Jump to content

39. ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА


Recommended Posts

39. ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА

Големият салон на Изгрева, в който Учителя щеше да държи своите беседи, беше готов към края на лятото на 1927 г. Дойде и есента, и първите признаци на идващата зима бяха налице. Трябваше да се помисли и за отоплението на салона. По това време за отопление на помещения се използуваха печки тип „Перник", които горяха само с дърва и въглища, друг начин нямаше. Старшият брат - домоначалникът Петко Епитропов, докара една голяма печка от този тип и кюнци, а ние младите трябваше да я поставим. Точно в този момент, ми се наложи да отида по важна и неотложна работа в града и затова помолих някои братя, които имаше там, да поставят те печката и кюнците. Върнах се едва привечер. Гледам печката поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави приклекнали вън пред салона. „Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката?" Запитах ги бързо аз. Защото разбрах, че нещо се е случило, най-после един от тях хленчейки каза: „Абе, то я поставихме, поставяхме я цял ден. Но Учителят идваше и все беше недоволен от поставянето й". От многото случай, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва. Разбрах, че братята са направили някакъв пропуск, без да могат да разберат затова. Влезнах в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от кюнците е неправилно поставен, обърнат е, и че ще пуши оттам, щом се запали печката. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна и мъчно уловима, затова всякога са ги поставяли с тази грешка. - „Дайте да свалим кюнците им казах аз". Поправихме грешката, поставихме отново кюнците и когато всичко беше готово, Учителят влезна в салона. Изправих се пред Него и зачаках спокойно. Една топла усмивка грейна на лицето му и с мек, тих глас каза: „Сега е добре". След това като посочих грешката на приятелите, които бяха вече ободрени и радостни, че този път успяхме, всички с усмихнати лица промълвиха: „Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи". За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни.
Този случай е публикуван в „Изгревът", том I, стр. 492-493
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...