Jump to content

51. ОСКУБАН


Recommended Posts

51. ОСКУБАН

След като бях минал голямото си изпитание, през 1942 г., един пролетен ден на 1943 г. съм на Изгрева. Нещо помагах на Бай Ради, нашият мил и симпатичен брат, който с похвално усърдие се грижеше за малкото ни стопанство. Гледам по пътеката, която минаваше покрай боровата горичка с бавни стъпки да се задава Учителя, идвайки от стаичката си. Спря се на пътеката, на възможно най-близко разстояние до мене и ме гледаше. Разбрах, че иска да ме види, за да ми каже нещо. Отидох веднага.
Когато се изправих пред Него, виждам лицето му измъчено, погледа унил също така, както беше преди голямото ми изпитание, което преживях. Тревожно зачаках да ми каже нещо. Той ме погледна и с тих глас рече. „Спазвай законите, бе Николай!" От думите му нищо не разбрах, за какви и кои закони да спазвам. Не го запитах за пояснение. После разбрах, че ставало въпрос, за законите, които ще дойдат в страната ни след септември 1944 г. „Защо?" С нарастваща тревога запитах аз - „пак ли ще мина през нови изпитания, като тези, които преминах с бесилката?" - „А, не, не, този път ще бъдеш оскубан". Добави Учителят със същия тон, в който се четеше мъка. Помълчах в недоумение задълбочен, да разбера думите му и какво да правя. Разбрах само, че думите и предупреждението Му се отнасят до моята твърде много нараснала търговия. Интересно е, че макар всякога да съм бил много свободен пред Него и този път не Го запитах да ми поясни казаното. По това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена и те бяха под пълния контрол на тогавашното тъй наречено комисарство. Търгувах със стоки, които не представляваха някаква насъщна нужда за човека и задоволяваха само неговите второстепенни нужди: четки, дребна железария, дребни дървени изделия и някои домакински потреби, предимно лъжици и вилици. Производството на тези стоки, беше обект преди всичко на занаятчийство, което използуваше само отпадъчни материали за неговото производство. Редовни материали нямаше. С това тези отпадъчни материали намираха своето най-добро оползотворение. Тези трудолюбиви, сръчни, с голямо умение и находчивост, хора постигаха с най-примитивни средства и съоръжения похвални резултати и с това внасяха голямо улеснение в задоволяването на второстепенните нужди на народа. За производството и търговията с тези стоки ограничения тогава нямаше и затова не можах да разбера, казаното от Учителя. Какви закони да спазвам? Аз не знаех, че само броени месеци след това, ще настанат коренни промени в стопанския ни живот и че тези негови думи се отнасят именно за това време.
През месец април 1944 г. бях взет от военните в запас. Нашата група се състоеше от по-възрастни хора и затова бяхме изпратени да изпълняваме трудови задачи, някъде към гръцката граница. Откъснати и далеч от населени пунктове, поне аз нямах възможност да имам някакви новини. Така прекарвайки без връзки с външния свят изтекоха дните до 9 септември същата година. Нещо около един-два дни преди тази дата лагерът ни някак особено притихна, спряхме работа и никой не можеше да каже защо и докога. След няколко дена прекарани така изведнъж се получи нареждане да се приберем в София за уволнение. Когато наближихме столицата, тогава едва научихме за промяната. Тази откъснатост от пет и повече месеца без новини, ме беше лишила от възможността да следя събитията. Затова тази промяна не я схванах като нещо особено. След уволнението си продължих своята работа, с още по-голям импулс в същото направление. Пазарите се оживяваха, хората се поуспокоиха, а занаятчиите с още по-голяма сила се заловиха за своето производство и го носеха за пласмент при мене. Това създаде топла и сърдечна връзка помежду ни. Работата си движех с голям устрем, поласкан от това, че аз бях в услуга на тези дребни съществувания и ги улеснявах в техния живот. По-късно, когато започнаха да излизат наредбите, за ограничаване на частния сектор не можах да допусна, че ще се стигне до такива пределни крайности за смазване и на най-дребните частници. Аз живеех с мисълта, че щом съм полезен на тези дребни съществувания, в името на което дойде и тази власт, няма да бъда засегнат, нито пък те занаятчиите, които така умело оползотворяваха отпадъците, за да произведат стопански ценности. Своята дейност можах да обясня, на един от първите хора на новата ОФ власт, който добре ме разбра и оцени правилно, както моята дейност, така и на занаятчиите. Не отделих време и внимание за да схвана и погледна по-задълбочено пътя, по който се върви. Мисълта, че върша полезна обществена работа ме беше изцяло завладяла. По-късно се опомних, разбрах, че за тях целта е най-важното, пълна ликвидация на частния сектор. В себе си обаче не намерих сили и оправдание да спра своята дейност, това беше и моята грешка. В началото на 1952 г., органи на Столичният градски народен съвет занимаващи се със стопанския сектор, подтикнати от злобни и завистливи хора, ми конфискуваха намерената ми в склада стока за 22 милиона лева и ми наложиха глоба от два милиона лева. С това бях не само оскубан, но и напълно обезличен и ликвидиран. Защо не разбрах и защо не послушах Учителя, още тогава, да преустановя всяка търговска дейност? В ушите ми звучаха само думите Му: „Не, не, този път ще те оскубят". Наложиха ми глоба равняваща се на 1/5 от заплатата ми и я плащах цели 20 години, дори и като станах пенсионер. Доста яко ме оскубаха. Нямат грешка.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...