Jump to content

IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца


Recommended Posts

IX. Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца

1. Очерк от Елена Пенева Петкова, дъщеря на Пеню Ганев и Каменка Несторова

Много стихове и песни са изпяти в прослава на майката. Най-свещеното същество на земята е майката и то истинската майка, която всеотдайно посвещава живота си в отглеждането на своите деца и животът й минава в грижи за семейството. Именно такава беше нашата майка Каменка. Кръстена е така с пожелание да е здрава и дълголетна като камък, понеже много деца е раждала нейната майка, но за жалост нито едно не е оживявало. Но за късмет, майка ми наистина живя един достоен за пример живот.

Родена на 19.ХII.1915 год. в гр. Радовиш, Македония, изкарва едно тежко детство с много труд, несвойствен за възрастта й. Баща - Коце Несторов Мазнейков, майка - Катя Мазнейкова, р. 1894 г., сестра - Евангелия Коцева Дерменджиева, р. 6.11.1918 г. На 11 години, заедно със семейството си пристигат като емигранти в София, поради политическите разбирания на баща й, който е бил преследван от сърбите и няколко години е бил измъчван от тях в сръбските затвори. Баща й дълги години е работил като клисар в Софийската семинария и цялото семейство редовно посещава църквата. Като добра християнка, възпитана в човешките добродетели - човеколгобие и трудолюбие, много скромна, в училище, като ученичка, майка ми бързо спечелва уважението на съучениците си, което й помага да научи българския език и става една добра ученичка, много ученолюбива, която прави добро впечатление и на учителите. Завършва девическа гимназия, а след това учи за начална учителка. По време на войната учителствува в провинцията, а след 1944 год. се премества в София, в училището в кв. „Дианабад", като там се запознава с баща ми, също учител.

Макар и да не са в първа младост - тя тогава е била над 30 години, а баща ми - над 50 години, решават да се оженят и да създадат семейство. Нямат намерение да имат деца, понеже майка ми не е била добре със здравето - имала е слабо сърце, крехко здраве. Заживяват своя семеен живот. Но коя жена не желае да стане, освен съпруга, и майка? И ето, за голяма радост и изненада на всички близки и познати на майка ми и баща ми, появява се първата им рожба - дъщеря Елена. След нея пък син - Петър, и това не е краят, защото се появява на бял свят и третият наследник, изтърсакът на фамилията - Иванка. И така, за много кратко време, къщата на Пеньо и Каменка на Изгрева се напълва с детска глъч. Голяма радост е за възрастните родители, но и още по-голямо изпитание и грижа лягат на плещите им - отглеждането на децата. Настъпват поредните безсънни нощи на майката. Ту едното се е поболяло, току-виж и другото нещо не е добре. Детски болести, големи грижи. Майка ми се разкъсваше между училището и къщи. Кое по-напред: да се подготви за следващия ден за училище пред учениците си, да обърне внимание на своите деца вкъщи, да ги изпере, да им сготви, да ги изведе на разходка или да отдели внимание на възрастната си майка? Това е голямо геройство и голямо изпитание на майка ми и въпреки крехкото си здраве, намираше време и сили с всичко да се справи. Макар сърцето й да беше болно. То беше едно голямо сърце, пълно с голяма обич и топлина, което майка ми раздаваше на хората около себе си. Еднакво посрещаше гостите ни от Изгрева, така, както посрещаше роднините си от Югославия и роднинине на татко. Внимателна, добра към всички, хората усещаха и уважаваха нейната голяма човечност и християнска душа, да помага на хората в беда с каквото може.

Беше и много добра учителка. Заради идеите на татко много пъти е имала неприятности в училище, но благодарение на твърдия си македонски дух, никога не е падала духом и винаги смело вървеше напред и все напред в трудния път на живота.

Времето си върви, годините минават и неусетно децата са пораснали. Изпраща едно след друго на абитуриентски балове. След тях идва времето и на сватбите. Един подир друг, и трите деца създават семейства. Появяват се и така желаните и обичани от всички баби, любимите внуци, един от които носи нейното име - Камен. Трима внуци и една внучка.

Изпълнила своя достоен живот, уморена от трудния път, по който е извървяла, майка си замина от този свят на 2.II.1984 год. на 68 години.

2.

МОЯТА МАЙКА Каменка Костова Несторова (Ганева)

Очерк от Иванка Пенева Нейкова, дъщеря на Пеню Ганев и Каменка Несторова

Спомням си майка още от най-ранната си възраст. Работеше като учителка и беше много угрижена и сериозна, съсредоточена във всичко, което вършеше: често седеше зад една малка кръгла масичка, постлана с каре, ушито от нея с червени конци, да проверява тетрадки, да подготвя учебния си материал. Понякога махаше карето и точеше кори за баница - приготвяше тиквеници или македонски зелници. Много обичаше да пее, докато работи вкъщи. Репертоарът й включваше песни от родния й град Радовиш - Македония, стари градски песни, народни песни. Всяка вечер приспиваше сестра ми, брат ми и мен с голям букет от приспивни песнички, които ни отнасяха в приказните светове на сънищата. Пееше много вярно и точно. Като поотраснах, започнахме да излизаме вечер на разходка, по време на която пеехме и разговаряхме. Книгите бяха любимата й тема. Много нещо бе изчела и все даваше конкретен пример от някоя книга за дадена ситуация. Интересуваше се от всичко. За нея нямаше маловажни неща и може би затова обичаше подробните описания като в произведенията на любимият й писател Иван Вазов.

Често, като се разхождахме и имаше ясно небе, гледахме и търсехме съзвездията като Голямата мечка, Квачката, Млечния път, Полярната звезда и планетите Нептун, Венера, Сатурн, Меркурий, Марс. Отнасяхме се в миналото с легендите, писани за тях. Друг път разглеждахме растенията и дърветата. Много обичаше да разглежда камъните, които считаше за живи. Казваше, че благодарение на това, че е кръстена Каменка, е останала жива след шест несполучливи раждания на майка й. Когато времето беше лошо, си оставахме у дома и бродирахме възглавнички и пеехме. Дните й минаваха с грижа за нас и голяма всеотдайност в учителската професия. Учениците й бяха едни от най-добрите по успех. С тях подготвяше пиеси и вечеринки. Навсякъде бе първа, но единствено на себе си не обърна достатъчно внимание. Животът й бе помрачен от първата операция - апандисит, последвана от втора - жлъчка, извадиха й 7 големи камъка. Скоро след като се възстанови, тя се пенсионира. Останала у дома, живо се интересуваше от политическия живот, четеше целия официален ежедневник. Когато идваха гости, а това се случваше често, тя оживено коментираше прочетеното. Гостите бяха различни - но тя всички посрещаше еднакво и винаги ни казваше: „Където е гост, там е и Господ."

Когато се омъжих, тя ми идваше на гости. Веднъж пожела да види къде работя - заведох я в радиовъзел Свищов. Там се запозна с моя колежка - говорителката Янка Боянова, дългогодишен филолог учител. Двете подхванаха разговор за литературата и различни автори: Вазов, Славейков, Талев, преминаха през френския Ренесанс, английската литература, обиколиха целия свят и завършиха с древногръцката литература. Така неусетно изминаха три часа: майка - кротка, усмихната, а Янка се просълзи, прегърна майка и каза, че не е срещала досега толкова богата в литературата личност. След този случай сякаш ми се отвориха очите и видях майка в друга светлина - сдържана, волева и упорита, с много любов и себеотрицание. Такава бе и до последния си дъх. След като почина, плачех много за нея. Една нощ я сънувах весела и тя ми каза: „Защо плачеш за мен? Аз съм много добре, сега съм в Корея и уча малките корейчета на български език. Радвай се на живота и не мисли повече за мен."

Свищов, 21 юли 2002 г.

akt_wedding.jpg
Kamenka_teacher.jpg
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...