Jump to content

29. БАРАКАТА НА РУСЕВА


Recommended Posts

29. БАРАКАТА НА РУСЕВА

Непосредствено до Изгревската поляна, Братството по-късно беше закупило място от около два и половина декара. То беше отделено с ограда от общите братски имоти. На него някои наши съмишленици си бяха направили, за времено пребиваване, малки дъсчени къщички. Без да питат някого направиха си бараки уж бе за кратко време, но се заседяха там. И смятаха, че това място им е дадено от Бога. Но това временно се проточи с години. Нуждите на Братството нараснаха, пък и гледката от различни по форма и строеж бараки не беше много приятна. Взема се решение, те да се преместят, на едно друго пак братско място, което имахме по- надолу под Изгрева.
Помня кога и как се взема туй решение. Учителят ме повика и ми каза: „Николай, да се преместят бараките". Решението се взема от Учителя. Аз се съгласих. По туй време пристига един брат с комунистически влияния - Игнат Котаров и като научи какво е решението започна да протестира пред Учителя и пред мене. Защо преместваме бараките на най-бедните хора, на простите хора, на пролетариите. Значи имаше такова отношение към тях. Аз с пламенно слово пред Учителя му казах, че трябва да се преместят по ред причини, че са построени в безпорядък, че грозят, че няма хигиена и че е станало на бунище мястото. И си отиде Игнат. Но аз проведох решението на Учителя. По онуй време не задиряхме, кои са истинските съмишленици на Учителя. Дойде два- три пъти на Изгрева, чуе Учителя и става брат и се прикачва на братския казан, и почва да яде безплатно. А тогава бе гладория.
В онези времена, ние много не задиряхме, кои са истинските наши съмишленици, хора с подчертан морал и качества. Малко някой, като се завърти около. Изгрева и слуша някоя и друга беседа и се позаседи в нашите среди, често пъти с користни цели, приемахме го. На това място си беше направила някаква барака, от съвършено лоши сбирщина материали, черни мушами и какви ли още не отпадъци, една жена от града - Русева. Тя както разбрах, си имаше жилище там, но тук си го беше направила, така просто да си има. Започнахме преместването, което не беше особено трудно, тъй като тия къщички, в повечето случаи не бяха нещо повече от един голям сандък. Дойде най-после и до бараката на Русева, която не беше нещо цяло, но един комплекс от разни набавки, не беше възможно да се пренесе изцяло. Пък и самият й вид, събуждаше остро чувство на отвращение. Гледах тази грамада от неприятни вехтории и дойдох до извода, че освен да се запали и изгори, друг изход нямаше. Но това не смеех да направя, защото тази жена беше тъй устата и кавгаджийка, че човек не знам дали би се отървал от нейния злобен език с години. Пък и знам ли в своята ярост, докъде би стигнала тя. Да не предизвика, не само на мене, но и на Братството някакви неприятни беди. Туй ме спря. А тя самата съвсем не мислеше за местене. Ден след този извод, сутринта по спешна работа, трябваше да слезна в града. Тъкмо излизам от къщи, ето го Учителя пред мене. „Николай, какво стана?" Аз веднага разбрах, че става въпрос за преместването на бараките и Му отговорих: „Учителю, бараките преместихме, но тази на Русева, освен да се изгори, друго не виждам да може". Казах и се залетях към града. Когато се върнах, нямаше вече и следа от тази къщичка - кочина. Бараката беше изцяло изгоряла. Как е станало това, аз не разбрах. И жената, повече на Изгрева не я видях. Така по един чуден начин се освободихме и от двете неприятности. По-късно научих, че лично Игнат Котаров, отишъл и я запалил, за да изгори бунището.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...