Jump to content

ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918


Recommended Posts

ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ

ВАРНА, 1898-1918

ИЗБРАНИ ПИСМА ДО Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ*

Варна, 14 ноември 1898 г.

Писмото Ви от 4-ти того приех навреме. Взех кревата Ви от г-жа Недялкова, а другите Ви вещи оставих по нейно съгласие. Ходих при г-жа Д-р Желязкова и и предадох Вашия поздрав. Имах добър разговор с нея.

Сега, по Делото Божие. Имам неотложна заповед отгоре, която Ви и предавам да изпълниме, без да се бавим. Сега вече имаме наложителна заповед. Няма място вече за двоумение. Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам копие от оригинала** в най-чиста форма с днешната поща. Напечатайте го и го изпратете на всеки за знание. Нека да бъде вече Волята Божия. Ние сме негови роби, готови да слушаме Негова глас. Гледай да спазиш оригинала точ в точ, без да се пропусне някоя грешка. Това е волята на Небето. Употреби старото правописание. Гледай печатът да е добър и всичко да е чисто и порядъчно. Спазете ръкописа да не се изгуби. Не притуряйте нищо пред заглавието. Никакво предисловие не е позволено. Все, що е нужно, е дадено. Вий ще видите, че този, който ми диктува - това не е Орифиль, но друг Елохиль, който е един от великите князе на Небето. Велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на силите да изпълни Неговата воля. Това остава да видим, кога се яви славата Господня на тоя свят. Изпроводете ми няколко екземпляра, кога се напечати. Всичко друго оставям на Ваше усмотрение. Ако се нуждайте от някоя помощ, попитайте и ще Ви съобщя. Аз ще се помоля Бог да Ви ръководи при изпълнението на Неговото Свято дело. Бог ще Ви възнагради сам за Вашия труд.

Аз съм духом с Вас и Ви подкрепям да бъдете светило и веселие в живота. Всинца ще сме тогава в пълно съгласие с вечния порядък и волята на Бога ще бъде на земята, както и горе на Небето. Гласът, който иде отгоре, казва: противение няма вече, защото сам Бог действува и Неговата воля е необорима, всичко ще се покори под напора на Неговата сила. Светът скоро ще узрее и събитията, които идат отвсякъде, потвърждават тази истина, че сме близо към прехода. Нещо страшно се готви. Нашите небесни приятели всички мълчат, като че ли очакват нещо извънредно. Търпение, казват, няма друго спасение, с много скърби и страдания ще трябва да влеземе в Царството Божие. Няма друг път. По него са минали всички и вий предстои да минете. Не мислете, че за нас ще се нап-рави изключение. Не! Невъзможно е да се измени онова, което Бог е отредил. Не мудрувайте, всичките ви усилия ще бъдат напразни и всичките ви опити - суетни, ако се стараете да избегнете вашата участ. Както желязото, което се готви за работа, трябва да мине под чука на своя майстор, така и вие ще минете под наковалнята Божия. Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро. Онзи, който ви е създал, знае вашето минало. Неговото око не се лъже. Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са Нему известни. Най-дълбоките ви помисли са Нему явни. Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от себе си. Не се обленявай-те* затова. Работете усърдно с вяра, която ви се диктува от самого Бога. Слушайте Негова глас, който вече говори. Негова Дух, който тича по лицето на земята, за да подготвя всички за великия и славен ден на правдата. Не бойте се, вам ще ви се даде помощ, и то скоро, от Господа. Истината не оставяйте, правдата не забравяйте, любов имайте помежду си и всичко благополучно ще се свърши. Господ е на вашата страна.

Аз съм духом с Вас и Ви подкрепям да бъдете светило и веселие в живота. Всинца ще сме тогава в пълно съгласие с вечния порядък и волята на Бога ще бъде на земята, както и горе на Небето. Гласът, който иде отгоре, казва: противение няма вече, защото сам Бог действува и Неговата воля е необорима, всичко ще се покори под напора на Неговата сила. Светът скоро ще узрее и събитията, които идат отвсякъде, потвърждават тази истина, че сме близо към прехода. Нещо страшно се готви. Нашите небесни приятели всички мълчат, като че ли очакват нещо извънредно. Търпение, казват, няма друго спасение, с много скърби и страдания ще трябва да влеземе в Царството Божие. Няма друг път. По него са минали всички и вий предстои да минете. Не мислете, че за нас ще се нап-рави изключение. Не! Невъзможно е да се измени онова, което Бог е отредил. Не мудрувайте, всичките ви усилия ще бъдат напразни и всичките ви опити - суетни, ако се стараете да избегнете вашата участ. Както желязото, което се готви за работа, трябва да мине под чука на своя майстор, така и вие ще минете под наковалнята Божия. Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро. Онзи, който ви е създал, знае вашето минало. Неговото око не се лъже. Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са Нему известни. Най-дълбоките ви помисли са Нему явни. Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от себе си. Не се обленявайте* затова. Работете усърдно с вяра, която ви се диктува от самого Бога. Слушайте Негова глас, който вече говори. Негова Дух, който тича по лицето на земята, за да подготвя всички за великия и славен ден на правдата. Не бойте се, вам ще ви се даде помощ, и то скоро, от Господа. Истината не оставяйте, правдата не забравяйте, любов имайте помежду си и всичко благополучно ще се свърши. Господ е на вашата страна.

Ето, Господ ми заповяда да Ви кажа това. Той иде да обедини всички в един дух, в един ум, душа и сърце. И ще бъдем всички действу-ващи съобразно с волята Божия. Заповядано ми е да Ви кажа, че трябва по-усърдно да се молите. Отворете сърцето си да приемете духовно благословение от Господа. Бог на мира да Ви пази и ръководи и да оправи пътя Ви.

Имате поздравления от всички наши приятели, а тъй също и от нашите стари хазяи. Поздравява Ви баща ми.

Ваш верен: П. К. Дънов

10027.jpg

*Виж „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович (1898-1902)", съставител Цветолюб Нушев, *София, Бяло Братство, под печат (бел. състав.)

**Най-вероятно става дума за оригиналния текст на „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", изнесено от Учителя пред Варненското женско благотворително дружество „Майка" през 1898 г. (бел. състав.)

*Обленявам се (арх.) - проявявам леност, мързелувам (бел. ред.)

Нови пазар, 4 ноември 1899 г.

Любезний д-р Миркович,

Писмото Ви от 25 миналий, заедно с книгата и колета, получих. Аз Ви благодаря сърдечно. Заради Вашето намерение, което сте положили в ума си, поставете го на опит и ще видите дали ще успеете или не. Види се на много врати трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: Онова, което сърцето Ви желае да стори сега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание). Защото от всяко нещо трябва да извлечем един добър урок за себе си. Божият път, казва Господ, нашият спасител, ще Ви се открие като зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите Неговата воля.

От Козлова нямам никакво известие наскоро, но мисля да му пиша с Божията воля. От Кирова днес приех едно писмо, в което иска моето мнение и съвет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успяват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговоря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от Вази.

Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бях във Варна, -не се срещнах, нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми, трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления; това е предразположението на моя дух. Нашата сестра иска да угажда и на света, и на Бога, да служи на Единия и на другия. „Не можете да служите Богу и мамону", казва Господ наш Исус. Нека опита пътя, който е избрала, и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска. Ще дойде време, когато тя ще познае онова, което е изгубила. Аз я оставям на волята Божия - занапред да стори с нея което Нему е угодно. Господ ще промисли за своето дело, бъди уверен, и то по чуден начин.

Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела, израйлската царица, и бягаше от нейното лице, Господ го попита: „ Илия, какво правиш?" Той отговори: „Господи, пророците ти избиха и само аз останах и моя живот търсят." „Не бой се, каза Господ, още седем хиляди имам, които не са прек-лонили коляно пред Ваала." Така и в наше време. Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име. Защото Негово е царството, силата и славата во веки. Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки Неговите размишления. Неговите слова са по-сладки от меден сок, казва Словото му. Аз се моля за Вази Господ Бог мой да Ви подкрепя и ръководи.

Имате нарочно поздрав от баща ми. Един от нашите приятели в град Русе е в утеснително положение. Дяволът и там се загнездил, но Господ е верен.

Приемете моя приятелски поздрав.

Ваш верен: П. К. Дънов

Нови пазар, 18 март 1900 г.

Любезний д-р Миркович,

Писмото Ви от 13-ий того приех. В отговор има да Ви кажа няколко неща. В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то аз ще отида да ги посетя. Колкото дали ще можем да отложим събранието за по-после, това засега не мога да Ви кажа. Но както и да е, Вий сте свободен и не Ви се налага никакво задължение. Аз от самото начало взех всичко предвид и даже не щях да Ви безпокоя, но да не останете вътрешно огорчен, реших да Ви съобщя и с това наедно изпълних едно задължение.

Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон „Съединение", гдето имаше сказка от един учител върху „Влиянието на водата върху земното кълбо". Тя Ви нарочи поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщане във Варна.

Сега, да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща, в които още не сте ме разбрали добре. Оставете ума и сърцето си свободни, да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди възможни теории. Такъв един факт е: Живият и личен Бог, комуто дължим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно по причина на греха, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там са обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл лъч [не] можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо? Защото живеят в греховете си.

Знаменитият Паскал казва на едно място, че человеческите дела, за да ги любим, трябва да ги познаваме, а Божиите, за да ги познаваме, трябва да ги любим. Във всякой случай, любовта към человека трябва или изисква да се предшеству-ва от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта. Бог изисква да го любим преди да го познаваме. Ето где стои погрешка-та с мнозина человеци. Те искат да намерят Бога, че тогава да го любят, но това е невъзможно. „Намерен бях от тези, които не ме търсеха", казва на едно място сам Господ чрез ус-тата на пророка. И действително, това е цялата Истина. Израилският народ, който търсеше и очакваше Божието присъствие, не можа да го намери, защото кога се яви между тях Христос, помазаникът Божий, те не Го приеха с вяра. И право им каза Христос, че ако не повярвате в Мене, че Съм (т.е. излязъл от Бога), в греховете си ще умрете. И няма да Ме видите от нине, докато не кажете „благословен Онзи, който иде в името Господне". И видя ли добро оттогава насам Израил? Не. Той е презиран и отритнат от цялото че-ловечество за своето неверие.

Познанието на Бога го изисква вътрешният живот на душата ни. Този Бог, когото търси душата ни, е далеч. Съм ли, казва Господ на едно място, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и отблизо? И действително, Бог има двояко присъствие: едно в Небето, а другото - в скършения духом по сърце, за да го оживява. Този Господ, който живее в нас, е толкова благ и милостив, щото се изисква, както от слепия, само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свят, който ни заобикаля. Този наш Господ, когото търсим, има своето царство, Царството Божие, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си, както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закони, защото Любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения са нещо временно, които, кога се изпълни времето, отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие, което е крайната цел на живота ни.

Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката; нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което досега не са знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука. Не. Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, който нашата душа търси. Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога, отколкото какво Той сам може да ни каже за Себе си. Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори; само тогава можем напълно да бъдем задоволени. Но ний трябва да Го търсим в Неговата благост, в Неговата милост, да изповядваме пред Него тайните си грехове и да Му кажем: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в Твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да ходя с всичкото незлобие на сърцето си пред Тебе и да ти служа с всичката си душа. И усещал ли си някога ти тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко? Да си близо при Този, който е изворът на живота!

Ето през какъв телескоп аз гледам на нещата. Господ ми е говорил и аз зная, че Неговото свидетелство е вярно. Вратата, пътят и истината е Той. Това е то наука - Истината: положението Ви ще се поправи тогава, когато изпълните Неговата заповед.

Ваш искрен приятел: П. К. Дънов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...