Jump to content

ОСНОВИ НА ОКУЛТНАТА КОСМОГОНИЯ


Recommended Posts

ОСНОВИ НА ОКУЛТНАТА КОСМОГОНИЯ

И окултната космогония в това отношение твърди следното: Когато трябва да се създаде една система като нашата Слънчева система, известна група много напреднали духовни същества, които принадлежат на Втория принцип, образуват в пространството един силов център, от който проектират определени етерни енергии в пространството, които, като достигнат до определено място, срещат съпротивлението на други разумни същества, които принадлежат на Първия принцип. Там, където се срещнат, се образува едно небесно тяло.

Така в нашата Слънчева система най-напред от духовния център, който впоследствие се превръща в Слънце, се проектира една етерна енергия, която достига до границата, където сега е орбитата на планетата Сатурн. Това цялото пространство от Слънцето до орбитата на Сатурн представя окултната планета Сатурн. Когато стигне крайния предел, където е определено, тя се посреща от друга енергия, която идва от космичното пространство и иде от Първия принцип. Там, където се срещат тези две енергии, с противоположна посока на движение, се образува физическата планета Сатурн. След това се проектира друга вълна от етерна енергия от Слънцето, което самото е в етерно състояние с друга дължина на вълната, с други трептения, която достига до границите на днешната планета Юпитер. Там тази енергия се посреща от друга енергия, която иде от Първия принцип и там, където се срещнат, се образува физическата планета Юпитер. По същия начин са образувани и останалите планети от нашата Слънчева система. Такова е в общи линии окултното схващане за образуването на Слънчевите системи.

Така че дуализмът съществува както в Природата, така и в живота, и богомилите и манихеите, както и всички окултни школи, просто констатират един факт и го описват. Хермес е включил този факт в четвъртия принцип на своята философия, така наречения принцип на полярността. Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина, Сатанаил никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога. Това показва, че Бог е Върховната творческа разумна Сила на Битието, а така наречения Сатанаил е само изпълнител на Волята Божия. Такова разбиране съществува и в официалното християнство, изразен с факта, че се признава съществуването на Сатанаил и неговата дейност в света, но той не е първопричина на световните явления и събития, а само един изпълнител на Върховната Воля. И Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Също така този Сатана изкушава Христа в пустинята, което показва, че е едно действащо лице в Космичната драма. И Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Значи Той признава съществуването на този Принцип, но като един вторичен Принцип, за да изпъкне реалността. Има и други указания в християнството за признаването на Сатаната като действащо лице в световната Драма. Най-вече това е посочено в Откровението на Йоана. Но това не показва, че Християнството е дуалистично учение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...