Jump to content

1. РОДОСЛОВИЕТО НА ЕДИН РОД МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ


Recommended Posts

1. РОДОСЛОВИЕТО НА ЕДИН РОД МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ

Сега най-напред за моя дядо по баща. Той живееше в село Етъра, Габровско. Казваше се Дойно. Живееше в Етъра със своето семейство, със своята жена и децата, които той имаше. Етърът се намира на 7 км. в подножието на Стара планина. Това село е известно. Сега в момента е известно с направените там старинни занаяти по-нагоре от Етъра. Той се занимаваше със стъргане на гаванки. Козещица е една прекрасна долина, каквато рядко съм имал случая да видя. Бистра, чиста кристална вода, пълна с пъстърва - риба и раци, речни. В тази река той беше направил примитивен струг за стъргане на гаванки. Общо взето семейството му прекарваше много оскъдно, тъй като по Етъра няма много големи площи за засяване на земеделски култури. Стъргането на гаванките ги правеше през лятото. Като дойдеше Света Богородица към края на август, натоварваше на коня си гаванките и ги закарваше на Троянския манастир. Там ги е продавал. Сега, какво може да се получи от един конски товар гаванки, всеки може да си представи, че е било съвсем оскъдно. Така е преживявал моя дядо, при тези условия. Оттам е тази голяма привързаност на моя баща към тази долина, към тази река. Затова той по-късно направи там дърводелска работилница за направа на столове. Тази дърводелска работилница го опропасти. Затуй, защото инженерите, които са изчислили силата на водата, с която той искаше да кара машините направили грешки. Те изчислили, че силата ще бъде 12 конски сили и половина, водата ще даде 12 конски сили и половина. Когато поставихме машините, в което поставяне взех и аз активно участие, и пуснахме водата да кара с турбина - водна турбина, да кара машините, оказа се, че силата не може да задвижи всичките машини. Това внесе голямо затруднение в цялата тази работа. Търсихме причините къде ли не, но не и там където те бяха. Аз, като силен ученик по математика и физика изчислих силата на водата и намерих, че е тя е равна на 2 конски сили и половина. Туй нещо го разправях на моя баща, обаче той не ми вярваше. По-късно мина професор Бончев, един от нашите професори, не знам по какви причини, той се залови да изчисли силата на водата и изкара толкоз, колкото аз бях изкарал. Това именно положение, внесе голямо разстройство в поминъка на баща ми и стана нужда да ги принесе в Габрово, след туй постави някакви тъкачни машини и т.н. това нещо го опропасти.
Моят баща имаше трима братя и една сестра. Дядо ми по баща имаше трима синове и една дъщеря. Единият се казваше Стефан, момичето Минка. Моят баща Никола влиза в Габрово и става чирак, като момче, работник при един стар шивач. И оттам започва шивашкия занаят. Отначало започва да шие селски дрехи, предимно малки селски палта. Беше отворил магазин, вземаше поръчки от селянките, които идваха, беше получил популярност като такъв шивач, между другото хем продаваше платове, хем шиеше. По-късно отвори още един магазин и в материално отношение беше добре, но после като почна с тази работилница, опрапасти се.
Ние бяхме трима братя и една сестра. Двама братя, единия брат и сестрата починаха. Стефан е роден 1911 г., това беше месец юни. Цанка е родена в 1902 г. Най-напред се ражда Борис, големият ми брат, който е роден през 1900 г. на 30 декември. След това идва сестра ми 1902 г., мисля, че през септември, след туй идвам аз през 1904 г. по нов стил 18 декември. И най-малкият ми брат през юни 1911 г. По маичина линия, малко знам за дядо си. Знам, че е бил търговец на жито и му казваха „Ботю жита", защото се казваше Ботю. След това става табашки работник. Обработвал е говежди, телешки кожи. Предимно работеха биволски кожи, защото в Габрово по онуй време беше много силно разпространен занаята за правене на имении. Имениите са пантофи, с които турците се обуват и преди да влязат в джамията събуват тез пантофи, нещо като галоши. Тези имении имаха голямо разпространение в Добруджа. И габровските маистори правеха ги, натоварваха стоката и я закарваха към Добруджа да я продават. Затуй, за правенето на тези имении най-подходяща беше кожата от биволи, защото са меки и като се обработят и лесно се шият. Това са данни по рода на моя дядо по майчина линия.
Дядо ми имаше 3 дъщери: леля Донка, майка ми, още една леля и вуйчо.
Всичките се поминаха с изключение на леля Донка, която е сестра на майка ми.
Майка ми и баща ми са се оженили някъде към края на XIX век. Зная, че се бяха оженили на Архангелов ден и този ден го чествувахме като празник. Запознали ли са се в Габрово, защото баща ми имаше магазин близо до тяхната къща. Моето детство премина най-напред в училище. Учех в Габровското училище. По онова време в Габрово се основа туристическото дружество. Бях голям планинар, жадувах за планината и се записах в дружеството. Ходех на екскурзии с големия ми брат и неговите приятели, а после и самичък. Така премина. Обаче, туй, което беше най-интересното, баща ми беше наредил, като свърша училище да отивам в магазина, да му помагам. Туй именно, направи така, че аз не разбирах този бурен, приятен живот на младежите. В междучасието, в училището, те оживено разказват за своите приключения, за своите връзки с момичета, а аз гледах така малко, съвсем неподготвен за такава тема. Туй именно, ме накара аз да не познавам тази страна на младежкия живот. Така свърших гимназия. Едва свършил и хайде в Балкана, в дърводелската работилница. Там изкарах около две години съвсем сам в планината. Работих там, блъсках се и там ми окапа косата, имах много хубава коса, от напрежение и тревоги, защото не вървеше, спряха машините. След туй баща ми реши да свали дърводелските машини в града, а горе качи някакви тъкачни машини. Един такъв недобър човек го посъветвал да вземе някакви стари, чешки машини. Дойдоха в Габрово едни такива изостанали машини, лоши. Монтирахме ги горе, но и те не можаха да вървят и всичко туй опропасти моя баща, който беше материално сравнително добре. Така премина. И в цялата тази суматоха, идва моя брат Борис, който беше студент в София, идва в Габрово и не знам как стана въпрос, и майка ми наблегна да отида и аз в София, да следвам. Да се махна оттам. Туй именно ме спаси бих казал и аз съм описал тази случка, туй въртене за мен, туй отиване в София съм го описал с един разговор, който Учителя проведе на Изгрева. Погледна ме един път и каза, като прекъсна разговора, туй съм го описал в книгата. Погледна ме и каза: „Тръгнал да пасе патките на баща си". В София отидох през януари 1923 г. Тогава имаше семестриални ваканции, през които студентите имаха няколко дена отпуска и през което време всеки младеж можеше да се запише в университета, нищо, че е сред годината. И аз отидох през януари и се записах „Естествени науки", тъй беше и моя брат. После като свърших една година, реших и се прехвърлих „Математика, астрономия, физика". Там карах около четири години, обаче поради лоши материални условия, защото баща ми беше изнемогнал, трябваше да работя през лятото при един наш съмишленик Бертоли - италианец и тъй малко се разкъса времето и можах да взема само първите изпити, последните изпити не можах да ги взема.
Първото ми запознанство с Учителя беше, като отидох в София. Моят брат ме заведе в своята квартира, която беше до турската легация, една стара занемарена постройка. И първото нещо беше да ме заведат на „Опълченска" 66, където живееше Учителя. Аз отидох. Там имаше много хора, но понеже бях едно свито такова момче не отидох да му се преставя. Погледна ме и нищо, не споделихме нищо. Това беше първото ми отиване и запознанство с Учителя. В ония години ул. „Опълченска" 66 представляваше две къщи-близнаци. Под един покрив две пълно симетрични постройки. В едната симетрична постройка живееше Георги Димитров - водача на комунистите в България, а в другата Учителя - със своите хазаи. Учителят, кога е отишъл да живее при Гумнерови не мога да си спомня годината, но там Той започна своето дело. Спомням си Гумнерови. Гумнеров беше един слабичък, нисичък човек, така скромничък. Скромен в най-широк смисъл на думата, както в самата си външност, тъй и в своето материално положение. Мисля, че тогава беше пенсионер. Гумнерова също беше нисичка, скромничка и симпатична жена. С какво се е занимавал не знам, но аз когато отидох той беше пенсионер и беше доста възрастен.
Къщата се състоеше от сутерен и етаж. В горният етаж имаше две-три стаички. В едната стаичка беше Учителя, а в другата стаичка, която беше към едно малко дворче, Учителя оттам държеше беседи. В сутеренният етаж имаше една Василка - плетачка. Живееше там и разбрах после, че обслужва Учителя. Това е периода през 1923 г. и следващите години.
Съображенията ми да започна с Ваучер, бяха туй, защото аз, когато отидох в София тази голяма разкошна поляна се наричаше Баучеровото. И исках да поднеса на приятелите откъде и защо се наричаше Баучеровото, а после се нарече „Изгрева".
МОТО: „Изгревът" - място, център, епоха, в което и през която, Учителя Петър Константинов Дънов изяви най-ярко делото на Великото Бяло Братство в Слово, музика и пластика - Паневритмията и Пентограма"
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...