Ани Posted February 9, 2013 Share Posted February 9, 2013 74. ВРЕМЕТО НА РИЛА Между нашите приятели имаше майстори от всички професии и то от най-голяма класа. Всички нужди намираха лесно своето разрешение. Изящните изкуства също бяха добре застъпени. Художници, поети, писатели, но най-много бяха музикантите. Музиката се ползуваше с най- голямо уважение при нас. Сутрин, когато си правехме упражненията, Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила, беше едно пълноценно, оформено по всички направления, общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни, ни носеха едни грижи и преживявания. Те създаваха впечатления, които ни подтикваха за по-други чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в мъглявите дни, игривите плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага, капки наситени с енергия и живот. При буря, когато някога ни спохождаше, беше много интересно да се гледат странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мене и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и тя трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета". Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителят е вън от палатката. Бурята бушуваше и я люлееше по всички възможни направления. Когато дойдох до Него с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето". С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен, бивш втори капитан на параход, вързахме палатката без да режем въжето. Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми подсказа, че задачата беше решена образцово. Нашето установяване на бивак, в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него и се почнаха разни кроежи за направа на хижи и използуването му за разни други цели. Един ден, както всякога се бяхме събрали пак около Учителя в разговор. Изведнъж Той прекъсна течащата тема на разговора и каза: „Къде другаде можем да направим лагера?" Всички изненадани от тъй неочакваните Негови думи мълчаха. Бързо се опомних и казах само аз: „На първото езеро". Учителят ме погледна, но нищо не каза. Други предложения нямаше. Така този въпрос нито се разисква, нито получи някакво разрешение. Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него даваща простор, изобилието на дърва, всякога ме е привличало и съм го ценял, като най-добро място за един бивак на много хора. Пък и един добър изходен пункт за отиване из красивите околности. Затова предложих там за един нов бивак. След малко мълчание, Той продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл, животът ни в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии по за цял ден, до връх Дамка, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август, бивакът се вдигаше. Всички ние обновени, пълни с енергия, живот и богати впечатления се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година до следващото лято. Да се опише, да се изнесе изцяло животът ни на Рила, тъй богат и разнообразен, не може да бъде по силите само на един човек. Той беше така неизмерим в своето величие, че е невъзможно да се обхване и изрази само от един. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатият емоционален и мислов мир, в който са били потопени. Тогава едва ще може да се даде една пълна картина на общия братски живот, прекаран там с Учителя. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now