ТОЧНОСТТА - ОБЕЩАНИЯТА

[mkitanov]

ОБЕЩАНИЯТА

Едно от условията за създаване на характер е постоянството и точността. Обещае ли нещо, човек трябва да изпълни обещанието си - никакво отлагане не се позволява. (СВЯТОТО МЯСТО - изд. 1939 г. София - 165).

Първото нещо, което се изисква от ученика е абсолютна точност при изпълнението на обещанията. (ДОБРИ НАВИЦИ - 163).

Точността има отношение към задълженията на човека. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 205).

Точни трябва да бъдете в задълженията си. Ако не сте точни в малките си задължения, не можете да бъдете точни и в големите. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО·- 15).

Каквото и да срещнете в живота си, спазвайте закона за точността (ДОБРИ НАВИЦИ - 170).

Едно неизпълнено обещание може да реши съдбата на човека за цял живот. (ДОБРИ НАВИЦИ - 163).

Ако обещаете на някого да се срещнете в четири часа сутринта, трябва да бъдете точни: Ще отидете на определеното място в четири часа, нито минута по-рано или по-късно. Закъснеете ли, или отидете по-рано, никакво извинение не може да ви помогне. Каквото и да стане, трябва да изпълните обещанието си. Силата на волята се заключава в изпълнение на обещанията. Ще каже някой: Няма нищо, закъснял съм само с една минута, или изпреварил съм с една минута - Не, никаква минута не ви оправдава. С една минута по-рано или по-късно може да стане цяла катастрофа. Природата обича точността. В нея нещата стават точно на определено време: нито по-рано, нито по-късно. Всички неща, които стават по-рано са недоносчета; всички неща, които стават по-късно от определеното време, са гнилота в живота. (ДОБРИ НАВИЦИ - 162).

Българинът, и той горкият обича да бъде точен, но неговият часовник е другояче направен. Той като обещае да отиде някъде, поне половин час ще закъснее. И като пристигне, ще почне да се извинява, ще каже, ще ме извините, че закъснях, гости имах ... Това, че имал гости не е извинение. Той трябва да им каже добре дошли, да им се извини и да си излезе, да остане точен на думата си. Англичанинът като обещае да направи нещо, и гости да му дойдат, той се извинява, като има каже: Господа, ще ме извините, в толкова часа имам обещание да се срещна с едно лице, затова ще изляза ... У нас, обаче, ако речете да се извините на гостите, те ще кажат, няма нищо, постойте малко тук, онзи нека да почака. (3АВЕДОХА ИСУСА - второ изд. 2008 г. София - 334).

Живата Природа обича акуратността. Тя е много взискателна в това отношение. Обещаеш ли нещо, ти не можеш да го отлагаш. Като четете притчите, там се обръща внимание на това, като обещаеш нещо на Господа, да не го отлагаш. Господ не благоволи към онези, които не изпълняват. Онзи, който обещае и не изпълни, за него имаме много лошо мнение. Човек, който обещава и не държи на думата си, в небето той е последен, не минава за човек там. За всички ви в небето държат сметка. Там в тефтера се пише за всички. И ако ти си един от тези, които обещават и не изпълняват, за теб е писано такова нещо: „Той е един от непостоянните. От него нищо не може да излезе”. За някои от вас е писано: „Той обеща и свърши”. Всяко дадено обещание е дадено в живата Природа. Животът, който имате, желанията, действията, на всичко това ние не сме напълно господари. Защото, ако кажа, че аз мога да направя каквото искам, то значи, че се считам за Бог. (ОКУЛТНИ ЛЕКЦИИ – беседа Точността - изд. 1998 г. София).

Понякога, човек се превръща във време. Представете си, че вие очаквате приятеля си да дойде в определен ден при вас. Чакате го ден, два, три, безпокоите се, да не му се е случило нещо да не дойде. Вие се страхувате да не закъснее, да забрави да дойде и т. н. През това време вие се превръщате в трепет, на очакване, на време, само за приятеля си мислите. Излизате, връщате се, гледате на часовника. Виждате, че определеното време още не е дошло, но въпреки това се безпокоите. Защо се безпокоите? Безпокойствието показва отсъствие на равновесие в ума, сърцето и волята на човека. Когато научите великия закон, че всички неща в Природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. Всичко в Природата е отмерено и строго определено. (ДОБРИ НАВИЦИ - 157).

Ако някой вземе 500 хиляди лева на заем и не ги върне навреме, ще го съдят ... Като знае, че не може да ги върне навреме, не трябва да ги взима. Вие сте длъжни да изплатите дълга си. Не го ли изплатите ... отношенията ви се развалят. Не само това, онзи, който не плаща навреме задълженията си, губи уважение пред себе си. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 15).

За предпочитане е два-три деня да постите, но да изпълните задължението си, отколкото да сте нахранен, а неточен към малките си задължения. (ЗАКОНИ НАДОБРОТО - 15).

Десет лева да сте взели на заем, трябва да ги върнете на време. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 14).

Десет лева дълг, неизплатен на време, спъва човека ... Не само това, но онзи, който не плаща на време задълженията си, губи уважение пред себе си. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 15).

Човек трябва да бъде точен не само към близките си, но и към себе си. (СВЯТОТО МЯСТО - изд. 1939 г. София - 165).

Той трябва да бъде точен пред себе си, да има вътрешен, устойчив морал, а не външен. Ако не е точен пред себе си, пред своето висше съзнание, човек ще изгуби вътрешната си сила и равновесие. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 16).

За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите. (ДОБРИ НАВИЦИ - 161).