МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1621-1640

[Iskri4ka]

Една свещена идея.

1621

Човек е в постоянна борба в себе си - коя

идея да вземе надмощие. За да не става тази

борба в него, той трябва да даде място само

на една свещена идея в себе си.

Свят на промени.

1622

Всеки човек трябва да наблюдава себе си,

като продължава работата си оттам, където е

стигнал.

Всички хора са пътници, те трябва да знаят,

че се намират в свят на постоянни промени.

Страданията.

1623

Страданията носят велики блага за

човешката душа. В страданията човек се учи,

облагородява и развива. Те са мощна сила в

Природата. Всички велики, всички силни хора

в света са били подложени на големи

страдания, следствие на което те са се

развивали бързо и се отличавали от хората на

своето време. Ето защо всички велики хора са

минавали пред своите съвременници като

ексцентрични, като болни хора. Велики и силни

хора в света са тия, които природата е

удостоила с големи страдания.

Високият идеал.

1624

Когато всички хора се стремят към високия

идеал и го пожелаят, тогава ще дойде

спасението на света.

Фокусът.

1625

Искате ли да се развивате постоянно

дръжте в ума си мисълта за Бога, като

единствено място, като единствен фокус, дето

се събират съзнанията на всички разумни

същества. Дръжте мисълта си към тази

единствена посока, от дето иде светлината и

топлината на вашия живот.

Мисълта за Бога.

1626

Които мислят за Бога и отправят ума си към

Него, те все напред и напред вървят. И в

леглото си човек може да отправи мисълта си

и да върви напред. Всичко седи в мисълта на

човека. Искате ли да придобиете светлина на

съзнанието си, мислете за Бога. Който

отправя мисълта си към Бога, той ще бъде

свободен от всички болести.

Истинската Любов.

1627

Истинската Любов се изразява чрез отправяне

мисълта на всички същества в една

посока, когато съзнанието на всички същества

се отправи към една посока, те имат много

допирни точки помежду си. Обаче, почне ли

човек да се върти само около своя център,

около себе си, всичко е изгубено.

Свободата.

1628

Свободата съществува само за онзи, който

люби Бога.

Смисълът на живота.

1629

Грешникът не може да бъде заведен при

Бога, освен ако съзнанието му започва да се

пробужда. Тогава ще му кажем: „Ела да те

заведем при Онзи, Когото обичаме, там ще

намериш смисъла на живота."

Изпитание.

1630

Бог ни изпитва с благото, което ни дава, ако

не употребим това благо за Бога, ще го

изгубим.

Смирение

1631

Докато човек няма смирение, той търси

почит и уважение от хората. Христос казва:

„Слава от человеци не приемам." Търсете

слава от Бога. Бог да има добро мнение за вас

и Той ще ви научи на всичко.

Формула.

1632

Туй, което в началото не е било, като се

прояви, образувало е всички невъзможности в

света. А туй, което в началото е било, като се

прояви, образувало е всичките възможности.

Растене.

1633

Растене има само в Добродетелта. В

Божествения свят човек толкова е израснал,

колкото е добър.

Самостоятелност.

1634

Самостоятелни сме само тогава, когато в

нас седи Божественото.

Благодарността.

1635

За всичко, което ядете, трябва да

благодарите. В благодарността нещата се

увеличават.

Постиженията.

1636

Без мекота, без любов, постижения не може

да има.

Вярата.

1637

Вярата се придобива с големи изпитания.

Човек вярва само тогава, когато мине през

всичките опитности в живота и може да опита

Божествената идея.

Вярвай в своята разумност и в своята

доброта. Истинското богатство на човека е в

неговото знание.

Естествената среда.

1638

Бог никога не изменя отношенията си. Всички

сили в човека са от Бога и Той е естествената

му среда.

Способностите.

1639

Вий трябва да се научите да храните вашите

способности. Не можеш да развиеш една

способност, ако не я храниш.

Свързвайте се с онези, които са одарени. От

тях излиза магнетична сила, има какво да

придобиете.

Свободата.

1640

Човек за своята свобода трябва да воюва и

да умре за нея. Но който умира за свободата

си, той не умира, но ще живее.