Jump to content

I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова


Recommended Posts

I. ИВАН ТОЛЕВ

Ефросина Ангелова - Пенкова

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

Загледах се в две снимки - един и същи човек, а толкова различни. Вярно, направени в различни периоди от живота - при изгрева и залеза, но разликата е интригуваща. Беше събуден интересът ми.
Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. в град Битоля. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и други буйни и мислещи младежи, той става един от сътрудниците на Македонския комитет, на Трайко Китанчев.
Буден ум, действена личност, кипящ от енергия и амбиция още по време на следването си (право в Държавния университет - София), той започва своята изява като журналист, редактор, поет и преводач.
Първите си опити прави като поет и произведенията си публикува в „Български преглед": сп. за наука, литература и обществен живот (18931900), „Учител" (1893-1914), „Зора": педагогическо-литературен и обществен вестник (1898-1900) и „Училищен другар": месечно литературно списание за ученици и ученички от средните учебни заведения (1898-1900). Интересното тук е, че той взима активно участие не само като автор, но и като редактор, и то отговорен редактор. Заедно с Евтим Ангелов Спространов създават едно от най-търсените и предпочитани от младежите издания. Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани. Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин). В списанието Толев отпечатва не само поетическите си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази. Пише и под псевдонима Е. Маркулев. Това е времето и на първата му самостоятелна стихосбирка - „Китара" (Варна, 1895).
Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898). Издава и труда си „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование" (1898).
На 6 март 1898 година Толев получава своята диплома и възможност да работи като юрист. Без да пренебрегва литературната си дейност той с присъщата си енергия и амбиция започва и адвокатската работа.
Активно се включва в политиката. Участвува с материали, мнения и препоръки във „25 април": вестник за избир. борба и агитация (1899). Избран е за народен представител в V Велико народно събрание. Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председателството на д-р К. Поменов, Толев е пряк участник в обсъжданията на проекта за нова конституция и дори публикува свой „Проект за нова Конституция" (Пловдив, 1905 г.). Заема последователно постове като съдия и прокурор при различни окръжни съдилища.
Участвува в издаването и редакцията на „Гражданин" - обществено- административно списание по конституционно-парламентарните въпроси юридическо списание (1904), списание „България (1906).

НОВИТЕ ИДЕИ

Иван Толев се запознава с идеите на Учителя през 1917 г. и дори има възможността да ги „сподели" писмено със софийския градоначалник (Виж сп. „Духовна култура", 1917 г., кн. XI-XII, стр. 41). Едновременно увлечен от тях и настроен практично, като всеки адвокат, той започва издаването на списание „Всемирна летопис": орган за висша култура (1919-1926). Толев е въодушевен от мисълта на Учителя „Работете между тоя народ защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", която поставя като мото на новото списание (в първата година). Огромното разнообразие от научни, педагогически, окултни, исторически, философски и поетични произведения, особено участието, пряко и косвено, видимо и невидимо, на Учителя, го превръща в един притегателен духовен център, който успява да даде и разпространи така необходимата светлина. Присъствието на Учителя в него (Виж „Изгревът" том II, стр. 286) е отразено и в личното поетично творчество на Толев публикувано на страниците на списанието.

НА УЧИТЕЛЯ

Каква наслада сещам, душа велика, чиста,
кога се вслушвам в твоите Божествени Слова -
кога от теб се лее, с аура златиста,
поток от светлина!
 
Как твойта благост чудна сърдцето упоява
във трепети безкрайни! И как бих бил готов
в един миг да прегърна Вселената тогава,
препълнен със Любов!
 
И с теб далеч унесен над бездните незнайни,
аз искам да разкрия дълбоките им тайни -
по Твоето лице...
 
Но ще съзра ли нявга, зората да се ражда?
Ще утоли ли вечно любовната ми жажда
Великото Сърдце?

Из „ Трепети на една душа "

Но има ли извор, има и желаещи да го посетят - едни с ведри и открити чела, а други - с критика, песимизъм и отрицание. Борбата за надмощие на доброто и злото в душата на човека намира изява в неговите постъпки и отражение в неговото лице. В светлината на Слънцето всичко се изявява, всичко се проявява.
Животът предлага на Толев участие не само в литературата, но и в политиката на страната. Практикуващ адвокат, той е един от държавните обвинители против министрите от кабинетите на Иван Евстатиев Гешов и д-р Стоян Данев, за националните катастрофи (1922). И Толев е изправен на кръстопът - учението за Любовта минава през призмата на личността. Прилагането на разпространяваните от него идеи на Любов и Братство се оказва трудно (Виж„Изгревът", том I, стр. 197; том II, стр. 286; том IV, стр. 523-524; том V, стр. 477-480). Идват и атаките срещу „Всемирна летопис" от страна на църквата и теософите (мнението на Иван Грозев) по страниците на периодичния печат, както и от страниците на книгата „Човекът за теософията и за науката" на Стефан Консулов (София, 1926). И списанието е спряно (Виж„Изгревът", том V, стр. 502-507).

И ТАКА ДО КРАЯ

Нови взаимоотношения, нови събития, нов завой в лабиринта на живота на Иван Толев. Творческите му прояви в различни вестници и списания, като „Час": всекидневен вестник за политика, народностопанска книжнина и изкуство (1922-1923), „Гражданин" (1935) продължават, но в тях вече липсва искрата. Превежда - „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" - (1933) и слушателят на учението за светлината и любовта, популяризаторът на неговите идеи отива в другата крайност - даване под съд, изява на първични човешки чувства, търсене на житейски социални и личностни реализации.
Следва период на творческо затишие, а по-късно през 1942 година Толев издава една ретроспекция на преживяното - последната стихосбирка - „През бездните и върховете".
И животът издълбава нови белези на лицето и в душата.
И отново поглеждам двете снимки - изгрев и залез.

7.1.2000 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...