15. СЕДМОТО НЕБЕ

[Ани]

15. СЕДМОТО НЕБЕ

Някои от изразите ни в ежедневният ни живот, които срещаме, казани случайно или пък в някои случаи да се внесе с необичайният им израз едно оживление, нотка на хумор, имат своят произход от древността, като израз на една много сериозна и дълбока мъдрост, казана от онези, които са познавали дълбоките истини в природата. Един от тези изрази е: „Ще отиде на седмото небе". Този израз съвсем чужд и неестествен за обикновеният говор се подхвърля към някои хора, които със своето подчертано внимание, отзивчивост и благородно отношение към всичко и всички изпъкват от околната среда. С този израз, ясно се е показвало от онези, които са го дали, че седмото небе е място на най- голямо съвършенство обитавано от най-съвършени същества. Откъде е дошъл и какво точно се казва с него? И защо именно „седмото", а не някое друго, като 8, 9,10 и тъй нататък.

Саабей и великите древни звездобройци са дали този израз, показващ големите им познания и дълбокото им разбиране, както за Слънцето и Слънчевата система, така и за онези сложни процеси, които стават около нас. За да се разбере неговият дълбок смисъл, трябва да се знае всичко, доколкото това е било възможно, преди всичко за Слънцето, този създател, център и източник на всичко в това семейство.

Известно е, че Слънцето е динамичният център в цялата наша планетна система. Слънчевата радиация е могъщият източник на енергия преди всичко за нашата Земя. Могъщата светлина, която то ни дава и която е 500,000 пъти по-силна от тази на пълната Луна, не е само светлина, но и е носителка на енергия непонятна за нашите представи. И ние съвсем още не знаем какво още дава и носят неговите радиации със своята благодат. Такава една „Благодатност" може да дойде само от един високо организиран свят. Твърденията на много от сегашните учени, че то е някаква огнетечна маса в един безпорядък, или пък някакво кълбо от прегорещени газове с вихрообразно хаотично движение е абсолютно неприемливо, дадено от повърхностни и незадълбочени наблюдения. Интересно е обаче и най-приемливо е становището за Слънцето на Вилиям Хершел, който е безпорно един от най-големите и задълбочени астрономи на човешкия род. Този велик учен откри планетата Уран в 1781 г., направи още много открития и даде своят голям принос за развитието на астрономията. Той казва: „Централната част на Слънцето е твърдо, тъмно и студено кълбо, подобно на Земята. То може би е населено. Около това кълбо има два слоя от облаци, външният от който е необикновено горещ, а вътрешният - хладен. Петната, които се явяват по слънчевият диск са дълбоки кладенци в облачната обвивка, през които ние можем да видим тъмната повърхнина на централното кълбо. Тези петна са подобни на фунии, на които дъното е ядрото на самото Слънце. Около тези петна имаме полусянка. Че наистина тези петна са дълбоки кладенци подобни на фунии се вижда и от това, че когато почти кръглото петно е в центъра на слънчевият диск, то ядрото заема централно положение в полусянката. Когато обаче петното поради околоосното въртене на Слънцето се приближи към края на диска то добива перспективно елипсовидна форма, като частта от полусянката, която е по-близо до центъра на слънчевият диск става все по-тясна. Централната част на петното не е съвсем тъмно, то е само 10-20 пъти по-слабо по яркост от повърхнината на Слънцето - от „фотосферата". Но контрастно изглеждат като тъмни. Петната по размери са често пъти много по-големи отколкото е нашата Земя. Тези петна освен това са източник на голяма магнетична активност. И тяхното появяване всякога е свързано с бурни изригвания от слънчевият диск, тъй наречените „Протуберанси", където движението в тях е към 300 и дори 600 километра в секунда, а също и с появата на тъй наречените „Северни сияния" тук на Земята. Изобщо петната се характеризират с голяма активност на „Сили", на жизнени сили. Всичко това идва в потвърждение на казаното от великият астроном Вилям Хершел. Това са отвори на разумни същества обитаващи Слънцето.

От всичко изнесено дотук за голямата активност на Слънцето и многото още, което не се знае за този могъщ източник на Сила и Живот, ясно е да приемем, че тази необхватна за нас дейност, не може да не бъде ръководена от една сияйна мъдрост изтичаща от непонятни за нас по своята разумност Същества.

Нека най-после да се спрем и на самата светлина, която ние получаваме от това Слънце - слънчевите лъчи.

В началото на тридесетте години на нашият век, бяха открити така наречените „елементарни частици". Те не са нищо друго освен силови ядра идващи от всички образувания на небесната сфера и най-много за нас, за нашата Земя от Слънцето. Затова именно, че идват от различни небесни образувания, те са различни по вид и качества. Слънчевите лъчи и те не са нищо друго освен елементарни частици - силови ядра, които учените нарекоха „фотони". Оказа се обаче, че слънчевият лъч не е хомогенен, не е еднороден. Той е една сложна система от седем различни по вид и качества силови ядра. Защото, ако прекараме един слънчев лъч през тристенна призма, то ще получим нещо изненадващо. Вместо един лъч ще имаме да излезнат седем лъча от призмата, със следните багри: Червен, Оранжев, Жълт, Зелен, Гълъбов, Син и Виолетов. Ако сега прекараме кой и да е от тези седем лъча отново през призма, то той излиза пак само същият, един със същият цвят. Повече разпадане нямаме. Следователно всеки един от тези седем лъча е вече прост, хомогенен - еднороден. Излезлите от призмата седем лъча се отклоняват на различни по размер ъгли. Червеният се отклонява на най-малък ъгъл, като последователно ъглите при другите цветове се увеличават и при виолетовият той е най-голям. Защо това е така? От механиката е известно, че силата, която носи едно тяло и движение зависи преди всичко от скоростта, с която то се движи, защото тя се взема във втора степен. Оттук всички седем типа силови зърна даващи седемтях цвята в слънчевият лъч се движат с различна скорост. Защото като се ударят те в молекулите на стъклото е призмата, те според скоростта си се ударват с различна сила и оттам ще се отклонят и на различни ъгли. Най-малък е ъгъла при червеният, а най-голям при виолетовият, което ще рече, че червеният фотон се движи с най-малка скорост, от тях се носи най-малка сила, а при виолетовият най-голяма скорост и най-голяма сила. Според Саабей и древните мъдреци „Скоростта и силата" са елементи на съвършенството. Колкото по-голяма скорост имаме, толкова по-голяма сила имаме, толкова това е израз на по-голямо съвършенство. Тези седем типа фотони са продукт на седем висши разумни иерархии. Всяка една от тях със своите силови течения упражняват въздействие, както върху планетите от Слънчевото семейство, така и върху живота на тях. Най- висшата иерархия е седмата, онази, която дава виолетовите фотони. Затова онези, които са казали за седмото небе, са имали предвид мястото, седалището обитавано от най-висшата иерархия от братята на Слънцето - разумни същества.

Всяка една от седемте йерархии е със своята задача. Тези които дават червените багри са носители на живота. Оранжевите носят Любовта и връзките между живите същества. Жълтите се грижат за знанието и мъдростта. Зелените - уреждат материалните блага, необходими за изява на живота. Гълъбовите - грижата за всяка жива форма, създаването на условията необходими за нейното развитие. Синият - стремежа и утвърждаването на Истината. Виолетовият - да тласка всяка жива форма и грижата за нейната еволюция, за нейното усъвършенствуване.

Седемте природи, седемте йерархии са подчертани не само в багрите, но и в музиката. Там имаме седем тона, всеки от които е изразител на един цвят, израз на една йерархия от Слънчевото Братство. Затова някои хора с много префинена психика, когато влезнат в градина с богато обагрени цветя, те някак, като че ли слушат някаква симфония. Същото се отнася и за формите, и те са плод на седемте иерархии.

„Седмото небе" място на най-висшата йерархия, изява на най- висшата мъдрост и съвършенство в кръга на Слънчевата система. В свещените книги на народите също се споменава за седемте висши Духове, които са пред престола на Бога.

Септември 1980 г.