27_1 ЙЕРЕМИЯ / ПОЕТ И ПРОРОК

[Albena]

Й Е Р Е М И Я

 

ПОЕТ И ПРОРОК

 

Четете книгата “Плач Йеремиев” и знайте, че тя представя писанието на един поет и пророк. Всичко, казано в тая книга, е в преносен смисъл. Сегашните хора мислят, че старите пророци и поети не са разбирали нещата, както те ги разбират. Те мислят, че старите пророци не са разбирали и Бога, както днес Го разбират. Затова питат как е възможно да се говори за ярост Божия. Вярно е, че който пише или говори за Господа, трябва да Го познава. Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Какво ще кажете за ковача, който цял ден надува меха, за да разпали огъня и с яростта му да стопи и огъне желязото? Огънят държи ли сметка какво усеща желязото? И желязото има право да се чуди защо тоя огън излива яростта си върху него. Трябва ли да се каже, че яростта на огъня се крие във вашия мех или в ръката, която го надува? Човекът, който надува меха, ще каже: “Аз не изпитвам никаква ярост, никакъв гняв, но приспособявам гвоздея за работа.” Ако гвоздеят пита ковача защо го мъчи, последният ще каже: “Не те мъча, но те приготвям за работа. В душата ми се таи само обич, с която искам да извадя непотребното от тебе и да остане само онова, което ще влезе в работа.” Сега, като наблюдавате как Бог работи и виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашите желания, вие си съставяте различни мнения за Него. Един казва, че Бог е Любов; друг – че Бог е правда. Кой е опитал Божията Любов? Кой е опитал Божията правда? Като обичате някое дете, вие го прегръщате и стискате. Детето казва, че го мъчите, а вие искате да го убедите, че от любов правите това. Помнете: когато се говори за яростта на Бога, имаме предвид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Оня, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито наум не му е дохождало. Който иска да мине по лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта – един от двата велики принципа. Ако избере Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него. Методът на Любовта е друг, съвършено различен от тоя на Мъдростта. “Аз съм оня човек, който видях скръб” – така казва пророк Йеремия, но и вие казвате, че вашата скръб е голяма. Скръбта не иде за пръв път в живота. Като четете “Плач Йеремиев”, виждате през какъв тежък изпит са минали евреите. Имайте предвид, че вавилоняните са били културен народ, но често най-големите варварства идат от културните хора. Те са способни да извършат най-голямото добро и най-голямото зло. Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня да се готви. Също така ще хване един гълъб, ще го заколи и сготви. После всички ще се наредят около кокошката, ще ядат и ще се веселят. Какво мнение има кокошата раса за нас? За тях ние сме богове. Кокошките казват: “Много жестоки са нашите богове.” Човек ще възрази: “Ние обичаме кокошките и като ги колим и ядем, чест им правим. Ние ги приемаме в себе си и с това помагаме за тяхното развитие.” Той казва: “Такъв е Божият промисъл.” Кое всъщност е Божият промисъл, това не се знае. Схващането на сегашните хора за Божия промисъл е 50% лъжливо, 25% вероятно и 25% вярно. (35, с. 140)

 

Като слушам хората, а също и вас – какво желаете, виждам, че всичко това се дължи на вашето тщеславие. Един иска да стане виден лекар, да се прочуе между хората; друг иска да стане голям учен, да познава всички закони, да пророчества какво предстои да стане в света. Вие не подозирате, че това голямо знание носи големи нещастия и неприятности. Един от старите пророци – Йеремия, като знаел всичко, което щяло да стане, пожелал да му се вземе тази дарба. Обаче щом пожелал това, той се натъкнал на големи противоречия. Не е лесно да виждаш всичко. Даже и като пророк, ако влезеш между хората и виждаш какви са те в действителност – и ти ще се уплашиш. Помнете: в живота има една последователност. Затова не бързайте да получите нещата преждевременно. Вие още не сте извървели този път. (122, с. 40)

 

В прочетената глава от пророк Йеремия (8. гл.) нещата се описват според неговото вътрешно схващане. Пророкът предава нещата, както ги вижда, и то от такова разстояние, от което най-добре ги схваща. Той вижда какво правят хората, но не намира изходен път от положението, в което се намират. По отношение на хората пророкът се намира в положението на кредитор, който има да взима. Той знае само, че трябва да му се плати, но как ще му се плати – не се интересува. Докато длъжникът не плати дълга си, между кредитора и него не могат да се възстановят правилни отношения. Докато длъжникът не плати дълга си, кредиторът не може нищо да му проповядва. Каквото и да му проповядва, длъжникът не иска да слуша.

 

… Какво е помогнал пророк Йеремия със своите предсказания към израилския народ? Нищо не са помогнали. Пророкът се обръща към израилския народ с думите: “Пътят, по който вървите, не е прав, не ви очаква добро. Ако искате да се избавите от злото, което ви следва, трябва да напуснете греховете си, трябва да водите добър живот.” И Христос казваше на евреите: “Вие трябва да напуснете баща си и майка си, да се отречете от своя живот и тогава да тръгнете след Мене.” Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и да заживеете по нов, Божествен начин. За да дойдете до това положение, трябва да се измени старият път на разбиране, коренно трябва да се измени цялата философска мисъл на човечеството. (144, с. 14 и 68)

 

По някой път трябва да изучавате пророците. Вие не сте изучавали пророците – да видите, че и у тях съществува едно голямо противоречие. Казвате: “Бог всичко може.” Когато Господ казал на Йеремия: “Пиши на еврейския народ – това ще му направя, онова ще му направя, понеже те не изпълниха Моя закон”, Йеремия диктувал на един от неговите писци. “Ти пиши какво Господ казва!” И писците пишат на еврейските царе какво Господ е казал, че трябва да правят. И като прочел тия работи на царя, той казал: “Стига, отрежи ги и в огъня ги хвърли.” Пак чете, пак изгаря. Царят казва: “Празни работи са това, такива пророчески дивотии аз не ги слушам!” Господ казва на Йеремия този път: “Вземи още по-големи писци и пиши: “Понеже ти изгори Словото Божие, от тебе нищо няма да остане, децата ти и ти, всички ще бъдете очистени.” И така стана. Сега, защо стават тия работи? Някой път вие мязате на този еврейски цар – съблазнявате се нещо или ви става криво. Станеш сутрин и си казваш: “Аз няма да се моля повече.” Какво ще се молиш, ти вече си разгневил Господа. Не искаш да се молиш, какво ще правиш? Ти считаш, че да се молиш, е дивотия и празна работа. А да не се молиш, е дваж п¬ дивотия!(92, с. 63)

 

“Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтляно. Кой може да го познае?” Така говори еврейският пророк Йеремия, откривайки източника на всички обществени злини – резултат на разюзданите човешки сърца, на необузданите човешки страсти, неподчиняващи се на никакъв контрол. За премахване на злото трябва да се внушава истината във всеки ум и да се представя във всичките й видове, форми и степени. Но не само това – тя трябва да се всади в душевния живот на човека и да стане двигател на цялата му дейност. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме това, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне дълбоко в нашата душа и да ни призовава към онова светло бъдеще, дето условията се коренно различават от сегашните; дето животът е тих, добър и благороден; дето радост, мир и блаженство царят. (95, с. 58)