79. ПАРАХОДЪТ НА СТЕНОГРАФКИТЕ

[Ани]

79. ПАРАХОДЪТ НА СТЕНОГРАФКИТЕ

Устройството и необходимите грижи около Изгрева, беше сериозна работа, за малкото хора с умение и възможност за такава дейност. Оградата на поляната и прибавените към нея имоти, грижата около електричеството, отчитането по него, поддържането на мрежата, тъй като направата и отчитането на тока на всяка къщичка беше наша вътрешна работа. Цялата тази дейност, пък и какво ли още не, си извършвахме сами, без каквото и да било заплащане. Пред салона се направиха дълги маси с пейки от двете им страни, където в топли и благоприятни дни се хранехме. При масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра сянка, през горещите и слънчеви дни, но създаваха и една приятна за окото гледка.

В единият край на поляната, където имаше млада борова гора,' група братя и сестри, си бяха устроили кътче с пейки за сядане, където се събираха да беседват и разискват въпроси от по-духовен характер. Впоследствие, този кът се преустрои в една своеобразна заоблена къщичка от едно помещение в размер около двадесет квадратни метра, където се установиха да работят и живеят трите стенографки наши сестри: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Заобленият вид на постройката, даде основание на сестра Паша, да му даде име, нарече го „Парахода"*. Така всички го наричахме и с това име си остана докрая. Параходът беше един център на много оживен живот. Трите стенографки стенографираха неотлъчно и с похвално прилежание всички беседи, които Учителят държеше. Всякога, много претрупани с работа около тях: дешифриране, приготвянето им за печат, да се направят необходимите корекции на пробите, а също и да се посрещат непрекъснато гости, било от София, или от провинцията. Всички тези посетители, жадни за информация, за живота и събитията на Изгрева и братския живот, а също и да споделят това, което ги вълнуваше, отиваше при тях в „Парахода". По-късно до този „Параход" се построи друга постройчица, пак от дъски, което създаде по-големи удобства за тези сестри заангажирани с тъй сериозната и отговорна работа около беседите. В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в „Парахода".

На самата поляна в самият й край, бяхме направили една дъгообразна беседа, с изглед към просторното Софийско поле, между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгревът, беше място на приятна, благодатна, психична и мистична среда, където човек може да намери една рядко успокоение на цялата си психика на нервите, създадено от напрегнатият груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук. Това ми сподели един път, известният и много интелигентен българин - Симеон Радев, познат като общественик и писател. Той идваше често тук, да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: „Не знам защо, когато идвам тук изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност". Пред беседката, двама братя бяха направили върху поляната от чимове една котва, като символ както те казваха - че великите Бели Братя, бяха хвърлили котвата на своя носещ се из мировото пространство кораб. До котвата имаше метеорологична клетка, в която имаше всички необходими уреди, за пълни метеорологични наблюдения: термометър, барометър, уред за измерване на влагата, а вън от нея и специален уред за измерване на валежите[1] До него, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов, беше изработил с голямо умение, един слънчев часовник, Грижите около поддържането и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник в този малък метереологичен пункт, беше поверено на брат Георги Радев, който като студент по математика, където се изучаваха, физика, астрономия и метеорология, беше най-подходящ. Построихме също барака за дърва, въглища и складове за издадените беседи.

 

 

 

[1]Виж „Изгревът" том II, стр. 172.