40. БАНКА „ГИРДАП"

[Ани]

40. БАНКА „ГИРДАП"

Какво е положението с банка „Гирдап". Тя стана повече нарицателно име на банкерския живот и на хората, които имаха доверие в банките. Но имаше такива банки. Принципът на банкерите е този - да вършат само банковите работи, да не вършат търговия. А пък банка „Гирдап" и една друга банка в Бургас нарушиха този принцип и влязоха в търговията. Акционерите им бяха големи търговци. Например в гр. Русе бяха „Братя Бъклови" - търговци на кожи, обущарски материали. Бяха прочути из цяла България. По-малки търговци, а пък изискваха от тях. Те заедно с Буров бяха големи акционери в банка „Гердап". Тя съществуваше до 1910 г. Обаче се въведе в банката да правят спекула със стоки. И като ангажират средствата на банката с търговия и тя остава без пари. А такива банки разчитат от приток на нов капитал предимно от влоговете на някои хора. Имаш 5000 лв., внасяш там, дават ти лихви за внесените пари. Отиваш - теглиш, пак внасяш. По-малките търговци и те действуваха така. Сега банката като е въвлечена в търговия, разчува се, че губи от някаква стока. Всеки, който има 1000 лв. като дребен вложител се уплашва и тича да си вземе и изтегли парите от банката. Този процес на изтичане на влоговете - той съсипва такива банки. Като гледам една опашка от 50-60 човека, застанали пред гишето на банката и си искат парите. А касиера не им дава, защото няма пари . Настава обща паника. И да се отърват, акционерите и управителния съвет обявяват банката в несъстоятелност. Спират да работят. Прочува се, че банките вече могат да фалират. А по- рано не беше така. Първа, която фалира тогава бе банка „Гирдап". Някой наши приятели бяха внесли пари там, фалираха и загубиха парите. Ето защо Учителят само е давал пример с нея.

Имаше друга една банка в София, основана от един богаташ - банка „Никола Иванов". На тази банка управител беше един наш брат Коста Русев. Той беше предложил на Учителя да внесе някакъв влог от него и то братски пари. Учителят му дал и той ги внесъл. Обаче и те изпаднали в същото това положение. През 1929 г. бе финансова икономическа криза в Европа. Щом фалират няколко длъжници на такива предприятия, се отразява и на банката. Изглежда, че Коста Русев не можа да върне тези пари на Братството и на Учителя. От него имаше подписани полици, намерихме ги при Учителя, когато правихме опис след заминаването му. Имаше 4-5 полици по 50 000 лв. на банката, понеже Учителят му бе дал пари. Коста Русев е дал тези полици, понеже не е могъл да ги изплатят. Братята на Изгрева не са участвували в тази банка. В книжката при Учителя ги намерихме тези полици.

Учителят обичаше този брат Коста Русев и като добър финансист казал на Учителя: „Учителю, при тебе постъпват братски пари. Вместо да ти правят тук калабалък и беля по-добре е да ги турят в банката, да се пазят и да се получава лихва". Обаче впоследствие с тях стана същото както в банка „Гирдап". Били внесени като „бели пари за черни дни", но погледнато „духовно" не име било мястото в Братството тези пари, понеже са получени от търговия. Или е от търговия, или е от наследство, което насила го е взел. Някой направи спекула, спечели и след това занесъл пари на Учителя, за да си спаси душата. Такива пари рано или късно отиват в банка „Гердап" и фалират накрая.

Този брат Коста Русев отива в странство и на връщане донася на Учителя един златен часовник. Не зная дали Учителя да го е носил. Но след заминаването на Учителя и той се оказа в златните предмети на Учителя. И когато взеха златните наполеони взеха и него. Значи и той е бил предназначен да отиде там. Държавата го претопи заедно с другото злато и сега го раздава като златни медали на спортистите.

Тук е мястото да спомена, че при разговор със сестра Паша Теодорова, Учителят й е казал: „Ако някога на Братството потрябва частен касиер, за такъв е Жечо Панайотов". Това, сестрата го е разказвала на много братя и сестри, впоследствие. Действително, имах такова възпитание по много линии, за да бъда честен при работа с чужди пари. Това беше и наследствена наша черта, както съм описал случай в живота на баща ни, когато живеехме в гр. Карнобат. На по-раншни страници описах и аз какво чувствувам, когато ми се поверят чужди средства - все едно, че няма при мен пари за харчене! А винаги имах достатъчно средства за скромния живот, който съм водил.

Забележителни събития през времето от 1923 до 1928 година, бяха младежките събори. Ставаха в няколко дни след 12 юли. Младежи от цялата страна идваха през ваканцията в София, много от тях бяха учители, така че удобно бе за подобни срещи, във вид на събор. Учителят изнасяше по няколко интересни, подходящи беседи. Последен събор бе 1928 г. понеже след това започнаха летните биваци на планината Рила, гдето Учителят, държа своите интересни беседи. В начало още, Той обясни, че и младежкия събор е включен в тия беседи.

Говореното през младежките събори в София, се отпечата в осем томчета. Последното се нарича „Закон за единство и общност". Изненада ме първата беседа в това томче. Там всичко е предадено във вид на разказ, отнасящ се за двама души: единият бе граф Карнаций, а другият - прост негов съсед на име Севадин. Учителят на няколко пъти в следващите страници се връща и съпоставя отношенията им, разглежда ги от разни страни, като постоянно дава множество фини и мистични заключения.