Jump to content

Recommended Posts

Вътрешният живот на Учителя

Учителят Петър Дънов е същество с отворени очи, с които прониква до всичко, което го интересува. Свободно чете нашите мисли и чувства и веднага отговаря на зададените мислени въпроси. Животът ни за него е отворена книга, в която намира миналото и чертае пътя на нашето бъдеще. Учителят никога не дава вид, че вижда всичко в живота ни, но по бързите резултати от нашите мислени молби се убеждаваме в това. Никога не ни ограничава, а мислено коригира нашите грешки. Будните души долавят силната му мисъл и изправят живота си. Учителят схваща мислите на противниците на делото Божие и казва:

„Българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи, това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Бог ще ги заличи от Земята." (64)

„Някой искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря, и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне на един милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това! Аз не съм дошъл на Земята да я напущам. Мога да стана и невидим, но тогава ще опитат друга сила. След мен ще дойдат милиони и милиони същества със своите мечове. Те ще пометат всичко. Няма да остане един богат българин в България." (28, с. 63)

В един разговор Учителят казва:

„Чудно нещо, аз, който минавам за най-мълчаливия в невидимия свят, тук толкова много ви говоря. Говоря ви, защото искам да имате знания. Да знаете, искам всичко да ви кажа." (64)

Велика е Божията любов която постоянно се изявява към нас.

„Тази любов аз я носа от памтивека. Тази любов е съществувала преди този и онзи свят. Преди да беше този свят, аз бях -нищ о повече." (6, с. 17, 6.25)

„Аз съм ви написал на дланта си, възлюбил съм ви в душата си и съм ви въздигнал в

Духа си "(64)

Колко струва подписът на Бога? Толкова, колкото цялата Вселена. Значи, Бог ми е дал цялата Вселена на разположение да я проучваме, обхождаме и разглеждаме, като изучаваме законите по които е построена.

При разговор със Стоянка Илиева и Гаврил Величков , Учителят казва:

„ Ще знаете, че аз съм навсякъде. Като ви говоря в клас, вие сте издигнати на 9-тото небе. Аз ви говоря неща, които ухо не е чуло, и показвам това, което око не е видяло." Всяка вечер Учителят обхожда с астрално си тяло бараките на братята и сестрите от Изгрева, наблюдава техния живот и внася в душите им, вдъхновение и импулс за работа. Той пробужда тяхното съзнание. „Аз всяка вечер влизам у всекиго от вас и работя върху органите на тялото му." Той постоянно ни обновява духовно. Учителят живее велик вътрешен живот, непонятен за нашия несъвършен ум. Той споделя:

„Слушам жителите на Венера, на Юпитер, на Сатурн, на Сириус, на Алфа Центориус да пеят на един много разбран език. Това, което чувам и виждам, как да го докажа на съвременните хора? Ако изнеса истината пред тях и това, което чувам, ще го сметнат за моя халюцинация, най-малко. Аз виждам мъртвите - те са живи." (70, с. 68)

Не само, че безпокоим Учителя постоянно с нашите устни и мислени въпроси, на които той най-изчерпателно отговаря, но постоянно до него идват писма и въпроси от цялата Вселена, на които той намира време да отговаря. Затова неговият

живот тук, на Земята, е постоянна работа, предимно вътрешна, която той извършва едновременно в няколко полета. По повод на това той казва, че за всеки посетител отделя само 5 минути, а след изтичането на това време го оставя да говори, а той си гледа своята вътрешна работа. Седящ на стола, той затваря очите си и само тялото му присъства на разговора, а духът му твори. Мнозина не ценят времето му и мислят, че колкото по-дълго време стоят при него и говорят, толкова по-лесно ще решат въпросите си. Той не губи своето време, а отделя само определеното.

„Аз възприемам страданията и мъките на хората. Вечер, преди да си легна, получавам телеграми от цял свят. Някъде потъва параход - отравям пътя му. Някъде момък вдигнал револвер срещу възлюблената си, иска да я убие. Казвам му, че тя го обича, и той се отказва от намерението си. Студент се оплаква, че професорът му го скъсал. Казвам на професора да не го къса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. Като отговоря на всички телеграми, тогава заспивам." (43, с. 245)

Учителят обича да наблюдава Сириус със своя телескоп. При един сеанс казва на дошлите около него, че в това време, боговете са се събрали на съвет на Сириус, за да разглеждат въпросите за еволюцията и развитието на човечеството на Земята.

Сестра, въодушевена от големия и светъл събор през 1939 г., предлага на Учителя, Братството да на прави по-голям салон, за да се побират повече хора и да е по-удобно на учениците от класа. Учителят отговаря, че засега този салон е добър и в цяла Европа окултистите нямат такъв хубав акустичен салон. „Засега няма нужда да правим по-голям салон, но ако някой има глава колкото този салон: дълга 25 метра, широка осем метра и висока 4 метра и отиде с нея в една от школите на невидимия свят и слуша само един час, великото знание, което се преподава там, главата му ще се пръсне. Какво може да разберете, ако отидете горе с тези малки глави? Тия условия, които имате сега са най-подходящите за вас."

Една чувствителна сестра има виждане в невидимия свят и казва на братята и сестрите: „Учителят горе, в невидимия свят, е Слънце на слънцата. Той излъчва такава силна светлина, че не може даже да гледаш към него, а камо ли да го приближиш."

Друга сестра с пробудено съзнание, вдъхновена от Словото на Учителя, отива при него и казва: „Учителю, защо не направите нещо, за да се изявите пред хората като Господ и Бог, за да Ви познаят всички?" Учителя отговаря, че това е много лесно: „Ще отида на Орландовци на кръстопътя, ще възкреся няколко умрели и на Изгрева ще има опашка от чужди хора чак до Княжево. Тогава ви няма да ме виждате, камо ли да ме слушате. И нито аз ще свърша работата си да предам Новото учение на вас, нито вие ще го приемете, приложите и предадете на българския народ." (64)

Сестра има да разрешава много труден въпрос и разтревожена отива при Учителя: „Учителю, ти, който си най-големият на Земята, помогни ми да разреша правилно мъчната си задача." Той се обръща към нея, усмихва се и казва: „Не само на Земята, но и на небето. "

Елена Иванов а пътува с приятелката си Стефка с лека кола и катастрофира. Изпада в кома и е в безнадеждно положение. Явява й се образът на Христа, КОЙТО й казва, че е време вече да я отведе в невидимия свят. След малко той изчезва и на негово мяст о се появява Учителят, който казва: „Сестрата има още задачи на Земята и трябва да остане. По това време Елена започва да говори на руски и скоро идва в съзнание. Оздравява бързо и след три дена я изписват и си отива вкъщи да гледа двете си деца.

Освен първият бацил на непослушанието в Братството, се проявява и вторият - на безверието. Чест о пъти Учителят отговаря на мислените въпроси задавани от безверниците в класа.

„Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: "Кой е тоя, който говори там?" "Кой съм, не е важно, какъв съм също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а святостта е съединителна връзка между тях. При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм. Значи това, което е в мене може да го разберете само тогава, когато то влезе във вас." (27, с. 291)

Много от приятелите страдат от язвите на безверието, което ги е обхващало поради критичния ум, с койт о гледат на нещат а и не искат да се освободя т от съмнението. У всекиго те съзнателно търсят грешките и критикуват. Намират такива също и в Учителя. Той им казва:

„Като ровите около мене, и себе си ще разровите. И да ровите, нищо няма да намерите. Аз не съм в това тяло. Тук съм привидно. Един ден ще се дегзирам. И ще се дигна от тука. И да ме срещнете няма да ме познаете. Ще питате де съм, но няма да ме намерите." (27, с. 161)

Скромният и естествен живо т на Учителя, събужда много въпроси в критичния ум на българите. На тях то й отговаря:

„Ще каже някой, че Учителят е обикновен човек, като другите хора. Външно Учителят е като всички, яде спи, облича се, но какви възможности носи в себе си, никой не знае. Какви сили крие в себе си, никой не подозира... Който се съмнява в Учителя си, може да го загуби завинаги и за хиляди години. Що м се лиши от неговата любов, тогава ще разбере, какво нещо е Учителя. Ще го търси на небето и на Земята, но няма да го намери. Само онзи, може да намери Учителя, който има любов. Само той ще го познае и разбере. Без любов никой никого не може да познае." (30, с. 232)

„Ако не сте готови да изпълните закона на Любовта, ще знаете, че нямам

нищо общо с вас. Друг път няма да се занимавам с вас. И да искам да ви срещна, не мога. Други ще се занимават с вас. Законът на Любовта е строг и взискателен." (27, с, 312)

По повод на третият бацил в живот а - лъжата, Духът на Истината казва:

„На времето, преди 2000 години, Христос дойде да научи човечеството да не лъже, аз ще ви науча да не ви лъжат. Глава на твоето Слово е Истината."

Трябва всяка душа да бъде проникната от Духът на Истината , от положителното в живота в което е скрита тя.

* Виж « Изгревът» том VII, стр. 72, N6; том XV стр. 72-73.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...