Jump to content
Борислава Богданова

9. ОТНОШЕНИЕТО НА ВЛАСТТА КЪМ УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ

Recommended Posts

Отношението на властта към Учителя и неговото преследване

През 1924 г. извикват Учителя в полицията в София по повод обвинения от разни хора. Той отива заедно с брат Петър Камбуров в стаята на началника Чемширов. Последният прочита обвиненията, че е неморален, че заблуждава хората и тъй нататък. Учителят му казва; „С този характер, който имаш и злото което правиш, няма да живееш дълго и след една седмица ще бъдеш убит". (Чемширов гони и преследва най-жестоко комунистите и земеделците след преврата през 1923 г.) Ядосан, началникът нарежда да затворят Учителя в килия. Отвеждат Учителя в килията, а брат Петър Камбуров, отива при Начо Петров, военен полковник да иска неговото съдействие. Двамата заедно влизат при началника в полицията и Начо Петров * го пита: „Тук ли се намира господин Дънов?" „Да тук е" - отговаря Чемширов. „Ако може веднага да го освободите." и Начо му показва документите си.** Началникът взима ключовете, за да освободи Учителя, и отива към килията, пред която стои на пост полицай. Отваря я и вижда, че вътре няма никой. Чемширов се скарва строго на полицая, но той му казва, че никой не е отварял вратата, и че е бил постоянно пред нея. Петър Камбуров, отчаян, излиза от полицията и отива в дома на Учителя на улица „Опълченска" 66. Голяма е радостта му, когато вижда на вратата Учителя, който му се усмихва. След седмица в Чирпан става скандал и извикват Чемширов като голям специалист. При разправията е убит. ***
При един от разпитите на Учителя в полицията новият началник му казва:
„Господин Дънов, вие сте добър човек и проповядвате за любовта, защо тогава всеки, който се опълчва открито срещу вас, след няколко дена си заминава за онзи свят без някаква видима причина?" Учителят отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора, които ме хулят са малки пеперуди, и се хвърлят в огъня, за да го загасят. Могат ли пеперудите да загасят с телата си един голям буен огън?"
Много пъти, като го затварят в килия, поставят на вратата часовой, и сутринта, когато отварят, не го намират в килията. В това време той спокойно разговаря с приятелите на „Опълченска" 66. Наказват няколко стражари и накрая разбират, че не могат да го държат затворен в килия, и престават да го затварят.
Учителят е викан повече от 40 пъти в Обществената безопасност на разпит.*** * Често на агентите, които идват да го взимат казва да си отидат, а той ще дойде по-късно. Дал е много писмени обяснения за учението и отношението му към властта. В протокол от разпит на 25 юли 1925 г. Учителят казва: „Моето учение е основано натри главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тези принципи произтича, че е необходимо пълен мир и разбирателство между хората. Братство и взаимопомощ за общот о благо... С политика не се разправям, защото не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Това учение осигурява физическо здраве, морален напредък за всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание."
В живота на Учителя има много случаи, в които той е бил заплашван от хора. По този повод той казва:
„Мене куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме застреля. Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана. Питам го: „Както искаш приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам, ако искаш волове, и това ще ти дам. Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе, обаче да стреляш не се позволява - на крив път си." (27, с. 142)
Един следобед Учителят отива на гости на Йорданка Жекова , пият кафе и разговарят по разни въпроси с мъжа и - д- р Жеков . ****** На вратата се чука и Йорданка отива да види кой е. Пред нея застава млад мъж и пита: „Тук ли е г-н Дънов?" Тя отговаря: „Да, Учителят е тук и разговаря с доктора." Непознатият изважда от джоба си пистолет: „Сега ще се справя с този г-н Дънов" - и влиза в стаята, в която е Учителя. Последният го поглежда строго, ръката на мъжа се схваща и остава да виси във въздуха. След малко Учителят извиква Йорданка и казва: „Вземи пистолета на този човек и го хвърли в клозета!" Тя веднага изпълнява нареждането наУчителя. Агентът започва да се моли: „Моля ви се г-н Дънов, имам жена, деца, освободете ме да си отида." Учителят му казва: „Обещаваш ли, че няма да убиващ хора, че ще напуснеш тази работа и няма да преследваш повече идейните хора?" Той обещава и Учителя го освобождава от парезата. Тогава агентът помолва: „Моля, дайте ми пистолета, защот о аз съм се разписал за него." Учителят му отговаря: „Ами тя свърши, не може да се вземе от клозета." Агентът си отива и повече полицията не изпраща други да безпокоят Учителя. Той обича всички свои деца - и глупавите, и умните. Насочва ги в правия път на живота, като определя своето отношение към тях в зависимост от проявите им.
На 2 октомври 1937 година Учителят дава отговор на поставените му въпроси по повод мисли, изнесени в Словото. Той със своя скромен, чист и свят живот не нарушава човешките закони. В стаята си Учителят има мивка, под която в кофа се събира нечистата вода и всеки ден се изхвърля навън. Един брат предлага наУчителя да прекара вътре в стаята му вода, да направи и канал, като по този начин го улесни. Учителят му отговаря: „Няма нужда. Ако направите това, което предлагате ще ми завидят."
В резултат на лошото отношение на българите към Учителя и Новото учение, изразено в Словото му, и от натрупани минали кармични дългове, природата, приготвя един сериозен удар срещу София - земетресение. На 18 април 1928 година, вечерта, става така нареченото Пловдивско и Чирпанско земетресение. Ударът е определен за София, но Учителят го разделя на два клона - единият отива към Чирпан, а другият - към Пловдив.
„Земетресението, което стана в Пловдив на 18 април в 9 ч. вечерта, беше определено да стане среднощ, но това, което можахме да направим ние, беше да го ускорим, да стане 2-3 часа по-рано, за да се избягнат по-големите нещастия. Добрите хора в България предотвратиха по-големите нещастия. Ако имаше повече добри хора, те съвсем щяха да спрат земетресението. " (15, с. 15)
Учителят, който винаги помага на българите, взима много сериозни мерки и казва:
„Благодарете, че Бог намали нещастието на България на една стотна от това, което беше предвидено да дойде. Ако то беше дошло с такава сила, с каквото беше предопределено, щеше да помете всички хора. В Чирпан и в Пловдив нямаше да остане нито една жива душа. И всички села наоколо щяха да бъдат унищожени.
Но Господ казва: „Засега тия хора нека се стреснат малко, те са още болни, не могат да издържат големи нещастия." (15, с. 16)
*Виж « Изгревът» том XVII, стр. 637-638, 646-648.
**Виж « Изгревът» том II, стр. 288, N160.
***Виж« Изгревът» том ІІ стр. 288-289, N161.
**** Виж « Изгревът» том II, стр. 287, N159; том VII стр. 602-603.
***** Виж « Изгревът» том VII, стр. 587, N 7 стр. 592, N17.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×