62. СИНЕДРИОНЪТ

[Ани]

62. СИНЕДРИОНЪТ

Разбра се от всички, че Изгревът, разположен на доминираща над Софийското поле височина, в непосредствена близост до борова гора, която беше като стена от вредните изпарения на големия град, е много хигиенично и приятно място за живеене. Учителят насърчаваше закупуването на места и е казал да се закупят от братството всички места, в границите между боровата гора, шосето за Дървеница и околовръстната линия, която минаваше по Изгрева. Също така е искал, онези от приятелите, които ще си закупят места в тези граници, да не ги ограждат всеки поотделно и да го обособява като нещо строго определено свое, а да бъдат общи без частни огради. Да има само една ограда, около всички братски места. Желанията си Учителят е изказвал във възможно най- меката форма, без да има и най-малката твърдост или заповеднически характер. Материалните въпроси на братството се уреждаха от група по- възрастни и с опит по стопанските въпроси братя. Която група някой с подчертан хумор, беше нарекъл „Синедриона". С това име тази група се ползуваше от всички приятели. Тя в края на краищата пристъпваше за изпълнение на взетите решения. Но точно затова желание на Учителя тя не се постара да изпълни в точ. Събитията за закупуване места около Изгрева, се развиха стихийно и когато малко по-късно, възможността за изпълнение на плана, който Учителят искаше да се приложи, не бяха вече налице, сестра Елена - стенографката, опитна и с умение в практичните дела човек, запитва Начо Петров - един от членовете на Синедриона: „Вие защо не послушахте Учителя, за да закупите местата, за които Той казваше?" Братът със съжаление отговорил: „Ние се смятахме за много умни мислехме, че много разбираме и си казвахме, кой ще закупува и ще дава пари за такива пущинаци?" Освен поляната братството успя да закупи само някои съседни места до Изгревската поляна. Учителят е искал също да се закупи и цялото място зад линията до рекичката, където сега е къпалнята „Диана Бад". Това място беше пусто, занемарено, празно, буренясало на някакъв софийски богаташ, който си бил построил там вила. Но при един пожар вилата се запалва и изгаря до основи. Оттогава всичко там било изоставено. Макар и така занемарено, това място беше голямо и с ценни качества, между другото и с минаващата покрай него тогава бистра, чиста рекичка. Чух един път Учителят да казва, че е дал идеята на един богат наш брат, да закупи това място, но той отлагал и не приел.