Jump to content

46. ПЛАНЪТ ЗА МАЛКИЯ ДОМ


Recommended Posts

46. ПЛАНЪТ ЗА МАЛКИЯ ДОМ

Животът ни като младо семейство течеше нормално. Всеки от нас можеше и гледахме да спестяваме по нещо. Щом вече имахме място на Изгрева, може би щеше да се нареди и къща да си построим. Веска имаше много добри отношения с майка ми, а и тя я обичаше. Веска както казваше, питаела обич към майка ми, защото самата тя е останала сираче от малка и е била лишена от майчини ласки. Майка ми и майката на Цветан/хазяинът ни/ се грижеха за домакинството. Неговата майка, баба Мария, се учеше да готви от моята майка. Още отначало започнахме да се храним заедно - нагласихме нещо като комунално хранене. През месеца, кой каквото купуваше, отбелязваше си и в края на месеца си правихме сметка. Аз поемах три части от разхода, а Цветан две - за себе си и за майка си. Така карахме почти една година и всичко минаваше гладко. През 1933 година, при Цветан дойде да живее неговият по-малък брат, на име Здравко. Продължихме и с него така известно време, но Цветан ми каза, че ще трябва да освободим заеманата от нас стая. Той ми подсказа, че е добре да се запишем членове на заемо-строителното дружество „Собствен дом", за да получим заем за строеж на къща. Наистина, трябваше да пристъпим към такова разрешение, а следваше да направим в дружеството първа вноска и вероятно в срок от една година да получим правото на заем. Използувахме намиращата се в спестовната книжка на Веска сума и я внесохме. Уговорихме се, че заемът ще бъде на нейно име, а и къщата която ще построим, също на нейно име. Така, през пролетта на 1934 г. се преместихме на Изгрева, в една удобна наша барака, поставена на нашето место там. Майка ми вече беше поканена от сестра ми Надежда, да се настани да живее у нея. По този начин, ние останахме само двамата с Веска.
Продължихме да внасяме в „Собствен дом" спестяванията си, тъй като от големината на внесената сума зависеше по-бързо да получим правото на заем. Очаквахме ги с нетърпение, тъй като лятото настъпи и трябваше да се строи. Редът ни дойде в края на месец август 1934 г. В това време бяхме приготвили плана и книжата за строежа. За плана се погрижи старият ни приятел архитект Димитров. Той знаеше, че имаме малко пари и ни приготви план за малка къща - стая, кухня и хол. Но ние имахме желание в нашият дом да идват гости, да имаме стая и за майка ми и така нататък. Даже да имаме и отделна „молитвена стая". Затова архитекта ни направи втори план с две тавански стаи - едната за гости, а другата за молитва.
Това лято, Учителят беше на летуване на Витоша, в местността „Присоите". Някои бяха настояли да бъде на Витоша - хем по-близо, хем по-евтино. Ние нямахме отпуска и ходехме на него бивак в неделен ден. При едно такова отиване, Веска и аз, показахме на Учителя двата плана за къща, като го запитахме кой да изберем. Той ни посочи плана на малката постройка. Ами сега? Помислихме, помислихме като си отидохме и пак се спряхме на голямата постройка. Заемът, който ни дадоха бе 80 000 лева, но опитни хора като видяха плана, питат ме - „Приготви ли 140 000 лева?" Значи големият план бе за голяма къща и за големи пари. А ние имахме малка сума само за малкия план, който посочи Учителя. Но ние избрахме големия план. Мястото и къщата бяха записани на името на Веска. Това много ни помогна по време на процеса 1957/58 година, защото аз бях осъден да платя една голяма сума на държавата и идеха да вземат половината от къщата. А така не можаха да вземат нищо. Само един гардероб и една пернишка печка оцениха. Обявиха го за продажба и понеже 1/2 част бе нейна, тя го откупи с 400 лв. Обикновено навремето жените така си правеха сметката: който владее имота - той владее и мъжа. Ако мъжът напусне жена си - то имота остава при нея. Чиста работа!
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...