Jump to content

1929_02_01 Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Мария Брайкова

Смяна на състоянията (Беседата за четене в стар правопис)

Архивна единица

От книгата, "Възможни неща", Младежки окултен клас - година осма, (1928-29),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата „Божествените условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-та година, т.I, (1928-29 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1942 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Значение на смените

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Размишление.

Какво се разбира под думите „смяна на състоянието, или смяна на енергиите“ и какво е тяхното значение? Когато човек си служи с известни понятия, трябва да разбира дълбокия им смисъл. Ако не ги разбира, той изпада в затруднение, чувства се вътрешно смутен, че говори за неща, които не познава. Истинското разбиране е във връзка с приложението. Онзи разбира нещата, който ги е приложил.

Мнозина говорят за смяна на енергиите, но малцина разбират, какво всъщност представят тези смени. Обаче, говори ли се нещо за смяна на тежестта или товара, всички разбират тази мисъл. Когато носите голям товар в едната си ръка, чувствате нужда да го преместите в другата ръка. Защо? – Ръката отмалява от тежестта. Като се умори и другата, премествате товара пак в първата. Така местите тежестта от едната в другата ръка, докато го занесете на определеното място. Това става благодарение на взаимната помощ, която съществува между удовете на човешкия организъм. Този закон действа в цялата природа. Това показва, че между частите съществува известно съотношение. Както между двете ръце, двата крака двете очи, двете уши има съотношение и взаимна помощ, така и между предната и задната част на мозъка има известно съотношение, известна взаимопомощ. Този закон действа дотогава, докато частите са в нормално състояние. Щом една от тях не е в нормално състояние, тя не се поддава на волята; тогава смяната на енергиите не става правилно. Например, ако дясната ръка е парализирана, тежестта пада само върху лявата. Когато и двете ръце са свободни, тежестта на стомната, например, минава от едната ръка в другата. Ние казваме, че става правилна смяна на тежестта. Предаването на енергията от един уд на друг става по същия начин, както се предава електричеството по жици, или водата – по тръбите. Ако жиците са здрави, енергията тече правилно; ако тръбите са здрави, водата също тече непрекъснато. На същото основание, казваме, че ако нервите на човека са здрави, енергията се предава правилно. Значи, предаването на енергията от един уд на друг става с помощта на нервите.

И тъй, за да се ползвате от знанието, трябва да започнете от онова, което знаете, и постепенно да отивате към онова, което не знаете; от онова, което можете да направите, към онова, което не можете да направите. Като започвате от онова, което сте направили вече, ще видите, какво, всъщност, сте способни да направите. Представете си, че ви дават задача да извървите път от сто километра. Можете ли изведнъж да го извървите? Не можете. И птица да сте, пак не може изведнъж да извървите този път. Човек трябва да познава силите си, да знае, какво може да направи. Първо той трябва да направи една крачка, после втора, трета, да види, за колко време ще измине един километър. След това ще изследва краката си, здрави ли са, как се чувства след първия километър и най-после ще се произнесе, може ли, как и след колко време ще измине сто километра път. Оттук вадим заключението, че малките величини зависят от големите, а не обратно. Малките величини са единица мярка за определяне на големите. Дългият път се определя от стъпките, които правите, една след друга. Като направите много стъпки, най-после ще извървите големия път.

Изминаването на известен път подразбира едно постижение. Само онзи може да каже, че е постигнал нещо, който е вървял постепенно, от малкото към голямото. Някой мечтае, иска да стане голям художник, да нарисува такава картина, с която да учуди света. Възможно ли е това? – Ако се е учил да рисува, възможно е; ако нищо не е учил, невъзможно е. Трябва да е минал елементарния курс по рисуване, който минават децата в отделенията, да е рисувал точки и чертички, после – средния курс и най-после висшия. Както между всички неща има известно отношение, така и между първоначалната и последната работа на ученика по рисуване има известно отношение. Можете ли да кажете, какво е отношението на детето към кибрита, с който си играе? Докато то само носи кутията с кибрита и подскача с нея, подхвърля я нагоре, никакво отношение не виждаме. Затова казваме, че детето си играе с кибрита. Обаче, доближи ли запалена клечка кибрит до барут или друго взривно вещество, между кибрита и барута вече се явява известно отношение. Работата става сериозна. Значи, постъпките на човека стават сериозни и отговорни, когато влязат във връзка с известни условия. Докато са вън от условията, човек е свободен от всякаква отговорност. Каква отговорност носи човек, ако влезе сам в гората и вика, пее, говори обидни или безобидни думи, хвърля камъни и т. н.? При това положение, той е вън от всякаква отговорност за постъпките си. Обаче, влезе ли в общество, дето са събрани много хора, и започне да прави същото, веднага ще го подведат под отговорност. Защо? – Защото не спазва някои условия. Докато е между хората, човек не е свободен, не може да се проявява, както разбира и желае. Докато е пълен с мисли, чувства и желания, човек също не е свободен. Той трябва да бъде вън от условностите на живота, свободен от всякакви мисли и желания, за да се ползва от свободата, която търси и желае.

Като се говори за свобода, ние имаме предвид разумната свобода, в която линиите на движението са правилни, вървят в определена посока, а не са хаотични, в пълен безпорядък. Ако съзнателно изучавате линиите на човешкото тяло, ще дойдете до такива, които ясно показват, свободен ли е даден човек, или ограничен. Линиите на тялото у свободния човек са хармонични, огъваеми и подвижни. Линиите на носа, ъглите на очите му също са правилни и хармонични. Те се управляват от разумни закони. Хиляди години наред човек, или, по-право, природата е правила опити, докато предаде на очите правилна форма и ги постави на мястото им. Обаче, и до днес още природата прави известни поправки, докато им предаде нужната форма и ги постави на мястото им. В миналото поправките са били по-големи, днес са по-малки, а в бъдеще очите ще заемат онова място, което природата им е определила. Някога, в далечното минало, очите на човека са били така поставени, че той е бил длъжен да гледа предметите отблизо, поради което хората са били късогледи. Днес има късогледи и далекогледи хора, но има и хора с нормални очи. Също така има късогледи и далекогледи в мисълта и в чувствата си. Това са анормални състояния, които трябва да се изправят.

Да се върнем пак към понятието „смяна на енергиите“. Как се сменя енергията? Какво означава думата „енергия“? Тя е гръцка дума – енергос, и означава размножаване. Следователно, под думите „смяна на енергиите“ трябва да разбираме смяна на това, което се размножава. Защо трябва да се сменя енергията? – За да не става натрупване. Ако известна енергия не се смени, става вътрешно натрупване. Всяко натрупване, всеки излишък води към някакви неправилности и мъчнотии. Освен физически натрупвания и напрежения, съществуват и психически натрупвания и напрежения, резултат на известни мисли, чувства и желания. Например, гладът, жаждата в човека предизвикват психически напрежения, които се отразяват и върху човешкия ум. Според френолозите, енергията на глада се съсредоточава в областта на слепите очи в човека. Тя е свързана и с обонянието. Гладният упражнява носа си, чрез него той търси нещо за ядене. Достатъчно е да види някоя тенджера, за да насочи носа си към нея, да усети миризма на ядене. Когато е гладен, човек не се срамува да насочва носа си към тенджерите, към долапите, да открие нещо за ядене. Казват, че децата са невъздържани, нетърпеливи, но и възрастните често проявяват невъздържание и нетърпение, особено когато са гладни. Ако някой иска да познае, до каква степен е търпелив, нека гладува два-три дена и след това седне близо до хора, които ядат. Ако той може да ги гледа спокойно и с разположение, без да се дразни, без да изпитва желание да яде, може да каже, че е търпелив. Обаче, природата не поставя човека на такива опити, защото тя не си служи с насилие. Да насилиш човека да не яде и след това да го поставиш на изкушение да гледа, как другите ядат, този опит има лоши последствия. Друг е въпросът, ако човек доброволно и съзнателно се постави на такъв опит. Когато гладува дълго време, тялото му се изтощава, мислите и чувствата му отслабват и, вместо да придобие нещо, той си причинява големи пакости. Това са явления, които нарушават равновесието на природата. За да се възстанови първоначалното й положение, трябва да стане смяна в състоянието на човека. Гладът, който предизвиква недоволство и неразположение в човека, трябва да се смени с доволство, но и доволството трябва да се смени с друго някакво състояние. Невъзможно е човек завинаги да остане в състояние на доволство. Както чрезмерното изтощаване на организма има лоши последствия за човека, така и крайното задоволство води към голямо натрупване на излишъци, от които той трябва да се освобождава. Природата не търпи крайности: нито чрезмерното олекване на човека, нито чрезмерното натежаване. В първия случай и най-малкият ветрец ще го люлее на всички страни; във втория случай и най-силният вятър не може да го мръдне от мястото му. Човек трябва да бъде устойчив, да не се поддава на слабите ветрове, но да бъде разумен, да не се противопоставя на природните стихии. Законът е верен и по отношение на моралния живот на човека. Човек не трябва да бъде толкова лек в морално отношение, че и най-слабият обществен вятър да го отвее. Той е перце, което не може да се задържи на едно место. Онзи, който има морален устой, не се поддава на слабите ветрове. Той се задържа за дълго време на мястото си и не разбира, защо другият е в постоянно движение. Те едни-други не се разбират и са готови да се критикуват. Всъщност, вината не е нито в първия, нито във втория, който не се помества, но в теглото им. Всеки поотделно се намира в положението на Настрадин Ходжа, който се качил на къщата си, да я покрива. По невнимание, той паднал от покрива и изкълчил крака си. Който го видял, че куца, запитвал го, защо куца, защо не е внимавал, като се качил на покрива. Той отговарял на еднообразните въпроси на минувачите и най-после, като му дотегнало да им отговаря по един и същ начин, казал си: Как не се намери един човек да се е качвал на покрив, да е падал отгоре, да си е изкълчвал крака, да знае, как става това и да не запитва.

Като ученици, работете и учете съзнателно, да придобиете толкова енергия, че да не страдате нито от недоимък, нито от излишък. Самата наука, към която се стремите, е общ, колективен резултат, който се изразява в натрупване на знания. Ученикът трябва да се ръководи правилно, да знае, колко знание му е нужно за всеки даден момент, за да може правилно да го асимилира. Не може ли правилно да възприема енергията на знанието, ученикът се натъква на противоречия и мъчнотии. Всяка енергия съдържа нещо специфично в себе си, но човек трябва да знае начина, по който да я използва. Всяка енергия, използвана на време и на място, дава добри резултати. Същото се отнася и до думите. Ако не знаете английски и отидете в Англия, колкото и да казвате на хората, че сте гладен, никой няма да ви разбере и нищо няма да ви даде. Обаче, кажете ли на английски език, че сте гладен, всеки ще ви разбере и ще ви даде хляб, да задоволите глада си. Така, именно, се сменя енергията на глада. Кой може да смени тази енергия? – Хлябът. Кой дава? – Богатият. – Кой гладува? – Сиромахът. Значи, който дава, е богат човек; който гладува и нищо не дава, е сиромах. Богатият дава, сиромахът взима. Ученикът мисли за уроците си, а професорът – за лекцията си и за задълженията, които има към своите ученици. Значи, това, за което ученикът мисли, не е същото, за което учителят и професорът мислят. Щом свърши лекцията си, професорът вече не мисли за нея. Защо? – Защото му е позната. Човек мисли само за неща, които не познава и не разбира.

Казвате, че човек трябва да мисли и да чувства. Мисленето и чувстването са нужди, които всеки трябва да задоволява. Следователно, в природата има много процеси, които човек трябва да задоволява, като нужди на своето естество. Например, гладът, жаждата са процеси, които човек трябва да задоволи. Ако не ги задоволи, енергията им се сменя и се превръща в мъчение. Гладът предизвиква дразнене на стомаха, свиване и разпущане, което може да се изрази чрез счупена линия. Щом задоволи глада си, човек става художник – счупената линия се превръща в права, или във вълнообразна, и той се успокоява. Ако има чувствителен апарат, който да възприема трептенията на енергиите, които се образуват от глада, човек ще види линиите на тези енергии и ще ги различава от спокойните, меки и хармонични линии на доволството в човека. От линиите, които се отпечатват на апарата, човек може да определи степента на глада и недоволството, както и на доволството и разположението. Едните линии се различават рязко от другите.

Как може да се смени, например, енергията на гнева? Представете си, едно дете се обижда от родителите си, че на по-голямото му братче са купили нови дрешки, а на него не са купили. То се сърди на майка си и на баща си и отива при леля си. Там прекарва няколко дена, не може да им прости. В него се зародило чувството на гнева, не знае, как да се справи с обидата си. То очаква да дойдат родителите му при него, да му се извинят и така да се върне у дома си. Но родителите му са разумни хора, искат да го възпитат, само да съзнае погрешката си и да се смири. Най-после детето решава да се върне у дома си, но след като си спомня за по-малкото си добро и смирено сестриче, което, също като него, не е получило нови дрешки. Образът на доброто сестриче му помогнал да смени чувството си, да превърне енергиите на гнева. Значи, красивите образи в света са подбудителна причина за сменяне състоянията на енергиите. Чувството на обида, което детето е преживяло, не е толкова силно, т. е. не го е засегнало дълбоко. Каква е обидата на някой певец, който излиза да пее на сцената, и публиката го освирква? Той се чувства кръвно обиден и решава никога да не излиза на сцената да пее. Минават месеци, но обидата не се маха. Какво да прави той? Да не пее, не може, друг занаят или друго изкуство не знае. При това, обича работата си. Най-после решава да направи втори опит, да се яви пред публиката да пее, да им покаже, че е добър певец. Като излезе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се сменя с друга енергия. Едно по-високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част. Значи, обидата стои на границата между животинските и моралните чувства в човека.

Най-високото чувство на физическия човек е честолюбието – животинско чувство. За животното пък обидата е най-високото чувство. Каквото представя обидата за животното в моралния свят, такова нещо е честолюбието за човека, който живее повече на физическия свят. Каквото представят моралните чувства за човека, такова нещо са личните чувства за животните. Засегнеш ли личните чувства на едно животно, то казва: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че аз имам достойнство? С честолюбие и обида въпросите не се решават. Те са от един нисш свят. Човек трябва да се издигне по-високо, да влезе в света на любовта и на милосърдието, дето се разрешават всички въпроси. Защо певецът да не си признае, че не пее хубаво? Защо да не е готов да се яви десет пъти на сцената? Истинският певец се явява дотогава, докато публиката остане доволна от него и му ръкопляска. Тя вече преценява неговите дарби и му благодари. В първо време той беше горд, самонадеян, но след освиркването се смири, стана духовен. Сега публиката го харесва и му благодари.

Като разглеждам вътрешните процеси, които стават с детето и певеца, натъквам се на един психологически анализ. Всички видни певци и музиканти, всички видни учени и писатели са минали по този път – пътят на чистилището. И те не са постигнали всичко изведнъж. Те впоследствие стават знатни и придобиват голяма увереност в силите си. Докато не пропаднат няколко пъти на изпит и не се смирят, те не стават знаменити. Мъчнотиите и изпитанията, през които минават и великите хора, имат възпитателно въздействие върху тях. Ето защо, за да стане смяна на енергиите, в съзнанието на човека трябва да изпъкне някакъв образ, който да привлече вниманието му. Например, който се е разгневил, може да смени енергията на гнева по няколко начина. Ако е женен, да помисли за жена си и за децата си, които, с неговия гняв, могат да останат на пътя гладни и боси. Той ще изгуби службата си и ще причини страдания и на себе си, и на близките си. Тази мисъл може да го обуздае. Бедният се справя с гнева и обидата си по един начин, а богатият – по друг. Богатият се справя по-мъчно с честолюбието си от бедния. Ето защо, когато природата иска да избави богатия от някои чувства, тя го поставя в положението на бедния. В този смисъл, сиромашията представя условие, при което човек е поставен на масажиране, на изглаждане на чувствата, с цел да се уравновесят енергиите му.

Едно се иска от вас: да се освободите от всички ненужни мисли, чувства и желания, да не ви засягат. Какво лошо има в обидата? Най-напред разгледайте самата дума „обида“ и потърсете начин да превърнете енергиите й. Махнете първо буквата „о“, да видите какво ще остане – бида. После изхвърлете и останалите букви, една по една – ида, да, а. Като разложите обидата на съставните й елементи, тя губи силата си. Това е един разумен метод, с който лесно ще се справяте. Ако някой ви каже „мошеник“, също така ще изхвърляте буквите, една след друга, и думата ще изгуби своя смисъл. От думата „мошеник“ ще образувате думите – ошеник, шеник, еник, ник, ик, к. Така образувани, новите думи са безобидни и без съдържание. Като зачерквате буквите, вие се освобождавате от отровата, която някои думи съдържат в себе си. Всяка дума и всяка буква крият в себе си динамическа сила. Например, думата „мразя“ е динамическа. Буквата „М“ представя планински връх. За да се превърне тази дума, енергиите на планината трябва да слязат в долината. Буквата „Р“ представя чук, ръка. Буквата „А“ – бременен човек, който трябва да роди нещо. Буквата „3“ – закон за размножаване. Изобщо, всички букви в думата „мразя“ са дисхармонично съчетани. За да се освободиш от тази дисхармония, ще премахваш постепенно буквите й, докато най-после остане сричката „зя“. Като кажат на децата „зя“, те се засмиват. Ще превърнеш мразенето в милосърдие. Задържи ли човек дълго време омразата в себе си, освен че нищо не придобива, но губи и това, което е спечелил. Всички отрицателни и низходящи енергии трябва да се превърнат в положителни и възходящи. Много начини има за превръщането им. С картини и образи можете също да сменяте състоянията си. Те трябва да бъдат живи и красиви. Разузната природа е пълна с такива картини и образи. Освен това, на всяка отрицателна дума поставяйте противоположна на нея, нейният антипод. Например, антипод на омразата е любовта, на лъжата – истината.

Как може омразата да се превърне в любов? Правете умствени упражнения, да видите, какви резултати ще имате. Представяйте си, че сте пътник, изпаднал в тъмна, бурна нощ, в една гъста гора, объркали сте пътя си. В това време срещате в гората онзи, когото мразите. Той ви завежда у дома си, угощава ви и ви поканва да нощувате при него. След тази постъпка, чувствата ви се смекчават, и вие сте готови да го обикнете. Като направите два-три опита с този човек, омразата ви ще се превърне в любов. Ако сте религиозен, кажете си: Бог е създал и мене, и този, когото не обичам. Следователно, както Бог обича и търпи мене, така и аз трябва да обичам и да търпя този, към когото нямам разположение. Дръжте в ума си разнообразни мисли и чувства, да превръщате състоянията си. Ако по дадените начини не можете да се справите със състоянията си, купете си едно дааре и, като ви обиди някой, кажете си: Обидиха ме, но аз ще си посвиря и поиграя малко, и работата ще се нареди. Правете опити с даарето, да видите, какви ще бъдат резултатите. Който знае, как да удря даарето, лесно се справя с обидата; който не знае, как да удря, среща големи мъчнотии.

Прилагайте методите, които ви се дават в школата, да сменяте състоянията си. Различните методи представят условия за дисциплиниране на човека. През такава дисциплина са минали всички велики хора. Колко пъти са тупали те на своите даарета, докато дойдат до положението на планински върхове, каквито ги виждаме днес! И те са минали през големи мъчнотии и страдания. Толстой, който е признат за велик философ и мислител, е дохождал до състояние на самоубийство. Той не намирал смисъл в живота, не искал да живее. Един ден, като видял сянката на един дънер в планината, решил, че животът има смисъл. Кога? – Когато човек се смири и започне да се занимава с малките величини. Човек трябва да прекара енергията от задната част на мозъка си в предната част, да развие моралните си чувства и да осмисли живота си. Като намерил смисъла на живота, Толстой написа романа „Възкресение“. Всеки ще мине по пътя на повдигане и ще разреши въпросите си по свой начин.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

21. Лекция от Учителя, държана на 1 февруари, 1929 г. София – Изгрев.

1 февруари 1929 г.

Книги:

* Смяна на състоянията

Божественитѣ условия (Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). София, 2006)

28 беседи от 9 октомври 1927 г. до 1 март 1929 г.

* Значение на смените

Божествените условия (Младежки окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том I. София, 1942)

27 беседи от 22 юни 1928 г. до 1 март 1929 г.

Начало: 05:30

Край: 07:00

1929_02_01 Смяна на състоянията.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2006

Книгата за теглене - PDF (стар правопис)

Съдържание на томчето

СМЯНА НА СЪСТОЯНИЯТА

(продължение от миналата лекция)

5.30 часа сутринта

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

- В Истината е скрит животът!

Размишление.

Какво подразбирате вие под смяна на енергията? Какво е вашето понятие за смяна на енергията? Защото всякога може да се намерите в известно затруднително положение.

MOK_BU_24_1.GIF

Вие всякога трябва да прибягвате към ония понятия, които са вам познати. За смяна на енергията вие казвате: „Не знаем.“ Но за смяна на товар, разбирате какво е, една идея, която е по-достъпна за вас, нали? Носите известен товар в едната ръка, (А) като почувствувате известно умаляване, сменяте товара в другата ръка, после пак сменяте. Има взаимообразна помощ вътре в природата. За да смениш известна енергия от едно положение в друго, между органите трябва да има известно съотношение. Да кажем между задната част на мозъка и предната част има такова съотношение, както между двете ръце. Когато кажем да сменим двете ръце, това положение разбираме. Но възможно е едната ръка да е парализирана или не е под контрол на твоята воля, тогава не сменяш ръцете си. Пък когато двете ръце се намират в нормално положение, всеки от вас разбира, ако стомната е в дясната ръка, тогава тургаш я в лявата и пренасяш енергията в противоположния полюс.

Тук в чертежа имате известна тежест, имате и известна енергия. Какво отношение има между тежестта и енергията? Имате известна сила, която тече по жиците или можем да кажем, енергията тече тъй както водата. Можем да уподобим, че енергията е едно водно течение в духовния свят. Защото тази енергия се предава по нервите. Когато нервите са в изправно състояние, тогава енергията се предава в право състояние. Когато нервите не са в изправно състояние, тогава мускулите, които трябва да извършат тази работа, не могат.

Та рекох, ще започнете с онези, основните идеи, които са на вас понятни. От онова, което знаем, към онова, което не знаете. От онова, което може да направите, към онова, което не може да направите. Което не може да направите, за да го постигнете, непременно то зависи от това, което може да направите. От онова, което може да постигнете, зависи какво може да направите. Например, за да изходите известен път от 100 км., вие не можете този път изведнъж да го прехвръкнете, като някоя птица, даже и птица да сте, пак ще ви вземе известно време. Значи има известни методи. Да кажем, вие вземете една крачка от половин метър туп, след това друга туп! Ще мерите. Значи, за да изходите този път от 1 км, колко пъти ще трябва да турите вашия крак? Изхождането на този път зависи от вашите крака. Най-първо вашите крака трябва да бъдат в изправно състояние, от тях зависи, ако вашите крака могат да вземат туй разстояние. Ако вие с тази величина не може да се справите, вие с другата съвсем няма да може да се справите, тя ще бъде съвсем недостъпна заради вас. Следователно големите величини в света ще зависят от малките величини. От големите величини не зависи, а от малките величини. Малките величини влизат като единица. Значи този, дългият път ще зависи от ония, малките стъпки, които вземате и след известно време вие ще изходите този път, колкото и да е дълъг.

Сега, изхождането на този път има и други постижения. Вие си задавате известна идея, искате да станете художник, въобразявате си, че можете да нарисувате известна картина, която да учуди света. Каква ще бъде тази картина? Но най-първо тази картина няма да я снемете като фотография изведнъж. Как сте започнали вие рисуването, как са ви учили вашите учители в училището да рисувате? (ОС.[1]: Най-първо са ни давали тетрадки с точки и по тях да правим разни фигури.) По видимому тия точки изглеждат като играчки, но от това, което е било играчка, излиза сериозна работа. Защото всички неща, които нямат съотношение, са играчки. Запример едно дете играе с една кутия кибрит, приятно му е, показа я на другите, изважда една клечка, подскочи, драсне я, подхвърли я. В случая няма съотношение. Но ако това дете драсне кибрита и наблизо има взривни вещества около него, тук има вече съотношение, тогава това дете не може да подскача тъй лесно и да показва, че играе. При тези условия тази игра може да се превърне на една сериозна работа.

Да допуснем, вие сте в гората, викате, кряскате, хвърляте камъни, произнасяте разни думи, свободни сте, значи няма съотношение, никой не може да ви направи бележка, защо викате и защо хвърляте камъни. Но ако произнасяте тези думи в едно общество, които сте произнесли в гората, и хвърляте там камъни, веднага ще се намерите в затруднено положение. Вие казвате: „Не съм ли аз свободен?“ Тогава от това гледище, между хората може ли да бъдете свободни? Другото положение: ако ти си пълен с желания, можеш ли да бъдеш свободен? И ако ти си пълен само с мисли, може ли да бъдеш свободен? Не можеш да бъдеш.

MOK_BU_24_2.GIF

Следователно в туй отношение има една свобода, свобода на хаоса. Но щом дойдеш до разумния живот, тия линии може да ги съчетаеш и поставиш в друго отношение, пак да бъдеш свободен. Там непременно ще дойдат кривите линии. Тук, в тази свобода не можеш да постъпваш както ти искаш. При свободата на хаоса можеш да постъпваш както ти искаш, а в разумния живот ти ще правиш линии точно определени.

MOK_BU_24_3.GIF

Движиш се между хората, там тази извивка (а) е един признак на разумност. Тия изпъкналости и вглъбявания (а) си имат своите разумни причини. Ако тази линия е под ъгъл (б), виждате в края на носа на човешкото лице веднага се образува един прав ъгъл. Този прав ъгъл, който се образува под носа, си има своите разумни причини. Кои са причините в тялото, когато някои линии са пречупени? Коя е причината, че очите са изпъкнали или вглъбнати? Очите са били извън веждите. Такива високи могилки са имали, а после са влезли навътре. Значи природата или човекът правил с хиляди години своя опит, докато очите дойдат на мястото си. Но очите още не са на мястото си. Има малки корекции, които сега се правят. И за бъдеще очите на хората ще бъдат на мястото си. По-рано корекциите са били големи, а сега са малки. Едно време ние сме били длъжни да държим книгите по-близо до очите си, после губи се тази корекция, очите стават късогледи. Има хора далекогледи, а други късогледи, но има хора далекогледи в мисълта си. Има хора късогледи в мисълта си. Има хора далекогледи в своите чувства, има хора късогледи в чувствата си.

Та рекох, трябва да се повърнем към това, което вие знаете. Всякога непонятните идеи за вас ще ги обяснявате с това, което е вам понятно. Рекох, какво нещо е смяна на енергията? Можете ли да смените една енергия или едно състояние? Има начини за смяната. Сега бих желал да ви дам нови понятия. Някой от вас може ли да ми каже, как обясняват в физиката или в химията енергията или смяната на енергията? Ако се вземе произхода на думата „енергос“, тя е гръцка и означава „размножение“. Това, което се размножава, да се смени. Изблик да намери път да се смени енергията, това е да не става натрупване. Смяната на енергията подразбира размножаване, защото ако тази енергия не се смени, ще се образува едно вътрешно натрупване. И може да се образуват известни състояния неприятни.

Да кажем, че имате известни желания, гладен сте. Значи има известно давление във вас. Това желание е една потенциална енергия. Гладът е едно психологическо състояние. Вие обикаляте, гледате, търсите, специфична е тази енергия. Тя указва същевременно давление и на човешкия ум. Френолозите турят тази енергия в слепите очи. Тя е свързана с обонянието. Като вървиш, ти миришеш, ходиш, търсиш някое ядене, гледаш тенджерите. Всека една тенджера ви се вижда красива. Може да си учен човек, нищо не значи, само това гледаш. Може да каже някой: „Срамота е да проявяваш такава слабост“. Действително, може да е срамота, но и децата, и възрастните хора, въпреки срамотата, все правят безобразия. Казват, че децата не могат да се въздържат, но и възрастните хора също не могат да се въздържат. Действително, децата са нетърпеливи, но и възрастните са нетърпеливи.

Запример, един възрастен човек, ако го оставиш 40-50 дни или една година да гледа яденето така спокойно, не да бъде индиферентен, но да е гладен и да чака. За да познаете вашето търпение, има един начин. Направете опит. След като си гладен, да седнеш и да гледаш на яденето, тъй с една усмивка и да гледаш благосклонно на другите, като ядат. Тъй да опиташ себе си. Но в природата има крайни предели. Не е задача в природата да гладуваме, защото гладуването има лош резултат. Когато човек гладува дълго време, неговият организъм се изтощава, мисълта му не може да работи, неговите чувства не могат да се проявят.

Следователно, явява се един дефект в природата, а се изисква равновесие. Значи, това състояние трябва да се смени. Състоянието на глада трябва да се смени. В какво? В задоволство. Но и доволството трябва да се смени.

Много пъти казвате: „Аз искам да бъда доволен.“ Но и доволството е едно състояние, трябва да се смени. Както едно чувство на глад трябва да се смени, така и чувството на доволство трябва да се смени. Защото и доволството, ако това състояние не се смени, то е толкова лошо, колкото и гладът. Тогава ще имате два процеса. Доволството, което се получава, като ядеш, ти ставаш по-тежък, по-голямо натрупване става у тебе. Представи си, че ти тежиш 10 тона. Тогава вие не може да ходите. Какво ще бъде вашето положение? Ще се пънкяш, ще се пънкяш, едва ще се движиш. Представете си и другото положение. Ако вие олекнете от глад толкова, че тежите като перце. Тогава, който вятър дойде и повее, ще ви духне, не може да ходите по пътя си. Ако повее един вятър, да кажем, че тръгнете от София за Изгрев, а вие сте лек като перце. За колко време ще дойдете до Изгрев, ако повее един северен вятър, например. Ще кажете: „Имах всичкото желание да дойда, но не можах.“ В морално отношение някои хора са толкова леки, че общественият вятър ги отвява.

Някои казват: „Как така, ти да не можеш да вървиш?“ Много хора искат да бъдат разположени, но като дойдат до пътя, вятърът ги отвява. Как ще обясните, че единият човек, който тежи 10 тона и другият, който е лек като перце, има и трети, който е нормален. Той не може да влезе в положението на перцето. И казва: „Как да не можеш?“ „Е, не мога, вятърът ме отвява, вятърът ме носи!“ А другият казва: „Едва се мърдам, не мога да ходя.“ „Че как тъй?“ Положението на тия двама хора мяза на Настрадинходжовата работа. Той си изкълчил крака. Среща го един и го пита: „Как стана тази работа?“ „Бях на покрива отгоре, покривах къщата.“ -“Е, как падна?“ „Тъй!“ „Ами защо не внимава? Трябваше да внимаваш, да не паднеш.“ -“Как не се намери някой, който да е падал, че да знае, как се пада!“

Та в съвременната наука или в науката на живота, която съществува в света, тя е колективна. Общият резултат от нея е излишната енергия, която е натрупана в знания. Защото знанието, само по себе си е една складирана енергия. Когато аз кажа на едно дете например думата „давам“, какво ще разбере то? Ако вие сте гладни и ви кажа, че ви давам хляб, вие ще разберете много нещо. Всека енергия съдържа в себе си сили. Но трябва да знаете нейния метод. Ако отидете в Англия и кажеш на български, че си гладен, ще ти дадат ли да ядеш? Казваш: „Аз съм гладен, българин съм, гладен съм, дайте ми моля ви се! Няма ли хора, които вярват в Бога?“ Никой обаче няма да ви разбере. Кажеш ли на англичанина: „ай ем хънгри“, той ще те разбере. А българинът му казва: „Гладен съм.“ Тогава можеш да превърнеш тази енергия „давам“. Но кой може да каже „давам“? Богатият. А кой може да каже „гладен съм“? Сиромахът. Богатият никога не може да каже „гладен съм“ и сиромахът не може да каже „давам“. Богатият може да каже „давам“, а сиромахът може да каже „гладен съм“. Аз говоря за законите на природата.

Когато си богат, можеш да кажеш: „давам“. Някой казва: „И аз мога да кажа давам“. Можеш да кажеш, ако си богат, ако имаш в изобилие. Но щом съм сиромах, нямам нито пет пари в джоба си, не мога да кажа „давам“. Сиромахът взима, дава богатият. Кой мисли? Сиромахът мисли, той мисли много. Как няма да мисли? Ученикът мисли за уроците, а професорът мисли ли? Професорът ни най-малко не мисли за това, за което ученикът мисли. Професорът мисли за своята лекция и той е ученик, мисли за своите задължения. Но щом приготви лекцията си, не мисли вече.

Следователно, ония неща, които са нам понятни, ние не мислим за тях. Ние веднага ги схващаме. И казваме: „Трябва да мислим!“ Значи в природата има известни нужди, които трябва да задоволяваме. Мисълта е един процес, чувствуванието е друг процес. Тогава те се сменят. Човек, като престане да чувствува, запример ти чувствуваш най-първо глад, едно приятно чувство, но това чувство не трябва да стане мъчително. Като го задоволиш, какво се явява след глада? Сега трябва да ви оставим три деня гладни и всеки от вас да опише своите състояния. Запример, как чувствувате вие глада? Нещо ви човърка, дразни ви, вие усещате някаква празнина в стомаха, а след като се наядете, усещате една пълнота, едно доволство. Най-първо нещо ви дразни. В глада има едно свиване, едно дразнене и безпокойство. Тогава в глада се образува една крива линия (с) MOK_BU_24_11.GIF След като се наяде, той става художник. Всички линии са прави, не са резки. В него няма никакво дразнене. И ако има една чувствителна фотография, която да схваща всички енергии, които излизат вън от човека, трептенията на самата енергия, непременно това състояние на глада ще се отбележи. То си има особена форма и ние ще знаем, че този човек е гладен. И според тия трептения, ние ще знаем степента на неговия глад. А щом човек е доволен, ние ще знаем степента на задоволството му, на неговите чувства. Та от тия действия, които са вам познати, от тях ще разрешавате това, което е вам непознато.

Как може да се смени известна енергия? Да допуснем, че вие сте се разгневили. Или да вземем едно чувство на обида, обидили сте се. Тази обида може да внесе и едно дете в къщи. Обиден си, седите ден, два, три, избягате от къщи, не се връщате. Седите в гората или при някой ваш чичо или леля, имате едно неприязнено чувство към вашата къща. Пишат ви от къщи едно писмо, второ, трето да се върнете, но вие не се връщате. Какво трябва да направите, за да смените вашите чувства? Вие казвате: „Аз няма да се върна!“ Вие сте обидени, вашето достойнство е накърнено, но и вие не знаете защо. Обидата седи в това, че сте искали дрехи за Велик ден. На вашето братче са направили дрехи, а на вас не са. И вие избягвате. Сега баща ви и майка ви знаят този закон, те ще ви направят едни дрехи, ако сте момченце или гащи и палтенце; ако пък сте момиченце, ще ви направят една рокличка с панделки и шапчица, като пеперудка. Но като сте избягали, как трябва да смените енергията? Вие казвате: ако се върнете в къщи ще ви се смеят всички. Вие искате да ги заставите те да признаят, че са постъпили към вас несправедливо. Вие като личност съзнавате това и си казвате, тогава: „Защо трябва да се гневя?“ Какво трябва да направите? Каква идея трябва да внесете във вашия ум, за да смените това ваше състояние. Защото, ако не го смените, вие не можете да се върнете в къщи. Да допуснем, че едно от вашите братчета, което е станало причина вие да забегнете, е получило нови гащи, но вие имате друго едно братче, което много обичате, но и то като вас, няма нови гащи. То не се е разгневило и си седи в къщи. Докато вие мислите за това братче, което е с новите гащи, вие казвате: „Не отивам в къщи!“ Седите при леля си, майка ви ви пише едно писмо да се върнете, второ писмо ви пише, но ти казваш: „Не, няма да се върна!“ Но един ден ти помислиш за онова братче, което е в къщи и което не е получило гащи. Веднага си спомняте неговото хубаво лице, искаш да си поприказваш с него и ти казваш: „Както то седи в къщи с тези вехти гащи, тъй и аз ще остана в къщи“, и се връщаш в къщи. Това правдоподобно ли е? Давам ви един пример само за смяна на енергията. Заради обичта към онова братче в къщи, ти вече си сменил енергията. Прекарал си своите чувства. Красивите образи са вече побудителна причина, за да се пренесе енергията от едно състояние в друго.

Но да допуснем сега, че твоите чувства са затрогнати малко по-дълбоко. Тук са дрехите причината. Но да допуснем, че вие сте певец, артист, ходили сте в странство, знаете да пеете, но излизате на сцената да пеете. Там ви освиркват по всички правила. Слизаш от сцената обиден. Най-първо казваш в себе си: „Не искам да пея вече!“ Но човек си, трябва да работиш нещо, а друга работа не знаеш. Седиш, мислиш си, казваш: „Какво да направя, да взема мотиката да работя, деликатни са ръцете ми. Да взема някой занаят, да шия, не разбирам от техника.“ Неразбирам това, не разбирам онова, намираш се в едно противоречие. Разсърдиш се на публиката и казваш: „Те не разбраха, но аз пак ще направя един малък опит.“ Ставаш смел. Препращаш енергията от задната част на главата си отпред. Тази енергия на обидата е на границата между моралните чувства и животинските.

MOK_BU_24_4.GIF

Най-високото чувство на физическия свят, това е честолюбието (А), то е животинското чувство в човека. Когато едно животно се обиди, това за него влиза в моралния закон. Неговите морални чувства са засегнати. Тъй както за нас моралните чувства са валидни, тъй за животните са личните чувства. Животното казва: „Аз имам достойнство.“ Обаче, като дойдем до по-възвишения свят, до света на Любовта или света на милосърдието (1,2), те влизат в друг един кръг.

MOK_BU_24_5.GIF

Ако личните чувства са един такъв кръг (А), другите са един по-голям кръг (В). В дадения случай той казва, че не е пял хубаво. Тия хора са прави. Излиза втори път на сцената на друго място, но и там го освиркват. Мисли, мисли, казва си: „Прави са тия хора.“ Но този човек го освиркат на девет места и трябва още един път да пее. Той си казва: „Трябва да направя още един път опит“, но сега вече се приготовлява по всички правила. На десетия път гласът му става мекичък. До деветия път той е имал самообладание, горд е бил, на десетия път в гласа му има едно трептение, става смиреничък. Хората, като го видят, съжаляват го, казват: „Горкият! Има талант.“ Изпращат му своите добри мисли. И той, като застане прав, дойде в себе си, окуражи се, викат му: „Бис, бис!“ После му дадат това-онова и най-после казва: „Слава Богу!“

Сега аз правя един анализ. Ако вие питате, всички велики певци също така са минали през това чистилище. Не мислете, че изведнъж са постигнали всичко. Те отпосле добиват знатност и самоувереност. Той, горкият, като се качи на сцената, казва: „Моля ви се, девет пъти съм късан.“ И тази комисия става снизходителна към него. Той, като гледа тази публика, не е със страх, но с едно умиление, тъй миличко. И те съзнават това.

MOK_BU_24_6.GIF

Та рекох, това, което ние наричаме нещастия, те имат един възпитателен метод в природата. Та при смяна на енергията трябва да се яви какъв и да е образ противоположен на първия. И този образ трябва да привлече твоето внимание, ако искаш да смениш известна енергия или това чувство у човека става глава, (м) То се нарича център на разрушението или глава, гняв. Тази енергия може да се смени по няколко начина. Например баща, който се е обидил, може да смени своята обида така: той може да си каже: „Жена имам, деца имам.“ И като тури децата си в ума, ще каже: „Аз трябва да обуздая своите чувства.“ Ако Нямаше деца, той щеше да постъпи по друг начин*. Ако той е някой богаташ, милионер, ще постъпи по един начин, ако е сиромах и има задължения, ще постъпи по друг начин. Следователно богатите хора по-мъчно ще се справят със своето честолюбие. И природата, когато иска да избави някой човек от някои чувства, ще го постави в положението на бедния. Беднотията е едно масажиране, едно урегулиране, едно изглаждане, за да уравновеси в него честолюбието.

MOK_BU_24_7.GIF

И действително, главата на честолюбивия човек взима форма на краставица. (а) Не, че тази енергия е изчезнала, но имате един процес. Ако този човек се смири, главата му отпред ще се подигне нагоре и линията (а) ще приеме една по-хубава форма. Постепенно после ще се яви едно уравновесяване на главата. Значи, хиляди, хиляди пъти ще действува човек, за да може да смени състоянието си и по този начин да се заглади главата му. Докато човек се уравновеси, не мислете, че е достатъчно само веднъж да каже, че няма да прави това или онова. Не, хиляди пъти ще падаш, ще ставаш, ще се самоубиваш, ще възкръсваш, какво няма да ти дойде на ум, докато най-после кажеш: „Чакай да разсъждавам малко!“ Това е все напластяване, за да се смени енергията.

Та рекох, ще се спрете, ще се абстрахирате и ще мислите малко по-умно. При всека постъпка ти трябва да растеш. Ти няма да се считаш като една личност. Ще се качиш над личността отгоре. Търговец си, изгубил си парите. Представи си, че не си търговец. Кажи си: „Нямам нищо да давам!“ Мисли си, че си някой философ, който се занимава с някои отвлечени работи, който наблюдава небето. Прави със себе си маневри. Да кажем, че имаш да даваш хиляди полици, които си подписал. Ще кажеш: „ Никому нищо не дължа!“ Една маневра и ще снемеш товара от себе си.

Ние сме чудни, съвременните хора. Има неща, които ние считаме морални, а те не са морални. Ще ми даде някой злато и после ще каже, че не съм честен, не съм върнал златото му. Че това злато не е негово. Или ще ми даде някой един самун хляб и после ще казва, че ми е дал този хляб. Но този хляб не е негов. Той не е работил, други са работили. Този ред от разсъждения, при сегашния свят, хората считат за неморален, а другото считат морално. Най-първо ти, за да се освободиш, ще кажеш: „Никому нищо не дължа“, нищо повече. Това ще направиш по същия закон, както ако аз нося известен чувал на гърба си, то след като се уморя, ще снема чувала от гърба си и ще го туря на земята.

Да ви обясня закона. Носиш сто килограма на гърба си. Минеш цел километър, уморен си, питаш: „Да сняма ли чувала от гърба си?“ Ще го тръшна на земята и ще кажа: „Няма да го нося!“ Ще се поразходя, ще пия една вода и чувалът ще почне да плаче. Питам: „Какво има?“ „Оставил си ме на земята.“ Рекох, да си почина малко. След това аз съм благороден човек, взимам чувала от земята. Уморя се, пак се скараме. Казвам на чувала: „Няма да стана роб, я! Ще се разходя и пак ще те взема.“ В ума си имаш хиляди полици. Тия полици провидението не ти ги е турило на гърба. Защо да те смущават? Ти си ги подписал сам, хвърли ги! Пък после, като заплачат полиците, пак ела при тях и ги питай: „Какво искате?“ Или казано на съвременен език, след като забогатееш, ще кажеш: „Аз съм честен човек.“ Пък щом Нямаш пари, ще кажеш: „Полиците да ги няма!“ Пък и ония хора, ако са разумни, като дойдат и видят, че този човек е пожълтел, едва се движи, да не му искат тия пари. Ще го повикам на гости, ще го угостя и въпрос няма да правя, че имам да взимам от него. При това, ще извадя сто-двеста лева и ще му кажа: „Може да ви потрябват тия пари.“ Това е човещина. Това трябва да бъде състоянието на хората.

Та първото нещо, човек трябва да се освободи от ония ненужни мисли, чувствувания и обиди, които са временни неща. „Речено - казано“, всеки трябва да го забрави. Много пъти трябва да бъдеш глух. Някой ви каже: „Мошеник.“ Например искаш да се справиш с тази дума, заличи „м“-то. Остава „ошеник“. Искаш още повече да се справиш. Пак заличи. Остава „шеник“. После „ник“, „ик“. Свърши се с обидата. Затривайте буквите и четете и вижте, колко смешно става. Вземете друга дума: „обида“. Бида, ида, да, а. Значи, всичко е станало благополучно. Ето един начин за смяна на енергията.

Това са ред умствени процеси. То са методи в окултната наука. Някой казва: „Ама, ти не трябва да се гневиш. Ама баща ти...“ Това са външни морализирания, които не могат да упражнят никакво влияние. Те са празни работи. Затривай буквите, произнасяй ги и като затриваш буквите по този начин, ще произведеш една вътрешна промяна в себе си, понеже всека буква представлява една динамическа сила. Това „М“ е една динамическа сила и като му турите „Р“-то, боздуганът, ако вземем, например, думата „мразя“. От чисто окултно гледище, психологически „М“-то е един планински връх. Значи енергията на омразата трябва да се свали в планината. „Р“-то е чука, ръката. „А“-то е един бременен човек с известна идея, той трябва да роди нещо. „З“-то е закон на размножаване. Например, да извършиш едно престъпление. „Я“-то в български, каква обща идея съдържа? „В“-то показва, че ти си бил един известен човек. На тази сила ти си дал ход. Всички букви са турени в думата „мразя“ дисхармонично. Мразя, разя, азя, зя. Значи да докараш всичката омраза да каже: „зя“. Тъй казват и малките деца и се засмиват. Значи, най-първо ще премахнеш „м“-то, ще я превърнеш в какво? Ще направиш едно ново съчетание. „Р“-то ще замениш с „И“. И така ще се образува „милосърдие“ или „милост“. Следователно, след омразата иде милостта. При „м“-то ще разсъждаваш по следния начин: като мразиш дълго време, какво можеш да добиеш? Нищо. Мразенето е един процес за развиване на енергията. Сега и това е един начин за смяна на състоянията.

Може да имате и картини. Аз на всеки от вас мога да сменя състоянието. Това е само един от начините. Например, представете си разни картини и образи, които могат да сменят вашето състояние. Всяко състояние може да се смени моментално, стига да се съпостави съответния образ, който да е антипод. Антипод на омразата е любовта. Антипод на лъжата е истината. Следователно, вие ще поставяте винаги антиподите, не само символично, но и техните образи. Представи си, че мразиш некого. Направи една маневра към този, когото мразиш. Ти си беден човек, случва се, че дълго време пътувате и никой не ви приема. И най-после този човек, когото мразите, ви срещне, угости ви, даде ви средства, направи ви една отлична услуга. Когато вие направите тази маневра в себе си, вашето сърце ще се посмекчи наполовина. Ще направите още една маневра, после трета, четвърта. Колкото повече маневри направите и състоянието ви ще се смени. Религиозните хора правят смяната по друг начин. Ние казваме: „Бог ни е създал.“ И като помислим така, веднага заради Любовта на Бога, ние сменяваме своето състояние.

Та Трябват ви известни образи за смяна на енергията. Умът ви Трябва да бъде разнообразен. Не дръжте еднообразни мисли в ума си. Сега, ако някой от вас ме слуша, като удрям монотонно с тебешира на дъската 1-2 часа, той ще заспи. Това е механическо състояние. Като изменя ударите малко по-другояче, това е смяна на тази енергия. Вземете друго ваше състояние, когато вие сте неразположени. Хубаво е да имате едно тъпанче, едно дааренце. Там-диридири-дира, там-дири, дири-дири. Така ще удряте даарето и състоянието ти ще се смени. Кажи: „Иван Стоянов ме обиди, но аз ще си поиграя малко с даарето и работата ще се свърши.“

Та рекох, ние Трябва да имаме едно дааренце, да правим опити. Който от вас е много обиден, ще му дадем даарето. И като потупа малко даарето, ще видим, какво ще остане от неговата обида. Трябва да има човек методи за смяна на състоянията. във всички окултни школи от старо време, все са имали такива методи за смяна на енергията. Ние сме загубили тази наука, не знаем каква роля е играло даарето. Не е смешно! Като не знаеш да удряш даарето, ти цял ден ще бъдеш неразположен, а през нощта няма да спиш. Но биеш ли даарето, ще имаш един дар.

Това е философия на живота, която може да ни научи в дадения случай да живеем правилно и да можем да се справим с известни състояния и да си проправим пътя. При сегашното състояние тия методи са потребни. Защото ако четете живота на учените хора, всички са минали през такава дисциплина. И много от учените хора са били това дааре, за да си проправят пътя и да израснат. Сега, като са израснали т като планински върхове, вас ви се вижда, като че ли т не са минали през никакви мъчнотии. Толстой, който се е подигнал толкова много, колко пъти му е идвало на ум да се самоубие. Казвал е: „Няма смисъл животът.“ И най-после, като видял сянката на един дънер в планината, едно малко, нищожно явление, казал си: „Човек може да живее и по друг начин. Има смисъл да се живее“. Той писал „Война и мир“, „Ана Каренина“ и казвал: „Животът няма смисъл.“ Недоволен бил от живота, искал да се самоубие. Защо? Това е от набиране на енергия в задната част на главата. И Толстой дълго време се е борил, докато е прекарал енергията в горната част на главата си, за да се развият моралните му чувства. И от тогава животът му се изменил. И написал романа „Възкресение“. И всеки от вас ще се намери в трудно положение. Ако един Толстой се намери в трудно положение, камо ли вие няма да се намерите? Но както той е разрешил въпроса, така и вие по своя начин може да го разрешите.

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

- В Истината е скрит животът.

7 часа сутринта

21 школна лекция на I-ви Младежки Специален Окултен клас

1.II.1929 г., петък, Изгрев

-----------------------------------------------------------------

[1] О.С. - вероятно Олга Славчева

* С курсив без кръгли скоби обозначаваме ръкописен текст от оригинала, който е допълнен на места, където стенограмата не е разчетена и е оставено празно място.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...