МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1601-1620

[Iskri4ka]

Ключът на живота.

1601

Както постъпвате с хората, тъй ще постъпват и с вас.

Вършите ли волята Божия, вий ще

посеете пътя си със скъпоценни камъни.

Тогава хората ще дойдат да ви помагат. Само

по този начин ще бъдете радостен и каквато

работа почнете, ще я свършите с успех.

Този е един важен ключ на живота.

Специфична работа.

1602

На всеки човек е дадена специфична работа,

която той сам трябва да извърши. Каква е

тази работа? - Да бъде носител на

Божественото. В който момент се заеме с тази

работа, всички противоречия от ума и сърцето

му ще изчезнат.

Бог ще премахне противоречията от живота

на всеки, който е приел доброволно да му

служи.

Божественият извор.

1603

От дългия път на своето развитие в ума, в

сърцето и в душата на човека се е събрала

много кал, която само любовта е в състояние

да изчисти. Единственото спасение за него е

да влезе във водата на Божествения извор и

там да се изчисти.

„Лош човек".

1604

Не е достатъчно човек да каже за себе си,

че е лош, но той трябва да се въздържа от

лоши мисли, желания и постъпки.

Закон за страданието.

1605

Дойдете ли до страданието, не желайте времето да се съкрати.

Защо? Защото на всяко

страдание отговаря радост, колкото време е

траяло страданието, толкова време ще трае и

радостта. Законът е такъв.

Друг закон.

1606

Бог не извинява погрешките на хората.

Всяка погрешка носи своите последствия. На

същото основание Бог възнаграждава човека

и за най-малкото добро, което той прави.

Окото на живота.

1607

Никой не може да се избави от окото на

живота, което поставя всичко в равновесие.

Ако хората знаеха, че има контрол върху тях,

от който не могат да се избавят, те лесно щяха

да се изправят. Те не вярват, че Божието око

следи всичко. Сега Невидимият свят следи и

казва на хората да бъдат добри, разумни и

справедливи. Ако издържат на тези условия, те

ще получат едно възнаграждение.

Любовта към Бога.

1608

Бог е единственото същество, Което постоянно

ни държи в ума си и мисли за нашето

добро. Никой не може да си представи онова,

което Бог е приготвил за онези, които Го

любят. Дойдете ли до Бога, от всички се иска

непреодолима Любов към Него. Кажи си: „Има

Един, Който постоянно мисли за мен и ми

помага."

Няма по-красиво нещо от това да отправи

човек ума и сърцето си към Бога.

Здравият човек.

1609

Докато човек не изправи живота си, не

може да подобри и здравето си. Всеки обича

здравия човек, той има благородно сърце и

може да ви отслужи във всичко. Искате ли да

бъдете свободни и здрави, впрегнете тялото,

ума и сърцето си на работа.

Пълна почивка.

1610

Искате ли да се освободите от вътрешни

противоречия, вий трябва съвършено да

отпуснете и мускулите си, да разслабите

всички връзки на тялото си, да дойдете до

положението, като че всичко сте уредили.

След това да се предадете на дълбоко

размишление. Само така ще опитате пълната

почивка. При това положение вий не трябва да

се интересувате какво ще кажат хората за

вас.

Всеки ден употребявайте по няколко минути

за съзерцание, за почивка на тялото.

Отправи ума си към всички разумни

същества, на които работите са напълно

уредени, освободете се от всички грижи и

безпокойства и кажете: „Благодаря на Бога за

всичко, което е направил."

Божественото.

1611

Човек трябва да се вглъби в себе си, да се

издигне над обикновените условия на живота.

Отворете сърцето си*за Божественото и не

мислете какво ще стане с вас.

Отворете ума си за възвишените и светли

мисли и не се грижете за утрешния ден.

Имайте вяра, че Божественото е в сила да

разработи своите пътища.

Божественото в човека е същественото,

върху което той трябва да работи.

Чрез Божественото ще се свържете с

добрите хора, със светиите, с ангелите, с Бога.

Дойде ли човек до това положени

е, мисълта му

се изправя, чувствата му се облагородяват и

постъпките му стават възвишени. Всичките му

работи тръгват напред.

Смирението.

1612

От вътрешното смирение на човека се

раждат най-хубавите черти, най-хубавите

плодове

Разумната природа

1613

Природата не позволява да я владат. Всеки,

който си е въобразил, че може да владей над

природата, се е намерил пред праха на своите

илюзии и въображение.

Коя е причината за смъртта?

1614

Тя се дължи на това, че човек се намира в

постоянна борба с Разумната природа и иска

да я подчини на себе си. Никой не може да

подчини природата, но трябва да се учи от нея.

Тя учи хората на закона на Любовта.

Живата природа.

1615

Като говорим за Разумната природа, за

Живата природа, ние разбираме едно от най-

великите същества след Бога. Със своята аура

природата обхваща всичко в света, тя е

светла и разумна, блага и чиста и съдържа в

себе си Любовта.

Страданията.

1616

Страданията, през които човечеството

минава, са временни. Те са илюзия на земния

живот. Няма страдание, което да засяга

изцяло човека. Външно човек може да бъде

ограничен, но в душата си е свободен.

Нова насока.

1617

Който иска да измени коренно живота си,

трябва да придобие дълбоко положително

знание, което да даде нова насока на неговите

мисли, чувства и действия.

Напред и все напред.

1618

Мощното, великото в човека е неговия непреодолим

стремеж, който го подтиква напред

и все напред. То е малко, но движенията му са

силни.

Светлата мисъл.

1619

Светлата мисъл, светлото чувство правят

духа на човека мощен и крепък. Велика и

мощна е силата на мисълта. Божествено е

човек да постоянствува на своите добри мисли

и желания. Желаеш ли нещо, ще кажеш: „Ще

бъде, ще бъде, ще бъде!" Докато най-после

стане.

Ученикът.

1620

Всеки, който иска да се учи, трябва да умре.

Така е било в старите школи. Така е и днес.

За всичко старо, което спъва вашето развитие,

трябва да умрете.