Jump to content

72. БАНЯТА


Recommended Posts

72. БАНЯТА

Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и както разбрах, Учителят не искаше да се използува тя за къпане. Студената вода Той не искаше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане. Нашият брат Димитрий Стоянов се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и изключителна находчивост. Техник във всяко направление - строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повреди ли се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека, тичайте при брат Димитрий Стоянов. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето общежитие и си имаше отделна, самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение там си беше устроил и работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне от часовникарските и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат, направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципите на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода, която в специална камера, се разстудяваше по желание със студена и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления необходими за нейното ползуване, бяха така умело направени, че беше ти приятно да се изкъпеш в нея. Така, нашият скромен, тих и мил брат Димитрий, беше дал своя голям принос, за общия братски живот на Рила. За съжаление, по-късно съвсем неочаквано и много набързо си замина на онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си, последният ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се не можех да отида другате, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост, ще ми каже като ми го подава: „На, вземи го, но щом свършиш веднага да ми го донесеш". Този път той ми подаде инструмента, с такава топлота и любезност, без каквито и да било забележки, че това ме изненада и трогна. Той навярно е предчувствувал, че повече няма да му трябва. Набързо привърших работата си и веднага му го върнах. Лицето му сияеше от топлота и любезност, благодарих му от все сърце и се разделихме. Само няколко часа след това с потресяваща изненада разбрах, че бил извикан пред вратата на Свети Петра. Навярно и там е имало нужда, от спешна и неотложна поправка в сложните механизми на отвъдния свят. Мир и светлина на душата му.*
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...