Jump to content

МОРАЛ - ВИДОВЕ МОРАЛ


Recommended Posts

ВИДОВЕ МОРАЛ

Моралът е нещо относително. (АБСОЛЮТНА ИСТИНА - 85).

 

Моралът е изводът, т. е. резултатът на човешкия живот. Моралът е променлива величина. Той се изменя според разбиранията на хората. Моралът на животното се отличава от морала на човека; моралът на човека се отличава от морала на възвишените същества. Моралът зависи от степента на човешкото развитие. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 223).

 

Има толкова вида морал, колкото народи и колкото хора има на Земята. (АБСОЛЮТНА ИСТИНА - 85).

 

Морал, който не обхваща целокупния живот, е относителен. Той не е валиден за всички живи същества. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА - 21).

 

Вашият морал е неустановен, вследствие на което, за вас нещата не са още абсолютни. Не мислете, че вашият морал е единствен, абсолютен и установен. Природата си служи със съвсем други правила и закони, с друг морал, съвършено различен от този, според който вие живеете. И методите, с които Природата работи, са различни от вашите. Методите, правилата и законите в човешкия живот не са абсолютни,вследствие на което хората се колебаят, съмняват се едни в други. (ВЕЛИKOTO И КРАСИВОТО - 300).

 

Външният морал не прави човека морален. Ако искаш да станеш силен и да се справиш с всички противоречия, вложи морала дълбоко в себе си, да ти стане втора природа. Това значи, при всички противоречия и мъчнотии да бъдеш като риба във водата: да се гмуркаш във водата, да влизаш и излизаш, без да се удавиш. Сегашният човек, понеже е изгубил истинския морал, влиза във водата и се дави - забравил е изкуството да плува и да хвърчи. (ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА - 226).

 

Моралът обхваща не само отделния човек, но и окръжаващите, и обществото. Има морал, който се отнася до самия човек, има морал, който се отнася до цялото общество. Следователно, който не живее добре, той е вреден както за себе си, така и за обществото...

Някои мислят, че морален човек е този, който постъпва добре главно към ближните си, а не е важно дали постъпва добре към себе си.

(БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - 300).

 

Дойдем ли до човешкия морал, там виждаме две страни на отношения: морал, който се прилага при взимане, и морал, който се прилага при даване. Когато моралът се отнася до взимане, всеки човек знае как да постъпи. Стане ли въпрос за даване, там се проявява истинският морал на човека. Който е готов доброволно да изплаща своите задължения, той е морален човек. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА - 48).

 

В какво седи моралът? - Дойде един приятел, когото обичам, аз съм търговец, морален съм спрямо него, ще му дам от най-хубавото масло. Но ако дойде някой, който не е приятел, когото не обичам, аз няма да му дам от онова хубавото масло... Такъв е моралът не само на търговците, такъв е моралът и на религиозните хора. В една религиозна община, членовете на тази общност каквито и да са те, по-между си имат едни отношения, а с външните хора имат други отношения. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - 450).

 

Днес хората не успяват, защото се намират под влиянието на учения с различен морал, с различни становища. Едни забраняват на човека едно, други-друго, и той не знае какво да прави и какво да не прави. За да не се обърка, човек трябва да прави това, което Природата прави.Дойдат ли до въпроса за морала, хората... се натъкват на ред противоречия, защото не са дошли още до истинския морал. (ДА ВИ ДАДЕ - 101).

 

Истинският морал седи в това, всяко нещо, което човек върши, да бъде продиктувано от любов и от добро. (ЛЮБОВ КЪМ БОГА - 153).

 

За да се поддържат обществата, всеки трябва да внимава на своя живот, правилно да дели баницата. В това седи истинският морал. Въпросите се разрешават с правилно деление, а не със заканване или със заплашване. (ЧЕТИРИТЕ КРЪГА - 161).

 

Истинският морал в света седи в следующето: да желаеш да имаш само това, което Бог е определил за тебе.

(ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - 466).

 

Истинският морал произтича от Божествения живот. Той е носител на голяма светлина. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА - 19).

 

В света непременно трябва да съществува един вътрешен морал, който да бъде еднакъв за всички. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - 455).

 

В Природата съществува само един морал. Той трябва да бъде еднакво валиден за всички. (АБСОЛЮТНА ИСТИНА - 85).

 

В Природата съществува морал, който има отношение към всички същества в живота и в Природата. Той е еднакво валиден за всички живи същества. Човешкият морал е валиден само за хората, а моралът на Природата - за всички същества. Този морал не прави изключение за никого. Той е еднакво задължителен за всички живи същества. Никой не може да избегне от отговорност пред морала на разумната природа. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 266).

 

Стремете се към великия морал, който има предвид интересите и живота на всички същества. (ДЕЛАТА БОЖИИ - 296).

 

Има един установен, абсолютен морал, наречен Божествен. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА - 147).

 

Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ - 312).

 

Божественият живот изисква от човека висок морал, който произтича от ума, сърцето, душата и духа. Следователно високият морал е вътрешно качество на човека. Той подразбира абсолютна чистота и безкористие. Отношенията към Бога, към ближния ви и към самия себе си трябва да почиват на пълно безкористие и абсолютна чистота. Не е позволено на човека да използва ближния си в името Божие.(ТРИТЕ ЖИВОТА - изд. 1942 г. София - 317).

 

Дръжте се за Божествения морал и Божествените закони като абсолютни величини. В тях няма никаква изненада, никакво изключение. Това е моралът на Цялото. Значи има морал и на частите. Например, докато си в общество между много хора, ти си морален човек. Щом останеш сам, изгубваш морала си. (ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА - 232).

 

От гледището на Божествения живот, съвременният морал е безморалие, а чистотата им – нечистота. (УСТОЙЧИВИ ВЕЛИЧИНИ - 47).

 

Може да се говори на хората за велик морал, но след като пречистят живота си. (УСТОЙЧИВИ ВЕЛИЧИНИ - 47).

 

Човек се калява чрез възвишения морал. Този морал го прави устойчив, със здрав гръбнак. (ДЕЛАТА БОЖИИ - 268).

 

Човек трябва да пази известен морал към тялото си. Не е позволено човек да измъчва тялото си... Приложението на морала започва от човешкото тяло и постепенно излиза навън, към същества, по-далечни и по-близки от него. Затова казваме, че както постъпва човек към себе си, така ще постъпва и към другите. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 19).

 

Новият морал се отнася към съзнанието на хората. Те трябва да имат предвид, че са служители на Бога и всичко,което вършат, става пред неговото лице. (ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА - 92).

 

За да дойде до висок морал, човек трябва да придобие нова, положителна наука. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ - 9).

 

Докато греши и върши престъпления, човек се намира в животинския морал. Колкото повече се издига човек над обикновените условия на живота, толкова по-бързо навлиза в духовните условия, които го водят към велик, възвишен морал. Докато дойде до този морал, човек неизбежно ще греши, но същевременно ще се изправя. По външния вид на човека, по лицето му ще познаете какъв е неговият морал. Който е придобил великия морал, той благоухае. С морала, който излиза от него във вид на струи, той повдига падналите, утешава страдащите. (ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА - 24).

 

Стремете се към възвишения морал на разумните същества. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - 113).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...