22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

[Ани]

22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

Проявления на злото - Просветление*

„Всемирна летопис", Г. III, кн. 5(1.1924), с. 103-104

Казано е някъде в Писанието: „Светът лежи в лукавия". И по- нататък: „Дяволът отначало е лъжец и човекоубиец". И още по-нататък: „Крадецът иде да открадне, да заколи и да погуби". А Христос е казал: „Аз дойдох, да имат хората живот, ида го имат преизобилно".

Съществува едно окултно предание за падането на Л/оцифера. В теогонията на Хезиода, то се представлява като „война между титаните и боговете", а в космогонията е известно като един астрален пожар, който е предхождал и предизвикал създаването на Земята. В християнството то се нарича още грехопадение.

Люцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на Божествената мъдрост и в устройството на Божествения план, се е възгордял и възбунтувал. Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнствуващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Люцифер с Лилита (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Люцифер създал една звезда между Марса и Юпитера, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се саморазвива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на Божествената и планетна иерархия. Борбата се свършила с поражението на Люцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Люцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлява едно цяло с Луната. Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот.

Тъй говори езотерическото предание. Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия". На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора.

И тъй, злото сега още се проявява на Земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички - bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата са в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Люцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски...

Но това зло не върлува само между народите: то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни", съсловия и класи; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни" организации под претекст за „общо добро". И никой не помислюва нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния! А великият, никога ненарушим, закон за възмездието или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери" или: „каквото посееш, това и ще пожънеш" или: „който вади нож, от нож умира" - закон, възвестен от Христа и постоянно оправдан от фактите на действителния живот - като че ли никого не стряска, никого не вразумява!

Умопомрачени, жалки хора! Разберете, че лъжата, в каквато форма и да е казана, от когото и да е казана, и с каквато цел и да е казана, отваря рана, като от действие на експлозивно вещество, в духовния мир на обекта, когото засяга, бил той отделна личност, цяло общество или народ. След колко време и с какъв труд, и средства ще заздравее тази рана? Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд, или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.) от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работнишкия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита" на съвременната държава, чрез заплашвания с най- строги физически наказания, т.е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най- сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да са предлози, и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, например един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрически кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора са агенти за отмъщение в астралния свят. Те действуват от там още по- безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролята кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие". Такъв е божествения закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие. И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат. „Истинската непобедима сила е силата без насилие", е казал кабалистът Елифас Леви. „Хората-насилници са слаби и непредвидливи, техните усилия се връщат всякога против самите тях"*.Единствената непобедима сила, на която нищо не може да противостои, е любовта.

Прочее, съвременната култура на мрака, представлявана и поддържана от лъжците, крадците, блудниците и убийците, трябва да престане, за да се въдвори мира, любовта и братството. Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя. Той произнесе магическата, всемощната дума: Любов Вместо отживелият времето си разрушителен закон на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", Христос предаде закона на любовта. „Любете се един другиго, помагайте си един другиму като братя, любете и враговете си, защото такава е волята на Бога". А в „Изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа".

Така каза Христос и завърши: „Ако не бихдошъл и не бих им говорил, грях не щяха да имат, сега обаче, за греховете си извинение нямат".

Ние повтаряме животворните и спасителни думи на Христа и само ги подчертаваме...

---------------------------------

* Уводна, редакторска, неподписана статия, която е от Иван Толев, но не я подписва, понеже е много остра.