Jump to content

24. КАПАНЪТ ЗА МИШКАТА И ГОСТЕНИНА


Recommended Posts

24. КАПАНЪТ ЗА МИШКАТА И ГОСТЕНИНА

През 1917 г., Първата световна война, бях войник на фронта. Към края на месец ноември ми дадоха отпуск и аз побързах да се озова в стара България, да вкуся от множество неща, немислими всред несгодите на войнишкия живот. Прекарах няколко дни при домашните ми и се запътих към гр. Варна, гдето от няколко месеца се намираше Учителя на заточение. Тогава беше интерниран от Фердинант -1917 г. и остана там близо десет месеца - октомври 1918 г. Влакът пристигна към 9-10 часа вечерта и аз се запътих към хотел „Лонден", където ме упътиха приятели, че трябва да намеря Учителя. Портиерът се осведоми, защо идвам и ме настани в една малка стаичка на петия етаж и ми каза, че Учителя вече се е прибрал и ще остане сутринта да го потърся. Нощта премина, отпочинах си още преди да се разсъмне. Дочух движение из коридора. Станах да се приготвя, изглежда, че на този етаж нямаше много пасажери. Оставих вратата на стаята малко открехната да гледам кой минава. В един момент радостно изненадан, зърнах да преминава Учителя. Наля си вода от чешмата и пак се прибра в стаята си. Значи трябва да почакам още. Но нали в такива случай човек е нетърпелив. Минаха 40-50 минути и реших да почукам на вратат Му. Дочул, недочул „Влез" и влязох. Учителят погледна към мене, но изглежда, че в този момент беше в молитва. Държеше в ръка молитвеното си тефтерче. Покани ме, подадох му изпратените от няколко сестри колетче и като целунах ръка започна гостуването ми. Последното ми гостуване при Учителя беше през 1916 год., когато пак като войник Го посетих в София на ул. „Опълченска" 66. Той знаеше къде съм и как преживявам. Една от първите му думи бяха „Аз разбрах, че тази сутрин ще имам гостенин. Хвана се в капана една мишка". Схванах в смисъла на тези думи, че това, което би изяла мишката трябваше да го отстъпя на гостенина. Затова съдбата я отстранява от стаята на Учителя. Това бе случката с мишката, когато го посетих във Варна. Главно му съобщих, че Пеню Киров и Величка Стойчева са много болни в Бургас. Те питаха Учителя да им помогне, особено сестра Стойчева каза: „Кажи на Учителя, че аз винаги чета книжката на Учителя „Завета на цветните лъчи на светлината" и права я чета. Всичко това Му казах. Той се интересуваше за тях. Но беше им определено не след дълго време да си заминат.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...