4. СТРУГЪТ НА ДЯДО И НА БАЩА МИ

[Ани]

4. СТРУГЪТ НА ДЯДО И НА БАЩА МИ

Друга една намеса на Учителя върху моя живот, която много по- късно разбрах, беше решителна за моя живот, за моята съдба.

Още като ученик в горните класове на гимназията, баща ми се залови да реализира една много отдавна зародена в него мечта, да става индустриалец. Но беше неопитен, крайно доверчив и лесно всеки можеше да го излъже.

На около 15 километра от Габрово в Стара планина се намираше чудно красивата долина на реката Козещица, където дядо ни е имал струг. Една бистра пенлива, пълна с пъстърва и раци планинска река. На тази река моят дядо по баща е имал най-примитивен струг, каран от водата на реката за правене на гаванки. Баща ми беше влюбен в тази долина и река. Пък и нямаше човек, които да е отишъл там и да не се възхити от красотата и. За отдих и почивка, беше прелестно, но не и за индустрия. В тази долина той се залови на първо време да направи машинна, дърводелска работилница за правене на столове, карана от водата на реката, но нямаше достатъчен пад на водата. В тази именно работилница трябваше да се посветя аз, още като ученик през ваканциите и след свършването на гимназията. Но неудачите почнаха още отначалото. Монтираните машини не можаха да вървят. Търсехме причината във всичко, но не и там където тя беше. От напрежение и грижи, разкошната ми на едри вълни къдрава коса окапа. Най-после, поисках документите за изчисленията, които инженерите бяха направили за силата на водата, която можеше да даде при получения пад. В документите беше отбелязано, че тя е равна на дванадесет конски сили, които са достатъчни, за да се задвижат поставените вече машини. По физика и математика бях силен ученик и не ми беше трудно да изчисля тази сила. Моите изчисления показаха само две и половина конски сили. В многократните ми проверки се получи все същото. Инженерите явно бяха направили грешка. Да се продължи работата при това положение беше невъзможно. Но това баща ми не искаше да разбере, че тази сила не е достатъчна за нещо сериозно. Продължи той с разместване на машините, докарването на други, за тъкане на платове, но същото. Разните неудачи и мъчителни трансформации продължаваха. За оправянето на тази каша се намеси и моят зет, на сестра ми Цанка мъжът, един рядко енергичен и работлив човек, но все така хилаво вървеше работата. Най-после се изостави тази долина и всичко се премести в града. И в цялата тази бъркотия и кипеж, в един момент се създадоха условията, без да съм искал или да съм мислил затова, да дойда в София да следвам. По-късно, един ден вече на Изгрева, сме се събрали около Учителя на разговор, каквито често имахме. Изведнъж Той прекъсна разговора на темата, която се водеше, погледна ме и каза: „Тръгнал да пасе патките на баща си". Разбрах какви усилия Той беше направил, за да ме измъкне от тази бъркотия, в която щях да пропилея живота си и да загубя прекрасните условия за прогрес, и да ме докара на Изгрева.