49. ЗАВРЪЩАНЕ НА ИЗГРЕВА

[Ани]

49. ЗАВРЪЩАНЕ НА ИЗГРЕВА

Последните три-четири месеци от 1944 г. протекоха в нагаждане към нормален ход живота ни след тежките военни години.

След революционната дата 9.IX.1944 г. жителите на Изгрева постепенно се завърнаха от местата гдето бяха се евакуирали по време на бомбардировките. Така и аз с другарката си Веска, и със синът ни Благовест, напуснахме още в началото на м. август гара Кричим. Там беше преместена софийската кантора на фирмата, в която работех. Това наше завръщане стана сравнително рано, може би едно от първите семейства, които си дойдохме в София, бяхме ние. Просто, послушахме съвета на Учителя, който ни каза на Петровден, когато го посетихме в с. Мърчаево. Бяхме Му казали в разговора си, че в Кричим имаме неприятности около квартирата ни там. Тогава Той изрече знаменитите за нас думи: „Може вече да си дойдете в София - войната за България е свършена!" Това бе 12 юли 1944 година.

Тази покана на Учителя ние посрещнахме с вяра. Веднага изказах пред шефа на фирмата желание да се върна в София, като пренеса и канцеларията. Казах му и съображенията ми, като в писмо му цитирах думите на Учителя - „Войната за България е свършена!" Той беше интелигентен човек, в контакт бе с военни и други високопоставени лица, но едва ли е имал подобно уверение от някого. Явно, че беше му дотегнало сам да се справя с належащите текущи работи на фирмата, затова връщането на двама-трима служещи, би го улеснило.

В Кричим останахме още 15-20 дена, докато поставя в ред някои счетоводни работи. През втората половина на юли, неприятелски самолети минаваха над нас, но въпреки даваната тревога, те не се занимаваха с България, а отиваха към Румъния - нападаха петролните инсталации в гр. Плоещ. Погледнато и политически, това облекчение на българската съдба е наложено от Съветския съюз, основавайки се на споразуменията в Техеранската конференция. /Сталин, Рузвелт и Чърчил се събраха в гр. Техеран от 29.XI. до 1.XII.1943 г. и съгласуваха дейността си за борба с Германия/. С една дума, Съветският съюз имаше интерес като навлезе в България, да намери страна що-годе запазена от разрушение, както и стана.

Ще приключа тия редове с един интересен разговор с моя шеф, може би през м. ноември 1944 г. Както работех, той дойде при мен и ме запита: „Жеко, ти отгде научи, тогава, че войната за България е свършена? Господин Дънов ли ти каза?" Аз бях изненадан от такъв въпрос и отговорих набързо: „Научих го от видни политически лица". Не исках да издам, че Учителят го знае от видни политици, но може би трябваше да потвърдя факта, за да засиля уважението на шефа ми към Учителя. Той знаеше за него, знаеше, че и аз съм в Братството.

Следва вече да видим, какво ставаше по Изгрева. Постепенно, ония които бяха около Учителя в Мърчаево, си дойдоха. Учителят поостана през целия месец септември, а изтичаше и октомври, а Той все още не се премества в София. Не си спомням точно датата, но в края на октомври си дойде на Изгрева. Пак блеснаха лампите в ранните утринни часове, когато школата се поднови и Учителят започна наново лекциите в сряда и петък, както и утринните слова в неделя сутрин, а разбира се и неделната беседа в 10 часа.

Наглед имахме някакво затишие. Всички така спокойно се нагласявахме към настъпилите условия на живот. Само Учителят си е знаел какво предстои. Едва когато си замина, ония пред които бе казал по нещо, още в Мърчаево, започнаха да си спомнят и обясняват казаното.

Такъв един случай, слушах да разказва сестра Йорданка Жекова, която в с. Мърчаево беше около Учителя, грижеше се за домакинството там. При един случай, в разговора, Учителят казал: „Аз ще си замина, ще взема и Савка с мен". Само толкова. Тогава обаче разбрали, че Учителят се тъкми да се прибере на Изгрева и да доведе и Савка. Но, на 27.XII.1944 г. Учителят си „замина", напусна земния живот, а няколко месеца след това, почина и сестра Савка - Учителят я взе при себе си.