Jump to content
Борислава Богданова

3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ

Recommended Posts

Случки на Учителя с отделни личности

3.1 По разкази от членове на веригата

През 1906 г. Учителят насрочва беседа по френология. Пред читалището във Велико Търново, където трябва да проведе беседа, го срещ а един материалист и му казва: „Ти си голям шарлатанин! Защо заблуждаваш хората, че има Бог, когато няма?" - и продължава своят а словесна атак а срещ у Учителя. Като свършва да говори, Учителят му казва: „Аз ще ти докажа, че има Бог." Той влиза в читалището, изнас я сказкат а си, на коят о присъств а и горепоменатия т човек. Вечерт а материалистът ляга и заспива. По едно време се събужда и усеща, че леглото му се клати. Скача, запалва осветлението, оглежда се - няма никой. Ляга и заспива пак. Подир малко се събужда и вижда, че леглото му се движи из стаята заедно с него. Той става, запалва лампата и започва да ругае: „Кой си играе с мене и не ме оставя да спя?" Пак ляга. Тоз и път леглото се обръщ а с краката нагоре и започва да го блъска. Спомня си за Учителя и казва гласно: „Разбрах, господин Дънов, че има Господ, прости ми и ме остави да спя." Оправя леглото си, успокоява се и спи до сутринт а непробудно. Става, веднага отива в хотела, където е Учителя и му се извинява.**

 

В Търново, при провеждане на беседа, един учител по литература започва да спори с Учителя. Задава му въпроси и го обвинява, че няма стил и ред при изнасяне на беседата. Учителят казва: „Сега беседата свършва. На зададените въпроси ще отговоря следобед. Който желае, може да присъства." Следобед Учителят изнася една беседа на такъв висок стил, че неговият опонент, учителят по литература, започва да премигва, да се напряга, за да разбере нещо. Не издържа до края на беседата и напуска салона.

 

На друга беседа присъства външен човек, чиято жена е последователка на учението на Учителя. Понеж е бил човек на логиката, забелязва, че Учителя не разглежда въпросите последователно и често преминава от един въпрос на друг. Той си мисли: „Ама, че си мошеник!" В същот о време Учителят поглежда към него и погледите им се среща т за няколко секунди. То й казва, като продължава да го гледа: „Аз не съм мошеник. Тук се задават мислено въпроси и аз трябва да им отговарям и затова преминавам от един въпрос на друг."

 

След събора през 1922 г. при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне. Гърлото му изстива силно и се схваща - не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителят го съветва: „Щ е отидеш в старат а си бащин а къща и в кухнята на най-високата дъска на етажеркат а ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един лимон, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат. Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти. Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор, и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си заУчителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване.

След събора през 1925 г. Учителят тръгва с влака към София. На една гара той слиза за малко и без никаква причини намиращият се там полицай му удря шамар. Веднага Гръблев и Любомир Лулчев, облечени във военните си униформи, изваждат пистолетите си и скачат срещу полицая. Учителят ги спира и казва на Гръблев, който по това време е началник на охраната на Румънската граница, да проследи каква ще бъде съдбата на този полицай в бъдеще. След около месец в съседно село има сватба, на която става сбиване. Полицаят се намесва и го застрелват.

В дома на Елена Иларионова в Търново провеждат сеанс, на който присъства Учителя. Той излиза от стаята за малко, а Духът, КОЙТО се явява чрез сензитива, казва, че Учителят ръководи сеанса, а не този, който е на масата и го вика. Учителят в своята работа използва всички условия, които животът му предлага - изнася беседи, провежда стотици разговори с отрудени хора по техните житейски въпроси.

 

 

3.2 По разкази на ученици от Школата

 

Гимназиален учител отива при Учителя и му се оплаква, че не е възможно повече да работи в училището, където е назначен. Иска да го напусне, защот о директорът постоянно го тормози. Учителят мълчи известно време и му казва:

„Когато пак те викне директорът и започне да те хока, ти го гледай право в очите и му кажи мислено: „Ти си добър и Господ живее в тебе." Братът изпълнява точно съвета на Учителя, когато директора го вика в канцеларията. След няколко дни втори път е повикан и пак прилага метода на Учителя. Това се повтаря неколкократно и директорът престава да го вика. Братът посещава Учителя, но нищо не му казва за своя случай. Накрая, когато си тръгва, Учителят го пита: „Какво решихте? Ще напуснете ли училището?" Братът отговаря: „Не, няма да го напусна, Учителю. Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени."

Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син. Посещават ги годежари, но като виждат брат й, се отказват да я вземат за снаха. Тогава родителите решават да махнат брат й от дома, да го пратят в приют, за да не пречи на щастието на дъщеря им. Отиват при Учителя и споделят с него плана си. Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато. Ако вие го махнете от дома си, няма да остане нищо от семейството ви."

Мъжът на наша сестра не води разумен живот, увлича се по други жени. Тя отива при Учителя и се оплаква от него и иска да се разведе. Учителят дълго време мълчи и накрая й казва, че за да се разрешат правилно отношенията им, трябва постоянно да се моли за него. Тя изпълнява поръчението на Учителя и се моли 15 години. Няма почти никаква промяна в характера на мъжа й и той си заминава от този свят. Сестрата отива при Учителя и му казва: „Учителю, каква полза имаше от моите молитви, като се молих повече от 15 години за мъжа ми той си замина почти без да се промени?" Учителят й отговаря: „Твоите молитви имат голяма полза. Твоят мъж, ако не се беше молила, щеше да се пробуди след 15-20 прераждания, а сега ще се пробуди в другия живот."

Гъдев на младини минава през трудни условия. Баща му загива във войната, а майка му се поболява от мъка. На него се пада задачата да поддържа по-малките си братя. Работи постоянно, но едва изкарва за прехраната. Като възмъжава, се срещ а с добра мома, която внася импулс в живота му.Започва да учи кларнет и постепенно се усъвършенства. Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в Академията. Младо момиче се завъртява около него и иска да се оженят. Той е близък с брат Атанас Минчев и го моли да пита Учителя как да реши този въпрос. Гъдев обича жена си и се чуди как да се разведе с нея. Определят си срещ а с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и срещ а Гъдев и жена му. Ръкуват се и в това време Учителя застава пред тях. Атанас ги запознава с него и те му целуват ръка. Учителят се обръща към Гъдев и казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал и вие живеете с нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо. Без нея ще съсипете живота си." Тримата онемяват - никой не е говорил сУчителя. Жената целува ръката му. Гъдев сваля шапката си и целува ръката му. На другия ден той се срещ а с Атанас и казва: „Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя. Щях да проваля живота си и да се върна пак в бедността." ***

Стефан Шопов има приятел, който се влюбва в една бедна мома. ТОЙ също е беден и я харесва, но желае да се ожени за богата. Стефан споделя с майка си София намеренията на приятеля си и тя му предлага да ги заведе в неделя на едно място, където мислено ще зададе този въпрос и ще получи отговор. В 10 часа отиват на беседа в салона. По време на беседата София Шопова задава мислено въпрос на Учителя за женитбата на този момък. Учителят спира беседата, обръща се към тях и казва: „Сега един момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе. Да не се подиграва с любовта." Младежът не послушва съвета на Учителя и се оженва за друга - богата мома, която скоро се парализира и целият му живот протича в големи мъчнотии и страдания. Първата негова бедна избраница се омъжва, ражда три деца и живее много хубав живот.

На Изгрева се укрива комунист, посещава редовно беседите, играе Паневритмия и се храни в стола. След свършване на обеда сестрите поднасят паничка, в която всеки дава колкото пожелае. Гостът също пуска дребни стотинки, когато има, но когато няма пуска разни налчета и железца, които да дрънкат и да мислят хората, че са пари. В същото време по-заможни приятели пускат по 10-20 и повече лева Този комунист иска да говори насаме с Учителя, но колкото пъти сс доближава до него, той е заобиколен от много хора. Един ден е около Учителя, братята и сестрите си отиват един по един и той остава сам с него. Той му казва:

„Кажи нещо за мене, което никой не знае, а само аз го знам." Учителят го поглежда с дълбок изпитателен поглед, от който той се разтърсва из основи и се свива. Казва му, че ще стане добър писател и ще излезе от това трудно положение. „Когато се храниш в кухнята и нямаш пари, не пускай тенекийки. По-хубаво нищо не пускай, за да не лъжеш и цапаш душата си."

Жена има две деца и живее добре с мъжа си, но при трудни материални условия. Мъжът й е комунист и постоянно го преследват и уволняват от работа. Решава да отиде в Америка да спечели пари. Скоро се създават условия да реализира желанието си. Там се запознава с друга жена, за която се оженва. В писмо до жена си й обяснява, че няма да се върне в България и тя да се справя с децата, както намери за добре. Отчаяната съпруга отива при Учителя да му се оплаче и търси утеха. Той я приема и тя му разказва патилата си. Учителят се замисля и казва: „В скоро време мъжът ти ще се върне." Тя го поглежда недоверчиво и му обяснява, че той се е оженил за друга. Учителят й повтаря: „Щ е се върне." От този ден в Америка при мъжа й започва да се появява един старец с бяла брада, който му говори: „Кога ще си отидеш в България? Там те чакат." Мъжът отговаря, че няма да си ходи. Но този възрастен човек е крайно настойчив и всеки ден го посещава. Накарва го да се разведе с американката, да си купи билет, да се качи на параход и да пътува за България. През цялото време на пътуването му старецът е до него и го придружава даже и във влака. Когато стигат в София и мъжът слиза на гарата, непознатият се изгубва. Той отива при жена си и двете си деца, които са много доволни и благодарни на Бога. Мъжът казва на жена си: „Как можа да ми пратиш чак в Америка този стар човек да ми говори повече от месец и да ме накара да се върна в България? Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец. Един ден тя предлага на мъжа си да отидат на разходка до Борисовата градина. Към обяд стигат до Изгрева. Учителят с братята и сестрите обядват. Семейството минава край масите, а мъжът изведнъж се спира учуден и казва: „Това е онзи старец, който ме накара да се върна от Америка и на гарата се изгуби някъде." Да, Бог има грижа за всяко свое дете. То да живее разумно и да изпълни честно задълженията в живота си. ****

Двама приятели учат заедно и като завършват образованието си, се разделят. Единият отива в Америка, а другият влиза в братството при Учителя. Този, който отива в Америка, се свързва с тамошното Общество на розенкройцерите и започва да работи при тях за духовното си развитие. След известно време се връща в България и се среща със своя добър приятел. Нашият брат го моли да му разкаже нещо за дейността му там. Дошлият от Америка българин се вглъбява в себе си и след малко казва: „Братко, говори ти." Нашият брат го пита: „Защо аз да говоря?" Приятелят му отговаря: „Като се помолих, аз се свързах със своята духовна ръководителка и тя ми каза, че ти си ученик на най-великият Дух, въплътил се на Земята, до когото аз не мога да се приближа. Моля ти се, попитай го дали пътят, по който вървя, е правилен." След разговора братът отива при Учителя и му описва подробно всичко. На зададения от приятеля му въпрос Учителят отговаря: „Пътят, по който върви е правилен и нека да работи."

Брат пише книга по своята специалност. С ръкописа си отива на разговор при Учителя. Когато си тръгва от Изгрева към София, го изгубва някъде. Силно разтревожен, той се връща обратно при Учителя и му казва, че е загубил ръкописа си, над който е работил. Учителят взима една папка от масата си и му я подава, като му казва друг да е по-внимателен. Това бил неговият ценен ръкопис.

Група ученици минават покрай салона на Изгрева. Едно момиче се отделя, отива при Учителя, целува му ръка и пак се връща в групата. Учителят казва на приятелите около него: „Това момиче дойде само да се види с мене, а утре то ще си замине." Приятелите проследяват случая и думите наУчителя се сбъдват точно.

Брат от провинцията, вегетарианец, се храни отделно от колегите си. Сутринта излиза да посреща изгрева на Слънцето. Те го забелязват и той става прицелна точка за присмех и подигравки. Един ден, в момент, когато му се присмиват, идва техният началник, бивш офицер, и им казва: „Вие не знаете какви са тези хора и за да имате представа, ще ви разкажа един случай, за да престанете да му се подигравате. Като офицер отивам с колата си на Витоша и срещам Учителя с няколко негови ученици, които носят чайници на гърба си. Той ме спира и ме пита дали мога да закарам чайниците с колата си на Изгрева. Аз се съгласявам, понеже зная къде се намира квартала, но питам: Кой ще ги приеме там? Учителят отговори:

„Ще се намери някой." Слагат чайниците в колата ми и аз ги закарвам веднага на Изгрева. За голямо мое учудване, пред салона ме посрещна Учителят и лично той прибра чайниците." *****

 

Учителят извиква един възрастен брат, ръководител, и му казва: „Днес трябва да извърша едно добро дело, но съм зает и ти трябва да го направиш!" Братът отговаря: „Добре, щом аз мога да го направя, но кажи ми какво трябва да сторя, Учителю?" „Иди на гробищата и там ще разбереш." Този брат тръгва бавно и полека-лека стига на гробищата. При входната врата чува гласа на Учителя, който му нарежда да отиде на гроба на еди-коя си сестра, която ще го чака там, седнала на гроба, за да й даде виза направо за Ангелския свят. Той изпълнява задачата, дадена от Учителя, и се прибира на Изгрева.

Обикновено зимно време, след беседа, братята и сестрите остават в салона при печката, за да пеят и учат новите братски песни. Между приятелите са Сийка Динова, Верка Куртева, Ирина Кисьова и други. Един брат остава да пее в салона и както пеят общо, той се озовава в една светла стая, пълна с красиви и изящни същества. Те го гледат мило, любовно и с едно от тях той провежда следния разговор: „Време е вече да си вървиш." „Къде да си вървя?" „Там, откъдето си дошъл." „Как съм дошъл тук, при вас?" „По лъча на песента, която пеете сега в салона." „А къде се намирам сега?" „Ти си при съществата на Венера." След малко той се озовава в салона, където братята и сестрите довършват песента.

На Изгрева група приятели се карат на наша сестра и я осъждат за поведението й. Брат започва да говори срещу нея, нахвърля се и срещу Учителя, когото смята за виновен за погрешките й - защ о не взима мерки да я изправи. Учителят мълчи, изчаква да се успокои аудиторията и казва: „Аз съм създал условия да дойде тази сестра тук и съм гарантирал за нея, както и за тебе. Не желая да я критикувам, защото съм заобиколен от милиони същества, които чакат само да кажа нещо и веднага да го изпълняват. Вие ще се намерите в чудо - едни ще се схванат, други ще се разболеят. Оставям да разрешите вашите отношения помежду си с търпение и любов."

Наш брат идва в София по работа, но като я свършва, едновременно с това свършва и парите си. Търси да вземе отнякъде пари назаем, но не успява да намери. Отива да се сбогува с Учителя и му казва, че трябва да си ходи, а няма пари за влака. Учителят му отговаря: „Тръгни, всичко ще се нареди." Той отива на гарата и се нарежда на опашка пред гишето за билети. Наближава гишето, идва неговият ред и той се чуди как ще плати билета. Като застава пред гишето, отправя погледа си надолу, вижда един портфейл. Навежда се, взима го и вътре намира точно толкова пари, колкото му трябват за билет. Купува си билет и горещо благодари на Учителя за дадената му навременна помощ.

Учителят дава една задача. Всеки ученик да даде 10 лева на един най- беден човек, когото срещне. Една сестра има голямо желание да изпълни задачата, но не може да събере парите и решава да отиде и каже наУчителя. По това време Учителят е пред салона и разговаря с един човек, много скептично настроен и с особено отрицателно мнение за братята и сестрите. Сестрата се приближава до Учителя и му казва: „Учителю, имам всичкото добро желание да изпълня задачата, но не мога да събера 10 лева. Кажете ми какво да правя?" Критично настроеният човек се обръща към нея и казва: „Я ги виж тия братя и сестри, уж духовни, а все материалното гледат - парите." Учителят се усмихва и казва: „Сестра, всичко ще се нареди." Зарадвана, сестрата се отдалечава към полянката и след няколко крачки вижда на земята една десетолевова монета. Взема я, благодари от сърце на Учителя и след това изпълнява задачата.

Възрастен брат има проблеми с храносмилането. Той пита: „Учителю, мога ли да пия по малко вино всеки ден за стомаха?" Учителят му отговаря: „По-добре да не си цапаш тялото." Друг брат посещава Учителя и го пита: „Учителю, може ли да пия по една чаша вино след ядене, за смилане на храната?" Учителят отговаря:

„Може." Братът се отдалечава малко настрани, замисля се, приближава се пак и го пита: „Учителю, мога ли да пия по 2 чашки?" Учителят го поглежда строго и отговаря:

„Нито една."

 

Брат пита Учителя колко захар трябва да слага на чая -1, 2 или 3 лъжички? Учителят не отговаря нищо, но слага в чая си три и половина лъжички захар. След това обяснява, че отклонението на човечеството от правия път е 3,5 сантиметра и затова с използване на това количество захар човек може да изправи пътя си - да внесе Любовта в живота.

Питат: „Учителю, какъв хляб трябва да ядем - твърд или мек, типов, ръжен или бял?" Учителят се усмихва и отговаря: „Мек, пресен бял хляб."

 

* Виж « Изгревът» том IV стр. 478-479, N55.

**Виж« Изгревът» том II стр. 247-248, N25.

*** Виж « Изгревът» том VII стр. 327-328. N14.

****Виж« Изгревът» том ІІ стр. 377, N103;, том VI стр.59-61, N41; том XVI стр. 110-111.

***** Виж « Изгревът» том XVI стр. 106-107.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×