вечерна копахме и заравнявахме улицата и вечерта предадохме пътя. Аз не отидох на Ковачевец, понеже бях много изморен. Легнах си.

25.XI.1925., сряда

Станах и си припомних смътно съня. Спомням си, че бях много щастлив насън и че бях в обстановка идеална, в спалня чиста, мобелирана с бели идеално постели и чаршафи. Имах разговор с Учителя.

27.[XI.1925.], петък

Станах и тъкмо си изпълних наряда и ето чукат и ми казват, че Георги Хаджиев отива за Попово. Приготвих се набързо и тръгнах, отделих си много беседи в бушча* и излязох да го посрещна. Не го срещнах и аз потеглих за Попово пеша. Вятър голям вееше, та ни караше да бягаме към Попово. Стигнах Мисирджиев и Антон при Калето и заедно дойдохме в Попово. Понеже бе празник и гимназията бе затворена, то аз останах да спя в Попово.

Намерих къщата на Недго и Велика Дянкови и се храних у тях. Те извикаха сестра Трувка. За мене велик момент. Тя се изприказва много, аз слушах. След това отидохме у тях. Направихме си молитва в горницата. Говорихме до късно. Аз отидох в брат Недю на вечеря. След това тя пак дойде и говорихме и заедно се хранихме. Вечерта говорихме по ред въпроси и къде 10 ч ние си легнахме.

28.XI.1925., събота

Станах, умих се и пак - приказки. След това направихме си молитвата, в която като че имаше недобри влияния. Братът Недю си отиде на дюкяна, а аз останах и говорихме със сестра Велика. Закусих и се разделихме. Ходих у гимназията, инженерството и финансовото управление, Аврам ме смъмри за това, че съм използвал учениците, като съм всявал дъновизъм, и че нашите дъновисти не изпълнявали установените наредби на учрежденията.

Намерих къщата на Петко Събев и заедно с Ганчо, Събев и Никола Цонев си дойдохме в село на стъмяване. Нахраних се, ходих до читалището и се върнах и писах това.

Да описвам вътрешното си състояние за цяла седмица, то е постоянно сменящи се мисли, борби, терзания, за ред въпроси, най-вече се кахъря за сега предстоящите ни записи за сменяне, а пари нямаме, че ще се срамим пред хората, че нямаме, а аз съм без работа и няма на какво да се заловя, уж търся даскаллък, но хората искат да се назначат по нечестен начин. Предложиха ми настоятелството училищното, че да подам заявление до настоятелството, та да държат постановление за уволняването на шуменката от прогимназията, а да турят мене. Аз не искам да градя моето щастие на сълзите на една сирота и отказах да подам заявлението си.

29.XI.1925., неделя

До обед преписах беседи у дома, а следобед ходих на извънредно събрание на дружеството. Вечерта - на репетиция на читалището, пиесата „Благородникът".

30.XI.1925., понеделник. Преписвах специалния клас беседи,

1.ХII.1925., вторник

Ходих из село и преписвах беседи.

2.ХII.1925., сряда

Преписвах беседм. Вечерта ми дойдоха гости от Голямо ново - Георги Колев Вълков. Те пътуваха за Микиш, Търновско. Поговорих с тях и след като се нахраних, потеглих за Ковачевец. Вечерта бе приятна. Земята покрита със сняг, луната, въпреки че имаше облаци, осветяваше земята и мен. Като че невидима сила ме крепеше, та с една радост и лекота пристигнах в Ковачевец.

Заварих и Мисирджиев в Ковачевец. Четох беседата 11-а: „Мястото на човека в природата". Сутринта Дядо Ганчо замина за Шумен, по когото изпратих писмо за брата Петко Христов. Ходих в Ковачевската прогимназия за удостоверение от пунктовата за оправдание на пътната си глоба. Говорихме с Господин Денев по християнство и църквата, също и Дъновизма. Като Господин Денев упрекна Дънова, защото бил отцепник от църквата. А аз му казах, както и той сам призна, че не познава Дъновото учение и че то е едно учение, което обхваща всичко хубаво в живота, [че] учението в същината си е чисто от всякакви догми и обреди, и цели и прилага един чист възвишен живот, който ще обнови, ще възроди всичко старо, и то е, което ще върне света от това криво направление, в което е тръгнал, след ония времена, в които хората ще изпитат последствията от своите материалистически упования и теории.

3.ХIII1925]

Станах, умих се и направихме наряда със сестра Гена и Марийка. Четох на Библията 5 глави от „Изход" и след закуска отидох на прогимназията. От прогимназията ходих в общината [и] при Христо Колев. До вечерта писах у дома. Идвали да ме викат за управител на мелницата.

Станах и след молитва и упражненията започнах да преписвам 9-а лекция. Ходих при Ив. Стоянов и Ст. Поп Георгев и обещах, че ще поема длъжността управител на мелницата.

Тази нощ започна 3 срещу 4 да вее североизточният вятър и докара голяма виелица, така че натрупа много голям сняг. Съобщенията са прекъснати. Поща не ходи на Попово.

5.XII. 1925., събота

Станах в 6 ч, още тъмно, запалих лампата, умих се и след молитва и упражненията четох Библията. Свирих до обед.

6.XII.1925., неделя

Щом свърших наряда и си прочетох в Библията, караулът ме повика на общината. Приготвих се и отидох. Услових се на мелницата. И заедно с господарите ходихме там. След това отидохме с Колю Иванов на Ковачевец, за да видим счетоводството на тамошната мелница. На връщане толкова ми изстинаха ушите, щото едното ухо се бе уледило и втвърдило. Ходих в читалището и готвих хор, от момичета. Вечерта четох от специалния клас лекция: „Движението на разумните сили". И си легнах.

7.ХII.[1925], понеделник

Щом станах и след наряда отидох при агите и оттам - на мелницата. През деня претеглих толкова студ, щото за един ден прекарах толкова страдания, и цял орляк мисли минаваха в главата ми: тук ли ми е мястото и защо постъпвам на такава работа?

8.XII.1925., вторник

Станах и при ставането си припомних сън, че извадих от лявата си горна челюст един зъб, като че бе кучешкият. Извърших наряда и отидох в мелницата. Вървя до вечерта. След спирането ходих на репетиция в читалището. Върнах се и се нахраних и легнах.

9.XII.1925.. сряда

Станах, студено, сняг голям, ноще повалял, така че на всичко е светличко. Писах това и тръгнах за мелницата. Вечерта мелницата вървя до късно, та не отидох в Ковачевец. Четох у дома 29 лекция.

10.XII.1925 год., четвъртък

След молитва дочетох лекцията си и тръгнах за мелницата. Вечерта вървя до 11 ч. Вечерта поканих у дома да нощува Паскал Петков от с. Цар-Асен. Легнапме да спим в 1 ч след дълъг разговор.

11.XII.1925., петък

Станах, ошътах на конете, стъкмих се, изпратих госта си и се извърши нарядът. Отидох на мелницата. Следобед пих една боза, от която така пострадах, че едва ли [не] щеше да ме умори. Вечерта дойде Георги Ст. у дома и подбира песни за хор, а аз лежах. Но като изпих няколко чаши топла вода и я повърнах, то ми отмина.

12.XII.1925 год., събота

Станах, умих се и започнах наряда. Мелницата вървя 12 часа. Дойдох и си легнах.

13.XII.1925 год., неделя

Станах, като се разсъмнало. Направих си наряда и отидох на работа.

25.XII.1925 год., събота

Станах в 5 ч. След наряда потеглих за Асеново през Делмеджа. Усъмнах над селото и преди изгрева бях у дядова Стоянов дюкян, където при самия изгрев дядо Стоян го наблюдавал и си отбеляза докъде слънцето се е върнало по еклиптиката си къде равноденствието. Отидох на гарата за кюмюр. Пристигна и Азлията, натоварихме му на колата 836 кила кюмюр и потеглихме за Асеново. Нахранихме се у дядови Стоянови и приказвахме по разни въпроси и аз си потеглих за село, а той остана. На Делмедже четох нещо из Евангелието: „Послание до Солуняном". На връщане минах през село и ходих при агите си. Двамата даскали се бяха напили на дядовата Ралева кръчма и караха на живот. Приказвахме, че тая сутрин е станало земетресение, но аз не го усетих, понеже съм бил в движение, Посвирих си и си легнах.

26.ХII1925]

Станах и си спомних за добър сън. Дочетох след наряда крайната глава на „Числата" и след това отидох на мелницата.

____________________________________________________________________________________________________

*бушча - диал. бохча. Бохчата представлява четвъртит бял плат с дантели покрая. На него се поставя предметът, четирите краища се завързват, като се прекръстосват, и така се носи под мишница. Най-често са носели тава с баница. С нея са ходели да се сгодяват; наричало се „бахчалък". (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)