Jump to content

Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.


Recommended Posts

Пеню Ганев

Дневник

V.

Наченат на 22.IV.1934 год.

Завършен на 18.Х1.1934 год.

22.IV.1934 год., с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско

Неделя е. Събудих се в 2 ч след полунощ. Не можах да заспя от силно скърцащата мишка, която иска да си пробие дупка, та да достигне, да има свободен достъп в моята стая, именно до благата, които аз имам относно яденето. Тия нищожни животинки цяла зима работиха и досега не са успели но не се отчайват, все скърцат, работят и един ден те все ще успеят.

Лежа и си размишлявам. Аз, човек със съзнание и познания, каквото рядко има от хората, защото Учителят отдавна работи, за да развие в нази разсъдителните способности, и що ли не се менят като вятъра моите мисли и състояния, какви ли посоки не вземат, но натам, където ще се открие нов живот там, където ще намеря най-ценното в живота, най-желаното щастие, там аз не постоянствувам. Учителят говори, че щастието е в общото, в колективното, в Бога, в свръхсъзнанието на човека, а не в индивида, в личността. Личността е частичка, а частта, отделена от цялото, тя ще загине, затова стремежът ни трябва да бъде към общото, колективното. В Божественият живот се крият всички блага и условия, за които на[шата] същност копнее и ожида. Човек трябва да е във връзка със своя извор, за да разбере цялото, да разбере смисъла на вечното движение. Онова, което може да ти даде щастие - богатството, което ще ти даде външни и вътрешни условия, това [са] умът, сърцето, душата и духът. Вниманието трябва да бъде отправено към тая инсталация, към тоя вечен извор където се съчетават, където се свързват като във фокус всичките отделни сили и подбуждат с двигателната си сила живота ни напред. В ума, в сърцето, в пожеланията, в стремежите на човешкия дух и душа се крие разковничето на човешкото щастие. Каквото мислиш, това ставаш, е казал Сенека преди 1900 години - значи той в онова време е разбирал тайната на щастието, лекар на тялото и душата, че каквото и да се случи на човека, каквито и състояния да го налягат, в каквото и стеснено и безизходно положение да изпадне, той трябва да не [се] съгласява с момента, а да се държи с ума си с оная реалност, с положителното, със светлото, с източника на живота.

При всичките състояния на живота си, дръж положителното. Добрата положителната мисъл, чувство и доброто пожелание, вярата, Висшият разум са пътеводната звезда, Ариаднината нишка, които ще те изведат из подземното царство, от царството на мрака в това на светлината, на свободата. В Бога е радостта, в Него е животът, в Бога са условията, в Бога са всичките условия на живота. Тях да следим, тях да искаме! Светлина очаква тогава, който излезе от сянката на илюзиите и дойде до Вечната духовна канара, на която не ще се поклати и от която ще почерпи сили за все по-ново, за все по-хубаво!

Сън. Сънувах, че съм някъде на нива и съм работил. Работил съм много. От силната работа, от копанта, ръцете ми, понежи са меки, учителски, не работили полска работа, затова дланите изведнъж надебелели. Преди започването работата, на лявата си ръка съм имал някаква рана и то долу в хълмовете на пръстите. И тая рана се подсърдила, инфектирала и ръката ми затекла. Донесе ядене Еленка и когато ми съгледа ръката в това състояние, се изплаши и се чуди какъв съвет да ми дава. Но аз я успокоих и започнах да разтривам ръката, за да се разкара черната, синята кръв, която се насъбрала и ръката посиняла и така се образували вследствие на тежкото дигане, на тежката работа. Постепенно кръвта се поразкара и ние се питаме, че трябва да питаме Учителя. Но аз ми бе жал, че за толкова късо време, и вследствие малката раничка на лявата длан, сега така инфектирала ръката ми и не ще мога да свиря известно време.

22.IV.1934 год., с. К. Кафтан

Към 4 ч ми се доспа, обаче аз пак се реших да изляза на височината. Точно в 5 бях горе. Докато трая нарядът, ми бе тежко, даже в 15[-те] минути на мълчанието ми се бе додрямало. Но след наряда, особено молитвите правих без ищах, но понеже Учителят каза, че щом дойде до молитвата, настроение няма да чакаш. Ще се молиш, в каквото и положение да се намираш. След това избрах удобно място, за да не бъда видян от някого, направих всичките гимнастически упражнения. Гимнастическите упражнения ме тонираха и далеч отпъдиха умората и съня. Хубавото утро, приятното слънце ме накараха да литна с духа си и да обгърна всичко. Животът затрепка, с леки крила се понесе духът ми над всичко земно и ме занесе в неземни мирове, где радост и мир царуват. Аз благодарих на Бога, на Учителя, на Любовта Божия, която ни е призвала на тая Божествена трапеза. Молих Бога да ми не взема тая радост, това хубаво състояние. Как е лек животът с Бога, а как тежък без мир в душата! След упражненията се съблякох по долни дрехи и до 8 часа и 15 минути четох Втора книга на Летовниците до 12 глава, за Соломона и за сина му. След това в 9 бях в училище. Колко много дава слънцето от себе си, кога се понапече човек на него! Аз се чувствувам бодър, весел, обновен. Донесоха за закуска булгурена супа и айрян. Аз изядох супата без хляб и в 10 ч вънка на хубавото слънце започнах да чета от втория том на X серия беседата „Да пожертвуваш живота си". Аз исках да споделя някои мисли с Еленка, понеже скоро не съм й писал.

Писмо

Любезната в Господа сестра Еленка,

Числото 22 април възможно да изразява две успоредни прави, език и символ на великите същества, които работят във вселената, тая сутрин да е действувало и над мене, та по една или друга случайност да бъда още в 2 ч сутринта станал със запалена лампа. Легни в 10 и стани в 2! И то що? - Мишка, откак съм дошел, всячески се старае да се домогне до даскалските ми блага, покътани в особен долап, заработен в стената. Тя във всичко свободно време все скърца невидена, а само чута, и силна вяра има, че някога ще пробие дупката и ще се намери в даскалската стая, а в нея, все да няма, то ще се намери нещо за ядене. Станах, чуках на пода, та дано се изплаши, за да си полежа, но неразбрана гад и запалих ламбата - 2 ч сутринта. Всичко спи. Тая мишка ме наведе на много мисли, от които до 4 ч записах част от тях. С каква упоритост и постоянство работи тая гадина, за да се добере до едни блага, та по-лесно да преживява. А аз снощи, на лягане, вънка на двора, седнал на стола, загледал се в небесната шир, се бях отчаял по едно време. Но то бе още преди да бях в съзерцание на небесния свод. Обаче спомних си Учителювите мисли, че човешкият род не е сам на Земята, а във всички тия безбройни небесни тела, слънца, планети и че един ден, когато развием в нази новото съзнание, свръхсъзнанието, то с това ново съзнание ние ще общуваме с цялата вселена... и ред от подобни мисли ме понесе по небесната шир. След това свирих, пях и си легнах. А сега тая гадинка със своята упоритост ме разбуди и то такова скърцане, като че с някой силен инструмент стърже, че и умрял да си, пак ще се събудиш. Толкова малка гадина, а работи, а аз чакам някак да ми се нареди по-добър живот, по-добри условия от тия тук. Чудна твар съм аз! Такъв голям човек, който може за хиляди мишки да работи, а седнал сега да разсъждава за други условия! Какво не е добро на тия условия? Ред подобни мисли забързаха през съзнанието ми, като буйна вода и като че в мен дойде един друг Пеню, кой знай где е бил досега, и се зарадва много на всичко, което досега е било, и най-важното - на дадения момент, на тая малка работничка (мишка), хубавата пролетна утрина, на шума на Арда и най-вече на птичия хор от славеи в гората зад Арда. Аз видях, че сега съм в условията, които аз мечтаех, кога бях в Равна. Много пъти аз си казвах, кога моята любима ме ядосваше за моите деяния, че да съм някъде сам, уединен, небезпокоен от жената, защото, когато тя е до мен, аз повече се радвам, но по някакъв каприз, тя не се радваше и си създавахме тревоги и излишни страдания. И ето, сега обектът на моята любов е там, където тя всякога е говорила и искала да е - при Учителя, при братята, при сестрите, а аз - уединен, с никого почти неразговарящ, а само с турците: „Как си, бе, даскале?" -„Добре съм" - и толкова. А умът ми, въпреки това, че исках да съм далеч от някоя, то пак съм при нея. Ни ден, ни нощ тя не излиза из ума ми. Нощес насън съм се заловил да работя някаква земеделска работа, но понеже ръцете ми много изтънели, а още повече, че на лявата длан имало малка някаква раничка и сега от тежката работа ръката се подула, раната инфектирала и заплашва ръката с усложнения, а ето я Еленка, в качеството си на домакиня, ми носи ядене и като ми видя ръката, я заоглежда състрадателно и ме засъветва да се съветваме с Учителя какво да я направим, та да се поправи. Тя бе наседнала с черна-синя кръв, но аз като я разтрих, ето, кръвта се поразкара и ръката даде вид, че ще оздравее и аз се зарадвах, че ще мога пак да свиря.

Но това са низ от мисли, които с перо и мастило не се изказват, а само в срещи. Аз едва на 20 април за първи път се реших да изляза на изгрев. И защо не излизах? Защото източно от селото височините, над тях има махали, хора, няма де да се запреш и да не си обект на наблюдение. Да минавам Арда - тя дълбока, а най-вече страх ме бе от на отиване да я газя, но една апатия, едни състояния все на сън. Дене, всеки ден ние влизаме в 8 ч и в 11 пущаме децата, та от 11 до 1 ч аз отивам на поляната извън селото на слънчеви бани. Но сутрин си бях все в стаята. Но сега реших вече да излизам. Станах рано. Прегазих Арда и след един час бях горе на височината, като си нося и риза за преобличане. Първата сутрин малко радост. На втората направих всичките гимнастически упражнения и важното е, че през деня, на обед не ми се спи, кога правя слънчеви бани, а пея по самоучителя. Ето, тая сутрин станах в 2 ч. Нямах настроение, но гимнастиките ме обновиха и 2 часа утринна слънчева баня, като съм дремнал няколко минути, и цял ден съм бодър, весел, прочетох от X серия, // том, беседата „За приятелите си". Но възторгът при изгрева, радостта от тия величествени гледки на Родопите, виждащи се чак към Одрин, и най-важното -вътрешният изгрев на душата ми, ме изпълни с много радост. Аз благодарих на Бога за всичките Му Милости, за всичките Му благости и за всичките му добрини. Колко исках да си и ти тук, да споделяме добрите блага, но още пък колко по-хубаво, че си там, където си най-добре, където и за мен си полезна, че ми изпращаш хубави резюмета и най-важно - ми изпращаш поток от чисти, хубави мисли, които ме обливат и крепят.

Еленке, дали сега се тревожиш за дреболии, за нищо и никакви работи? Сега нямаш грижите на „хората казвали това и това", че това дете дали да мине, че ще се карат хората, няма и кой да те безпокои, ако ти самата не си правиш излишни тревоги. Единственото ми желание е ти за нищо да не се тревожиш. Твоите работи са уредени и никакви тревоги да не ти засенчват съзнанието, а да се радваш и веселиш. Не си давай кой знай какъв зор за много наука. Нека работите естествено се редят, а не ги пресиляй. Пести ценното, което имаш - именно Словото Божие, то е музика, то е езици, езика на любовта имаш, а тоя език го разбират тварите Божии. Не съм против езиците, но ти се боиш, че все нямаш, че все не знаеш, та се тревожиш за много работи, а не цениш голямото богатство, което имаш - доброто си сърце, ум, душа, дух, желанието ти да помагаш и да се разливаш. Аз не искам да си като богаташите, които въпреки богатството си, все за богатство плачат и умират гладни. А ти оцени спечеленото и не се тревожи. Ставай рано, посрещай Слънцето, кога ходят на Витоша, ходи и ти. Екскурзиите дават прилив на енергии. За обнова и насърчение чети Библията и размишлявай как са вървели цели поколения в прогреса, кога са съблюдавали Божия закон, и как за бърже иде провалянето на тия, които се откланят.

23.IV.1934 год., понеделник

От Кърджали ми донесоха резюмета от Еленка от 15.IV т. г. и от 18.IV т. г. Получих и от Никола Иветков от с. Равна, от Н. Савов от с. Туден картичката от Годечкото централно събрание и Рачо Костов и от Севлиево „Братство" от 23. IV.

Много се зарадвах на хубавите резюмета. Реших да пиша на Еленка, но после се отказах.

24.IV.1934 год., вторник

Времето ясно и много топло. Станах в 4 и 1/2 ч. Излязох горе над селото. Направих гимнастическите упражнения и четох изпратените резюмета от Еленка и от Библията.

Днес съм малко без кеф.

Братът Димитър Звездински е изпратил едно пътуваще резюме, което по написани от него адреси със следния маршрут: Иван Карагьозов, четвърто фондово жилище, старата гара в гр. Бургас; П. Ганев, Казалджик-Кафтан, Кърджалийско; Мирчо Георгиев, колониален магазин в гр. Петрич; Коста Петрунов-пикьор гара Хасково и Илия Ставрев, ул. „Цар Асен" № 57, Ст. Загора.

Да четеш, да учиш, да прилагаш Словото на Учителя! - това са думите в маршрутния лист.

Утринно СЛОВО на Учителя от 18.II.1934 год.*

* Отпечатано в томчето „Новото разбиране на връзката в живота", ИК „Жануа'98", София 2000 г., с. 256 - 268, със заглавие ,Де пресушаван живота". (Бел. М. И.)

Има три основни неща, които ученикът трябва да знае и никога да не забравя. Всички страдания произлизат от забравянето. Кои са тия неща, които сте забравили? Те са следните:

1. Не пресушавайте живота, който е в тялото.

2. Не пресушавайте чувствата на сърцето си.

3. Не пресушавайте мисълта на ума си.

Това е най-лесното, което човек може да направи. Това и децата могат да го направят.

Често ние мязаме на малките деца и отваряме канелата на нашето тяло и изтича нашият живот. Това отваряне на канелата го правят и учените хора. И светията, като го похвалят, изпуска канелата на своето тяло. Не е лошо да похвалят един светия, но опасността е там, да не му изтече животът. Светията по никой случай не бяга, [но] като рекат да го похвалят, бяга като заек. Въздържайте се и турете си памук, за да не чуете, когато ви похвалят. В духовния свят светията трябва да благодари, когато го похвалят. И бягането е за предпочитане, но ако не бягаш, ти си в плен. Христос е казал: „Не търсете слава от хората." С какво ще те похвали един човек? За да похвалиш някого, трябва да дадеш нещо от себе си, а за да дадеш, трябва да си богат.

Ако направиш едно добро и се плаща за това добро, то не е валидно. Има едно състояние в хората, което идва от едно вътрешно недоволство, че няма кой да им каже една сладка дума. Сладката дума е като сладкия хляб, а горчивата дума е като мухлясалия хляб.

При Бога като идеш, трябва да носиш съд. Ако не носиш съд, Той нищо няма да ти даде. Като отидеш при Бога, ще носиш ума си, сърцето си, ще носиш и тялото си. Нищо не ви се дава, защото не отивате при Бога с ума си, със сърцето си и с тялото си.

Бог е абсолютно благ. Той е създал благата за всички и ако ти си лишен или нямаш, то причината ще търсиш в себе си.

Има два вида проповедници: от черната и от бялата ложа, които всяка вечер ви проповядват. Този от черната ложа ти каже, че си беден, че трябва да бъдеш богат, учен, силен, красив.

Коя е причината на болестите? - Че е закъсал. Защо е закъсал? - Този човек всякога преяждаше.

В ученика има една опасност - да не стане амбициозен. Учен човек е този, които в даден случай или в известно противоречие да знае какво да направи. Това е учен човек, а не този, който много помни.

Волът, като се нарани, си туря кал на раната. Вие трябва да се лекувате с вяра в Бога, за да оздравеете. Има рани на ума, на сърцето, превръзките на които стават лесно. Изпитанията са едно предметно учение. Щом влезеш в една школа, изпитанията ще дойдат и ще ти кажат, че ти трябва да учиш, иначе ще те изключат. Защо умират хората? - Защото не искат да учат. Роди ли се в тебе една мисъл, едно чувство, те са твои, трябва да разбирате дълбокия смисъл, който Бог е вложил във вашия живот.

От вашите мисли, чувства и постъпки ще зависи отношението на Учителя към вас. Всяка мисъл, всяко чувство трябва да се изработят. На ученика, каквато работа да му дадат, той трябва да я свърши, да разреши задачата.

Молитвата е един метод. Когато не можеш да разрешиш една работа, ще се молиш и след като се молиш, ще направиш една справка. Молитвата е един път за улеснение, за да не изгубите живота в тялото, чувствата и мислите, които имате. Щом запазите тялото си, мислите си и чувствата си, то значи молитвата ви се е чула. Чрез молитвата вий се обновявате, иначе вий се изхабявате. Трябва да имате една обнова във вашите мисли, чувства и постъпки и да бъдете доволни от това. Свободата на човека зависи от неговите чисти мисли, чувства и постъпки - това, което поддържа свободата. И ако вий не поддържате добри мисли и постъпки, вий не можете да бъдете свободни, нищо не можете да постигнете в света и ще се излагате на страдания.

Ако ти търсиш свободата отвън, ти не можеш да бъдеш свободен. Ти ще търсиш вътрешната свобода. Онова, което Бог е вложил във вас, то е същественото. На него разчитайте. Отношенията на Бога са правилни. Той иска да ни застави да мислим, да чувствуваме и постъпваме както Той мисли, чувствува и постъпва. Да мислим както Бог мисли, да чувствуваме както Бог чувствува и да постъпваме както Бог постъпва. Това е истинската философия. Като научите това, другото само по себе си ще дойде.

Не пресушавайте живота на вашето тяло, не пресушавайте чувствата на сърцето си и не пресушавайте мислите на ума си. Това трябва да знаят учениците.

*

26.IV.1934 год.

Ясно небе, обаче има един воал на мараня. Станах в 2 ч след полунощ и започнах да пиша писмо на Еленка. На изгрев на ходих, защото писах дълго писмо. Следобед щях да отида в Кърджали да изпратя писмото до Мирчо Георгиев, Петрич, резюметата на Звездински и Никола Цветков и Еленкиното, обаче децата настояха да отидем на разходка, затова през Арда отидохме над Казлан и вечерта на мръкване се завърнахме. Голяма горещина бе. Наоколо селата са правили молебен за дъжд. Всичко е на изсъхване. Трева няма, ечемените са увехнали и останали една педя. Земята е жадна за дъжд, обаче се засуши и няма дъжд.

27.IV.1934 год., петък

Събудих се в 2 ч, но станах в 4 1/2. Сънувал съм два съня.

I. Сънувам, че във Водица съм и излизам от нашата голяма вратня навън и потеглям нагоре из баира. Ето, у дядови Ноеви е Баба Статевица (тя се е поминала може би преди 20 години), че е слаба, суха, само кожа и кости, тя се моли на Бога, нещо мълвят устните й, защото голяма суша била настъпила и глад настанал по хората, нямало що да ядат. Ето, по-горе, при Никола Гергов -свяко Белчо, и той също отслабнал, сух, изпит, приказва и той за сушата и говори за Бога, да се молим да даде дъжд.

Вторият сън е: Намирам се на баира над Митовчето, над Йордана, но по към Иван Пенков. Купни снопи складени. Наш Иван, Слави и аз вършеем и гялкаме конете. Разговаряхме нещо за братството, за идеи, но не помня точно що.

*

До обед бях горе на поляната. Ясно небе, топло слънце. Прочетох лекцията „Спасителни положения" от III томче на общия клас, година VI. Сега се каня за Кърджали.

28.IV.1934год.

Станах рано. Започнах да изкърпям раницата. Ходих да изпера ризите на Арда, изобщо -приготвих се за екскурзията. Изкарах два учебни часа и вземах раницата и потеглих за Кърджали към 11 1/2. Към един бях в Кърджали у учителя Вълков. Към 3 1/2 следобед бяхме на гарата.

Надойдоха всичко 21 души. Вземахме по за 14 лева билети и в 3.45 ч влакът потегли за Хасково, Слязохме на пустата спирка, наречена Средна Арда. Прегазихме Арда и през селото Оразлар стигнахме в селото Терзикьой. Колегата бе излязъл да ни посреща, Поизмел, почистил и се приготвили за гости. Отпочинахме си и потеглихме за съседното село Юглюк. Юглкж отстои от Терзикьой на 500 метра, или на един километър, може да се каже. Ето, тамо ни посрещна госпожицата Стефанка Минева, учителка в това село. Въведоха ни в училищния двор. Характерно е, че има хубави лози асми, за които личи, че са се грижили и уредили. Направили им нов чардак, подвързали и стъкмили. След това отключиха и училището. Всички колеги останаха като неми от факта, че училището светя чисто. Канцелария няма. Шкафовете, библиотеката, масите, всичко чисто, без прах, подът - чист и намазан с подово масло, а чисто белите стени - обкичени с най-разнообразни картини, най-вече от дружество „Червен кръст", с хигиенични съдържания и напътствия. След това госпожицата Минева ни покани у дома си, т. е в квартирата си. Тамо направихме една снимка на двора. Минева била близка със Захариев, та била уведомена, че ще мине компания, та заклала агне и приготвила салата и други неща. Сложиха вечеря. Аз, Вълков и учителят от Бюлюк Ерджели вечеряхме заедно. След вечеря, ние, 7 души, се върнахме в с. Терзикьой да пренощуваме, а другите останаха в Юглюк разквартировани. Нашата групичка си правиха шеги и късно заспахме.

29.IV.1934год.

Станахме от сън в 3 1/2 ч. Нощес не можах да заспя, понеже легнахме с Димана на един креват. И една мишка цяла нощ трака из етажерката. Потеглихме. Директорът на Кърджалийската прогимназия и основното училище Янчев останаха да събуждат компанията, а ние потеглихме. В 7 ч вече бяхме на Шейтан Кьопрю. Направихме си снимка и аз сам долу си направих при Арда и отидохме на мостчето. След това се настанихме при Су-пунар. Хубав извор с много студена вода и оттам си носи името Соук-пунар. След закуската ето, зададоха се инспекторът с учители и учителки от селата на Деделерска община. Инспекторът не се решава да мине моста. Всички го уверяваха, окуражаваха, но не се решава. Най-после донесоха два дълги кола, та ги свързахме и направихме дърво за минаване. И той се хвана, та едва мина. Наобядвахме се на две групи: Кърджалийска и Деделерска. Но, преди да обядваме, направихме 5 снимки на разни места. След обеда играха, пяха, дойдоха и окръжният управител на Хасково, председателят на окръжния съд в Хасково и други, та на тръгване направихме и с тях една снимка и към 4 ч следобед бяхме вече на път за Кърджали. Вечеряхме в с. Терзикьой и към 9 бяхме на Средна Арда. В 11 ч - в Кърджали. Преспах у Вълков.

30.IV.1934 год., понеделник

Слънцето ме изгря към Салман горе. Все ясни и топли, даже горещи дни. През деня ми бе уморено. Проявих стъклата от екскурзията.

1.V.1934 год., вторник

Приготвихме се с децата и отидохме в селото Ямурлар. По обед почнах да пиша писмо на Еленка с молив. След като обядвахме тамо, потеглихме за Кьосеаллар и вечерта на икиндия, 5 ч, бяхме в село. Полежах малко и станах и започнах да пиша пак писмото на Еленка. Много горещ ден бе. Писах, докато ми се доспа и си легнах.

2.V.1934 год.

Станах в 3 и 1/2. Събудих се с мисълта, че цели цивилизации са загинали преди нази от непослушание на висшия разум, от непослушание на Божието Слово, Божиите напътствия. Ходих горе на изгрев. Върнах се след това и започнах да копирам картички от последната екскурзия. Следобед отидох в Кърджали, някои си вземаха. С брата Тошев не можах да се срещна. Страх ме обзе и неспокойна мисъл, какво че аз казах на Стефан Калайджиев, че не ми се позволява да копирам и продавам картички, а той ме задочно погледна и успокои. Аз сам го наумих може би, за да ме наклевети на местния фотограф, за да ме подгони. Завърнах се късно. В Кърджали пуснах за

Еленка едно писмо обемисто, с една картичка от последната екскурзия, където аз съм сам при водата на Арда с хубав фон.

3.V.1934 год., четвъртък

Пак ясно небе, топло време. Излязох на изгрев и след гимнастиките се завърнах веднага, за да започна копирането на картичките. Днеска откопирах 100 картички. Ходжата си отиде, та аз си направих хубава баня и се изпрах хубаво. Тази вечер едва след дълго време имах ищах да свиря и пея. Западът се позаоблачи, та дано падне дъжд и напои изжаднялата земя. Мисля и проектирам за нова екскурзия за Устра, Мастанлийско.

4.V.1934 год., петък

Станах рано. Препрочетох една от четените лекции от общия клас, за да си припомня добри подчертани мисли. Приготвих се за Кърджали, Към 11 ч бях вече в Кърджали. Раздадох на много от компанията картички. Вечерта отидох при брата Тошев. Той ми предаде изпратените му от Еленка писма и резюмета и нотите на „Първият ден на Пролетта", също и нови две коли от печатаната от него книга. Получих също и от Лулчев втората част от книгата „С Христа" и други няколко, пак от него издадени.

5.V.1934 год., събота

Ясно небе, топъл ден. Екскурзията за Устра се отмени за 27 и 28 май, защото има непосредствено два празника, та да се разгледат по-добре някои места.

6.V.1934 год., неделя, Георгеовден

Станах рано. Небето облачно. Щях да отида към Къзлан, обаче се отказах, понеже няма да има изгрев, та отидох на баира. След гимнастическите упражнения исках да чета лекция, обаче не ми се четеше, защото ми се спеше. Нещо тежко състояние имах. Поспах малко; Слънцето ту проблясва, ту се затуля зад облаците, но е топло. Към Мастанлии, като че ли и позаваля. Тихо време. Облачи се, но не заваля през деня. Следобед аз откопирах още 95 картички от екскурзиантските негативи. Чак вечерта пролича, че ще вали и то късно. Смили се Господ над загрижените хора, та даде дъжд и то на Георгеовден вечерта, обаче дъждът бе малко, но през нощта валя почти цяла нощ тихо, спокойно.

7.V.1934 год., понеделник

Станах на разсъмване. Ситен тих дъжд вали. След наряда написах писмо на сестрата Неда и брата Ивана. В писмото им изпратих една картичка на Станка и една на Еленка, но различни по негативи, но все един и същ пейзаж. На Станка изпратих дето съм сам, а на Еленка - дето сме петимата, но мене ме няма, само гърбът ми излезе.

Приготвих картичките на всичките, според както са ги записали, и ги направих в пакети. Следобед, макар че бе кално, но ме досрамя да тръгна със спортния си костюм, та с новите дрехи и новите чепици потеглих за Кърджали, обаче калта била голяма. Отидох в общината. Получих писмо от Цеко Симов, с. Губеш. От Наталия Чакова - лекция. Отидох в основното училище и на първи пунктов учител Ив. Енчев предадох картичките за Деделерската община. Докато стоях в учителската стая на прогимназията, заваля силен дъжд. Аз се чудя как ще си отида, още повече, защо не дойдох със спортния костюм!

След преставането на дъжда отидох у Калайджиев. Там дадох на някои картички. На излизане се срещнахме с брата Ст. Тошев, който бе на разговор със съдиите. Той ни покани на чай. Отидохме в кафенето и след като пихме, аз, брат Тошев и член-съдията, по един чай, излязохме. Сбогувахме се и по тъмно пристигнах в Казалджик-Кафтан. Легнах си в 10 ч.

8.V.1934 год., вторник

Станах на разсъмване. Облачно. Целия ден се кани да завали. Слънцето рядко се показва и се скрива зад водоносните тъмни облаци. Следобед, след първия учебен час, отидох в Емироглар за проверка на учениците. На връщане, вече на свечеряване, започна да вали силен дъжд, но на облак, който след малко престана, обаче до стъмяване все поотърва ситен дъждец.

Нямам ищах за никаква работа.

9.V.1934 год., сряда

Станах в зори. Облачно, но хубаво, приятно време след добрия дъжд, който напои земята. Не излязох на изгрев, а започнах да чета и преписвам резюметата, изпратени от брата Боев, и сега Наталия Чакова ги препраща до мене. Този ден успях да препиша от младежкия окултен клас от 19.1.1934 год. и от 21.1., неделя, 5 ч сутр. „Зазоряването в човешката душа" и Утринно слово от Учителя, държано на 29.1.1934 год. - „ Сила, с която се побеждава". По икиндия успях да препиша тия трите, като остана още едно за утре. Вследствие тия хубави резюмета и мислите, които размишлявах, докато ги препиша, трансформираха състоянието ми, което от дълго време все е мрачно, тъжно, замислено все върху тоя трън в петата. Започнах да пея, после ми се досвири и си свирих с познатото ми особно настроение, с участието на тия, които дохождат в редки моменти. До късно вечерта имах такова добро настроение, на песен.

10.V.1934 год., четвъртък

Ясно небе. Приятно време. Не излязох на изгрев, защото се отдадох на дълга размисъл. Сънувал съм сънища, но особни, несъдържателни, какво че някъде съм отишъл на баня. Имаше много надошъл и други народ. Обаче, дето ще става банята, там било същевременно и нужник. Но всичко настлано с чист пясък, та не личи. Аз потърсих място за по-голяма нужда и ми казаха, че ето, тия места са и за по нужда. Това ме изненада: що за чистота е тая, в тая баня? Но ето, оточиха се дълги като от цинкови тръби, но идещи от един голям резервоар, та тече из всяка една изобилна вода, чиста, бистра и приятна за обливане. И всеки един си отправи към себе си по една тръба и започнахме да се къпем. Ето, след тая баня ще пътувам, като че съм в една местност, като в Чам-Кория. С мене ще пътува и Еленка. Но ме моли да я чакам, че имала малко и тя от да отиде по

голяма нужда. И в чакането й се събудих, но в разговор с нея още.

*

Имах добро настроение. Пак ми се пее и свири. След гимнастическите си упражнения свирих всички гимнастически упражнения.

След това се залових да чета дадената ми от брата Тошев кола от печатаната от него книга, озаглавена е колата: „Цел и смисъл на човешкия живот - според Стария и Новия Завет. Карма и прераждане". Много съдържателно и леко усвоимо, разбрано и за будните души, и за тия, които търсят книгата, ще им обслужи много. И аз вземах хубави поуки от това, например въпроса за Иов. Че това е една повест и то не че е писана от Иов, а същинската поука се взема из устата на неговите събеседници: Елефаз Теманецът: „Я си напомни кой неловинен е погинал? И де са били изтребени праведните? Както съм аз видял: които орат беззаконие и сеят нечестив, тях и женат." (4: 7 - 8)

„Ето, блажен е онзи човек, когото изобличава Бог. Затова не презирай наказанието на Всесилната. Защото Той наранява и обвързва, поразява и ръцете Му изцеряват (5:17 - 18). Също и Валдад изказва пак поучителни слова за закона на Божията правда. Също и Софар Нааматецът: „Знай, че Бог изисква по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти."

11.V.1934 год., петък

Станах рано. Вземах си Библията, лекциите и гимнастическите песни и отидох на височината над Кара Мехмедкьови. Имаше много хубав изгрев. Ясно небе. Свеж въздух вследствие на дъждовете, които валят тия дни. След гимнастическите упражнения четох лекцията „Съпротивление, напор и стремеж". После четох от Библията. Дочетох „Неемия". До обед прекарах на това хубаво място. След това слязох. Стоплих с примуса вода и се изкъпах. Заминах за Кърджали. На общината няма писма за мене. При брата Тошев му занесох Еленкини резюмета, които той ми бе дал да ги прочета. Купих си зеленчук и си дойдох. Кметският наместник ми донесе писмо от Еленка. Четох го. Много хубаво и съдържателно писмо. Насърчително, за да се работи в изкуствата. След това до късно четох вестник „Зора", пях и си легнах.

12.V.1934 год., събота

Станах рано. Излязох на баира. Много хубави упражнения си направих. Прочетох „Естир" от Библията, всичките глави. На два пъти се просълзявах от това, че много съдържателни поуки се изваждат от това писание и в случая от Естир. Как Бог се застъпва за ония, които уповават в Него и с тридневни пости и молитви ги чу и по чуден начин спаси. И жертвата, която е направила Естир за Израелския народ под съветите на чичо си Мардохей. Девойка, възпитана нравствено, в страх и упование на Бога, отраснала и живее в живота си.

Следобед до смръкване писах писмо до Еленка. Валя хубав дъжд.

13.V.1934 год., неделя

След викането на Шевкет Ходжа. Излязох на баиря. Направих си наряда и гимнастическите упражнения. Прочетох резюметата, които Еленка ми е изпратила, и дойдох в училището, защото си мислех, че може би ще дойдат Вълко и други от Кърджали, но ги нема. Горе предварително прочетох лекцията „Начертаният план", а тук в 11 ч започнах да чета от X серия „Твърдата храна". Но до обед нямах настроение да чета. Спеше ми се, та спах много и към 1 ч следобеда дочетох тая хубава и дълбоко съдържателна беседа, която за даденото време ми дава напътствие как да работя над мене си, за да се справям с противоречията на физическото, астралкото поле и в умственото. След това се залових и си извадих по-важните мисли от резюметата на Еленка и до залез слънце привърших с резюметата.

Това, което ме измъчва във всяко време и минута, непрестанно, то е как да засиля волята си и да се справя с тръна в петата си и да мога вътрешно да закрепна, за да мога в пълния смисъл на думата „ученик" да работя за делото на Учителя.

Следобед пак загърмя. Валя наоколо, но далеч, а тук днес не валя. Хладно и приятно е сега вънка. Жегата е смекчена от дъждовете.

15.V.1934 год., вторник

Ясно небе. Тихо време. Чист въздух. Излязох горе на поляната. След имнастическите упражнения пях с настроение. След това четох тая лекция, която е говорена на 15 ноемврий 1933 година на Изгрева, озаглавена „Най-малката Любов", в която Учителят се възмущава от нашите постъпки и ни съветва, че по тоя път прогрес няма да имаме и т. н.

Сън. Сънувам, че съм някъде в непознато добре мен място и обстановка. Много наши приятели, от които запомних Борис Николов. Тъкмо ще влизам в един салон през една врата и то тичешката, Борис ми извика да не минавам през тая врата, понеже там по една случайност пред нея подът е наводнен от нечистотии, които са се източили от някакъв нуждник. Докато той ми извика, аз прецапах и се вече бях пипнал в бравата на вратата и бях стъпил на прага. Всеки случай, не се нацапах много, а само ходилата на белите си обуща. Повърнах се, като тясната зона от нечистотиите прескочих и през друга врата влязох в салона. Ето много наши братя и сестри. Измежду тях забелязах и забавачката от Кърджалийската забавачница, чието име още не знам, че ме следи. Тя бе облечена с хубава розова дълга рокля, с високи токове обуща и без да забележа аз, тя ме наблюдава. След това ето, тя, Кирков и други колежки от Кърджали минаха. Заговориха, какво че Асен Кирков го назначили някъде за секретар-бирник и че ще заминава.

Днес нямах настроение да пиша канцеларската си работа, а повече на размисъл на прочетеното тая сутрин върху лекцията „Най-малката Любов". Най-малката Любов, от която трябва да започнем, то е да не огорчаваме Бога в нази си. - „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани."

„Искаш ли да бъдеш щастлив и весел всякога, устоявай на вярата и на решенията си."

Тази вечер си пях вънка пред училището окултни песни и в 10 ч си легнах вече. По обед погьрмя на запад, но може би далеч от нази падна.

16.V.1934 год., сряда

Ясно небе, тихо време и приятна утрина. Станах в 4 ч. Излязох горе на баира. След гимнастическите упражнения четох лекцията „Първата крачка". Оригиналната мисъл е, че човешките органи отговарят на известни тонове, тъй например на сърцето отговаря тонът „до", на дихателната система - „ре", на черния дроб - „ми", на бъбреците - „фа", на далака - „сол", на жлъчката - „ла" и на храносмилателната система - „си". Знаейки човек това, той може да се лекува чрез музиката.

Друга много важна мисъл е, че страданията и скърбите са много необходими за живота и без тях живот, прогрес няма. Забранено е да се говори за великата полза от страданията!

Човек е щедър, кога е въпрос да подарява страданията и скърбите си, но дойде ли до радостите, той е скържав много.

Абсолютната истина не може да се изказва.

Човек не е нито добър, нито лош. В различните етапи, състояния и стадии на живота, човек все остава от нещо недоволен. Това именно недоволство е, което го подтиква към движение, прогрес.

Страданието има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси.

Човек трябва да страда; без страдания, значи той не е човек.

„Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче, не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели."

Когато пее, човек трябва да вложи в песента и душата си, и духа си. Душата и духът са гами, които лекуват. Те изменят трептенията, повишават ги, а всяко повишение на трептенията се отразява здравословно върху организма.

Сън. Сънувах, че аз пристигам в София. Ето, надойдоха да ме посрещнат много братя и сестри. Иде най-после и Еленка. Тъкмо се здрависахме с нея и аз я наблюдавам, за да видя какви промени са станали на лицето й, откак сме се разделили. Забелязах, че във фрезки от черти при края на поникналите й мустаки са се вдълбочили и я правят по-стара в израза на лицето. Докато аз правя своите наблюдения върху нея и тя се радва и мълчаливо ме гледа, ето, извика ме Веса Козарева зад стобора на двора, в двора, където съм си дошел, но дворът е непознат мен - уж е на Изгрева. Веса е облечена с бяла, но кремава рокля и с чанта в ръка, искала да ме види, понеже отдавна не ме е видяла. Като че ли у Еленка забелязах ревност, защо аз говоря с Веса - и се събудих.

*

На обед отидох на Арда и правих един час слънчеви бани гол и после се изкъпах в Арда. Водата й е приятна за къпане.

17.V.1934 год., четвъртък

Днес е Възкресение Господне. Хубав ден. Силно слънце. Ходих на обед на морски бани на Арда. Работих - преписвах си нещо.

Сънувах, че съм си отишъл на Изгрева. Ето, срещаме се с Еленка на разговор. Аз съм с твърдо решение, че не ще да бъда такъв, какъвто аз бях по-рано. Изобщо говорихме много.

Ходих на гимнастики. След това слязох долу и се заприготвях за Кърджали. Времето силно ветровито, но вятър южен, топъл, задушаваме се.

Отидох в Кърджали. Получих едни резюмета от Еленка. Получих си заплатата и изпратих 1500 лева на Еленка. Поръчахме училищно сметало. Срещнах се с помощник-инспектора Петров. В окръжното управление вземах разметателните списъци на настоятелството. Ходих за брат Тошев, обаче бе заминал към Кошукавак по комисии по убийство. Ходих [при] секретаря на околийския началник и му предадох картички от екскурзията. Завърнах се късно.

19.V.1934 год., събота

Първо ясно. После се заоблачава.

Обявено е военно положение в България. Казаха разни минувачи, че полицията била арестувана и други сведения са нямали, понеже не съм лично срещал никого.

20.V.1934 год., неделя

Ясен ден. Понеже снощи валя дъжд и то много към Егри Дере, а малко по нас, затова утрото бе свежо, чисто небе и много приятна утрина. Човек чувствува жажда към свежия въздух. За наряд и гимнастики излязох горе. Беседа четох тук, в училищния двор, и правих слънчеви бани.

Сън. Сънувам, че съм на „Изгрева". Пенка Кънева, нашата сестра, засмяната Пенка ме посрещна и дълго време водихме с нея разговори по най-разнообразни въпроси. Разхождахме се и дълго време говорихме по най-различни въпроси из учебното дело, за разбиранията и схващанията.

Следобед дойдоха българи-майстори, които са наоколо и ми казаха, че се съставил нов кабинет, непартиен, от запасни военни.

Душевното ми разположение не е добро. Все мисля по въпроса за тръна си в петата, как ще го разреша, сега, в близко бъдеще и изобщо как ще мога да се справя с него.

Малко си посвирих и излязох на разходка до поляната. Вследствие на това, че упрекнах силно и ядосано либералите за деянията им тая зима в просветното министерство, или пък от многото ядене днес, но ме болеше много глава.

21.V.1934 год., понеделник

Ясно небе. Тихо време. Приятна утрина. Не излязох горе. Писах кратко писъмце на Еленка.

Сън. Сънувах, че се срещам с приятели, с мои познати от Водица, Запитва ме един: „Ти защо, Пеньо, си толкова отслабнал, само кожа и кости си станал?" Отговорих му, че имам тревоги някакви си. А в меня си зная, че тия тревоги си са от мисълта, че аз трябва се справя с отношенията си с Еленка, да укрепна волево и понеже се чувствувам безсилен, затова от отчаяние и тревоги съм отслабнал.

Следобед отидох в Кърджали, за да науча новината за правителството на живо и изпратя писмото на Еленка.

Явих се направо при брата Тошев. Заварих околийския началник, Зелено-горов, мировия съдия, и Захариев - ломощник-прокурора, че и те разговарят за станалите промени. И то е радостното, че иде надпартийна власт, която туря край на партизанската язва, която пропиля България и отиваше към пропастта.

Разменихме няколко мисли с брата Тошев и аз ходих в основното училище да дигна плика с гласувалите за учебния съвет и списъците за събиране уч. такси в общината. Видях се с инспектора К. Петров, който бе дошъл на проба за новия си костюм и замина за Джебитоглар. Върнах се вечерта на стъмняване, но радостен бях, че са се провалили тия, в просветното министерство, и че сега тая власт, която иде, с позива си към Българския народ обещават да бъдат делови хора, да помогнат на отечеството в трудните времена и ще дадат на чиновничеството стабилитет.

22.V.1934 год., вторник

Написах едно писмо за Еленка, което скъсах, понеже бях писал някои работи, които щяха да произведат лош ефект, и след това написах й едно хубаво, положително писмо. Аз забелязах един важен ефект, който заслужава отбелязване: че в същия момент, когато аз се чувствувах в едно отрицателно, негативно състояние, в тъма и безизходност, то щом накъсах това трагично и отрицателно писмо, реших да напиша едно като антитеза на първото и на душевното ми състояние и докато пишех писмото, вследствие съсредоточеността ми и свързване с красиви образи и форми, с положителни идеи, то те скоро измениха състоянието ми и потече радостна и светла струя в душата ми.

Сън. Сънувах, че сме много братя и сестри заедно, но аз вървя и Звездински ме хванал за врата и така любезно ми приказва с уста, обаче колкото с по-мек и любовен език му говореха устата, то палецът болезнено се забиваше във врата, до толкова, че аз не можах да го търпя и го хванах и по същия начин го стиснах и той ме пита: „Защо правиш така, че много боли, бе, брат!" Отговорих му, че той го прави на мене.

23.V.1934 год., сряда

Станах рано. След прочитането на лекция и гимнастически упражнения, се залових със статистическите таблици и до вечерта те бяха готови, но до 12 ч работих, защото аз се забавих, защото дневниците и в подлежащите книги и гл. книга трябваше първо да ми е налице и написани имената и бележките.

24.V.1934 год.

Станах рано. Не излязох горе. Четох от Библията от 10. до 20. глава от Псалмите и изкъпах се, избръснах и отидох в Кърджали. С брата Тошев се разговаряхме поне 2 ч. Той ми поиска малко помощ, за да мога да му дам, че да си издава полека-лека книгата, която сега той печата.

След това отидох на пазара. Обядвахме с Вълко двамата. Отидохме в квартирата му и на хубави теми се разговаряхме до 5 ч следобед. Отидохме в читалището да слушаме две сказки, уредени от Българското Географско, Историческо и Археологическо дружества. За вечерта и аз бях поканен във военния клуб на колегиална среща, обаче аз си... Хубав дъжд удари в Кърджали, но до Теке, а в К.-Кафтан никак нямаше.

Дойдох си късничко.

25.V.1934 год., петък

Останах си в училището сам. До обед нямах предишната умора, но четох много хубави мисли от III томче на общия окултен клас. Следобед писах и четох вестник „Зора".

Донесе ми колата писмо от Еленка, изпратено на 22.V. т. г., също и резюмета.

26.V.1934 год., събота

Станах рано. След наряда си изкърпих раницата си и заприготвях за екскурзията си. След като свърших учебните си три часа, вземах си раницата и фотографическия апарат и потеглих. Към 1 1/2 ч бях в Кърджали. Голяма жега бе, та станах вир-вода от пот. Вълко отказа да ме придружи под предлог, че го задължават за завеждане учениците си в църква. Аз потеглих сам. На гарата от един ученик научих, че Диман дошъл от Терзикьой нарочно за уреждане екскурзия, че отишъл на Отоманкьой и Салиорлер, за да вземе госпожиците. Аз не вярвах, че ще дойдат, затова заминах - в 2 и 45 влакът потегли за Мастанли. Към 3 ч бяхме в Мастанли. Направих една снимка в чаршията. В трена се запознах с двама турци от Джамбашлийската община, които отиват за към с. Устра. Аз им обясних, че отивам за Устра и така станахме приятели и заедно потеглихме от Мастанли. Потеглихме по шосето за Маказа, отстоящ на 4 километра от Мастанли. Напуснахме след време шосето и потеглихме по долината на река Сюютли, десен приток на Арда, вливащи се под Кърджали при Хисарал-тъ. Минахме покрай Ходжакьойските махали.

Вечерта към 6 ч бяхме в село Джамбашли. Там отидох при учителя Иван П, Дудуков. Той ми каза, че за утре, в неделя, ще отиде в село, близко до Шейх-Джумая, за утро при колегата си. Но като му обясних, че от Кърджали ще дойдат колеги, начело с г-жа Чапкънова и Диман, той се съгласи и той да дойде на Устра, макар че предната неделя ходили с колегата си от Хаджикьой Петко Ив. Кацарев. Навечеряхме се с чай и кашкавал и легнахме, като аз не исках да спя на леглото му при него, а в отделна учебна стая сам и на по-чисто място.

27.V.1934 год., неделя

Станахме точно в 1 1 2 ч. В 2 бяхме на път. В 5 без 7 минути бяхме вече на Устра и Слънцето тъкмо се подало и дискът му изплавал от хоризонта и ние се изкачихме почти до върха на Устра. Ако с 4 ^ 5 минути бяхме вървели по-рано, щяхме да видим първия показващ се лъч от тая красива височина. Изкачихме се първо на върха Устра, висок 1512 м над морското равнище. Имаше гъста утринна омара, та не се виждат ясно очертани далечните гледки. Но все пак просторна гледка се открива от тая височина на всички страни за из Източните Родопи. Местностите на Пишмаклийски, Мастанлийски окръзи се виждат. На юг, зад границата, се виждат най-южните разклонения на Родопите. Сюютлийска се вие като змия, чиято вода на много места блещи на слънчевите лъчи и отива и се губи към началото си - Дари-дере. Срещу върха Устра, северозападно, на недалечно по въздушна линия, се намира върхът Алада, пак такъв красив и посещаван от туриста.

След това отидохме на калето Устра. Това кале е останало от Римско време. Използувани са естествените високи скали и върху тях е зазидана висока каменна стена с нужните кули. От зидовете има още недоразрушени висок зид около 8 метра. От тая крепост на времето си се е наблюдавало движението наоколо из всички села и пътища. Има легенда, а и действителното може би, че когато българският цар Калоян разбил латинския цар Балдуин при Одрин и го пленил, то Балдуиновата войска, разбита се е оттеглила тук, в Родопите, и това Устринско кале е било на времето си на Балдуинови войници и то на един независим рицар - боляр и хазната се пренесла и внесена в една пещера, чиито уста дълго време войниците заработвали, та да не личи где са устата й. А за белег оставили тамо наблизо една плоча с 3 дупки и една голяма желязна халка.

Миналата година са дохождали французи с карта на самата местност, обаче не са в състояние да отрият пещерата.

Накладохме огън. Направихме чай. И сладко закусихме. Към 1 ч отидохме долу, на извора, след като направихме няколко снимки и направихме хубава салата с оцета и марулите и се наобядвахме. Понеже занаизкачаха бели и после кълбести облаци и започна впоследствие да гърми, то ние се отправихме към северната страна на Устра при два големи гьола. Слязохме при тях и започна да вали. Особено много валя към върха Алада, а то впоследствие, като слязохме в Шейх-Джумая, се научихме, че имало компания екскурзианти от Шейх-Джумая. След преставането на дъжда се напътихме надолу. Към 5 ч бяхме в Шейх-Джумая и на края на селото срещнахме Кърджалийските: г-жа Чапкъ-нова, г-ца Дочка Духнева, учителка в Саторлер, г-ца Дешка Нанкова - учителка в Отоманкьой, Диман Диманов, учител в Терзикьой, Дочка Духнева е от гр. Казанлък, ул. „К. Величков" № 70. Г-ца Дешка Нанкова с. Шейново, Казанлъшко, г-жа Чапкънова - гр. Казанлък. Петко Иван. Коцев от с. Турия, Казанлъшко, Ради Романов - с. Шипка, Казанлъшко, Ботю Данчев Тючев - контрольор при Б.З.Б., г-ца Николина Ханъмова, Станю Христов - с. Радювене, Ловченско. Христо Ковтанитов, секретар на тютюнева фирма в Шейх-Джумая. Диман Диманов - с. Енина, Казанлъшко, и г-жа Василка Чапкънова. Те, като ме видяха, завикаха с овации, че ме срещнали. И ме заувещаваха и замолиха да ги придружа за утре втори път за Устра. Обещах им. Направихме една снимка с фон към Шейх-Джумая. Отидохме в читалището. След като пихме по един чай и някои пък - кафе, потеглихме обратно за едно друго близко село, Казъклар. Ботю Данчев, като човек, контрольор по тютюните, познава всички села и хората им. Та заедно и един турчин ни заведе на един час от Шейх-Джумая, у тоя богат турчин да преспим.

Турчинът има повече от 10 - 15 юрганя и дюшеци, подушки , пружинени юргани и хубави стаи, хигиенични, с под подкован, и изобщо той бил най-богатият турчин. След вечеря колегите и колежките правиха много шеги. Г-ца Дочка Духнева, понеже яли полуопечено яре в Шейх-Джумая, я силно заболя стомах и започна да повръща. Прибрахме се в отделна стая и легнахме.

28.V.1934 год., понеделник

В 3 1/2 ги разбудих. Силно се святка и далеч гърми за дъжд. Приготвихме се и в 4 потеглихме. Към 6 ч бяхме в с. Устра. Надонесоха турците мляко по поискване от Ботю Данчев. Закусихме хубаво, като млякото даже го хвърлихме, защото се наситиха. В Устра направихме 3 снимки.

Към 10 ч бяхме вече на крепостта горе Устра. След като си направихме снимки, слязохме при гьоловете. Там обядвахме, като дъждът валеше и приютени под моето платнище и под един дрян, върху който имаше складено сено. Много шеги и смехове създаваше веселата компания. Прекаляваха младите колеги с безсолните и безсъдържателни думи и гаменщини, на които, за да не ги оскърби, човек трябваше да се преструва, че е и той за тоя безсолен смях. След преставането на дъжда, към 3 ч, потеглихме. Понеже съм си забравил ризата и каскета горе на Устра, предадох раницата и другото, що носих, и се отправих с бърза скорост нагоре. Съблякох ризата, жилетката и палтото и за 15 минути бях горе. Дъждът се усили, също и вятърът. Аз, из права посока, през урви и сипеи, преварих след час колегите. На връщане за Шейх-Джумая минахме през място процепено и пропаднали скали от земетресението в 1928 год. Вечерта в 6 ч бяхме в Шейх-Джумая. Потеглихме с автомобила. За да придружа колежките Дочка Душкова и Дешка Нанкова до селата им, слязохме при железния мост в Кърджали. Минахме покрай Отоманкьой, Салиорлер и аз останах вече сам. От Алкоя потеглих за с. Теке, Понеже се стъмни, аз сбърках пътя. Лутах се 2 - 3 часа по височините. Изморих се много и към 10 1/2 си дойдох.

3.VI.1934 год.

Сън. Сънувах, че се видях с чичо Колю от Посабина, който се е поминал още преди 25 години, с баща си, който се е поминал преди 14 години, и мама. С братя и сестри. Ст. Г. Попов от Водица - мой бивш учител. Водих дълга разговори с баща си, но не безполезни. И то въпросът бе така, че баща ми се яви и говори на майка ми, какво че сънувал, че чичо Нако си дошел и го вика да си отива от земята, да си замине, А мен не ми се искаше той да умира и даже да изговоря тия думи. Радостно ми бе, че аз имам баща.

След това сънувах поп Никола - и той се е поминал, отива вече десетина години, - че дойде да ме ръси и някак си сладко, мило ми приказва; аз исках да му платя за ръсенето. Извадих си портфейла и кога погледнах - той пълен с каравелчета. Зачудих се - че отгде накъде сега той да е пълен с каравелчета? И видях, че се белееха и бели монети - никелови. Погледнах - едната монета

бе 10 лева, а другата - 5. Попът каза, че ще вземе десетлевовата. Взема си я и весел си отиде.

*

Рано станах. Отидох горе за наряд. След това си дойдох. Надошли бяха селяните, надонесли големи котли и приготвиха пилаф за общ обед.

Утрото почна в 10 ч и свърши в 2 ч. Всички бяха весели. След изпита направих две снимки. Изморил се бях, та не можах до вечерта да работя усилено по приготвянето на сведенията.

4.VI.1934 год., К. Кафтан

Сън. Сънувам, че съм в непознато за мене село. Пътувам покрай една вада, пълна с вода. Влязъл съм в чужда градина. Гледам, ето, младо момиче нещо си играе. Аз му заговорих нещо. Запровирах се през едни циментови дувари, даже и през едни дупки се ловко провирах, за да изляза из тия циментови огради. Тъкмо съм пред една къща, ето, при това момиче дойде някаква другарка и ме задяваха с детинските си шеги и закачки, обаче се момеят, момински шеги подмятат, които не помня. Не знам как стана, но момичето, по-шегаджийката, като падна на гърба си и аз се отрололих върху му, то се изсмя и извика уж като изплашено на родителите си, но аз го смъмрих за тая му постъпка и го целунах по устните; то уж щеше да негодува, но докато го целунах, аз скочих и те двете се изсмяха. Аз забързах да потегля към Водица. Уж че тая сцена става в Ковачевец. Кача се по една стълба, а тия негодуващи уж от мен момичета, кога се наведох и наврях главата пак през една циментова дупка, за да изляза, видях изпод корема си, че момичето, което негодуваше и което аз бях целунал, вземало в кривачка просо (мъдро просо) и ръси по мене, по краката и задницата ми, понеже аз го не виждам, като се провирам през дупката. И това то го прави с цел, един вид магия, че аз да го задирям за в бъдеще и да дойда пак, да се завържат любовни отношения.

След това се намерихме другари в едно здание, все там, до тая последна сцена. Не помня сега компанията, но уж единияте Кирил Попов от гр. Кърджали. Ето, влезе стар поп и с влизането си дигна босилек да наръси. Аз не ми се искаше да ме ръси, но се подчиних, защото знам, че той ще ме съобщи на просветното ми началство и ще ме уволнят като противник на църквата.

Ръси ни попът, уж че е бащата на Попито. „Плащайте, де!" - извика попът. - „Колко пари искаш, дядо попе?" - „5 лева." Извадих 20 лева нацяло и му казах да ми повърне 15 и се събудих -3 1/2 ч след полунощ. Ставам, за да започна да приготвям статистическите сведения.

6.VI.1934 год., сряда

Вследствие молитвата ми снощи към Великия и Учителя - Бялото Братство да ми дадат нощес среща с братя и сестри, а най-важното - с Учителя, ето часът е 4 без четвърт и се пробудих с хубав, но мъчно припомнен по своята картинност и преживелица сън.

Сън. Сънувах, че съм някъде из Ковачевец. Срещнахме се с Гутю Михайлов. Гутю по не знам какъв начин се домогнал да изпълнява длъжност като изпърво нещо като учител, а впоследствие инспектор, уж същинският сегашен Мастанлийски окръжен училищен инспектор г-н Спиридонов.

Гутю ме любезно приветствува, като ме видя, и най-вече, че много време не сме се виждали. Ганю Събев (учител прогимназиален в гр. Попово, мой съсед по рождение-Водичанин) от голям пияница, попада между братя, сестри, които били някъде в планината на курорт. Трогва се той от хубавите слова на Учителя и изобщо на братята и става съчувственик на Бялото Братство. Вследствие на дългото му пребиваване (уж това лято, сегашното) и незавръщането му в село да обучава навреме, се появяват негови противници и то от завист, задето вече той излиза за в бъдеще от пиянските им компании, и предизвикват анкета против него. Обаче всички, които знаехме за тая анкета, ние бяхме положителни, че Ганю ще издържи бляскава реч и апология за братските идеи и ще бъде победител.

Не помня картинността на съня, че аз отидох, уж моят по-малък брат Иван е с мен и някои други деца - момиченца. Дойдохме до едно място (земетръсна зона), което, вследствие на някой скорошен земетръс, са се образували големи хендеци^, подземни кухини и пропуквания, та със страх се изкачихме по тия пропукваници и стръмнини, особено по една много стръмна висока скала. Тъкмо бяхме се изкачили на най-стръмната скала и си мисля аз в меня си, че ако сега земята се разиграе, то ще се отвори някоя бездна и ни погълне или пък ще се наведе стръмнината под няколко градуса и ние ще полетим във въздуха надолу към низината изпод тая висока скала.

Тъкмо си мисля и ето, започна земетресение. Изплашихме се и с ужас чакахме разкрачени, пазейки равновесие, но ето, че тая височина стръмна, висока, опасна, започна бавно да спада, спада, без да се отваря пукнатина или бързо пропадание и се сниши и изравни, стана като поле. А ние, като че ли нежна ръка ни успокояваше и тешеше, да сме спокойни, защото има кой да бди над нази. Кога престана земетръсът и се сравниха и загладиха тия опасни бездни, аз се разскачах и с неописуема радост започнах да славя, да хваля Бога и да говоря на придружаващия ме брат ми Ивана и другите, да им говоря за невидимия свят, за съществата, които ни помагат в нуждите, и че косъм от главата на праведните, на тия, които се радват и живеят за Бога, няма да падне. Много говорих на присъствуващите в тая насока.

Върнахме се, разговарящи все по тия хубави въпроси. Ето, намираме се в една хубава, обраснала с буйна зеленатрева, фидани, цветя най-разнообразни и високи дървета, като нещо на градска градина, но много по-хубава от всички видени досега кътове и градини. Насядали са деца, хора, като че ли аз съм учителят, който в тая хубава природна обстановка ще предавам някакво си на моите ученици или пък други щеше да говори, а ние да слушаме, не помня добре. Хубава, ясно прозрачна слънчева светлина на ранното, около 9 - 10 ч, утринно слънце, правеше картината невиждана до тоя момент. Лазурно небе, чист, свеж въздух и приятна прохлада. Дойде някоя си ученичка гимназиална, но не знам от кой клас е, и ми заговори, че на много хубаво място съм предавал уроците си и че правилно използувам слънцето и въздуха. А до нея някой студент се намеси и той и ме пита: „Не щели изложите децата на слънчев удар?" И добави, че това било фанатизъм до прекаленост, да се излагаме на слънцето. Отговорих му, даже още аз да продумам, ученичката му заговори, че най-необходимите неща за добрия живот и нашето здраве, това са водата, храната, въздухът и слънцето и че г-н Ганев е избрал именно най-необходимото и най-потребното. Те водиха дълга полемика, като тая госпожица ме защищаваше срещу нападките на тоя студент, който визираше, че окултистите в България все слънце, въздух, храна и вода чиста препоръчвали до прекаленост.

Надойдоха в тоя момент много други и някои ми заговориха, защо това лято не съм на екскурзия с братството. Отговорих им, че след като си свърша тук работата, аз ще ги намеря и то въпросът се касаел, че Учителят с братя и сестри отишли в планината и не го знаяли къде е заминал. Аз им отговорих, че като тръгна, аз ще го намеря лесно, понеже по вътрешен път Той ще ми каже посоката накъде е и в коя планина. Още повече, че Учителят не живее в сенчестите борови гори, а обича високите върхове на планините.

Ето и братът Димитър Добрев от Сливен, пременен с хубави дрехи, иде весел и се ръкува. Видяхме се с много други братя. Те ме питат защо не съм в планината. Отговорих им, че ще отида скоро. И аз съм облечен с новия си, този костюм, които имам. Намерих се на един харман. Гялкат конете (и това пак в Ковачевец) в широки, големи хармани, насадени с жито, под палещите лъчи на слънцето. Аз стоя зрител и гледам, че няма кой сериозно да работи по-сръчно тая харманджи иска работа. Ахмед Сеид Ахмедов (мой сегашен ученик) гялка конете покрай стожера в хармана и ми вика, че защо няма една диканя, за да надребни по-бързо сламата. Аз му казах, че аз може да я впрегна и ще вършея сам, но ме е страх, че ще ми се напрашат дрехите. Отивам малко източно от тоя харман, ето, нося една яба с дълга дръжка на рамо. Тъкмо сме на една голяма порта, врата като на една хубава, като градска градина, но тая врата е врата на братска градина със зеленина, дървета, цветя и хубава, буйна трева. Посреща ме Учителят, весел, сияющ и, смеейки се, ми подава ръка и завързахме разговор за вършитбата, за дългата яба, от която той се възхищаваше, за вършитбата и за екскурзията, която предприема. Учителят заедно с братя и сестри, и кани и мене. Аз се много зарадвах, че срещнах Учителя и че говорихме продължително и най-вече, че той излъчваше като че ли светлинни лъчи и хубавото му лице, новите сиви дрехи, гладко сресаната коса и външната му орнаментика и сияющо лице вдихва като че ли радост и възторг на душата защото дълго, откак съм отишел в Кърджали, не съм Го виждал.

В това си радостно състояние се събудих.

Тъкмо бях закусил и бързам да доуреждам отчетните книжа и ето, пристига непозната някоя си. След като се запознахме, тя ми обясни, че ме познавала от учителската конференция в град Кърджали. Дошла да си представи сведенията в Кърджали. Инспекторът още не се завърнал от ревизии. И тя, с една Емирогларска кадъна, женена в Кърджали, дохожда в Емироглар, та след като приспала тая нощ, сега дошла да види К. Кафтан. До следобед към 3 ч тя стоя и се разговаряхме по разни въпроси. Тя е вургасна* мома. Единствената й мечта е сега да се ожени. Разправя си преживелиците, теглилата и мъчилата, че сега била изоставена, понеже била стара, заслабяла и т. н. С много заобикалки се допитва аз не ще ли се женя, имам ли си симпатия и ред други въпроси. Тая госпожица се казва Надежда Иванова, ул, „Радецки" № 140. Казанлък, учителка.

Чак глава ме заболя от прекалената й упоритост да повтаря, че страдала, че да се ожени ли за един сега, който й предлагал. Но той пиел и пушел, че дали ще си уйдиса с него и ред други. Едва към 5 ч се завърнах, едва се разделихме. Пишман станах, че й говорих толкова работи. Дано поне й остане в главата.

7.VI.1934 год., четвъртък

Ходжата си отиде пак тая заран. Аз цял ден приготвях гл. отчет. Душата ми се стяга, а работата бавно върви. Голяма горещина.

8.VI.1934 год., петък, К.-Кафтан

При първото заспиване, още с пренасянето ми в другия мир, с първата дрямка снощи сънувах, и то за миг, че от дясната страна, от горната челюст, зад кучешкия зъб, при ядене ми се извади един зъб и то зъб с голям корен, здрав, но така стана, че аз, без да искам, при дъвченето, понеже бързам, го залостих, като че ли в нещо много лепкаво, което го разклати и аз бръкнах в устата си, още пълна с несдъвкания залък, и извадих зъба. Кога го извадих, не от болка, а от съжаление и мъка се закахърих, че още един зъб отиде и че и устата ми губи физиономията си и със загубването на зъбите, то човек си губи и здравето и в мига на ужаса се събудих.

Тая заран е ясно, топло и тихо време. Аз бързам с приключването, та да мога да си замина.

9.VI.1934 год., събота

Цял ден приготовлявах касиерските книги и своя багаж. Вечерта до 11 ч, след като пазарих две магарета, за да ми занесат багажа до гара Кърджали. До 1 1/2 ч спах и разбудих моите кираджии. И в 2 1/2 ч потеглихме. Дъжд бе валял, затова имаше кал и трудно се пътуваше. В 6 и 35 влакът потегли. В 6 вечерта бях в София.

28.VI.1934 год., четвъртък

Сън. Сънувам, че пътувам някъде за учителско място. Оставам да нощувам в село Цар-Асен, Поповско, у жителя Продан Каруцаря, на когото аз съм работил бъчаварлък*. Лежах да спя на открито, вън на двора. Като станах сутринта, виждам, че ми няма панталоните и палтото. Нощес неизвестно кой ги е откраднал. Аз съм по риза и по бели гащи. Дойде ми на ума, че в раницата си нося вехтите гащи, бричовете. Извадих ги и ги обух. Колената им скъсани, така че коленете се белеят. Аз се чудех що да направя и за палто. Заприказвам Проданца, около която имаше много насъбрали се жени, дали не знае кой ги е откраднал и дали не ще се намерят из градината, я. Тя ми отговори да отида да питам бай Продана. Заприказвах я нещо за учението, за братството, но тя ми даде да разбера, че това никак не я интересува и ме прати при Продана и аз се събудих.

*

Тая сутрин след закуска отидох в Софийската областна училищна инспекция. Запитах новия областен училищен инспектор дали ще поправят грешки на своите предшественици. Той ми каза утвърдително. След като ми зададе въпроса дали не съм комунист и като му казах, че съвсем не, тогава ме запита да му кажа дали нямам вътрешни някакви убеждения. Отрекох, че съм Дъновист, но признах, че съм вътрешен скритом такъв. Отговори ми, че „Няма за тебе място за учителствуване". Но все пак ми каза да подам заявление.

*вургасна - която създава врява, олелия. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

* бъчаварлък - правене на бъчви. (Бел. М. И.)

20.VI.1934 год.

Сън. Сънувах, че се намирам пред Учителя. Със строг и сърдит тон Той ме предупреди, че ако не се поправя, да изправя живота си, то изгнание ме очаква и големи лишения в чужди държави,

21.VII.1934 год., събота

С Атанас Николов отпътувахме за град Оряхово, за да посетим есперантския конгрес. От гара Червен бряг потеглихме по теснолинейката. Събрахме се и други есперантисти, есперантистки. Вся се едно оживление и веселост. Запознанство с разните лица.

В Оряхово ни срещнаха на гарата есперантисти и със знамената ни посрещнаха и приветствуваха. Отведоха ни в есперантския клуб и оттам разквартируваха в разни места, а ние отидохме у Михаил Краев.

22.VII.1934 год., неделя

Станахме рано за наряд. Михаил ни отведе на своето място „Изгрев", То е хубаво място над Дунава, откъдето се открива хубава гледка над гладките дунавски води и румънския бряг, обраснал с върби, над който далеч на изток от румънска земя изгря Слънцето с величествена тържественост и блясък. Много приятна утрина. След наряда прочетохме от XII серия беседата „Даде плод". За пръв път с такава тържественост, красота и бодрост на духа четохме тая хубава и поучителна беседа.

Отидохме си в града и в 9 ч бяхме на откриване конгреса. Откри се от военната музика с „Шуми Марица" и „Espera". След поздравленията всички на парахода заминахме на остров Есперанто. Там обядвахме и правихме бани. Направихме няколко снимки. Весело бе там и хубаво. Чисто белият нагорещен пясък, тихото горещо време и хубавата гледка на Дунава с обрасналите му брегове с върби и хилядите хора, дошли на остров Esperanto, голям около 800 декара. Вечерта в 6 ч започна качването на парахода и къде 8 ч бяхме вече в Оряхово.

23.VII.1934 год., понеделник

На Изгрева дойде и Кадиев и от Бяла Слатина Борислав... Четохме беседата „Лазаре, излез из гроба." В конгреса имаше отчети и избиране ново настоятелство и решения за бъдещата дейност. Идната година ще се състои конгресът във Варна.

24.VII1934 год., вторник

Пеша отидохме до остров Esperanto и с лодка ни прехвърлиха на острова. Весело бе пътуването тоя ден, с песни, цигулка, флейта. Пътят върви покрай Дунава посред хубави алеи от върби и други дървета. Правихме пак две снимки на плажа. Запознах се с Бай Георгиевата осиновена дъщеря, родом от Тетевен, на име ... Георгиева, Станева по първия си баща, Тетевенец. Късно, къде 9 ч, стигнахме в Оряхово.

25 VII.1934 год., сряда

Изпратихме Атанас на гарата и аз ангажирах билет за София с автомобила за 162 лева. В 8 ч потеглихме и през селата Буковци, Гложене, Бутово, Крива бара, Хайредин, Лехчево, Фердинанд и Берковица. В Берковица се срещнах с Милчо и Угърчинска.

През Петрохан вечерта в 8 ч спряхме при Лъвовия мост в София.

26.VII.1934 год., четвъртък

През деня си почивах от умората. Четохме с Еленка една лекция от 13 юний.

Следобед приготвих бани за фотографията, за да проявя стъклата, правени в Оряхово на есперантския конгрес. До обед четохме с Еленка беседата „Даде плод", а вечерта проявявах стъклата.

28.VII.1934 год., събота

Отпътувах за с. Равна, Годечко. Стигнах в село къде 10 ч. Пренощувах у Антови.

Сън. Сънувах много, обаче сънувах, че се оглеждам в огледало. Гледам и недоумявам. Шията ми надебеляла. Имам нещо като гуша. Така, от гърдите ми нагоре шията много дебела и наседнала гъста, черна, съсирена кръв. Не ме болеше, обаче ме грозеше и се чудех как ще премахна тая кръв.

29.VII.1934 год., неделя

След като излязох, из Равна се разтичаха деца, стари и млади, жени, момичета, всички се разтичаха и с радост ме поздравяваха и питаха за Еленка, що не е дошла. Много съжаляваха, че ни уволнили и питат що да правят, за да ни върнат.

Така в приказки и разходки мина целият ден.

Вечерях и преспах тая вечер у Андрея Георгиев.

30.VII.1934 год., понеделник

Потеглих към 7 1/2 ч. Ходих у Манови. На обед в 1 ч бях на Изгрева. Следобед копирах картички от Есперантския конгрес. В 8 ч ходих у Кръстанов, за да му дам снимки.

31.VII.1934 год.

Събудих се рано. Станах. Утринната първа мисъл ми бе: „Повече духовното трябва да имам!"

След гимнастическите упражнения разговарях с Еленка по ходенето ми в Равна. После попълних декларацията със семейното и материалното ми положение и дадох писмото Наталия да го изпрати. Владо от Мърчаево дойде за малко до Еленкината барака и ми каза, че ако получи пари, ще отпътува и той утре с Учителя на Витоша.

Много от братята и сестрите се канят да отиват за „Яворовия присой" на Витоша.

Чувствувам меланхолия и тъга по това, че не съм в близки отношения с Еленка и че тя отстава от мен и дружи вече с други братя.

Връщането на Пеню Ганев на учителска длъжност

отново в с. Равна на 12.1Х.1934 год.

(документи)

1.

Софийска

Областна УЧИЛ. Инспекция

№ 12849

12.IX.1934 г.

гр. София

До Господина Пеньо Ганев,

жител на гр, София -

(копие: г. Главния учител в с. Равна, Годечко,

г. Пунктовия учител в с, Годеч и г. Драгоманския окол. Учил. Инспектор)

Съобщава Ви се, Господине, че със зап. № 142, § 5, от 10.1Х. т. г. на инспекцията, Вие се възстановявате в длъжност учител при първоначалното училище в с. Равна, Годечко, считано от 15.1Х. т. год., понеже сте неправилно уволнени.

Обл. учил. инспектор: (подпис)

Секретар: (подпис)

(печат)

2. Препис

Акт

за встъпване в длъжност

Днес, петнадесетий септемврий 1934 година, в с. Равна, Годечка околия, се състави настоящият акт в два екземпляра в уверение на това, че учителят Пеню Ганев се назначава за такъв в първоначалното училище в с. Равна, Годечка околия, въз основа на заповедта на Софийската областна училищна инспекция под № 142, § 5 от 10.1Х. тази година.

Пеню Ганев встъпи в длъжност, без да е прекъсвал службата си.

за Гл. учител: Милуш Рангелов

Встъпил в длъжност: п. Пеню Ганев

Присъствували: п. Н. Цветков

п. Георги Соколов

Вярно!

Гл. учител: (подпис на Пеню Ганев)

(печат: Първоначално училище „Софроний - с. Равна)

3.

Вх. № 130

28.Х.1934

Драгомански

окол.учил. инспектор

№ 311

26.Х.1934 г.

София

До Господина Пеньо Ганев

учител с. Равна, Годечка околия

(копие: г. Директора на...

главния учител в...

и Пунктовия учител в Годеч и

г. Соф. обл. учил. инспектор

Съобщава Ви се, че със зап. № 165, § 31, от 10.Х. т. год. на г. Софийския обл. учил. инспектор Вие се назначавате за директор (главен учител) на първоначалното училище в с. Равна, околия Годечка, считано от деня на получаване настоящето.

Окол. учил. инспектор: (подпис)

(печат)

3.

Софийска (гербова марка на стойност 5 лв)

Обл. Учил. Инспекция

№ 2748

27.III.1935

гр. София

Удостоверение

Софийската областна училищна инспекция удостоверява, че ПЕНЮ ГАНЕВ, редовен първоначален учител в с. Равна, Годечко, е учителствувал, както следва: През 1929/930 уч. година в с, Губеш, Годечко; през 1930/931, 1931/932 и 1932/933 уч. година - в с. Равна, Годечко, където учителствува и през настоящата учебна година.

През време на това си учителствуване, той не е уволняван по чл. 70, нито е наказван по чл. 74, букви „г", „д", „е", „ж" и „з" от Закона за народното просвещение.

Настоящето му се дава да му послужи за явяване на конкурсен изпит.

Обл. училищен инспектор: (подпис)

за Секретар: (подпис: Ст. Петрова) (печат)

***

24.IX.1934 год., понеделник, с. Равна

На 14.1Х.1934 год. дойдох в Годеч, а на 15 си дойдох наново възвърнат на длъжност учител в с. Равна, Тая седмица ремонтирахме училището. Вчера ходих в Губеш. Вземах си 7 150 кгр. кашкавал по 32 лв. кгр. и ще си взема и 10 кгр, сирене.

Сън. Сънувах, че съм ученик и ми предстои да ме изпитват по история. Уж че по история не съм изпитван скоро и че могат да ме изпитат, но аз не съм чел, та си мисля, че трябва да се подготвя, че време нямам.

Втори сън. Сънувах, че сегашният помощник-училищен инспектор г-н Петър Андреев ще ме ревизира по история и аз си викам, че материята знам, кой знае дали той ще хареса методата.

После сънувах, че съм нещо в град Видин ли, или пък ми предстоеше и посрещнах някоя си, която е [от] гр. Видин.

*

Следобед отидох в Годеч. Говорих на околийския за Еленка. Имахме заседание на учелещните настоятелства. После отидох при Манов и си дойдох късно. Вечерях у Младенови. Дойде и Андрея Георгиев, Бай Илко и приказвахме до 10 ч. Днеска валя малко дъжд, още има мъгли и е влажно. Има хора, които още вършеят. Тая вечер получих писмо от Еленка, от 21 т. г., и й написах сега едно до „Гургулят" 18.

25.IХ.1934 год.

Тая сутрин се събудих рано и станах. Запречиствах и заредих, защото очаквах да пристигне инспекторът от Годеч, за да види училището и селото. До обед звъних и полагах усилия, за да събера деца, но дойдоха 5 ^ 6 деца и в 11 ч ги разпуснах. Към 2 ч обядвахме с Коста Цветков, който ремонтира училището. Нещо ми тежко, мъчно. Легнах да спя, обаче на 3 пъти ме разбуждаха Младен, Зара, Никола Цветков и ето, с Никола Цветков, гледам Еленка пристига. Много се зарадвах, че дошла. Тя отиде у бай Георгьови за преобличане и дойде в училището. Тя ми каза, че инспекторът й обещал да увеличи персонала, ако представи повече деца. Тя обядва малко и потеглихме из селото. До късно проверявахме кръщелните свидетелства, обаче всички, родени през 1928 година, са родени след 15 април, а нито едно - до 15 март, както се изисква по закона сега. Намерихме незаписано детето на Станимир Истатков - Трендафила и на Илия

Раденков дете, което е в Годеч, но тук ще учи. За утре ще помолим за две деца да останат да повтарят.

Вечеряхме у Костадин Антов и към 9 ч си излязохме. Еленка заведох да пренощувау бай Илкови.

26.IХ.1934 год., Сряда

Станах в 4 и 40. В 5 ч започнах да чета „ Четирите кръга" - лекция от общия окултен клас, година VI. Тъкмо дочетох и свърших гимнастическите упражнения, дойде и Еленка. До 2 ч стоях тук в разговор с Еленка. Отидох в Годеч. Разговарях с колеги относно образуването на учителско дружество. Угърчинска дойде с мене в Равна, за да види Еленка. Стояхме до 2 ч след полунощ в песни и разговори.

27.IX.1934 год., четвъртък, Кръстовден

Сън. Сънувах, че Еленка ми прекроява юрганя. Направила го по-голям, по-широк и го ошарила с много бродерии, шарки и станал много естетичен. Тя го разгъва и ми го показва да видя как го работи. Бели конци по него, още неизнищени, го покриват целия. Като че ли се прекрояваше, за да може да завива двама души.

Вчера и днес набавих кръщелните свидетелства на Трендафилка Станимирова Истаткова и на Борис Илиев Раденков, чрез Божил Петров. Тая сутрин, при донасянето кръщелното свидетелство от Божил Петров, ми поиска 500 лева, за да може да си покрие къщата. Обещах, че ще му услужа. Следобед отидох в Негулова махала в Годеч, за да подиря още две деца, за да дойдат в Равна. Обещаха ми. Възварихме един чайник вода у Илия Тошев, напих се и си дойдох да нощувам.

28.1Х.1934 год., петък, с. Равна

Още от сутринта очаквахме да се завърне Младен от Годеч, за да видим дали ще пуснат децата си да дойдат - дъщерята на Милуш Рангелов и на Костадин Антов сестрата да изпрати детето си в Равна. Младен се върна и съобщи, че тия хора се отказват да си изпратят децата в Равна. Изпратих Младена в Губеш с магарето на Атанас Димитров да ми донесе една тенекия газ и 10 кгр, сирене. Всичко досега си набавих от Губеш:

кашкавал 7,150 кгр. по 32 лв. 229 лв.

10 кгр. сирене 20 200 лв.

1 тенекия газ 160 лв.

Всичко да дължа 589 лв.

До вечерта лък вниманието ми се обърна към децата на Александър Берковчаница в Годеч, да ги повърне в.Равна, за да се увеличи персоналът и се върне Еленка. Еленка спа у Илия Тошев.

29.1Х.1934 год., събота

Станах рано и си направих наряда. Ето, при изгрев слънце зачука на вратата ми Еленка, готова за път за Драгоман, София. Разменихме с нея няколко хубави мисли върху Библията и Св. Писание изобщо и тя стана за път. Изпратих я до под селото. Като реших следобед да отида в Годеч до Ал. Гаганица.

Деца още не идат в училището, защото сега пък возят царевица. Към 1 ч потеглих за Годеч. Оставих на Цеко бележка, че от утре ще отида за Драгоман. Но събранието на учителите се отлага по случай посещението на сръбския крал Александър.

В Годеч разговарях с Гаганица, той ми каза, че нему се иска да прати децата си в Годеч, защото няма кой да ги гледа. Говорихме с Манов, за читалищни деятели. Аз вземах, т. е. ангажирах се да говоря на темата: „Трудът, мост на напредъка". Колегата от Туден ми каза, че вчера, петък, той (Тошев), заедно с Годечкия кмет Кир Шумонов са говорили нещо по мой адрес, но не ми каза в що се е състоял сюжетът на говоренето за мене. Дойдох си късно от Годеч.

Свирих, пях и си легнах в 10 ч.

30.IХ.1934 год.

Сън. Сънувам къде 4 1/2 ч сутринта следния сън: Намирам се на една поляна. Около мене се намира някой, мисля, че наш Иван и Иванца. Аз съм бъчвар. Ето, както работех, усетих, че краката ме щипе нещо. Кога погледнах, на левия си крак на ходилото кръв от ухапване на стонога, ето, видях и един скорпион, но скорпионът не ще да ме е ухапал. Кракът ми е много наранен от ухапването на тия стоноши и аз се изплаших. Ето, като бягах, ето и една черна змия, която е съвсем черна и интересна. Щом ме видя, тя удари да бяга, но нашата Слава каза, че тя струвала много, тая черна змия, и че била на късмет, а не за нещастие. Събудих се със силното впечатление, че кракът ми е кървав от отровната стоноша (къркъскъ).

Свърших си наряда и четох вестниците по случай гостуването на Крал Александър -сръбския крал, и към 9 ч ми се доспа. Спах до 12 ч. Събуди ме туденски гроздар. Купих си 5 кгр. грозде по 5 лв. Направих списък на записаните ученици до 1.Х. т. г., всички на брой 48, и утре ще го изпратя.

1.Х.1934 год., понеделник

Хубаво, топло време. Небето ясно. Никакъв вятър. Хората возят царевиците. В училище ми дойдоха едва половината от децата. За първи път влязох при първо отделение в българско училище. Децата се свеняха и срамяха, но със смехове и въпросчета, те се освободиха и започнаха да говорят.

Сън. Сънувах, че Петър Йорданов, без хабер, без да зная кой ми чука на вратата, започнал бях да се преобличам, тъкмо съм си събул горните панталони и то съм извадил десния крачол, ето, потропа се на вратата. Аз, не знаейки кой е, стреснат се затекох зад дремала и се мъча набързо да обуя крачола, но си подаде главата и после влезе Петър Йорданов, на Митовчето на Йордана.

После сънувах и друга картина - че около ми бяха някои непознати момичета, които докачливо ми задаваха някои въпроси, а аз шеговито им отговарях. Те ме предизвикваха настойчиво с всевъзможни закачки, но аз външно не им дадох вид, че се съгласявам на щенията им.

Тази сутрин изпратих писмо до Марин Захариев - първи пунктов учител в Кърджали, с което го запитвам защо ми се губят 205 лева от заплатата ми.

Изпратих писмото, с което искам увеличение на учителския персонал.

Сън. На присъмване сънувах, че Еленка я възвръщат учителка в с. Равна. Радостна тя иде, радвам се и аз, че тя се възвръща в селото, че няма да имам толкова грижи с четири отделения и че ще има с кого да обменям мисли и пр.

3.Х.1934 год., сряда

Сън. Сънувах, че се намираме на екскурзия в планината. Бяхме много братя и сестри. Присъствуваха и от малките деца на много от братята и сестрите. Погледнах, ето носят на носилка кака Гина Гумнерова. Тя от студа тук, във високата планина, започнала да се смразява и дошла в несвяст даже. Щом я сложиха на земята, Учителят веднага се приближи и започна да я опипва. След това той започна силно да разтрива лицето й, да размърдва челюстите. Той легна върху нея така, че неговата снага да се съвпада с нейната и приближи устата си към нейните устни и започна да й духа в устата. Отмести се и силно започна да я трие по гръдния кош и да й прави изкуствено дишане и ето, тя се съживи. Учителят заповяда на присъствуващите да я облекат и да я раздвижват.

Ето, носеха на носило децата на Милчо от Петрич (град Петрич) - Блага и другата й сестричка, също и те се смразили от големия студ. Веднага Учителят се наведе над тях и разкри гърдите им и започна със силни движения да ги трие по гръдния кош и с другата ръка им бута особено устата и ето, и тия две момиченца оживяха и се спасиха от смъртта. За забелязване бе, че мен не ми бе студено и аз се чудех на кака Гина, че уж тя небрежила и не се движила и се изоставила да замръзне.

*

Събудих се. Часът 4, Буден лежах в леглото до 5 ч. Станах и дочетох резюмето „ Четирите кръг" от VI година на общия клас.

Много хубаво, ясно и топло време. Тишина, топло и свежо. Нещо природата те предразполага към музика, към нещо хубаво.

Гласях се за Годеч. В 12 ч потеглих. Вземах си 62 кгр. картофи по 1,50 лв. Вземах и домати и пипер за 22 лв. Изкара ги Крум Джотев. Отидох при Манов, абонирах се за едно педагогическо списание за 50 лв. После отидох при Н. Угърчинска и пяхме разни песни до мръкване. Излязох. Срещнах се с Генов. Вземах 50 тетрадки и си потеглих за Равна, но вече е на стъмяване. Нещо като че ли ме плаши и не съм спокоен, защото изпратих сведения да искам увеличение, когато нямахме достатъчно ученици. Може би не би трябвало да туря двете Игинаткини, защото може би ще ме държат отговорен.

Фейзула Мюмюнов се казва ходжата в К. Кафтан, чието име го бях забравил.

4.Х.1934 год., четвъртък

Сън. Сънувах, че посещавам уж нашата къща. Вътрешността на къщата е добре наредена, мобилирана, изобщо - приветлива, обаче кога се изкачих на покрива, ето той бе с изгнила слама, върху която бяха наредени стари, от циганските, керемиди но и те така разбутани, размърдани, изпотрошени, че аз даже се чудя как във валежите не е прокапвало вътре и не са се повредили белите стени на стаите и вещите, които се намират в нея. Има едно кьоше даже съвсем без керемиди, изобщо покривът разрушен, но още не прокапал, защото сламата още е задържала водата.

Когато влязох вътре в стаята, ето тя е била до съседство с друга някоя. Влязох в чуждата, уж я знаех насън на кого бе тя. Беше нощ. Не зная как да осветя стаята. Ето нещо като електрическа лампа, но не е електрическа лампа, а нещо новоизнамерено, което съвсем по някакъв особен начин, без кабел и електричество, при завъртването на едно копче, светва и свети някак по особен начин. Аз разглеждах това особено светило и се чудех, а имаше и мои другари, които се чудехме на техниката и постиженията й.

5.Х.1934 год., петък

Не помня добре съня си, но е отначало в паметта ми, какво че уж нямало да възвърнат Еленка в Равна.

Много хубаво време с ясно лазурно небе. Прозрачна утринна гледка с последна четвърт фаза на Луната. Следобед отидох в Годеч на заседание по хигиеничния комитет.

Върнах се на мръкване.

Особени състояния минават през съзнанието ми и ме стягат. Едно като че ли напрегнато положение, стеснително. Нещо се плаша.

6.Х.1934 год., събота

Сън. Сънувах, че пътувам с компания и то вървях през едни дворове; провирахме се през плетища, тесни врати и най-после стигнахме на един край, откъдето се вижда нашият ясак във Водица. Кога се загледах, ето, в него орат наш Иван, батьо Боби и Иван Иванов. Аз бързах и не можех да си отида до селото, обаче си казах: и тъй, и тъй съм успял да дойда дотук, що да не отида да видя братята си. И отидох в ясака, дето орат. Видях, ето Иван Иванов целия парализиран, изтощен, следствие тая болест, която той има. Говорих с наш Ивана за нивите, понеже той досега ги работи и не дава на батя, а също и моя наем не плаща, затова му казах вече да не оре и засява моите ниви, защото ще ги дам на батя Бобя. Той се разсърди.

После сънувах, че пътувам през една голяма гора, такава, каквато аз знаех, кога бях малък, изпод Белия Бряг. Ще нощуваме братя, сестри в гората. Аз искам да събирам дърва за огрев.

Ето, влязохме в една колиба, заваряме в нея много турци от Крепча. Говорих с Мехмедя Ариор, а най-вече с Бейрула X. Юмеров и Емин Молла Алипиев. Те ме здрависваха и наново каниха да им стана учител.

*

Времето днес е променчиво. Попръсква дъжд.

7.Х.1934 год., неделя

Сънувах, че сме с братството в една планина на екскурзия. Предстои ни да се изкачваме нагоре. Останахме да нощуваме на една поляна. Обаче оказа се, че тая поляна е била цял змиярник. Много змии имало, та трябваше да дежуря да не би някоя да уплаши някого. Заспал съм тамо, на тая полянка, малко, обаче кога се събудих, гледам, че под мене е цял мочур просто във вода, толкова влажно място, но аз съм си подложил, та не съм усетил влагата.

Друг сън: Сънувам, че съм във Водица, но при по-друга обстановка. Влизам в една военна работилница, дето приготовляват сладки неща, разни сладкиши. Видях даже много неща, приготвени за сладкарниците, но аз наблюдавах в момента, че не сладки неща се работят, а всички режеха в особени машини месо. И то така изцапани бяха самите работници, че и главите им покрити с парчета от кюфте. Отдалечих се от тая работилница. Ето, в една стая жена работничка и едно момиче при нея, един ученик. Дойде един офицер и ласкаво завързаха разговор. Офицерът изглежда лишен от жена си, която не е в тоя гарнизон във Водица, се обясни в любов на тая госпожа. Той я взема като дете, прегърна я и я зацелува и й заговори, че я много обича. После завързаха разговор с мене. Аз им обясних, че живея наблизо, тук, през 3 къщи. Потеглихме да си вървим, обаче аз бях си забравил каскетя.

*

Събудих се - 2 ч след полунощ. Вече сън не ме хвана и аз станах в 4 ч. Заприготвях се за Драгоман. Далеч на запад светка за дъжд, даже изтежко се чува тътнеж на гръмотевица.

В 6 и 10 потеглих. В 9 1/2 стигнах в Драгоман. Пътувах и още под Равна заваля, обаче слабо, из мъгла. Аз бях със спортните дрехи и обуща, платнище, раница, апарата. Горе в Чепина над Летница пътувах в гъста мъгла, затова горе вече на билото бях сбъркал пътя, но ме оправиха овчари.

На събранието присъствуваха около 160 души. В управата на новооснованото дружество влязоха Павел Попов, Васил Коралеев, Нестор Мишев, Стоян Михалков и в Контролния съвет - аз и Тодор Йонов. Борис Манов в тия избори пропадна, защото го изиграха някои, а минаха на другата страна - противната.

На гарата инспекторът Петър Андреев ми обеща, че ще увеличи персонала в Равна.

Понеже Манов отива в Сливница, за да изтегли сумата 20 000 лева за Годечкото читалище, затова от Лопушна до Годеч Н. Угърчинска нямаше с кого да си отиде и аз минах с тях, въпреки че не ми беше път. Минахме през Голямо Маливо, Мало Ровяновци, Мало Маливо и през монастиря „Св. Никола", където ядохме царевица варена, и стигнахме в 8 ч в Шума. Никитови ни поканиха да нощуваме и ние останахме, защото за мене бе трудно да пътувам до Годеч, че после до Равна в тоя мрак нощен.

Свирихме с грамофона, пяхме с Угърчинска и си легнахме да спим,

8.Х.1934 год., понеделник

Станахме в 6 без 10. Приготвихме се и след изядането на по една филия, намазана с мед, хляб, се сбогувахме и потеглихме. В Равна бях в 8 1/2.

Тия дни все ми е мисълта за Еленка, дано може да се възвърне и си дойде и тя. Нищо не ми е радостно. Искам да съм весел, но не мога. Обучението става много трудно на четирите отделения. И при това, без свой човек - стои между хора, но е като в пустиня.

9.Х.1934 год., вторник

Станах на присъмване. Написах на сестрата Неда една картичка и на Еленка затворено писмо и ги изпратих по Младен в Годеч. Младен ми донесе 27 кгр. мед по 26 лева от Арсо Соколов. Дадох на бай Георгеви една чиния и у Младенови вечеряхме качамак и мед.

Времето облачно с много студен вятър.

10.Х.1934 год., сряда

Събудих се на присъмване. След силни астрални напрежения, станах. Сън. Сънувах, че съм някъде отишел на екскурзия. Оставам да нощувам в една срутена изоставена къща. Отидох да събирам дърва, за да накладем огън. Кога се завърнах, потърсих да видя дали на огнището има огън, понеже и преди нас някои са клали огън и тъкмо си отишли. Тъкмо разравям, и виждам, че има още ситни въгленчета и започнах да ги духам. Ето, влиза Цеко Симов, който се оказа, че и той

ще нощува заедно с мен тук. Завързаха се разговори и се събудих.

*

Прочетох окултната лекция от Общия клас от III томче на VI година - „Опити". Меланхолия и безпричинна тъга ме е обзела. Къде се крие причината, точен отчет сам не мога да си дам. Дали, че съм разделен от човека, когото обичам? Струва ми се, че не е тук съществената причина, защото ако бе тая, то миналата година по това време бях с нея, но пак имаше причини, които ме довеждаха до положения, щото да пожелавах да дезертирам, но все пак една от причините на това ми състояние е, че съм сам и няма с кого да споделя грижи и неволи. Обаче причината на тия състояния е духовна, идейна, космична. Аз като че ли съм дошъл до безидейност, като че отдавна чертаните ми и мечтани идеали останаха непостижими, или да кажа, по човешки засега непостижими, защото не можах да си създам среда, условия, за да живея с тях. Това е, че аз обичам музиката, а условия не можах да си създам, в среда не попаднах, където да мога да се развивам. А изкуствата си искат среда и условия. Вътрешните условия аз ги притежавам, те са любов към музиката, към знанието, а външните са материални условия, приятели и приятелки със същите стремежи, с които да вървим задружно. Нужно ми е да бъда учител в София, където, заедно с изкарването на прехраната си, да мога да вземам уроци по цигулка и пеене. Хората на изкуството, непокварените характери, са най-добрите условия, където човек би се почувствувал в атмосфера своя, братска, среда, в която да лъха духът на любовта и взаимопомощта. Сега се чувствувам чужд между народа, които, загрижени само в материалните си нужди, никога и не подозират, че аз ги обичам, че мога да им бъда полезен в много отношения. Те, горки, и на ум не им дохожда това, че човек има нужда и от храна за ума, сърцето, душата и духа. Още повече ме измъчва положението, кога се смея, събера за известно време, за няколко минути с колеги и колежки, или някой друг интелигентен човек. Всевъзможни автомати, които механически изпълняват поверената им длъжност, но дух на човещина като че ли нямат. Не, те имат, но аз допирна точка не мога да намеря, където да влезем във връзка. Колко човек е близко с известни хора и все пак далеч отстоим едни от други, толкова далеко, че нито се виждаме, нито чуваме, а това, което е пред очите ни, са маски, декори, зад които стои самата действителност, истинският човек със своите качества.

В този свят от мисли и чувства се въртя като сомнамбул. Душата и духът ми са като под някое огромно налягане. Чувствувам се като че ли въздухът ми не е чист, като че въздухът ми не достига. Прозорецът отворен, излязох даже вънка и с пълни гърди поемах и изпущах чистия и пресен въздух, пречистен от ситния тих дъждец, който от вчера от време на време вали, обаче все се чувствувам като че ли съм без въздух в задушена стая.

Останах тук, не отидох на пазар в Годеч, за да прочета нещо по обучението в I отделение. Не ми се чете. Искам да се моля. И тук, потопен в живота на Учителя и Неговото Слово, спомних си Негови мисли, като казва: Който иска да се освободи от лошите мисли, нека си тури за задача да проучава Библията, изобщо Светото писание. Аз знам, че Словото Божие е, което дава живот, свобода, простор и храна за душата и духа. Молих се. Вземах Библията и наслука отворих - ето 9 глава от Евангелието на Лука. Прочетох я много бавно, с дълги паузи на размисъл върху съществените пасажи. Ясно се очертават двата свята - светът на обикновения живот, на обикновените хора, и животът на Христа, на великите, будните хора, че низшите, долните отиват при висшите, при Христа, при Божиите хора, да почерпят поука, сила и храна, за да могат да живеят и да се направляват в живота. Сам Христос дава власт на учениците Си да лекуват и да изгонват бесове. Разпраща ги на работа. Дохождат при Него да се лекуват и си кажат грижите и неволите. Сам Христос е отивал на пусти, уединени места за разговор със Своите ученици и в молитва към Бога. Отива на молитва и се преобразява. И в това, че Той иде по предопределение, щом се изпълват дните, когато ще е трябвало да бъде разпнат, Той се отправя за към Ерусалим. В Саморийското село не Го приели, а Яков и Йоан поискали да погубят селото, задето хората не приели тия гости. Но Христос казва: „Вие не знаете на кой дух сте." Един поискал да Го следва, но Христос му казва: „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва," На други казва: „Лисиците легла имат, птиците небесни -гнезда, а Син Человечески няма глава де да подслони." Друг искал да Го следва, но казал: „Позволи ми да отида да се опростя с домашните си", а Той му казва: „Който е турил ръката си на ралото и гледа назад, той не е способен за Царството Божие," Трети казва: „Учителю, ще дойда след Тебе, но дозволи ми първо да отида да погреба баща си", а Христос му отговаря: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти ела и ме следвай."

11.Х.1934 год.

Събудих се на съмване. Станах. Пак ми едно меланхолично настроение. Облачно, мъгливо е вън и студено е вече. Следобед ми донесоха вестник „Зора", в който четох, какво че на 9-й Х.1934 год., във вторник, в 6 и 10 часа следобед в Южна Франция, в Марсилия, застреляли сръбския крал Александър, който отиде сега във Франция по уреждане политически въпроси. Застрелян е бил от някой си от Загреб, и самиятубиец е бил застрелян от човек, който е избягал в тълпата. Ние, българите, очаквахме с голямо внимание да се стопят ледените планини между България и Сърбия и двата славянски народи да си подадат ръка братски и заработят за своето материално и културно повдигане, още повече, че на славянството сега предстои велико и светло бъдеще на тая цивилизация. Дохождането на крал Александър в България бе първият топъл вятър, който започна да смекчава сухия и пагубен студ и започнаха и двете страни да говорят за побратимяване. Но орисия кралска! Ето, що човек си е предполагал, не станало, а що е било предопределено.

Законът за причините и последствията работи. С дохождането си в България над всичката любов и красота в приемането, най-после за удоволствие се убиха 4 елена от крал Александра. Жал ми бе, кога прочетох за тия невинни животни, кога той ги избил, и кралицата наранила един, който е избягал. Що бяха виновни тия създания, та някои си за удоволствие да ги избиват, а ето сега отде накъде да се случи, че заговорници сега да осъществят пъкленото си дело?! - Съдба, която действува по-справедливо, отколкото човек може да си представи и помисли.

Докато прочета тоя вестник, като че щях да се пукна от задух и от като че ли нямане на въздух. Мъка ми бе за нещо, безпричинено тъгуване ме налегнало. Излязох на улицата. Отидох у дядо Венчо Стоичков, вечерях и си дойдох, след като почаках слугата Младен да донесе пощата от Годеч, но го нема.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

12.Х.1934 год., петък

Сън. Сънувах, че тукашният ни околийски инспектор е успял да събере всички данни за учители левичари - комунисти, и че скоро ще последва уволнение на тия учители.

Друг сън. Сънувах, че съм отишъл в София у г-н Яков Янков. Тамо се срещнахме с Еленка. Голяма бе радостта при нашата среща. Говорихме си много интимно и радостни трябваше да отидем горе на Изгрева, защото аз съм имал да вземам нещо оттам, и че ще трябва да отпътувам, понеже съм си отишъл в съботен ден. Еленка бе извънредно внимателна и любвеобилна, симпатична и внимателна спрямо мен. Двама бяхме у Янкови, кой знай те къде са били отпътували.

Друг сън. Намирам се в някаква гора. Сякал съм дърва. Отивам някъде на друго място покрай гората, близо до едно село. Местност непозната, но имало тук горска стража много строга, та, боейки се да не ми конфискуват брадвата, аз я скрих под шумата, обаче скрил съм и бастоня си. Когато се явих на поляната, ето тук се срещнах с мой близък другар, но не помня добре кой бе. Разговаряхме се за дрехи някакви, че аз трябваше да изпера някои мои долни дрехи, че ми предстои пътуване за местоучителствуване далече. Минаха каруца с познати, симпатична компания, състояща се от млади момичета, весели и засмени; имаше и мъже между тях.

От тая сутрин, още след умиването ми за сутрин, усетих, че ми играе лявото око, горната част на очната ябълка заедно с горнята клепка.

Вечерях у Станчо Раденков и говорихме със Станчо и Милуш Рангелов.

13.Х.1934 год., събота

Станах от сън в 5 и 10. Сън. На присъмване сънувах, че съм някъде си в непознато място, като че ли във Водица, в местността Карамфиликя, но при съвсем друга обстановка. Аз с други някои стоя на една височина откъм източната страна като на канара, а долу гледаме, че на мястото ни има къща и в къщата влиза някой си и вкарва в нея кози.

След като си свършихме работата в тая местност, слязохме в тая къща. Забравих защо, аз се

бях покачил горе на тавана на къщата. Долу пък имаше много чужди хора, обаче все .....

се познаваме. Държи някоя си позната, пълна дама, като че ли е уж д-р Давидова, обаче по физиономия е пълна дама с гладко лице, живоподвижна, музикална. Изобщо - приветлива на вид. Държи тя в ръка вестник и до нея - друга голяма компания, млади, стари. На вестника са написани нотите на някаква си песен, обаче не са същински ноти, а особни знаци на нотите с квадратчета, нещо подобно (вж. схемата--

вдясно) и че по тия квадратчета самият композитор си ги наредил и си. разбира нотните стойности; и пее мелодията тая дама, а на мене ми

харесва и аз искам да я запомня, за да я изсвиря на цигулката, защото аз като запомня нещо, лесно го изсвирвам на цигулка. Така, като че ли композиторът на тая мелодия е А. Вапурджиев. Мен ми хареса тая компания.

Картината на съня се промени. Тая група от хора, като че сме на екскурзия. Мен, не знам защо, се бях качил горе на високо, на тавана на тая въпросна къща, но къщата отстрани имаше пристройка, че уж аз бях се качил на сайванта. Не знам как, си бутнах носа и то като го чоплех с пръст и потече силно кръв и започна да капе отвисоко долу на земята. Аз се постарах да я затуля, но ми се изцапаха пръстите. Исках да сляза. Отдолу ми подадоха сълба, но и сълбата една-долните шишове на нея, защото сълбата бе една вехта ритла, бяха счупени и съвсем липсваха. Аз гледах кръвта да не оцапа някого, защото отдолу тая дама държи стълбата и гледа нагоре. Като че ли тая дама бе една еврейка красива. Хванах се здраво за ритлата и за дирека и полека се заспущах, тътрузейки се по дирека. Слязох долу и при държането на стълбата вземаше участие по-малкият ми брат Иван, който бе облякъл моето палто, обаче това палто е скъсано, вехто, чиято грозота и неприветливост аз, носяйки го на меня си, не съм могъл да забележа. Сега, гледайки палтото си облечено на него, аз се отвратих от кирлявостта и скъсаността му, даже и от панталоните му, защото и те били мои. Казах на себе си, че трябва непременно да си купя нов костюм. Особено палтото било продрано и то чак разнищено на гърба откъм лявата страна и кирта съвсем бие на очи, та се възмутих от него, защо съм го носил досега.

*

Докато записвах съня си, лявото око леко пак потрепваше, за да ме уведоми, че това не е друго освен игра, трепкане на лявото ми око, на левия горен мигач, на горната част на мигача, заедно горната половина на ябълката.

Следобед, особено на залез слънце, понеже днес денят бе ясен и тихичък, но не съвсем, обаче слънчев, приятен ден. Четох вестник „Утро".

На смръкване започна да ми играе дясното око. Изкъпах се. Стана ми радостно, весело и пях продължително време. Лягам си в 9 1/2 ч, след като си изпрах дрехите.

14.Х.1934 год., неделя, с. Равна

Снощи, въпреки че се изкъпах, все пак не можах да спя добре тая нощ. Сладко заспах, но се събудих в един часа през нощта. След това наново съм заспал и съм сънувал следните три съня:

Първия: Сънувам, че се намирам в една местност като над Канарата от У към дола на Чучур-дере - Водишко землище. Правят се едни паважи, много, особни. Работниците са каракачани. Те са успели да павират цели лехи и то с хубави плочи фабрични, обаче всички тия плочи още сурови, неизсъхнали, защото те като цигли са сечени и поставени на мястото. Но невиделица се зададоха подплашени коне, тъкмо когато аз разглеждах работата им. Каракачаните се затекоха да върнат конете, обаче не успяха. Конете със силния си бяг затьпкаха и размърдаха много от паважа и се насочиха над канарата надолу към село Водица. Тук почвата била хлъзгава. Имало подхлъзливи подземни пластове и така цели павирани надземни пластове се подхлъзнаха вследствие силното бягане на конете и се образуваха цепнатини в земята и размърдвание на паважа. Конете с устрем отидоха надолу към батя Бобиви - долната махала, към воденицата на Гайдарюв Пеня. В миг надойдоха много жени, но преобладаваха много млади момичета каракачански, които дойдоха да видят в суматохата що стана с конете. И без да се крият от мен, ме заприказваха. Момичетата бяха облечени добре, с всевъзможни пребрадки, обкичени със сребърни пари и пр.

Изпърво те се не криеха, но после дойдоха техни мъже и те се прибраха и започнаха да се крият от мен. Сега между тях съзрях една жена висока, стройна, сговорлива, която говори чисто български и която аз, преди да стане това рушение на конете, видях я в една къща уж наша, но къщата ни е тамо къде къщата на Топалов Ненов Георгя във Водица. Тази жена се яви при мен уж като съседка и ме заприказвай по думите аз я познах, че е тука от шоплука. И тя ми каза, че живели тука, но не ми каза, че е каракачанка. Сега вече в компанията тя последна стои насреща ми и когато всички момичета каракачански се закриха и прибраха, то и тая жена зясмяна си закри лицето и си отиде.

Втори сън: Сънувам, че искам да се подстригвам. Подстригването ще стане тук, в Равна, И то кой да ме подстриже - Свиленка Владимирова. Но Свиленка е слаба, жълта - болна от туберкулоза. До нея стои уж Николца Стануловата, но не е Николца, а Мара - майката на Свиленка, която се помина преди месец. Свиленка започна да ме подстригва, но аз казах: я да ме остриже ей-така, с машината, и заостригах отпред над лявата страна на челото си косата, която е буйна, кестенява, а горе темето ми голо, каквото е сега. Аз казах, че искам нула номер да ме остриже, но нямам нула номер машинка. Свилка припна и донесе тяхната и започна един ред да стриже нагоре и дойде до голата част на темето ми, но се оказа, че машинката не реже, та наполвин реже косите ми, които са редки по темето ми. И понеже аз съм седнал, а Свиленка се приближава и гърдите си трие чак в моите и дъхът на устата й го усещам и ми е неприятен и не искам да е така близо до мене, неприятен ми е. Рекох на себе си: „Ето така се предава туберкулозата" и няма как да й кажа да стои по-далеч от мен, ами се натиска и й дишам нейния издишен въздух. И така, тъкмо машинката стигна до теменната част на главата ми и се чудех защо не реже - и се събудих.

Третият сън, най-последният: Сънувам, че съм в една голяма химическа лаборатория, но нещо като болница с хубави мраморни стълби и богата украса. Сестри милосърди и лекари, облечени в бяло. И аз помагам нещо на един лекар. Но тоя лекар по невнимание с една голяма църкалка, подобна на спринцовката, с която удрят инжекции, но само че цяла стъкленица е самата спринцовка. Това църкало е пълно с азотна киселина и лекарят, по невнимание, както църкаше нанякъде, ми обля дясната ръка, горнята част на ръката от китката надолу. Изведнъж аз я погледнах, че ръката ми побеля, пръстите вземаха вид на бели, изпити, дълги. Но това наблюдавам с очи и чувствувам страх, но болка не усещам. Уплаших се, без да ме боли, и започнах да викам на лекаря: „Абе, г-н лекарю, Вие що направихте? Вие ми изгорихте ръката." Когато той съзря това, остави веднага това църкало и се затече да търси вода. Оказа се, че вода в стъклениците няма и той по стълбите надолу се затече да дири вода. Аз, придържайки с лявата си ръка дясната, която не ме боли, но я наблюдавам, че е обезобразена, като че не се подчинава на повелите на мозъка ми и я оправам с лявата си ръка. Тръгнах по стълбите надолу, за да догонвам или пресрещам лекаря, който отиде за вода. Ето, отдясно на стълбите, милосердна сестра тъкмо налива като че плювалник вода, извика: „Ето вода!" Веднага си гурнах ръката в една вана, над която кран вода чурка. Сестрата пита: „Какво стана?" Отговорих й, че лекарят по невнимание ми заля ръката с азотна киселина и че отиде да търси вода и още го няма. Ръката ми, без да ме боли, но потопена във вода, ставаше угасяне, разредяване на азотната киселина и църкаше чак. Аз, макар и да не ме боли, започнах да плача и се събудих.

*

Часът 4 1/2. Станах и в 5 започнах наряда. Прочетох лекцията от общия окултен клас „Хармонични движения" и се заприготвях, след изпирането на дрехите си, за Годеч, където лекарят, собствено кметът ни викат всички учители от Годечката община за образуване на хигиенични съвети - комисии и от лекаря ще се дадат напътствия за работата, която ни предстои по хигиената в селата си,

В Годеч се състоя събранието от 11 до 1 ч. На излизане от училище Б. Манов ме запозна с някаква си театрална трупа, която за вечерта ще представи „В ноктите на дявола". Поканиха ме да остана. Угърчинска и г-жа Калинова ме поканиха на обед. Обядвахме и Никитов и Добрев от Бо[ренде?]. Вечерта си потеглихме с Д. .Маринчев да си отиваме, обаче ме застигна Б. Манов и ме повърна да остана за вечеринката, понеже съм бил нужен зад кулисите да свиря някои номера с цигулката. Останах. Вечерта се събрахме с околийския управител, госпожата му, Угърчинска, Дончев, Динчийска, Каменова и пр. и след вечерянето ни у околийския, отидохме у дома му. На излизане за театъра госпожа Петрова ми каза, че нямало да повърнат X. Григорова, понеже Андреев казал, че била навършила за пенсия. Мен ми стана мъчно и скръбно.

На вечеринката аз се измъчих: едно, че не можех да свиря нотите на балерината и друго, цигулката на Монев е разнебитена, беше без колофоний и аз се просто засрамих. В 12 1/2 си потеглих за Равна. Забравих пакет с книги на пътя тук, Равненско землище, и съм си дошел към 2 ч след полунощ.

15.Х.1934 год., понеделник

Станах на съмване. Ясен ден и ветровито време, но вятърът към обед бе силен, а от сутринта бе слаб.

Ходих да питам за книгите дали не ще да ги е [намерил] някой някъде, но се оказа, че още никой не ги знае. Вечерях у Младенови и си легнах,

16.Х.1934 год., вторник

Събудих се в 4 1/2 ч. Станах. Силен вятър бучи вънка. Полуоблачно. Написах на Еленка писмо. Съобщих й, че на управителя ни жената-Петрова, е ходила при инспектора и го молила да възвърнат Еленка, а той й казал, че тя била изкарала за пенсия и за какво да я назначал.

При изгрев слънцето блесна и се затули зад тъмни облаци. Изобщо денят бе облачен.

Сън. Сънувах, че бях с братя и сестри на екскурзия. Беше тамо и Учителят. Игнат Которов ми говори много сърдечно и весело, насърчително, да работя с цигулката. В хубава местност бяхме.

*

Днеска дойде държавният бирник заедно с Бориса - секретаря му. Никола Савов - Туден и Пиперков - данъчен агент по измерване материали за ракии. Никола Савов убил един заяк и го донесе. Поел е го готвиха тука и си направихме една снимка и си отидоха. Вечерях у Младенови.

17.Х.1934 год., Сряда

Събудих се в 3 ч сутринта и сън не ме хвана до 5 ч.

Сън. Сънувах, че съм някъде си, при мен са кака Иванка - майката на Колю и Съби Минчеви. Разговаряме весело. При мен е също и друго лице, което на пробуждане помнех, а сега съм забравил.

След прочитане една лекция, озаглавена „Основни мисли" - 37 лекция от 8.VI.1927 год. При изгрев слънце небето бе облачно и първият лъч се не видя, а чак после се подаде слънцето и пак се скри. Към 1 ч следобед заваля дъждец ситен. Канех се да отида в Годеч, но бях изморен много от децата. Полегнах да си отпочина. Спал съм 3 часа. Вънка дъжд вали. Отказах се да ходя в Годеч. Свирих и пях, стремейки се да зауча една нова окултна песен. От тая сутрин, още при започването да чета лекцията, започна да ми играе дясното око с десния мигач, горнята част на окото. Игрането бе често. И вечерта, към 8 ч пак се повтори.

18.Х.1934 год., четвъртък

Сьн. Тъкмо заспах в 11 1/2 ч и съм сънувал, че стоя в една стая мебилирана, хигиенична. Седнал до маса г-н инспекторът Петър Андреев - Драгомански околийски училищен инспектор. Принася на масата прибори, разни неща средно висока, стройна, пълничка, с бяло лице дама, млада, която била моята годеница. Забрадена бе с бяло було върху главата, от отзад, и с ясносини дрехи облечена. Андреев говори нещо по нашата сватба. Като че ли бе Еленка, но тая бе по-висока от нея, по-пълна и дългообраза, но с оправено лице, чисто бяло. Понеже бе пременена, затова изглеждаще още по-красива. Събудих се - точно 12 часът без 2 минути.

Друг сън: Пътувам в един трен, но самият трен върви из едни подземни галерии с голяма скорост. На завоите изглежда, че ще се удари и от влака и мен не ще остане нищо, обаче той така се извива автоматически и повидимому уж ще ударят вагоните, но те автоматично се разпореждаха и минаваха в завоя на линията. Слязох. Трябваше да влизам в час с учениците си, И то намирам се в голямо здание, пълно с всякакъв народ външен. Оказаха се много турци и то познати Крепчани от Поповско и Казалджик-Кафтан, Кърджалийско. Влязох в една стая - ето много ученици и учители. Но всички учеха. Аз не зная къде да търся учениците си. На Рамадан X. Еминов момичето на дъщеря му, красиво, пременено, тамо стои и се усмихна, като влязох. Запитах я и тя ми каза къде са децата. Първо й заговорих на български, а после на турски. Ще влизам на урок, обаче не знам по програма методическата единица каква ще ми бъде, която ще преподавам.

Ето, аз не влязох в час, намерих се в голям салон - коридор; тука с разни дрехи на чужди и наши хора от братството. Като че ли сме били в Сливен, Учителят отишъл в Сливен, но неузнаваем за външните хора. Брат Д. Доберв ходил и поканил много граждани да отидат на беседа. Не им казал кой ще говори на беседата, а само, че ще чуят хубава беседа, които отидат. Ето, времето наближаваше. Започнаха да говорят някои, че трябва да отиват и се чудят кой ще [бъде] говорителят на Дъновистите на събранието. Аз най-после внимателно им съобщих, че ще чуят Учителя. Имаше много обуща чужди, но на нашите хора и мен се предложиха едни, за да се обуя и отида на събранието.

Сънувах после Учителя, но точно съм забравил картината на съня си.

*

Излязох от училището. Дъжд валеше из мъгла. Като слязох под селата, се усили дъждът и ме измокри, докато стигна. Накладоха печка и се изсушихме с други колеги и колежки. Г-н инспекторът, като влезе, ми каза, че „Г-н Ганев, очакваш ли за колежка?" Отговорих, че всеки момент. Той каза, че направил постъпка до министерството и очаква.

Инспекторът изнесе реферат на тема „Учителството и обновата" и административни напътствия. Написах на Еленка една картичка от Годеч. Като бях в книжарницата, силно ми играеше дясното око.

20.Х.1934 год., събота

Рано дойде кметският наместник Станчо Раденков. Тръгнахме из селото, за да уведомим селяните, че е нужно да си направят нужници и торища, почистят дворовете. До 10 ч ходихме из селото. От 10 влязох в час до 2 ч. Тъкмо излязох от час, и ето Николина Угърчинска, за да отидем на Петрохан. В 4 ч следобед потеглихме. В 7 и 20 стигнахме на Петрохан. Там чакаха Милчо Герасков и Бойко .... Много се зарадвахме, че се срещнахме. Спахме в една стая всички. Времето бе много добро. Ясно, тихо.

21.Х. 1934 год., неделя

Станах в 4 1/2. В 5 бях вече с раница и излязох на пътя за Тодорините кукли. Сбъркал съм пътя, та съм отишъл над Брикювци. Къде планината Козница в местността „Мала Могила". Залая ме куче при една гора. Отидох къде него. Ето, имаше кошара. Човекът ме посрещна. Той бе жител на с. Брикювци, дядо Велко Ганов. Хвърлих си ризата и изсуших на топлата печка. Дядо Велко напълни моя чайник и го кипна. Закусихме аз и той. Дойде и друг селянин, Сребро, братовчед на дядо Велко. Той ме поведе и отправи за Тодорини кукли. В 9ч бях вече на път.

Ясно - прозрачен ден. Далечна гледка на Стара планина - чак до Юмрук-чал. Вреченските планини, селата - всичко се вижда ясно. С тъга се разделих от хубавата гледка и величествена природа. Замръзналият сняг и земя бяха лъскави. Аз паднах много зле, но не повредих нищо -хлъзнах се. В 12 и 1/2 бях на Петрохан. Милчо и Бойко си заминали. Заварих Угърчинска, която плаче за свидно любе. Разплатих се и потеглихме за конезавода. Направих там 5 снимки.

Докато аз правя снимките, поручикът се опитал да произволничи в стаята си с Угърчинска, обаче тя го респектирала и дала добър урок, че не всички жени са развратници. Наобядвахме се у поручика и в 3 ч си отпътувахме. В 7 1/2 бяхме в Годеч. Бай Митю Костов ми кипнаха вода за чай. Изпих около 1 кг вода. Навечерях се. Говорихме с Монова, г-жа Петрова, Дончева, и др. и в 10 без 10 бях в Равна. Кипнах вода, Напарих си краката, натопих ризите за пране, напих се с гореща вода и легнах.

Събота, тръгвайки за Петрохан, и в неделя, ми играе все дясното око.

22.Х.1934 год., понеделник

Вънка вятър вее. Уморен съм от вчерашното много ходене. Слънцето изгря на ясно, обаче на запад бе облачно. После цялото небе се покри с облаци. Мисълта ми е за Еленка. Мисля си и все поглеждам кога ще се зададе да дойде тя учителка наново. Цялото ми внимание е съсредоточено по това тя [да] си дойде в Равна. С нея животът върви с музика и леко минават дните. Без нея тук ми е мъка и тягост, но минават минутите, часовете и изобщо всичкото време. Дано тия дни я видя назначена, весела и засмяна да си дойде тук. Проявих тая вечер 8 стъкла, които правих вчера по Петрохан. Всички са сполучливи. Окото дясно си играе и ми носи радостна вест.

23.Х.1934 год., вторник

Сън. Намирам се в голямо здание, неизвестно где. Като че ли бе мелница. Много хора в него. Точно не помня случаят какъв бе, обаче аз се бях качил горе на мелницата по гредите и исках да снема един чувал с храна. Под мен се намираше един дувар. Аз пуснах чувала отвисоко върху дувара, но той започна да се руши. Захвърлих се и аз и ловко скочих на тоя каменен дувар. Но самият дувар е много висок над земята. Тъкмо скочих на него, той безпричинно почна да се руши отгоре надолу. Аз се хванах в нещо друго и дуварът като че ли се топи, започна да се сниша. Понеже аз където бях хванал, не можех здраво да се държа, затова се захвърлих и наново скочих върху дувара, но тук вече той бе над цяла пропаст, в която, ако изгубя равновесието си, от дувара ще падна в нея и нищо не ще остане от мене. Както скочих върху дувара, а от двете му страни -бездни, събудих се.

*

Вън времето е студено. Облачно. Тук-таме се прояснява. Тъмни облаци на източния хоризонт и над близките източни балкани,

24.Х.1934 год., сряда

Станах в 4 ч. В 5 започнах да чета лекция от общия окултен клас - „Добри съвети". След това написах на Еленка едно писмо. Зора го занесе в Годеч още сутринта. До обед учих и заминах в Годеч, за да заваря подофицера, за да му предам направените в неделя снимки. Подофицерът нямал пари и не взема снимките. След пазаруването на книги отидох у Манови и си дойдох. Вечерях у Станой и Андрея Николови. Говорих с Борковата жена - Мара. Тя ми каза, че от слънчевите бани, които Еленка й препоръчала, започнали краката й да се движат.

Интригите, които се бяха завързали между учителя Добрев и г-ца Шишкова, дойдоха дотам, че днес четох, че Добрев се уволнява по чл. 70. Аз не го знам знам дали е бил с леви убеждения тоя колега, защото пред мен се е пазил да си открива идеите, но знаех, че колежката му писала против него, че бил комунист. Легнах си в 8 1/2 ч.

25.Х.1934 год., четвъртък

Сън. Сънувах, че съм някъде в непознато място-село и хора. Помня, че се занимавахме с косите на човешката глава. Аз намерих една перука с руси дълги коси и си я турих на главата. Пипах теменната част на главата и видях как косите са израснали много естествено, даже уж че са никнали, а не изкуствено правена коса, като че ли същинската тая коса е одрана някоя руса женска глава и сега представлява перука. Турих я на главата си и тя така прилепна и с нещо я намазаха около периферията и тя стана така естествено, че като че ли се срасна с моята глава. Сега се касае въпросът, че косата, така като я разчесах, тя е много дълга, дълга до гърдите и аз исках да отида на бръснарница, да я подстрижат, за да не изглежда, че е женска, а да е мъжка. Представям си, че отзад трябва да се подстриже така, че само да се приглади, а не да се намали. Защото от това подстригване ще зависи бъдещата красота на главата ми.

Ето, после дойде някой млад поп. Брадата му чорлава, широка, като на комита. Той яздеше на кон.

Отивам да видя дола при свякови Събеви Бузааджиеви. Долът е много дълбок, трябва да се направи мост. Тамо имаше някакви греди стари, дъбови, които са паднали във водата и сега трябва да се извадят, повдигнат и поставят за мост. Водата е дълбока, застояла.

След това, ето, с мен бяха един офицер, като че тоя, който бе на конезавода на Петрохан, и още някой. Аз съм канен на обед у вуйнини Геровчини. Поканих и тия двамата офицери и другия, като че единият бе поп. Предварително отидох да видя дали не ще ги обременя, като им завеждам още гости. У вуйнини бе тяхната Димитра. Тя му каза да дойдат и тоя, които съм поканил. В гърне

ври боб. Не благ ден бе, затова ще ни гощава с постен боб.

*

И още много картини сънувах, но не помня добре и се събудих. Времето е ясно тая заран. Само на изток има пояс от облаци.

Много хубав ден. Съвсем ясно небе. Никакъв вятър. Следобед ходихме с децата на монастиря. Почистихме двора му и пътя от монастиря до училището. Пометохме училищния двор и пътя почистих до Георги Виденов от тръните и камъните. Навечерях се. Ходих у дядови Цвяткови за определяне торище и нужник. На връщане се отбих у дядови Истаткови и тамо си хапнах малко. Легнах си към 9 1/2 ч, след като прочетох в „Утро", че на Софийската област се дават 17 места учителски, в което число вярвам, че влиза и за Равна едно учителско място.

27.Х.1934 год., събота

Сън. Сънувах, че съм във Водица. Кака Неда - сестра ми, е при мен и ми говори нещо по моето задомяване. Говори ми, че само да си дам съгласието си, то тя щяла да ми намери много добро момиче. Като че ли аз съм бил дал вече дума на едно младо момиче, но още то не знаело, та можел съм да се откажа от него и си подиря друго. Кака ме увещава и аз й казах да отиде да прави подбор. И тя замина и ще ми подберяла от Ковачевец момиче и аз се чувствувам вече годен, но избраницата си не съм още видял - и се събудих.

*

Несравнимо ясен, със светла сияюща зора и величествен изгрев, ден. Децата дойдоха рано, за да си свършим занятията и отидем на монастирчето. Предадох стихотворението „Есенна картина" и на третия час дойде старшията с Митю, Илкова зет и Коста Тодоров. Отидох на монастиря. Заварихме всички хора на ядене. Седнах при дядо поп Андрея. Те ядоха овчо варено, а аз - сирене и снощен боб. Поисках от поп Андрея книгата, за да прочета нещо за света Параскева (Петка), чийто ден днес се празнува. Той ми даде книгата и ми намери за днешния ден, 14 октомври по стар стил, и прочетох за нея. Живяла е в първата половина на XI век. Родом от Тракия. Брат й станал монах. И тя обикнала тоя живот. Отива в Палестина и около р. Йордан, Там е прекарала дълго време. Завръща се в Цариград през кръстоносните походи. Умира и я погребват, без да знаят отгде и къде е ходила. Някой си постник е живеел покрай морето - стълпник. Морето изхвърлило удавник при стълпника. Той започнал да смърди. Стълпникът замолил хората да погребат тоя удавник. Като копали гроба, изкопали тяло женско, неразложено никак. Погребали мъртвия удавник при това тяло. Вечерта стълпникът видял видение- млада мома, с много войници заобиколена, дошла и му казва: „Отец Георги, защо погребахте тая мърша при това тяло. което не е изтляло? Идете и веднага го извадете, това неизтляло тяло, и го поставете в ковчег." Сторили това и поставили тялото в един монастир тамо. От тялото започнали да оздравяват много болни от разни болести. И това тяло е било пренасяно в разни градове, а засега е в гр. Яш в Румъния. Ето що прави чистият девствен живот и живот, отдаден на Бога.

28.Х.1934 год., неделя

Много хубав ден. Долината на Нишава на разсъмване бе като бяло море от мъгла, която бе из низините. Изпрах си чаршафите след наряда. Прочетох, т. е. зачетох на наряда една беседа неделна от XII серия - „Който претърпя докрай, той ще спасен да бъде ", и я дочетох към 11 ч. Към обед до 1 ч написах на Еленка писмо и го занесе Младен, който отиваше на воденица в Годеч. Дойде Владимир Станулов и четох от в. „Братство" статии и се разговаряхме. След вечеря, която бе от картофена супа, и после, като си дойде Мирко, дойде Георги Божилов и след като си замина, аз започнах да пиша реферата си на тема „Материалните условия и творчеството на човешкия дух". Писах до 12 ч и си легнах.

29.Х.1934 год., понеделник

Ясен ден, но пред слънцето и около него имаше малко облачета. Деня прекарах като че ли тягостно. Такова ми е душевното състояние.

Вечерях у Младенови. Свободното си време и вечерта до 11 ч писах печатен шрифт за I отделение.

Пак хубав, приятен ден. Тук-таме се забелязваха облачета от сутринта, а на залез слънце се явиха на запад много затъмнени, премрежени облаци. Усещам си крака и затова то е признак, че ще се промени времето.

Нощес сънувах следния сън: Сънувам, че съм в някой обор с учениците си, та им преподавам как трябва да чистят и ринат. Вземах лопатата и започнах да рина само волски извержения, а децата гледат настрани и се подсмиват, че се занимавам с чистенето и чистотата.

Днес преди обед някое дете ми открадна големия ми нож.

Писах акт за встъпване в длъжност от 28.Х. т. м. и писмо до ок. училищен инспектор, за да ми прати документите. Часът е 12 среднощ и лягам.

31.X.1934 год., сряда

Облачено утро, но Слънцето изгря на ясно и после цялото небе се заоблачи и през деня ту проблясва, ту се заоблача. На обед отидох в Годеч на педагогическа групова конференция. Замръкнах и си дойдох късно. Вечерях у Младенови.

1.ХI.1934 год., четвъртък

Днес е денят на Народните будители, на Св. Иван Рилски и именният ден на Н. В. Царицата. Аз говорих на децата и ги разпуснах. Четох през деня. На изгрев слънце, след посрещане първите слънчеви лъчи, имах хубави вдъхновени мисли и записах някои от тях за реферата си. Свирих през деня и към 5 ч вечерта потеглих за Годеч, за да изпълня поканата на Б. Манов, да присъствувам на чай по случай празненството по празника на Годечкото читалище. Но нямаше подобно. Отидох в пощата и случайно раздавачът не бе излязъл. По моя молба той прегледа пощата и ми даде едно писмо от Еленка. Прочетох го на лампата в пощата. Много се зарадвах, че ми писала. Излязохме с раздавача и ходихме да пием боза. После аз отидох на репетицията на колегите на „Луди млади" и на „Скакалци", До 11 1/2 ч бях там и си вземах раницата и през нощта към 1 ч бях вече на леглото си. Докривя ми, че Манов не благоволи да ме покани да нощувам, да не бия тъмнината, но толкова му е човещината.

Тая сутрин повиках Божил Петров и понеже вчера получих заплатата от пунктовия от Кърджали и от Годечкия, то броих на Арсо 1000 лева и на Божил Петров дадох в заем 500 лева, защото му бях обещал, за да си купи керемиди за къщата си.

2.ХI.1934 год., петък

Прочетох първата лекция от първа година на младежкия окултен клас. В почивка съм. Следобед тъкмо да пущам децата, ето Димитър Маринчев, учител в с. Ропош, ми дойде на гости. Говорихме, свирих му до 11 ч и си легнахме. Припаднало бе гъста мъгла вънка. Анка ми даде юрган, за да завия Маринчев.

3.XI.1934 год., събота

На разсъмване - тук ясно небе, а в низините - мъглата като море. Маринчев не иска да почака закуска. На обед, вследствие това, че предадох хубавата песен молитва от Чолаков, то по настроение имах вдъхновение, религиозно. Следобед свирих, пях, до късна вечер. Като че днешният ден бе години, векове, такова ми бе състоянието радостно, весело, особено като си мисля, че то Еленка ще се зададе и ще дойде. Все за нея мисля, из ума ми не излиза, защото тя ме вдъхва към работа и радост. Изкъпах се и изпрах и си легнах.

4.ХI.1934 год., неделя

Събудих се точно в 5 и станах. След наряда прочетох неделната беседа от X серия „Дванадесеттях племена", защото се канех тоя ден да го посветя на събиране овес из селото. Но отказах се, понеже хората се бяха разотишли по разни свои работи. Закусих у Младенови и у бай Илкови. Отидох у Симо Игов, за да му съобщя, че магарето трябва да се пусне на паша, понеже не ще ходим из селото. На връщане от тях се чувствувах не добре разположен и сънно настроен. Върнах се и в 12 1/2 легнах и спах до 3 ч. Станах и се заех с правене на една стълба. Моми и момци помагаха, свириха, играха около ми, а аз работих и на стъмняване я доизкарах. Вечерях у Младенови и си дойдох в училище.

Днес не бях добре разположен. Мъка ме сподавя, че няма още Еленка.

Нощес сънувах и сънища някакви, които добре не помня. Но видях един бивол чер, който с еша си бе и така ми се понаежи, но аз го подкарах и той си замина. После стоях покрай ж. п. линия и минавайки тренът, аз гледах да товаря някакъв товар в него.

Вънка облачно и днеска малко грея слънцето.

5.ХI.1934 год., понеделник

Станах на разсъмване. Вънка свири вятърът и е студено. Чувствувам се не добре духом. Нещо ми е тежко на душата. Тая вечер имаше събрание, за да решат къде да се работи трудовата, за да си поправят пътищата. Стояхме до 11 ч и се разотидоха и аз си легнах. Вънка е ясно небето и приятно. Чувствувам се в гърдите малко болезнено около сърцето, но от предната част. С децата се много тревожа и затова се изхабявам и изтощавам много.

6.ХI. 1934 год., вторник

Сън. Сънувах, че съм някъде. Лятно време е и много хора женат. Аз, като учител, хората ме заведоха да видя, че някой си, забравих кой именно, беше им пожънал нивата. Минавах из под хубав присад, но много едър, неимоверно едър. Върху плета бе паднал един присад жълт, зрял, който се наранил от една вършина. Аз го вземах, погледнах го и го оставих, като се присегнах, та си откъснах по-малък. Станчо Раденков ми каза: „Е, защо остави най-хубавата круша за стопаните? Толкова ли не смееш да вземеш от тях нещо хубаво?" И той взема оставената круша.

Втори сън: Сънувам, че сме на екскурзия много наши братя и сестри. Учителят минава покрай и ми говори нещо, като отминава, за да отиде на обед. Ний сме се наредили много братя и сестри.

Трети сън: Сънувах, че ще отида при околийския училищен инспектор г-н Андреев. Той е в едно учебно здание, но в горния етаж. Отишъл съм с тия къщни сандали, но когато видях колеги, дошли при него и то добре облечени и обути, започнах да се стеснявам, как ще се явя при г-н Андреева? Разговаряме се с един колега и жена му при него.

Събудих се много рано, обаче не станах, а стоях в леглото. Вънка мъгла и студено.

7.ХI.1934 год., сряда

Събудих се в 5 ч. В 6 започнах да чета една школна лекция, общ окултен клас ,,...". След това пях и свирих. След часовете се избръснах хубаво и изядох 8 яйца и в 2 ч потеглих за Годеч. Купих 104+36=140 кгр. зеле по 0,60 лв. - 84 лв. за зеле. Станчо Раденков ми донесе писмо от Еленка, брата Тошев и друга поща. В книжарницата прочетох писмото и разбрах, че в Равна няма да има увеличение на учителския персонал. Отидох в пощата, получих 84 лева от един Врацалия, комуто направих снимки на Петрохан, и си дойдох. Застигнах Никола Станулов и Георги Киров. Никола Ст. ме покани на вечеря. Вечеряхме и си дойдох и започнах а 8 ч да пиша писмо на Еленка. След завършването му закусих и към 10 1/2 потеглих за Годеч. В 11 1/2 бях в Годеч. Пуснах писмото на Еленка е пощата и отидох на кафенето. Пих един чай, после дойде Петър Пейчев. Черпих го 1 кафе и аз пих още един чай. После учителят от Туден - Тошев, и П. Пейчев играха на карти, а аз им бях секретар, та още един чай пих. После отидох и обядвах на една млекарница. Отидох у Митю Костов и му честитих именния ден, С Б. Георгиев отидохме на училището и присъствувахме на репетицията на „Луди млади". Отидохме с Борис Георгиев в читалището, вземах 5 тома книги на Гр. Петров и си дойдох. Вечерях у Илия Тошев и говорихме за Еленка. Времето мъгливо, облачно. Към обед бе се поразяснило, а сега пак се заоблачи и даже дъжд пръска.

Събудих се в 5 ч. Вънка шуми дъжд периодически. Станах и в 6 без 25 започнах да чета втората лекция от младежкия клас - „Страхът и безстрашието". Страхът се явява след греха, а грехът ражда тъмнината. Окултният ученик трябва да ходи без страх и без тъмнина! „Fir fur fen, tao bi aumen" значи: „Без страх и без тъмнина".

Ако подплашите заека, той бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина!"

Никога да не хвалим децата, защото способствуваме да развием в тях тщеславието. Докато човек е жив, да бъде глух за похвалите и укорите. Да се прявят преводи на всички животни, птици, растения и предмети, защото те са азбуката на природата.

*

Нощес съм сънувал сън: Някъде съм в балканско място. При мен е Димитър Илиев (умствено повредено дете, малоумно и недоразвито). Аз го пращам да завръща говеда. Макар да бе късно и тъмно, не знам по какъв начин аз напипах на земята и намерих един ръжен и един железен, като на сметало, желязна пръчка. Вземах ги и си казах, че ръженът ще използуваме за братските кухни. След това сънувах, че сме се събрали, селяните Равнени, на събрание. Ето, дойде Атанас Димитров Сулин, че хвана момчето си Добрияна, та му тегли голям бой до убиване, защото той откраднал в Годеч един алабаш и го заловили стражарите, та се засрамил Анто. Аз се изплаших да не го убие.

*

Хората се изнизаха и отидоха в Годеч на събор. Шестнадесет деца ми отсъствуват. Това е културата на селяните. Той предпочита пиенето пред просветата на детето си. Оставя детето си пазач на къщата, а той отива да си прави удоволствие с ядене и пиене. Учих, но какво да предам, като утре ще трябва наново да се повръщам, да предъвквам методическата си учебна материя. Учих само до обед и съобщих на децата следобед да не дохождат.

Лявата, около сърцето област ме силно наболява. Не ми се говори. Нещо като че ли ми трепери белият дроб от лявата страна и ме боли, кога говоря силно. Чувствувам се изтощен и като че ли изчерпан, безсилен. Психическото ми състояние е меланхолично. Минават ми мисли недобри. Страхувам се да не заболея от гръдна болест от тревоги и убийство с децата. Четири отделения е цял педагогически скандал и човек, който усърдно си гледа работата, ще се изтощи и изчерпа съвсем и преждевременно може да си замине от тоя свят. После, измъчва ме мисълта за Еленка, че тя остана без работа и далеч от мен.

Исках да чета, но не ми се четеше. Исках да се занимавам със свирене, но леженето преодоля и легнах за 2 часа, та си поспах.

До вечерта четох новоизлезлия музикален вестник „Звук" и започнах да чета нещо из биографията на Григорий Петров.

10.ХI.1934 год., събота

Сън. Сънувах, че се намирам в един град, но не знам точно в кой, обаче за мене почти познат. Въпросът се касаеше до това, че трябваше да изчистя от при мен някакви си непотребни 2 големи мръсни книги. Вземах ги и влязох в някаква си градска градина, но градината бе чиста и аз не исках да мърся тамо с тези вехти книги - облеклова обвивна хартия. Ха тук да ги хвърля, ха там, та най-после в една нова, неизкарана къща, чието мазе бе замърсено от хората минувачи, понеже нямаше клозет.

След това се намерих като че във Водица. Много познати имаше, там бе и Колю Ралев. Той ми връчи един запис, който се състоеше от 256 лева. И тези пари били от снимките, които аз оставих при Арсо Соколов за конезавода в Петрохан. После въпросът се касаеше за някакъв харман, чиито снопи са големи кладни и купени. Но едната кладня така я изронили от вземането снопите, та останалата част се срути. Не знам как, имаше някой, който поднесе огън да кладе около хармана, но аз го предупредих, че ще запали хармана със снопите, та нищо не ще остане. Видях как някои си хвърлиха огън изпод снопите, или пък светеше нещо и го затрупаха със снопи, но пожар не се произведе, значи огънят е изгаснал изпод снопите.

След това се намерих пак всред градината, при много високо строяща се кооперация -здание. Внезапно, като че ли от взрив, хвърлен във въздуха, керемиди, парчета от керемиди се разхвърчаха из въздуха и почнаха да падат около ми. Отстрани имаше хора, които гледаха, че керемдите ще ме ударят, но не можаха, защото аз се запрях и си рекох: „Ако е късмет, не ще ме ударят", и така останах неповредим.

*

Станах в 7 ч без 25. Нишавската долина пълна с мъгла. Небето облачно, само на изток над земната линия и между небесните облаци има пояс разяснено небе, което иска да покаже на хората где е изтокът.

След като се изпрах и почетох малко от книгата на Гр. Петров - „Черния Мойсей", съм позадрямал. Сънувам, че съм у Стефан Цонев пред къщата. Пред старата им къщата. Наловили се много на хоро. Хванах се и аз, но като че ли аз не играех, а само бях около хорото и разказвам на играещите, че в Ковачевец другояче играят. Но аз не вземах никакво участие в играта.

11.XI.1934 год., неделя

Сън. Сънувам, че пътуваме с брат Тошев ли, или някой друг, и яздим занякъде. Качихме се в един аероплан. Но отивайки за мястото, аз не бях в аероплана, а върху един управен, тлъст червен-алест кон. Самият кон е толкова управен, че гръбнакът му е хлътнал и е мъчно уязвим. Тъкмо се метнах върху му, и той удари галоп, едва можах да се наместя по-близо до холката. Земята бе замръзнала, та се боях, както бяга така силно, да не би да се подхлъзне и падне, та ще ме утрепе. Но успях да го спра и слязох от него. Слязохме и другите, които бяха с мен. И си свършихме работата, за каквато ходихме. Това бе някакво знание, в което не бе много чисто. Клозетите бяха вътре и нечисти. Хора разни. Уж предстоеше да нощуваме в някоя стая, но не останахме. Тръгнахме си. Щях да се кача в аероплана, но в единия се качиха части от яздилите и аз - в другия. Аеропланите бяха като автомобили. Първият полетя, а втория аз не можах да подкарам. Седна в него един авиатор, но той бе лично един от яздилите и го пусна, а аз останах на земята, но той ми каза, веднъж да го подкара, че аз после като го запаля, да потегли, тогава ще се кача. Аеропланът потегли и започна да прави обиколки покрай едно много високо здание, така че едва го не докосна и повреда не може да стане. Първият аероплан полетя много високо, управляван много добре от пилота му, също и вторият вече полетя и после ще мине да ме вземе. Както стоях и гледах аероплана, на един завой на пътя ето, отдолу, из една ялия, долина, се чува високото викане на един стражар конник, който силно вика: „Елена, Елена, Елена!" Само това се вика и ясно се чува приближаването на силно бягащия му кон. Разбрах, че стражарят известява отдалеч вестта, че Еленка иде вече. Аеропланът, докато заобикаля и хвърчи, аз току започнах с ръце да се подемем, като че птица с крилата си, започнах да хвъркам. Хвърках много място над земята и то из един нагорен път. И много лесно хвърках. Изкачих се на височината на един завой, дето ще мине аеропланът да ме вземе вече оттук, се задава земята - пътят. Но аз пак хвъркам от нетърпение да мине аеропланът. Но вместо да мине очакваният аероплан, ето, иде един автомобил, каран от един калугер, или поп, непознат за мен, пушач и с извратена, неравилна физиономия. В задната кола на автомобила имаше човек да лежи полужив, пребит от катастрофа с железници. Той бе много тежко болен. Потегли и този автомобил и ето, нашите дойдоха и аз отидох да се кача във втория аероплан - автомобил. Радостта ми бе голяма, че аз пак започнах да хвъркам с ръце и то много изкусно - и се събудих. Часът е 5 без 25 и станах за наряд.

Сънувах също, че някой нощес ми каза, че Стойко Добрев щели да му възстановят правата и ще го възвърнат учител.

*

След наряда започнах да чета беседата „Изново", X серия. Останаха 4 листа за дочитане и дойде кметският наместник - Станчо Раденков, и тръгнахме из селото, за да събираме овес за училищната библиотека. Докъде 2 ч следобед обходихме селото и след като претеглихме овеса, който се оказа 200 кгр. и 10 лв. пари. Потеглихме за местността „Поляните", където пазарихме пък 12 дървета за 510 лева за училището. Върнах се и направих на момите и момците една снимка. След това им свирих и играха на хорото. Написах една полица на Петър Георгиев и Васил Григоров и им продадох по един билет за лотарията на слепите, също и на Русим Станулов. Проявих 3 стъкла-снимки и към 10 ч си легнах, но съм много изморен, изтощен, защото днес не съм седял цели 10 часа.

12.ХI.1934 год., понеделник

Събудих се ранко и станах. Слънцето изгря, заобиколено с облаци, но почти бе ясно при изгрева. Написах учебната програма и изпратих за утвърждения. Получих от Годеч резюмета, изпратени от Еленка. Много тягостно прекарах особено тая вечер. Много ми бе мъчно. Ядосвах се за някои работи и все пак си казвах, че така е трябвало да бъде. Четох нещо от „Черния Мойсей". Но в отчаянието ми, ето, се похлопа вънка и дойде Русим Станулов, та в разговор с него се поразясни съзнанието ми.

13.ХI.1934 год., вторник

Сън. Сънувам г-жа Манова полегнала и в разговор за Еленка тя ми каза: Еди-коя си (говори за някоя нейна позната) си скъсала кръщелното свидетелство и не й знаят годините, затова сега, въпреки че е млада, получава пенсия. - „Та, и аз да съм на Хаджи Григорова на мястото, щях да

скъсам кръщелното свидетелство", та да си получава пълна песния.

*

Тази сутрин бе облачно. И почти целия ден бе облачно и по обед заваля дъжд. Лявата ми вежда от вчера проиграва от време на време, а днес се чувствува играта на лявата вежда и на левия мигач. След свършването на часовете свирих и се почувствувах добре и по-весел. Промени се тягостното състояние. Все ми се струва, че Еленка ще си дойде.

14.ХI.1934 год., сряда

Написах заявление за искане отпуск. В Годеч ходихме на конференция групова. Калинова имаше лекция „Отделения" и Борис Симов говори на тема „Що сме били в миналото и какви трябва да бъдем?"

Научих се от полученото препоръчано писмо на Еленка, че което писмо й бях написал и изпратил на Димитровден, изчезнало и не го получила. Тоза писмо е с особено съдържание и трябваше в чужди ръце да не попада, но имало любознателни хора, да надничат в чуждите отношения - хора с шпионски дух. Аз като че ли предчувствувах, че това писмо ще го постигне подобна участ, защото нещо ми викаше препоръчано да го предам, а аз, понеже бе от две цели табаки , му залепих 4 лева марки и го пуснах в пощенската кутия. И Еленка не е получила това писмо.

Върнах се късно от Годеч. Времето бе добро, ясно, приятно. Слънцето изгря на ясно.

15.ХI.1934 год., четвъртък

Сън. Сънувах, че се оплаквам някому за участта си, че уча 4 отделения и че даже ме заболели гърдите от тревоги, та започнах да плача насън... и се събудих.

табак - по-плътна хартия, полукартон. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

Сънувах, че сме на екскурзия Георги Събев и някои други наши братя и сестри. Разговаряхме се надълго и нашироко по разни въпроси. Приготовлявахме се да пренощуваме

някъде в Балкана и събирахме дърва. Забравих в подробности съня си.

*

Слънцето изгря иззад облак. През деня вее все вятър откъм юг и почти целия ден имаше облаци и силен вятър до късно, до 10 ч и бучи. Дочетох книгата „Черният Мойсей".

16.ХI.1934 год,, петък

*

Четох лекция от младежкия клас, първа година, „ Усилване на волята . Дават се напътствия, че ученикът не трябва да отсъствува от Школата.

2. Отсъствието да става по много важни причини.

3. Никои да се не карат и ако се карат, се изключват.

4. Да се не изнася нищо от Школата.

5. Да се прави медитация сутрин, обед и вечер преди лягане, върху небесната дъга.

6. Еднообразието е смърт, а разнообразието е израз на духа, на духовното в човека и то дава живот.

7. Който ляга рано, той намира големи запаси от прана в природата и си набавя изхарчената сила през деня и запасява с ново количество за предстоящия ден.

8. Веднага щом легне, човек трябва да заспива.

9. Лягай не с мисълта, че отиваш да си починеш, а с мисълта, че отиваш на училище в астралния мир, защото каквото научиш в горната школа, това ще приложиш през деня.

10. Да сънуваш, че ядеш месо, то значи отгоре те учат, че пътят, по който вървиш, не е добър, затова трябва да го промениш.

11. При гняв изпявайте „до-ми-сол" до десетина пъти и състоянието се променя.

*

Сън. Нощес съм сънувал, че се намирам някъде в къща на някои близки. Приготовляваме се за отиване някъде на гробища, но на тия гробища ще има събрание, увеселение, ядене, пиене. Ще се преспи тамо, та си приготовлявахме и дрехи за спане. Имаше някакви дами, седнали пред къщата с инспектор Андреев. Аз съм вкъщи и приготовлявам нещо си. Покрай мен е някое си близко момиче, около 14-годишно, и весело си пее и приготовлява и забавно тананика и говори нещо на мен по пътуването. Някаква си лопата са вземали от Ганчо Белчев - Водица, да ринат нещо в тоя дом, който е като че ли при крайната чешма във Водица, на Добревото място, и аз занесох лопатата и я турих в дама им и видях леглото на слугата им. А събранието, за което се приготовлявахме, като че ли ще става в Ковачевец. Около ми - мъже и жени, но забравих точно кои бяха, и аз съм техен гост и заедно ще отиваме на общото голямо съборно събрание в някои си гробища.

*

Събудих се. Вятърът престанал. Небето забулено с леки облаци, а някъде прошарено.

Лявата ми вежда и клепач още продължават да поиграват от време на време.

Лекция от 8.III.1922 год.; отпечатана подзаглавие „Методи за укрепване на волята" в „Двата пътя", Младежки окултен клас 24.02.1922 ^ 02.08.1922 г., ИК „Жануа-98", I изд. По оригиналните разчетени стенограми, Кърджали 1999 г. (Бел. М. И.)

Станах в 4 ч. Четох подчертаните бележки от книгата на Григорий Петров „Черният Мойсей" и бележките по готвения от мен реферат. Следобед щях да отида в Годеч, за да уредим касиерските книги, с Атанас Димитров, но той ме оставил, та аз пак се отказах да ходя.

Беше ми нещо тъжно на душата и си мислех за ... и размишлявах за доброто в света и върху Словото на Учителя, Нещо като че ли въздухът ми не достига, така се задушавах. Ходих и продадох три лотарийни билета [от] лотарията на слепите. Вечерях у Наци.

18.ХI.1934 год., неделя, с. Равна

Събудих се в 4 ч и станах. Имах особено състояние, тежко. Левият мигач все ми играе.

Сън. Сънувах, че сме някъде братя, сестри. Разговаряме се с Еленка, Аз се глася за път

някъде, а тя стои около мен и си говорим за нещо си.

*

В 5 ч, след наряда, започнах да чета беседата от десетата серия „Изново". Миналата неделя не можах да я дочета, понеже тръгнахме да събираме овес из село. Сега пак започнах да я чета отначало и то много бавно, с размисъл върху хубавите слова на Учителя. То цялата беседа, всеки ред е пропит с Дух и сила. Понеже сега се говори в България за обнова и даже имаме нарочно създаден за целта институт „Дирекция на обществената обнова", а виждам как всички колеги със стари и архаични идеи се наредиха в обновата и всички за обнова говорят, а всъщност нищо не вършат. Като че ли вече всеки претендира, че е в обновата и е обновен. Четох снощи в. „Братство" - и тамо имаше статия на тема обнова, но нашите хора и важното - Учителят, в тая беседа разглеждат въпроса тъй съдържателно и основно и коментирайки въпросите на обновата, Учителят прави бегъл поглед върху настоящето и методите на съвремениците за изправянето на света, та мен така ми домъчня за народа, за колегите в Годеч, че се така ядат и че са така издребнели в одумничества и клевети, че ще се изядат, и схващайки основните принципи на истинската обнова, облегната на базата на любовта - братството, произлизащи от това, че човек търси Бога и Божественото в живота и щом се държи за Божественото, то другото, обновата и всички необходими средства, среди, условия - материални и духовни - сами по себе си ще се създадат. И че трябва сега да се създадат общества, които да създадат условия за идването на Божествените енергии от горе.

Четейки тая хубава беседа и размишлявайки, аз дойдох до неудържим плач. Плаках много и молих Вишния да ми помогне и помага, да ме ръководи всякога в пътя на Божествената светлина. Плаках за българския народ, за България, че нейните водители, особено духовните, съзнателно пречат и нито приемат Словото, което истински основно ще възроди нашия народ, нито пък дават на народа да намери истинското учение, чистата вода и храна, за да утолят духовният си глад и жажда.

През деня продавах билети за фонд „Читалище на слепите в България".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...