Jump to content

42. АТОМНАТА ЕРА


Recommended Posts

42. АТОМНАТА ЕРА

През пролетта на 1942 г. имах предприятие за търговия на едро. Един ден след обед, както седях в магазина си, в мене се породи непреодолим подтик да отида на Изгрева. Времето беше подтискащо, облачно, но това не ме спря да отида. Като стигнах горе, при трапезарията и големия салон, където обикновено се срещахме, нямаше никой. Поседях в очакване, но никой не дойде. Изправих се пред вратата на големия салон и се загледах в далечината, като мислех и търсех оправдание на този подтик за идването ми тук, породил се така неочаквано в мене. Заключих, че идването ми тук е било напразно. Нито можех да се видя с някого, нито пък да свърша нещо. Свикнал съм да търся всякога оправдание на изразходваното време. В този момент вратата на стаичката на Учителя се отвори и Той излезна навън. Обърна се към мене, вдигна ръката си и ми каза със спокоен, ясен, изразителен глас: „Помни, такъв велик ден на сте имали". Аз го погледнах и се изненадах от израза на лицето му. Никога преди това не бях го виждал такъв. Приличаше на някакво неземно същество, идващо от някакъв далечен мир. Очите му отразяваха светлина идваща от безпределна глъбина. Той всякога ходеше с добре вчесана коса, но този път, беше някак бухнала и малко разрешена. Всичко това ми направи толкова силно впечатление, че никога през живота си не можах да го забравя. След като ми каза тези думи, Той се прибра. Този път имах чувството, че не трябва нищо да питам за пояснение или да говоря нещо. След като Учителят се прибра, поседях още малко, изненадан и възбуден от това, което беше станало. Какво ли не ми минаваше през главата. Но имах чувството, че някакво голямо, епохално събитие е станало в света. По това време, ние и целият свят, хората по света искаха мир. За едно нещо копнееше цялото човечество - МИРЪТ. Това мислех си аз, ще бъде най-голямото събитие, което можеше да стане. Денят, в който щеше да има мир, щеше да бъде най-великият ден. С тези мисли си тръгнах към къщи. Още щом се прибрах и се залепих до радиото. Тогава почти редовно слушах чуждите станции за новини. Прилепих ухо и заслушах, за голяма някаква новина, но нищо, война и само война вилнееше по света. Навсякъде около нас, война и никакви признаци за нейното спиране. На другият ден, със същото усърдие, въртях копчето на радиото, но нищо. Нищо успокояващо. Срещнах се и с някои приятели, и с възбуден интерес ги разпитвах, дали пък те не знаят или не са чули нещо интересно, някоя голяма новина, за края на този сатанински танец върху гърба на хората. Но за съжаление, всички отговаряха отрицателно. Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада.
Минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът най- желаното нещо за хората, не идваше. В моето съзнание обаче, тази случка се запечата като клише. Тези думи на Учителя, този израз на лицето му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето оправдание. Когато светът през 1945 г. беше разтърсен от атомните бомби над Хирошима и Нагазаки, вниманието на хората и по-специално на по-събудените в интелектуално отношение хора беше приковано към нов свят. Излезнаха по книжарниците, първите популярни трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, грамадната сила, заключена в онази частица наречена Атом. Малкото равенство от три букви Е = МС
2
написано от ръката на един гениален човек, слезна от отвлечените математични изрази и доби реален, полезен и напълно практичен израз готов да помогне на хората. Разбира се, че веществото е кондензирана енергия, само един грам, от което и да е вещество заключва в себе си, двадесет и пет милиона киловатчаса енергия, толкова, колкото енергия може да даде най-голямата тогава в света, водноелектрическа централа в продължение на десет часа. Всички събудени хора, с интерес и жажда се нахвърляха, върху всяка книга, върху всеки труд, който третираше въпроса за атома. Съвсем пресилено, един журналист по това време беше отбелязал, че всяка книга заглавието, на която започваше с буквата „А" се разграбваше моментално. Излезна наяве, че една група хора, ярки представители на човешкият род, дълбоко са проникнали в битието и са могли до открехнат завесата към един нов свят, свят на първичните сили в природата. С голяма жажда се нахвърлих и аз, за да изучавам този нов буден свят, свят на микрокосмоса, велик и необятен. Могъществото на елементарните частици, техните свойства, да проникват навсякъде и да правят чудеса, за които ние сме още слепи. В една от тези книги тогава ми попадна следният израз: „През пролетта на 1942 г. известният американски физик Енрико Ферми по произход италианец бомбардирайки атома на Уран 235 с неутрони можа да осъществи разпадането на веществото чрез верижна реакция и с това атомната енергия беше в ръцете на човешкия род". Прочитайки тези редове, то цялата случка, която преживях през пролетта на 1942 г. пред салона с Учителя намери своя отговор. Тази случка седеше у мене, всякога като ребус, който чакаше своето разрешение, висеше над мене и ме потискаше. И ето, с прочитането на тези редове, аз разбрах, за какво е бил този велик ден. През този пролетен ден великият разумен свят даде възможността на човешкия род да се докосне до още едно грамадно благо на Бога. Могъща и неизчерпаема сила. Дано човечеството използува тази сила, само за неговото добро. До този момент, 1970 г., човешкият род се е въздържал да се хвърли в сатанинска схватка, възпиран от неограничените възможности на тази сила. Че наистина това е така личи от изказването на английския министър-председател Мак Милан по онова време, написано в нашите вестници преди години. Той казал: „Ако, ние имахме само обикновеното оръжие, то отдавна щяхме да бъдем във война..." Ясно е, че атомната сила е възпирала човешкия род от ново безумие. Но имам разбирането, че ако човечеството не поумнее и се хвърли в една кървава баня, това ще бъде и последната война на планетата Земя.
Спомням си за едно изказване на Учителя, че ние отиваме при него и го занимаваме с посторонни въпроси и обикновени човешки неща, „А в този момент в света се извършва много важно събитие за историята на света и аз трябва да присъствувам там и да му дам насока". Тогаз Учителят излезна, вдигна ръка и с показалеца напред, и каза: „Такъв велик ден не сте имали".
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...