Jump to content
Ани

114. ЕПОХАТА НА ИЗГРЕВА И ШКОЛАТА

Recommended Posts

114. ЕПОХАТА НА ИЗГРЕВА И ШКОЛАТА

Малко, след като излезнах от затвора, видях как започнаха да събарят постройките на Изгрева. С болка на сърце и сълзи на очи, гледахме всички ние братята и сестрите от това общество на Учителя Петър Дънов, една светиня. Заличават се следите на едно велико дело, на една велика епоха, минала в България за да се построи там легация на Съветския Съюз.
Да се напише една история за Изгрева и великата епоха на светлина и стремеж към по-съвършен живот, различните изяви в които премина той - Търново, Витоша, Рила, Седемте езера и Мусала, не е по силите на един човек, да го обхване изцяло с всичките му изяви и нюанси, с цялото му богатство и велика помисъл и съдържание - ЕПОХА. Това трябва да се направи от всички, които се преживяли, или най-малко поне от онези, които по-активно са участвували в живота ни около Учителя във всички негови фази.
Един ден, през летуването ни на Рила, за нуждите на бивака ни там се наложи да имаме плочи. Такива от много високо качество се намираха между петото - Бъбрека и шестото езеро - Сърцето. Всички от лагера заедно с Учителя отидохме за плочи. На връщане по някакво чудо останахме с Учителя сами. Носейки по една плоча, седнахме да починем. Тогава докато дойдат другите казах на Учителя: „Добре е да се остави за бъдещите поколения и една по-осезаема следа, за обикновения живот и обстановка, при която протече твоето дело. Освен беседите, лекциите, музикалните творби, гимнастическите упражнения, Паневритмията, Пентограма и пр." Той ме погледна, нищо не ми каза, но в погледа Му разбрах: „Е, направи го!"
Направих това, което можах и колкото можах.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×