37. МОРИЯ И ХУТ ХУМИ

[Ани]

37. МОРИЯ И ХУТ ХУМИ

След Първата световна война, човечеството въпреки, че беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, За да командува и управлява. Имаше хора, които бяха проводници все още на тези идеи, те не знаят един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: „Всяка сила, колкото и голяма да бъде тя, щом като върши насилия и беззакония, ще дойде друга по-голяма, която ще я ликвидира". Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на древността? Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, Империята на Чингис Хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род, в една безумна кървава баня в която загинаха милиони хора, съпроводени с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтика за търсене смисъла и порядките на този свят. Жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, в едно по-ново, по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условията за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Хут Хуми, живяли някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не се поясняваше, дали тези Учители са във физически тела, или в някакви други, за каквито те в своята литература, тъй много говореха. Тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители, бяха отпечатани в картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им. От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви. От френологично гледище, напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина изключително високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Всякога, когато имах случая да правя това, съм се запитвал обаче, ако наистина това са великите създатели и ръководители на Теософското учение, защо тогава имаше смисъл, тези, които изнесоха първи пред света за това учение - Блаватска, Ана Безант, Ледбитър и други да издигнат и оповестят човека Кришна Мурти, като миров Учител, като един нов Христос. Щом като не един, а двама има? Този въпрос така остана в мене без отговор. Един ден, след като теософското учение, беше много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона където се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме, най-вече от гледището на френологията. Изведнъж както бяхме се навели над тях, вдигнах глава и гледам през прозореца на салона, Учителят да излиза от стаичката си. Веднага блясна в мене идеята, да отида да Го запитам за тях, какво Той ще каже. Грабнах картичките и право при Него. Пред Учителя, бях всякога свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и казах: „Учителю, какво ще кажете за тези двама велики Учители?" Той ме погледна, усмихна се и каза: „Такива ще бъдат хората, след две хиляди години". Разбрах, това са идеалните образи на хора от далечното бъдеще, които образи много способен и с много разбиране художник беше дал. Върнах се при приятелите в салона, доволен от една нова светлина, която Учителят ми беше дал. Въпросът, който си бях задал, получи своя отговор. По-късно научих, че известният и голям художник Рьорих е нарисувал тези образи.

Когато бяхме на ул. „Оборище" N 14 имаше един човечец, които предлагаше окултна литература. По-късно на Изгрева брат Цоко Диков изнасяше и предлагаше окултна литература за продажба. Не можеше да се препечелва тогава от продажба на книги. В салона имаше едно шкафче и там Цочо Диков Ракитски беше наредил някои книги и ги продаваше.

Бях закупил една книжка на Седир. В нея той пишеше за мъжът и жената. След като я прочетох с книжката отивам при Учителя - „Учителю, какво ще кажете за тази книжка? Той отговори така: „От 2000 години ние говорим за човешката душа, а не за мъжът и жената".

А сега Учителят даваше Новото учение, което ние не винаги разбирахме, какво означава това учение.

[1]

[1]

В „Изгревът", том I, стр. 507-510 този случай е поместен с допълненията дадени от частните разговори на Николай Дойнов със съставителя на „Изгрева". Тук го поместваме с негови допълнения взети от магнетофонния му запис.