Jump to content

4. В СУНГУРЛАРЕ


Recommended Posts

4. В СУНГУРЛАРЕ

Изложих по-горе влошеното състояние на баща ми, как започва да боледува от стомах. Търсил е помощ от лекари, но безуспешно. На всичко отгоре, пак е трябвало да се жертва за интересите на Земеделската каса. Развитието на работата и дейността на Касата, наложили да се открие агентура в село Сунгурларе. Кого да изпратят там? - Пак баща ни! Той познава клиентите-селяни от района, знае службата, верен човек е, назначават го заведущ агентурата. Това значи - сам да върши всичко, тъй като няма никакъв човек за помощник. Той приема. Ето ни цялото семейство през 1905 г. сме настанени в село Сунгурларе. Хубаво село, плодородие, хората добри, обаче - село! Налага се грижа и за мен, следва да ме изпратят в Сливен, да уча трети клас в сливенската гимназия. Где другаде? Ще живея при леля си Баласка. Глава на семейството беше синът й, моят братовчед Панайот Георгиев. Както казах по-горе, той беше адвокат, живееха добре с булката си, както й казвах - леля Маричка. Отнасяха се добре към мен, хранех се при тях и за всичко се грижеше леля ми Баласка. За жалост и тук никой не се грижеше за успеха ми в училище - завърших учебната година със слаба бележка по аритметика. Когато през ваканцията се завърнах в Сунгурларе, заварих баща ни много угрижен, често седеше вечер на верандата в къщата гдето живеехме. Повика ме един път и ме попита строго „Защо получи слабо по аритметика?" Аз, със момчешкият си ум не можах нищо да отговоря, а само се усмихнах. Баща ми ме сгълча: „На всичко отгоре се смееш! Почни да учиш и да издържиш поправителен изпит, за да минеш в четвърти клас!"
Лятото мина в игри с брат ми и други деца. Ходихме с майка ни и други роднини на река Камчия; те опраха чергите и други домашни работи, а ние се къпехме в реката. Баща ни не беше добре със здравето, но все си гледаше работата. През месец август, той взема отпуск и цялото ни семейство отидохме на курорт в манастира при село Сотиря - близо до Сливен. Преди това, баща ни беше ходил в София да бъде прегледан от по-добри лекари, но и те не можаха да му помогнат. Тогава медицината не е познавала болестта язва, нито рак, не познаваха и операциите за тия болести.
Този манастир, в който почивахме, беше на много хубаво място в склоновете на Стара планина. Използуваха го много сливенски семейства през летните месеци. Баща ни беше познат с игумена, той даде на семейството ни хубава стая и прекарахме добре. По едно време, стана дума, че трябва да се запишем за училище. Брат ми беше изкарал четвърто отделение и трябваше да дойде с мен, да учи в сливенската гимназия. Оказа се, че трябва веднага да стане записването ни в сливенската гимназия, но нямахме при себе си документите за завършеното образование. Баща ми измоли игумена да даде манастирското магаре, за да отида до село за тия документи. Пътят небе малък, но благодарение, че бях минавал и други път по него, баща ми също ми даде упътвания, та така можах да пропътувам благополучно на отиване и на връщане. Даже нашите роднини там, ми напълниха две кошници с грозде, турихме ги в дисаги, та на третият ден живо-здраво се завърнах при нашите в манастира. В края на летуването, отидохме с брат ми в Сливен да се запишем за училище, а семейството ни се завърна в Сунгурларе. Леля ни и роднини ни намериха квартира в едно семейство - Задгорски, майката вдивица, а имаше двама синове на наша възраст, също ученици. Беше уговорено да ни дава и храна на първо време. Изглежда, че в момента не и бяха дадени никакви пари, беше и тя бедна. Даваше ни сутрин само чай, без сирене, а на обяд пак нещо много скромно. Ходехме и при леля си, но и там не бяхме много желани. Ходехме редовно на училище, аз бях издържал изпита за четвърти клас. Гимназията имаше своя дисциплина и една от първите заповеди на директора беше, всички ученици да поставят на ученическите си шапки герба на гимназистите. А ние с брат ми нямахме никакви пари, нито можехме да поискаме от някого. От баща ни, от майка ни - никакви известия. Рискувахме да ни изключат от училище.
За този ден, леля ни беше поръчала да отидем при нея след училище, така и направихме. Нахрани ни, па ни каза: „Днес ние ще отидем на баня, но вие двамата ще занесете две бански бохчи с хавлиите и други неща". Като беше готово всичко, взехме ги с брат ми и потеглихме към банята, гдето ще чакаме тя да дойде с другите, които ще се къпят. Вървим с брат ми, умислени за нашата участ. Гледам по едно време, към средата на пътуването, една монета сребърна от 50 стотинки, лъщи пред мен на земята. Викнах радостен, взех монетата и казах на брат ми - „Ето точно толкова ни трябва за два герба!" Спасихме положението, веднага купихме гербовете и с достойнство продължихме достъпа в гимназията. Ние тогава не знаехме с брат ми да се молим на Бога, но види се, имало е някой в духовният свят, който се погрижи и ни улесни с това малко чудо.
Не мина много време, може би вече бяхме към края на септември, ето че всички от семейството ни, от Сунгурларе дойдоха в Сливен. Баща ни в лошо положение с болестта си. Съдействуваха ни наши роднини / свако ни Андон, мъжът на леля Анастасия/ намериха ни удобна къща и се настанихме в нея. Целта на идването е била, баща ни да е близко до лекари и действително, такива идваха постоянно у дома. Лекарства се вземаха, но безполезно. Не минаха много дни и баща ни почина. В последните си дни, поиска да ни види за последен път и така, със своите болки напусна този свят. Погребахме го в Сливен, при стечение на наши роднини и близки. Това бе през месец октомври 1906 г.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...