Jump to content

93. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ


Recommended Posts

93. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ

По отношение политическото положение на България, Учителят е бил всякога и при всички случаи катогеричен: „БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НЕУТРАЛНА". И сега при започването на Втората световна война, Той дебело подчерта същото. Но кой Го слуша?
На 17 декември 1941 г. българското правителство, обяви война на Съединените американски щати и Англия. Не след много българският народ и по-специално тези, които живееха в София, почувствуваха суровата последица от тази фатална стъпка. Започнаха бомбардировките, започнаха въздушните нападения над столицата. Населението масово започна да напуска града. Идват братя от провинцията и канят Учителя да отиде там, но Той не се съгласи. През тези тревожни дни още от сутринта отиваше с група приятели до полянките над село Симеоново и прекарваше там целият ден. Приятелите бяха наели в селото една малка стаичка, за в случай на лошо време. Интересно беше, отбелязват приятелите, че щом почнеха кучетата да вият, кокошките тревожно да кудкудякат и петлите да се умърлушат и замлъкват, Учителят казваше: „Днес ще има нападение". Не минаваха и няколко часа черните ята се задаваха. Те пущаха своя товар над града, а някои изсипваха просто на полето. До Изгрева паднаха две бомби.
Учителят обичаше текущата вода, затова често се излизаше срещу чистият бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от Витоша. Избираше си някое хубаво място и се прекарваше там целият ден. Тук на левия бряг на рекичката открихме изворче с кристално бистра вода и се направи чешмичка - над горното езеро. За тази вода Учителя казваше, че това е една от най-хубавите води на Витоша и препоръча да се пие от нея. Долината на рекичката, тогава дива девствена, сега е направена като хубав парк, с езерца чешмички, затревени полянки - красиво стана. Столичаните намират сега там условия за приятен отдих. Там дето стъпваше крака на Учителя, всичко се облагородяваше и ставаше благо за всички.
На 10 януари 1944 г. стана най-голямото нападение над София - града гореше. По това време Учителят е бил в домът на моя брат Борис, намиращ се вдясно от пътя за село Симеоново на около 200 метра зад боровата гора. Дотогава, казваше брат ми, ако понякога биваше у нас по време на бомбардировките Той не излизаше. Този път обаче, излезна и дълго гледа към града. Сутринта - продължава брат ми - отидохме на Изгрева. София гореше, града беше напуснат, тегнеше тъмен облак от пушеци. Учителят застана всред поляната гледаше мрачен картината и с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да поддържа човек връзката си с Бога. Да излезнем!" Тогава от село Мърчаево, дойде поканата. Брат Темелко предлагаше къщата си на Учителя.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...