32. ДРЪВЧЕТО

[Ани]

32. ДРЪВЧЕТО

Част от Южният дял на Изгревската поляна, където играехме гимнастическите упражнения, бяхме разработили и посадили плодни дръвчета, лози, а между тях някои зарзавати, предимно домати и картофи. Един ден, беше привечер, аз съм се изправил на границата между двете части на поляната - разработена и затревена. Гледах Витоша и се възхищавах от игривите багри, които даваха лъчите на залязващото Слънце. Бях потънал в размисъл. В този момент при мене идва Учителят и ми казва: „Слушай, виждаш ли това дръвче, внимавай да не дойде някои да го изкастри". Аз се наведох към мястото, което ми показваше и видях пред себе си, малко високо около 70 сантиметра дръвче - кайсия, с идеално оформена коронка, което преди това не бях забелязал. След като ми го показа, Учителят си отиде. Тези думи не проникнаха дълбоко в мене, не можаха да ме изкарат от залесията, в която бях потънал, не подостриха вниманието ми, за да предотвратя посегателството върху това дръвче. Малко след като Учителят си замина, пристига един човек от провинцията, когото не познавах и докато се усетя, той извади остро като бръснач ножче и изкастри дръвчето. Обърна се към мене и със суров глас каза: „То трябва да се изкастри това дръвче, така не може". Бях като парализиран и всичко това стана така бързо, че не можах нищо да му възразя, още не бях се върнал от унеса си. Когато се опомних всичко беше свършено, а човека го нямаше. Малко след това идва Учителят и с упрек ми каза: „Нали ти казах да пазиш дръвчето, защо не внимаваше, защо не го упази?" Мълчах смутен, потиснат, угризен и разбира се нищо не отговорих. Учителят си отиде. Аз останах още там поразен от станалото. След като малко се успокоих, погледнах дръвчетата наоколо и видях, колко голяма нужда имаха те, да им се оформят коронките. Защо този човек, не направи с тях това кастрене, а се спря на тази малка каисийка, която имаше толкова хубава коронка? С тези мисли се разхождах до късно из поляната. Разрешение не намерих. Малко след тази случка, когато платих глоба от 360 000 лева, глоба съвсем несправедлива, спомних си преживяното около това дръвче. После и мен ме окастриха заради това дръвче.

Тогава, като търговец на едро, не бях спазил някакъв параграф на законите. Те идваха тогава един след друг. Не бях го спазил и ме глобиха 360 000 лв. А това беше голяма сума, с която можеш да си купиш един апартамент. Платих ги, какво да правя. Платих ги заради окастреното дръвче. Интересно е, че после този случай изплува в съзнанието ми, както бе в действителност. Значи аз стоя пред дръвчето и виждам, че идва един човек непознат. Ама идва и преживях чувството, като че е обсебен и изпратен от някакви демонични сили и идва право при мен. И докато се осъзная, извади ножчето, изкастри дръвчето и веднага си тръгна по обратния път. Ако беше някой от нашите приятели, щеше да се спре, да поговорим, да споделим нещо с него. А този нищо. Беше изпратен от демоничните сили да извърши някаква беля. Това беше 1940-1941 г.

Че има и се създава някаква връзка, между хората, растенията и животните, това съм имал случая да констатирам освен тази, за която вече казах.

Вкъщи имах лимон, който растеше в голяма саксия. През една година, неимоверно цъфнаха много цветове и всички завързаха плодове. Материалните ми работи вървяха много добре. Погълнат от много работа, аз не можах да се грижа за него. През зимата и поради нехайството на близките ми, той измръзна. Гледах го със съжаление и ми беше много мъчно за него, но късно. През пролетта на следващата година, цялото ми материално състояние беше конфискувано през 1951 г. Лимончето беше измръзнало през декември, а само няколко месеца след това - материално бях ликвидиран. А то не беше малко богатство, тридесет милиона лева. А това бе покупателната стойност на 30 двустайни апартамента в София.

Между нашите по-възрастни братя, имаше един много мил, симпатичен и предан наш брат. Казваха го дядо Благо. Той също живееше на Изгрева, в малка скромна къщичка. Един ден го слушах да разправя интересна случка: „Имах - казваше той вкъщи Много хубав фикус, но понеже имах нужда от пари, реших да го продам. Знаех, че по това време стойността на фикусите се определяше от броя на неговите зелени листа. Колкото повече листа има толкова по-скъпо струва. Станах една сутрин и слезнах в града при роднини, приятели, познати, за да го предложа за продан. Намерих му купувачи. Тръгнах си обратно за вкъщи, доволен от успешната сделка. Но, когато се прибрах и отидох да видя фикуса, за голяма моя изненада, намерих, че всичките му листа са окапали. Естествено, при това положение не можах да го продам и фикуса си остана вкъщи". Дядо Благо бе писател и редактор на детско списание „Светулка". Когато почина, Учителят влезе в салона за беседа и каза „Аз срещнах дядо Благо".