Jump to content

БЕЗКОРИСТНО ДОБРО


Цецка
 Share

Recommended Posts

БЕЗКОРИСТНО ДОБРО

Ще приведа един пример за благодеяния, които правил един милионер американец. Един ден този американец умрял и, като се видял в онзи свят, първата му работа била да потърси рая. Посочили му рая, и той започнал да търси вратата, която води към райската градина. Намерил вратата и се запътил направо за там. Пред вратата на рая стоял свети Петър, който го спрял, като му казал: Не можеш да влезеш в райската градина.

– Как да не мога? В един американски град съградих една църква.

– Записано ли е името ти за това благодеяние?

– Записано е.

– Щом е така, платено ти е вече.

– В еди кой си град построих голямо училище за сирачета.

– Записано ли е името ти там?

– Записано е.

– И за това ти е платено. Помисли си направил ли си някакво добро дело, за което никой да не знае, нито пък името ти да е записано в книгата на добродетелните хора на земята. Иначе, ще бъдем заставени да те върнем в ада. Той се почесъл по врата, позамислил се и по едно време се сетил, че един ден, като отивал за бърза работа в града, срещнала го една бедна вдовица, спряла го и започнала да му разправя положението си, че имала няколко деца, слаби, гладни и боси, и няма кой да й помогне. Понеже бързах за работата си, аз се обърнах към нея с молба да не ме спира в пътя ми, но тя вървеше след мене и настояваше да й помогна, защото децата й умирали от глад. Най-после, за да се освободя от нея, бръкнах в джоба си, извадих 1 долар и й го подхвърлих. Този е единствения случай на малко благодеяние, за което никой вестник не е писал.

– Тази работа е малко по-особена, не зная как да я реша, затова ще отидем двамата при Господа, да видим какво Той ще каже. Само Бог може да разреши правилно този случай. Свети Петър разказал всичко това на Господа, Който му отговорил: Дайте 2 долара на този човек и го пуснете да си върви. Той още не е готов за рая.

Ще приведа един пример, да видите как действа истината върху човека.

Една богата американка заболяла сериозно, и всички лекари се произнесли, че болестта й е неизцерима. Някои от лекарите, които я лекували, били по-смели и направо й казали да се готви за другия свят. Тя извикала мъжа си да се прости с него и почнала да плаче, да го милва, да го целува. Най-после се обърнала към него с думите: Слушай какво ще ти кажа. Досега съм те обичала много, живяла съм добре с тебе и сега искам само едно обещание. Готов ли си да ми дадеш това обещание? Мъжът отговорил: Докато не чуя какво искаш от мене, нищо не мога да ти обещая. Ако е нещо, което влиза в кръга на моите възможности, обещавам ти, че ще го изпълня; ако не е в кръга на възможностите ми, никакво обещание не мога да ти дам. – Слушай тогава какво обещание искам от тебе: дай ми честната си дума, че след смъртта ми ти няма да се ожениш за друга. – Виж, такова обещание не мога да ти дам. Ти знаеш, че аз обичам истината и затова казвам: След твоята смърт аз ще се оженя. Болната била много ревнива. Като чула думите на мъжа си, събрала последните си сили, скочила от леглото си и казала: Тъй ли? Да знаеш тогава, че аз няма да умра! В този момент в организма й станала някаква вътрешна реакция, един подем на силите, и в продължение на 24 ч. тя се почувствала по-добре. След една седмица била напълно здрава и се движила из стаите, изпълнявала задълженията си. Идея имала тази жена! Тя не позволявала друга жена да влезе в нейния дом, макар и след смъртта й.

Понякога една негативна мисъл може да спаси човека!

1928_01_22 Никодим

неделна беседа в София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...