Jump to content

1927_11_16 Превръщане на киселините


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Живка Герджикова

От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великото и красивото“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1935 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

ПРЕВРЪЩАНЕ НА КИСЕЛИНИТЕ

"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името му благословено!"

Размишление.

На всички е известно, че при предаване и приемане на телеграмите има предавателни и възприемателни станции. Такива станции съществуват и в психическия живот на човека. Представете си, че в този живот на човека има само предавателни станции, а няма възприемателни. Как мислите, какво ще бъде тогава положението на човечеството? От две хиляди години насам християнството се сили да построи възприемателни станции, чрез които хората да възприемат всичко онова, което небето им изпраща. В новата култура хората ще се снабдят вече и с възприемателни и с предавателни станции за небето. Който няма собствен телефон или телеграф, той ще бъде принуден да се ползва от тоя на своя ближен. За предпочитане е всеки човек да има свой собствен телефон, телеграф или свое собствено радио да си служи с него, когато му потрябва. Голяма привилегия е за човека да има свое собствено радио. Да има човек свое радио, това значи направо да възприема знанието отгоре и после да го асимилира в себе си.

Какво виждаме днес? – Всички съвременни хора възприемат истините опосредствено, от устата на светиите, на пророците и ги предават на другите. Те преповтарят какво е казал еди-кой си пророк или светия, какво са казали апостол Петър, апостол Павел, какво е казал Христос. Те само възприемат и повтарят. Ако учениците само повтарят какво е казал учителят им, а не изучават и прилагат казаното, какво ще ги ползва това знание? Стотици години да преподава, учителят пак не би могъл да изкаже всичко онова, което знае. Предаването на знанието е непреривен процес и като такъв, той е органически процес. Предаването от невидимия свят е прилив към физическия свят, а възприемането от физическия свят е отлив.

Следователно, докато има отлив, т. е. възприемане, всякога ще има и предаване на Божественото от невидимия свят. Понякога и в Божественото става отлив. Тогава хората започват да страдат. Страданията заставят човека насила да се моли. Ако нямаше страдания в живота, хората никога не биха се молили доброволно. За да накарат човека да предаде една телеграма до небето, или да отправи няколко топли, сърдечни думи към небето, непременно трябва да се натъкне на някаква голяма беля или да преживее голямо страдание. Ако не преживее нещо тежко, нещо страшно, молитвата на чоека е повръхностна, тя едва се издига над главата му, но по-далеч от него не може да отиде. Щом се натъкне на големи страдания, човек отправя гореща, дълбока молитва към Бога. Само тази молитва може да отиде далеч, да се предаде направо в невидимия свят. Значи, практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човека интензивна, а връзката му с Бога – здрава и съзнателна. Ето защо всеки човек трябва да има собствено радио, чрез което да предава и да възприема телеграмите. Станциите днес са евтини и всеки трябва да прекара в себе си такава станция, чрез която да влезе в контакт с Божествения свят. Щом имате контакт с този свят, ще ви се даде и съответен номер. Човек не може всякога когато пожелае да говори с една или с друга станция. Той трябва да чака ред, да избира благоприятни моменти. В духовния свят има строго установен ред и порядък за всяко нещо. Възприемането и предаването чрез радиото представя вътрешната страна в живота на ученика. Чрез радиото си той придобива главно вътрешни, проверени знания. Външно, чрез своя ум и сърце, той придобива външни, теоретически знания, които служат за упражнение на неговия ум и неговото сърце.

Запример, в духовния свят човек изучава вътрешната, мистичната страна на химията. На физическия свят обаче той изучава пак химия, но от теоретическа и практическа страна. Като правите опити в областта на химията, вие знаете, че киселините могат лесно да се неутрализират с основи, и оттам, според количеството на основата дадена киселина може отчасти или напълно да се неутрализира. Като знаете това нещо в практическата химия на земята, вие ще пренесете това знание и в психическия живот на човека. Ако се натъкнете на някоя мисъл, която съдържа повече киселина отколкото основа, трябва да потърсите начин, как да неутрализирате излишното количество киселина в тази мисъл. Ако излишната киселина остане свободна, дето мине, тя ще изгаря, ще разяжда; с една дума, тя ще причинява пакости. Същевременно трябва да знаете, по колко атома от всеки елемент трябва да извадите от дадена киселина. Имате, запример, формулата на киселината, която се състои от два атома за-вист, от четири атома омраза и от пет атома съмнение: 3|2| О|4| С|5|. Какво трябва да направите с тази киселина, за да стане тя безвредна? Тази киселина е образувана от черната ложа, затова трябва да се пазите от нея. Тя е силна отрова. Тя се предава на мисълта чрез въздушните течения, вследствие на което човек мъчно може да се освободи от влиянието на тези отрови върху организма си.

Как се промъква завистта в човека? Имате един слуга, когото не обичате. Обаче един ден той се издига материално над вас и заема високо положение в обществото. У вас веднага се явява скрита, вътрешна завист към него, имате желание даже да му напакостите по някакъв начин. Ако го обичахте, вие щяхте да се радвате на неговото повдигане. Но и той от своя страна не ви обича. Когато е бил ваш слуга, вие не сте се отнасяли добре с него, вследствие на което и той крие тайна омраза към вас. При това положение и в двамата се явява съмнение един към друг. И двамата се съмняват в себе си дали ще постигнат своите цели. Тези три елемента се съединяват и образуват психическа киселина. Един от елементите на тази киселина действува върху ума, другият– върху сърцето, а третият – върху волята. Съмнението действува върху волята, вследствие на което човек се колебае, не знае как да постъпи. В съмнението, макар и отрицателен елемент, се крие духовна сила извън човешкия живот. Понеже знаете материалната химия, кажете с кой елемент можете да заместите, запример, съмнението в дадената киселина? Вие знаете при това, че във всяка киселина можете да заместите водорода й с метал и да я превърнете в сол, която има съвършено различни свойства от дадената киселина. Щом знаете това свойство на киселините, правете опити да замествате омразата, завистта или съмнението с такива елементи, че да се получи съвършено ново съединение, с нови и безвредни свойства в сравнение с киселината. Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате окултната химия, да се справите с киселините. Химикът лесно се справя с киселините. Щом види, че някъде има излишък от киселина, той взема известно количество основа и я неутрализира. Питате:" Трябва ли да мразим?" – Да задавате такъв въпрос, то е все едно химикът да се запитва, трябва ли да има сярна, солна или азотна киселина в лабораторията си? Химикът трябва да има и сярна, и солна, и азотна киселина в лабораторията си, но всяка киселина трябва да бъде поставена в шишенце, добре запушено, и да си служи с нея само когато му потрябва. Той може да употреби тези киселини за добро или за зло. Следователно злото не седи в това, че химикът има киселини в лабораторията си, но в начина на употреблението им: ако не ги употребява намясто, киселините ще причинят големи вреди. Ако ги употребява намясто, те ще бъдат като медикаменти. И завистта е киселина за психическия живот, но тя става опасна, когато се придружава от омразата. Иначе сама за себе си приложена, тя не е опасна. В български еик думата "завист" не е лоша. Докато работи сама, завистта не е вредна киселина, но щом дойде при нея омразата, тя става опасна. При това положение идат лошите последствия: съмнението, отмъщението и т. н. Тогава се образува сложната формула: З|2|У|4|С|5|0|10|. Това е киселина, която е дошла до върха на своето развитие. Дето влезе, тя произвежда големи разрушения. Не мислете, че тази киселина е въображаема. Тя съществува в психическия живот на хората и създава големи нещастия. Докато елементите й са отделени един от друг, те не оказват разрушително действие върху човека. Съединят ли се в едно цяло и образуват киселина със сложен състав, разрушителното й действие е голямо. Като се изследват свойствата на отделните елементи омраза, завист, съмнение, отмъщение и др., ще видите, че всеки елемент е съставен от специфична материя. Опитният химик лесно ги различава. Всяка материя е проводник на съответни сили. В този случай материята е формата, в която дадена сила трябва да се облаче. За всяко не-що трябва да има съответен проводник. Как би се разпространила светлината, ако не съществуваше етерът? Всички знаете, че етерът е проводник на светлината, т. е. на светлинната енергия. Въздухът, водата също така играят известна роля като проводници на някакви енергии. Без проводници енергиите в природата не биха могли да се предават и възприемат. Вие трябва да изучавате тия въпроси от научна гледна точка, за да познаете себе си, да познаете и другите хора. Запример, вие често се поддавате на афекции и мислите, че те са присъщи на вашето естество. Като ги изучавате внимателно, ще видите, че те са сили извън вас, които не съставят неразделна част от вашия вътрешен живот. Те са сили, енергии, които се проявяват в различните възрасти на човека. Същото може да се каже и за отрицателните елементи в природата, които действат като киселини в човешкия организъм. Съмнението, запример, се явява повече в старите хора. То е образувано от по-фина материя отколкото омразата. Вие трябва да изучавате силата на тези елементи и киселини, да можете да се ползвате с тях. Те са специални знаци и формули, с които си служи бялата магия. В Писанието, в Псалмите на Давида има ред формули, с някои от които си служи бялата магия, а с някои – черната. В някои от Псалмите си Давид отправя заклинания към неприятелите си. Тези заклинания са магически формули, с които той иска да обезсили неприятелите си, да се освободи от тях. Когато изучавате човека с неговите положителни и отрицателни качества, добре е да разгледате произхода на всяко негово качество. Запример, какъв е произходът на завистта? – Завистта се е явила с първата проява на творческия ум в човека, и то главно в областта на неговото стяженолюбие, на желанието му да придобива повече богатства, повече знания. И всякога, когато поставят някакво препятствие в тази област, веднага в човека се явява завистта. Щом се противодейства на творческия ум на човека, той започва да се страхува да не би някой да го изпревари, да излезе пред него. Този страх събужда завист, а понякога и омраза. След това се явява гневът. Щом се разгневи човек, творческият ум започва да работи в него, но в разрушителните области. Тогава и въображението в човека взема участие и той започва да търси някакъв начин за отмъщение. В това време религиозното чувство в човека, съвестта, моралните чувства като че се парализират, докато той даде ход на своето отмъщение. Като се извърши експлозията, човек утихва, прибира се в себе си и започва да мисли. Но тук действието не спира. Всеки акт или всяка реакция има обратно действие. Няма да мине дълго време, този човек от друго място ще получи същия удар, какъвто сам е нанесъл на другия. Вторият пък ще получи същия удар от трето място и така ще се образува цяла верига на отмъщения. Докога ще се продължава това нещо? – Докато най-после се намери един разумен човек, който ще даде друго разрешение на въпроса и ще спре тази верига на отмъщения. Хиляди хора могат да влязат в тази верига, но една разумна душа е в състояние да извади всички тия хора от кръга на престъплението, в което са попаднали.

От две хиляди години насам християнството се сили да освободи човечеството от тези омотавания, да ликвидира със своята карма. Човечеството ще ликвидира с кармата си, когато всеки поотделно ликвидира със своята карма, когато се освободи от всички връзки на миналото си. Мнозина мислят, че задачата на християнството е да спаси човека. – Въпросът не е в спасението. Лесно е човек да се спаси. Веднъж имате обещание от Бога, че ще ви спаси, няма защо повече да се страхувате. Опасността е там, че и спасеният пак може да греши, пак може да създава карма. Бог никога няма да отмени думата си. Хиляди пъти да грешите, Той пак ще ви прости, но за вас е важно, като сте спасени веднъж, да не повтаряте същите погрешки. За вас е важно като ликвидирате с кармата си, да не се свързвате отново, да не създавате неправилни връзки.

Казано е, че Бог ще изхвърли човека от лицето си. – При какви условия е възможно това? Това е възможно, когато човек съзнателно скъса връзката си с Бога. Иначе веднъж спасен, Бог е вложил в човека възможности и условия да поддържа своето състояние. Човек е спасен вече, няма защо да очаква ново спасяване. Евреите криво разбраха стиха, че Бог ще изхвърли човека от лицето си за вечни времена. Думата "вечни" времена е относителна, тя подразбира един век, два века и повече, но не подразбира абсолютната вечност. Ето, евреите прекараха в робство под египтяните четиристотин години, след което Мойсей ги освободи. Те изправиха една погрешка, едно престъпление, но направиха друго. Казано е в Писанието, че те няма да получат Божието благословение, докато не кажат: "Благословен Онзи, Който иде в името Господне!" Щом кажат така, те ще разрешат въпроса.

Сега се проповядва на човечеството, че цялата вечност не би била в състояние да изкупи греховете му. – Такова нещо не е казано в Писанието. В Стария Завет се казва, че някои хора и до девети род няма да влязат в Царството Божие. – Кои са тези хора? – Това са хората на безлюбието. Който люби, той няма защо да се страхува. Този стих не се отнася до любещия. Веднъж спасен, веднъж влязъл в Божията Любов, човек не трябва да се страхува, нито да се съмнява. Да бъдеш спасен, това значи и ти от своя страна да издържиш на обещанието да живееш в Божията Любов. В Бога обратни решения няма. Веднъж дал обещание да ни спаси, Той вече го е изпълнил. Ние трябва да бъдем внимателни, да не спрем Божието благословение, да не запушим онези места, през които се втича. Щом затворим кепенците си за външната светлина, ние мислим, че Бог се е отдалечил от нас. – Не, Божието благословение минава и заминава, но не може да проникне през затворените кепенци. И след всичко това ще кажете, че Бог ви е забравил. – Вие сами себе си забравихте. – Какво да правим тогава? – Отворете широко кепенците на вашите прозорци да може Божията светлина да мине през тях с всичката си сила!

За да не изпаднете в заблуждение, в тъмнина, пазете се от отрицателните сили като завист, омраза, съмнение, подозрение и т. н. Те са киселини, които действат разрушително върху ума, сърцето и волята. Ако съмнението, запример, попадне в ума на човека, той престава да учи и казва:" И без знания може. Не ми трябват толкова много знания." – Чудни са съвременните хора, като се отказват от много знания! Колко знание е нужно на човека? Когато придобила изкуството да плава във водата, жабата казала:" Повече знание от това не ми трябва." – Но ето, жабата и до днес е останала в много елементарно състояние на развитие. И до днес още жабите крякат във водата. Когато рибата си направила перки, с които да плава във водата, и тя казала:"Повече наука не ми трябва. Нали мога да слизам дълбоко във водата и да излизам на нейната повърхност да си намирам храна, това ми е достатъчно. Няма защо да мисля за къщи, за оране и за копане. Няма защо да мисля за готвене, за наредба на къща и т. н. Културата, която имам, ме задоволява." – Да, но рибите и до днес останаха във водата, с малки придобивки за развитието си. След рибата дойде птицата. Тя развила изкуството да хвърчи във въздуха и се задоволила с това, което постигнала.– Да, но с това изкуство птиците останаха и до днес във въздуха. Някои птици можаха да се превърнат в четвероноги и слязоха на земята да учат изкуството на ходене по твърдата почва. Четвероногите не потърсиха повече знания, затова останаха и до днес четвероноги. Най-после дохождаме до човека, който казва:"Достатъчно ми е това, което зная." Обаче има хора, напреднали в своите стремежи, които не се задоволиха с малко знание и работиха, станаха светии, ангели. Какво показва това? – Това показва, че човек се нуждае от здрава, от положителна наука.

Доде се простират знанията на съвременните хора? – Съвременните хора признават за наука само онова, което може да се подложи на опит. Така е, но има още ред науки, които откриват миналото, говорят за настоящето и предсказват бъде-щето. Истински ученият трябва да бъде астролог, физиогномист, хиромантик, френолог и т. н. Като вземе ръката на човека, той трябва да чете по нея неговото минало, но и това още не е достатъчно. На ръката е написано миналото на човека, а по рефлексия, по отражение на това минало, хиромантикът трябва да прониква и в бъдещето. И тогава според степента на неговото прозрение, някои неща ще бъдат верни, а някои няма да бъдат верни. Всички окултни науки, синтезирани в едно, дават една обща наука, която всеки окултен ученик трябва да придобие. Когато един ангел слезе на земята, той започва да изучава първо елементарните работи: той изучава състава на въздуха, на водата и на твърдата почва. После започва да изучава всички форми, които предшестват човека – минералите, растенията и животните. Най-после, като дойде до човека, той има вече достатъчни знания. Той не чете по ръката на човека, но чете по окръжаващата среда. Средата, условията, при които човек живее, определят какъв е този човек. Наистина, ако хората се водят по рецепти, дадени от разумния свят, те ще имат съвсем друга хигиена, друг начин на живот от този, по който днес се водят.

Адептите, запример, не пият водата както обикновените хора. Като вземе чаша вода, адептът първо ще я прецеди, ще я дестилира и тогава ще пие. Той знае бърз начин за пречистване на водата. Ако трябва да посади жито, той ще го посади и отгледа по начин, съвършено различен от този, по който съвременните хора го отглеждат. Адептът не сее с десетки и стотици декари, както правят нашите земеделци. Той ще посее най-много половин до един декар земя, но ще изкара от нея голямо количество жито. Защо? – Защото той знае начини, по които внася част от своята енергия в житото. Той сам трябва да пипне житото. При това през цялото време, от посаждането до ожънването на житото, той е в молитва. Без съзнателна работа и молитва нищо не става.

Като ученици вие трябва да изучавате съзнателно всеки предмет. И като го изучавате, трябва да се молите да ви се открие неговия вътрешен смисъл и приложение. Великият Учител разбира всички неща в техния вътрешен смисъл, вследствие на което знае как да постъпва. Ако при него дойде някой невежа без никакъв стремеж, той даже няма да се докосне до ръката му. Защо? – Знае той, че този човек няма разумно да използува дадената енергия.Великият Учител се занимава с души, които се стремят към знание, към светлина. А за обикновените хора, за невежите има обикновени учители. Великият Учител не губи времето си за празни работи. Неговото време е скъпо, не може да се изразходва без полза. Той има право отношение към Бога и служи на Неговата воля. Щом изпълнява тази Велика воля, той предава знанието си само на онези души, които са готови да следват Неговия път. Що се отнася до останалите, до обикновените хора, той оставя времето да ги събуди. Ако преждевременно им даде някакво знание, те не могат да го из-ползват.

Като знаете това, не трябва да се обезсърчавате. Обезсърчението ще дойде при вас, ще ви посети, но приемете го само като гост, да дойде и да си отиде, не го задържайте дълго време при себе си. Обезсърчението, страхът у човека показват, че той знае малко, не вярва във Великите закони на живота и на природата – с една дума, вярата му е относителна, а не абсолютна. Един пророк като Илия и той се поколеба в своята вяра. Като се намери в трудно положение, той се обърна към Господа: "Господи, защо си ме оставил сам? Аз мислех, че ще мога да помогна на израилския народ, а видях, че нищо не направих". И му се отговори: "Обърни се и виж, че като тебе такива има в Израил още седем хиляди, които те подкрепват". Илия, който беше виден пророк, който виждаше нещата, не знаеше това. Кога се разколеба Илия? – Когато изби пророците на Ваала. Тези 400 пророци го обсебиха, като му казваха:" Ти ни уби, защото сме служили на лъжлив бог. Покажи ни сега пътя към истинския Бог. Кажи ни как да се домогнем до огъня на любовта." След това трябваше да дойдат същества от невидимия свят да му помогнат. Те не го изобличиха, но му казаха:" Ще отидеш сега в пустинята, дето ще прекараш в пост и молитва, докато ти покажат, по кой начин светът може да се изправи." В това време се яви голяма буря, вътър, който къртеше камъни и дървета, но Бог не беше в бурята и вятъра. После дойде огън от небето, който разпали, изгори всичко, но Бог не беще и в огъня. И най-после Илия чу тих глас от небето, който му говореше: Научи ли вече урока си? Разбра ли как светът ще се оправи? – Светът няма да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня, но чрез тихия глас, т. е. чрез разумното начало в човека. Вместо тебе ще дойде Елисей. Елисей се отличавал със своя мек характер.

И тъй, бурята, огънят, това са методи, които се прилагат в низшите светове. Обаче, когато е необходимо да познаем Бо-жествения свят, Божественото, тогава ще чуем тихия, мекия глас. Докато се интересувате от това, защо двама души се карат помежду си или изживяват някакво съмнение, вие сте в метода на бурята. Какво правеше Илия, когато дойде бурята? – Той се молеше, но същевременно разбра, че Бог не е в бурята. Бурята е метод, който се прилага от хората. Бог не е в бурята, не е в огъня, не е в омразата, в съмнението, в отмъщението, в осъждането. Бог е в тихия глас у човека. Той е разумният живот. Той е в тишината. Когато тихият глас проговори на човека, той ще разбере какво нещо е Божественото и какво – човешкото, и ще си каже:"Едно време живях в бурята, във ветровете като птица, но сега разбрах Великото. Едно време живях в омразата като риба, но сега разбрах Великото." Наистина, който живее в омразата, той е студен като риба. За себе си е горещ, но за другите е студен. Той има желания в себе си да унищожава, да къса, да руши. Тези състояния са в човека вътре и той трябва да се освободи от тях. Те се дължат на мислите и чувствата на падналите същества, които засягат изобщо цялото човечество. Те изпращат своите мисли и чувства в пространството, вследствие на което хората се заразяват от тях като от епидемия. В това отношение любовта на сегашните хора служи като добър проводник за възприемане на тази епидемия. Защо? – Защото в любовта душата се отваря като цвят и тези течения падат върху нея като слана и я попарват.

Ето защо напредналите същества от най-стари времена са давали методи на хората да се предпазват от тия течения. Те неизбежно ще дойдат, но като знае методите, човек ще се разклати външно само, а вътрешно ще остане неуязвим. За възприемане на отрицателните чувства и мисли човек има радио в себе си. Иначе не може да се обясни как познава той кой го мрази, кой му завижда и т. н. Как овцата познава вълка? И на голямо разстояние да е, овцата знае, че вълкът ще дойде, и започва да става неспокойна. Тя отдалеч още възприема мислите му. Дивите кози също познават отдалеч още, че иде вълк и го избягват. Често овце и кози, които овчарят води, попадат в устата на вълка. Защо? – Защото господарят им е неразумен. Овцете предчувстват приближаването на вълка и започват неспокойно да обикалят овчаря, но той спи дълбоко, нищо не подозира. Вълкът влиза в кошарата, грабва една овца и си заминава.

Сега да направим превод на тази мисъл. Душата на човека представя овчарска кошара. Ако овчарят е заспал дълбоко, ще дойде вълкът, лошият дух отвън, ще влезе в кошарата и ще грабне една от добрите овце. Ще кажете, че няма лоши духове в света. – Желал бих да няма, но как ще си обясните причината на противоречията в света? Вършите нещо, а сами сте недоволни от него, казвате, че това, което сте извършили, е неразумно. Разумно ли е, когато човек пакости на себе си и на другите? Разумно ли е, когато човек губи вярата си в Бога? Разумно ли е, когато губи любовта си? Разумно ли е, когато мрази, завижда, отмъщава и т. н.? – Разумно е, обаче когато вярата на човека от ден на ден се увеличава, когато любовта му постоянно се усилва. Любовта на човека към ближния му и към себе си постоянно трябва да се усилва. Под думата "себе си" разбирам висшето начало в човека. При това положение и науката, и изкуствата придобиват смисъл.

За следния път всеки да отговори какво чувство или какъв метод трябва да употреби срещу завистта. Някой ще каже, че срещу завистта може да се постави любовта. – Не, и най-добрите приятели могат да се скарат с любовта. Тъй както хората днес разбират любовта, тази любов може да развали отношенията и на най-добрите приятели. Човешките прояви на любовта не разрешават въпросите. За да намерите метод срещу завистта, трябва дълго време да мислите, да правите опити, да се самонаблюдавате. Който иска да работи съзнателно като ученик, той ще влезе в лабораторията. Тази лаборатория е невидима. В нея може да влезе само онзи ученик, който има искрено желание да работи, да се самовъзпитава. Той ще има на разположение всички химически реактиви за своите опити. Както трескавият взема хинин и се лекува с него, така и ученикът, когато страда от треска, ще влезе в своята невидима лаборатория, мислено ще вземе хинин и ще оздравее. И в двата случая резултатите ще бъдат еднакви. За това се изисква вяра. Който има вяра, той ще си служи с алхимията, ще превръща елементите.

Човек може да се лекува чрез лекарства, но може и мислено да се лекува. Имате хрема, запример. Какво трябва да направите? – Някои препоръчват да седите в топла стая, да правите промивки със солена вода или да изпиете няколко чаши гореща вода, докато се изпотите, и след това да се преоблечете. Но същото може да се направи мислено: седнете спокойно на един стол и започнете мислено да пиете гореща вода. Като изпиете няколко чаши, ако опитът ви е сполучлив, ще се изпотите. След това ще се преоблечете и ще видите, че на другия ден още хремата ви ще мине. Това показва, че мисълта ви е силна. Силната мисъл лекува всички болести. Ако мисълта ви не е силна, опитът ще излезе несполучлив. Кабалистът изяснява научно лекуването чрез мисълта по следния начин. Той казва:" Мисълта е в състояние да видоизмени вибрациите на човешкото тяло. Когато човек заболее, вибрациите на неговото тяло се понижават. С мисълта обаче той може да повдигне вибрациите на тялото си и от низши да ги превърнe във висши. Щом постигне това, той вече се е излекувал. В този смисъл хремата се предизвиква от особен род микроби, които попадат в носа, и ако вибрациите на организма са понижени, те намират условия за размножаване. Като се раз-множават, те дразнят слизестата ципа на носа. За да се освободят от това дразнене, от чуждите вещества, носните жлези отделят изобилно течност, която ги изхвърля навън. Щом вибрациите на организма се повишат, изхвърлянето на чуждите вещества става лесно и бързо. Чрез мисълта си човек може да усили хремата, да я доведе до най-големия предел на нейното развитие, след което тя започва да намалява, да отслабва. Най-дългият период на хремата е една седмица. Повече от това време тя не трябва да остава.

Хремата, треската, туберкулозата и ред още болести се дължат на размножаването на известни бацили в организма. Това размножаване на бацилите представя любовен процес, през който те минават. За тях е добре: те пеят, играят, веселят се, но човека опичат. Той става жертва на тяхната любов. На всяка сватба се дава поне по една жертва: все ще се заколи овца, овен или крава. Може ли днес да стане сватба без ядене и пиене? Някои хора издържат на тези сватби, а някои се опичат на общо основание. Охтиката, треската се лекуват чрез страх. Целта при това лекуване е да се предизвика голям страх в болния. Страхът ще го излекува. Ако болният е туберкулозен, ето какво може да се направи. Както лежи и охка, изнесете болния на чист въздух в проста дървена барака и запалете бараката, като оставите вратата й отворена, да може веднага да излезе вън. Като види, че стаята се запуши от дим, че нещо гори, той ще се уплаши и веднага ще бяга вън, ще забрави, че е болен, че не може да се дигне от леглото. Като се види вън, спасен от пожара, в него ще се събуди мисъл и ще благодари на Бога, че го избавил. Тази мисъл ще събуди в него подтик за нов живот. Този опит може да се направи, когато болният е в първия период на болестта си. Вие можете да направите опита лятно време, но така естествено, болният да не разбере, че нарочно сте запалили бараката. Ако разбере намерението ви, методът няма да даде никакъв резултат.

И треската може да се лекува с предизвикване страх в болния. Като видите някой трескав човек, бързо излейте върху него един котел студена вода, без той да знае това. И тогава, от една страна, изненадата, от друга страна, страхът ще предизвикат в трескавия силна реакция. Той ще се уплаши и треската ще изчезне. Освен това можете да бутнете трескавия от пет-шест метра височина във вода, дълбока три-четири метра, но с условие да има човек, който веднага да го извади от водата. И този опит трябва да изненада болния. Който прави опита, той трябва да бъде много сръчен. Това са научни методи, които са били употребявани в древните времена, и то в краен случай, когато никакви други методи не са дали резултати. В такъв случай за предпочитане е да изгори една барака, отколкото да умре един човек. След като употребите един, втори, трети метод за лекуване на някой чо-век и не получите никакъв резултат, тогава невидимият свят употребява един от силните методи. Ако болният е бил богат човек, отнемат му богатството. Той изгубва богатството си, но заедно с него и болестта му изчезва. По този начин могат да заставят човека да влвзе в Царството Божие. Като вземат всичкото богатство на някой добър, но нерешителен човек, той най-после се примирява със загубата си и казва:" Няма какво, ще вървя вече в правия път. Доброволно това не направих, но като ми отнеха насила всичко, сега вече няма за какво да мисля. Готов съм да следвам Божия път." Крайните методи са за неразумните хора, а не за разумните. За разумните хора не е нужно да се употребява насилие. Често хората разправят за големите изпитания, които са минали, и мислят, че всички ще минат по техния път. – Не, по никой начин двама души не могат да минат по един и същ път. Пътищата, методите, които се прилагат за развитието на човека, са различни, специфични за всяка душа, но опитностите, които придобиват, са еднакви за всички хора. Пътят, по който хората добиват знанието, е също така различен за всяка душа. В това разнообразие именно седи красотата на живота. Едно е важно за човека: да придобие знания и опитности. По какъв метод и по какъв път ще ги добие, това не е важно. Опитностите се добиват чрез големи изпитания. В това отношение изпитанията представят Божествен метод, чрез който хората се лекуват от своите физически и психически болести. Запример, омразата, завистта са психически болести, от които човек съзнателно трябва да се лекува. Като ви посети омразата, напишете тази дума на един лист красиво, отчетливо и като ставате сутрин, погледнете листа и започнете научно да разглеждате какво съдържа тази дума. Буквата "у", с която започва думата умраза, представя човек, обърнат с главата надолу. Какво трябва да направи човек, за да се обърне в правото си положение с главата нагоре? Ако е лек и ловък, той лесно може да се обърне, но ако е тежък, ще потърси външна помощ. Като се огледа натук-натам, той все ще намери някаква помощ, която Провидението е определило за него. Близо до него има две дървета. Полека, с люлеене на ръцете на една и друга страна той ще дойде до едното дърво. Ще се хване с едната ръка за едното дърво, а после с другата– за второто дърво и ще се изправи на краката си. Люлеенето представя мисленето. Ако е паднал, човек трябва да мисли, за да се изправи на краката си.

Буквата "м", както в български, така и във всички западни езици, означава незаконни желания, т. е. желания, които се развиват по незаконен път. Когато е слизал в материята, човек е развил в себе си чувството на лакомство, вследствие на което у него са се събудили много материалистични желания. За да се освободи от тях, той трябва да живее в закона на жертвата. Ако човек не пожертва незаконните желания в себе си, преди да са се оплодили, след като се оплодят, те ще причинят големи препятствия и страдания в живота му. Буквата "р" ще бъде оръжието, което ще причини пакости и страдания на човека. Буквата "м" означава още и процес на изпразване. Следователно човек трябва да изхвърли вън от себе си онзи серум, чрез който се хранят незаконните желания. Само по този начин ше се спре тяхното развитие. Като извадите от думата "умраза" буквите "м" и "з", ще остане думата "ура-а". Като се освободиш от умразата, ти си намерил начин да се обърнеш с главата нагоре, да заемеш първото си положение, и тогава непременно ще извикаш "ура-а"! Буквата "р" показва, че волята и умът на човека са започнали вече да работят.

Това са ред превръщания, ред упражнения, които трябва да правите, за да се освободите от отрицателните мисли и чувства в себе си. Така можете да превръщате енергиите на всяка отрицателна мисъл в положителна. За справяне с всяка мъчнотия има различни методи, и то за всяка мъчнотия специфичен метод. Всеки сам може да се справи с малките си мъчнотии. Големите мъчнотии, които препятстват на човешкото развитие, се дават като специални задачи. Когато може самостоятелно да реши една такава задача, светлината в съзнанието на човека се увеличава и той става радостен и весел. Затова е казано, че след скръбта иде радост; след нощта иде ден; след заоблачаването иде разсветяване. Ето защо всеки човек трябва да прави опити, да преодолява малките спънки, а да разрешава големите задачи. Така той ще се кали и ще стане силен да носи изпитанията, които му се дават. Като четете окултни книги, ще видите, че там, в разни форми, е предсказано, че учениците на 19 и 20 в. ще бъдат подложени на големи изпитания. За да издържат на тези изпитания, те трябва да имат силна воля. Волята се засилва с ред упражнения и опити. Мъчнотиите, изпитанията ще бъдат повече вътрешни, отколкото външни.

Като четете и прилагате беседите, ще се натъкнете и на ред методи вън от дадените. Като прилагате различните методи, в съзнанието ви ще се събудят спомени от миналото, но не случайно, а като резултат на усилията, които правите. Това е необходимо, за да можете да се освободите от наслояванията на миналото. Много от тия наслоявания са отрицателни, вследствие на което създават мъчнотии в живота ви, които непременно трябва да се разрешат! От вас се иска самообладание. Знайте, че не сте сами. Разумни същества вземат участие във вашия живот и ви помагат. Разрешаването на вашите задачи е във връзка с разрешаването на задачите на тия разумни същества. Всички живи същества, били те низши или висши, са свързани помежду си. Следователно вие не живеете за себе си само, но сте свързани, от една страна, със същества, които седят по-високо от вас, а от друга– със същества по-нискостоящи от вас. Когато пророк Илия заминаваше за другия свят, приятелите му дойдоха със специална колесница да го вземат. Никой не живее сам, никой не умира сам.

Като ученици на окултна школа, ще знаете, че има кой да се интересува от вас, има кой да ви обича и да ви дава съвети в най-трудните моменти на живота ви. Тези същества, които са готови всякога да помагат на човечеството, са наречени "невидими помагачи". В миналото, когато не са знаели това, хората са чувствали помощта им, но са мислили, че тези същества са някакви божества, вследствие на което са ги боготворили. Така се е създала идеята за многобожието, като са делили божествата на добри и лоши. Всъщност невидимите помагачи са Божествени лъчи, изпратени от Бога да помагат на хората в техния труден път. Благодарете на Бога за тези лъчи, без да ги боготворите. Когато срещнете една круша или един извор на пътя си, това не са нищо друго освен условия, които подпомагат вашето развитие. При известни случаи съществата от невидимия свят не помагат на хората, защото, ако в едно отношение им помогнат, в друго ще ги спънат. Запример, излекуват един човек, но като не знае как да поддържа здравето си, той влошава положението си. Срещате човек, който имал някакво хубаво видение. Какво прави този човек? Започва надясно-наляво да разправя какво видял. По този начин той сам си пакости, вместо да придобие нещо от това видение. След това видение този човек трябваше да започне да работи върху себе си, да използва енергията, която му е дадена чрез видението. Не е лошо, че някой се похвалил с опитността си, но като се хвали с нещо, човек трябва да прецени в себе си дали тази похвала ще послужи за неговото повдигане, както и за повдигането на неговите ближни. Ако опитността на един човек събуди завист, омраза в другите, по- добре да мълчи. От своите опитности човек може да разправя само онова, което не събужда отрицателни чувства и мисли в окръжаващите.

Ето защо от най-дълбока древност на учениците се е препоръчвало мълчание, докато развият в себе си деликатност, внимателност, да разбират де какво да говорят. Всеки ученик, който е постъпвал в школата на Питагора, е трябвало цели три години да мълчи. Мълчанието е било първото качество, което ученикът е трябвало да развива. Не е лесно човек съзнателно да си наложи мълчание. Египтяните са мълчали като риби. Силни хора са били те. Докато спазвали закона на мълчанието, египтяните били силни хора. Щом нарушили този закон, те загубили силата си. Същото може да се каже и за евреите. И съвременните християни се намират пред същата опасност: те повече говорят, по-малко действат. Те говорят какво е направило християнството досега, а не мислят какво трябва да направи днес. Когато се говори, че Англия, че Америка са силни, силата им зависи от прилагането на великите принципи в живота. Когато се казва, че дадено общество седи високо, това зависи от прилагането на великите принцити в неговия живот. Това не значи, че хората на това общество са по-добри от другите, но тия хора прилагат. Щом прилагат, те ще имат резултати. Който прилага Божествените принципи в своя живот, той има Божието благословение, той има добри резултати.

И тъй, започнете да работите съзнателно върху себе си. Вземете едно от своите противоречия, най-малкото, и го подложете на анализа да видите кое е същественото в него и кое – несъщественото. Същественото задръжте в себе си, а несъщественото – турете настрана, или го превърнете. Ако можете да изкарате нещо от него, ще имате добри резултати. В това отношение ученикът трябва да бъде алхимик. Като вземе сложното тяло, чрез алхимическа анализа той трябва да го разложи на съставните му елементи, при което опасните, вредните елементи да отдели настрана, а за себе си да запази само полезние, необходимите за неговото развитие. Така ще намерите почвата, върху която се е развивала завистта, омразата и т. н. Съмнението, отмъщението, омразата, завистта се развиват на специфични за себе си основи, които трябва да се изучават. Например завистта не може да се развива на всякаква почва – специална почва има за нея. Не я ли поставят на съответната за нея почва, тя изсъхва.

Тези неща, за които ви говоря, не са ясни за вас, но те представят сили, със специфични свойства, които проникват човешкото естество и му влияят. Тези сили се промъкват във всички хора и се явяват като резултат на техния вътрешен живот. Борбата между боговете, предадена в митологическите разкази, се дължи именно на тия отрицателни прояви в човека, специално на завистта.

Сега да направим едно упраженение. Пръстите на дясната ръка се събират на едно място и в това положение се поставят пред устата, като че ще извадят нещо от нея. После същата ръка се изнася надясно, пръстите се разтварят, а ръката се спуща надолу.

Същото нещо се прави и с лявата ръка. Това упражнение се повтаря още няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка.

"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!"

4. Лекция от Учителя, държана на 16 ноември, 1927 г., София.

Начало: 19:00

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...